РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1881/26.10.2020г.
гр.
Пловдив 23.10.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и четгвърти октомври юни 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАД № 1897 по описа на
Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени касационни жалби от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск. Ч. и от адв. В.С.,
като пълномощник на И.П.Д., против Решение
№ 956 от 09.06.2020г., постановено по административно дело № 14/2020 г.
по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на И.П.Д.,
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 01.11.2019г. до 31.12.2019г., както и
законовата лихва върху тази сума, считано от 03.01.2020 г. – датата на
постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата
С касационната жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София, са изложени доводи, че решението на Административен
съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Посочено е, че в действителност е
установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се
компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения,
като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не
се заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните
помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди се, че по
делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на
посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са
доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена
връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния
орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение
в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от
1000 лв.
В касационната жалба, подадена от адв. С. се твърди, че решението на
Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че присъденото
обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и че
искът е следвало да се уважи в пълен размер. Моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло претенциите на на И.П.Д.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се
представляват. В постъпила по делото писмена защита, адв.С. поддържа жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че решението е правилно и законосъобразно, и че жалбите следва да
бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав на Административен съд
Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред Административен съд Пловдив се е
развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от на И.П.Д. против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер
на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за причинени на Д. неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически
дискомфорт, за периода от 01.10.2015г.
до 31.01.2018г. и за периода 01.07.2019г. до 31.12.2019г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, като е посочил пренаселеност на килиите: „падат се под 3 кв. м. нетна
площ на човек“, за последните шест месеца е настанен в килия с наркомани, лоши
хигиенни условия в килиите, като е посочил, че те са мръсни, в тях има
дървеници, хлебарки и гризачи, липса на постоянен достъп до течеща вода и
санитарен възел, от тавана има течове, по стените има мухъл, с което са му
нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Първоинстанционният съд е
приел, че помещенията, които е обитавал Д.. при изтърпяване на наложеното му
наказание в периода от 23.12.2015г. до 05.01.2018г. и от 01.11.2019г. до
31.12.2019г., са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Приел е
за възможно, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но хигиената в
спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
лишените от свобода, които се грижат за почистването.
Съдът е установил, че в периодите от 23.12.2015г. до 05.01.2018г. и
от 01.11.2019г. до 31.12.2019г., когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, Д..
е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв. м., като този факт е достатъчен, за да се приеме, че в този
период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Д. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът е приел за доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, тъй като от страна на ответника не са представени никави доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Д. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по
справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за
частично доказана по размер, като е
посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 1000 лева и е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева. Уважена е и претенция за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2020. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие със събраните по делото доказателства,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на
И.Д. явява доказана по отношение на пренаселеността в килиите
Първоинстанционният съд обективно е
установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното
решение е мотивирано с подробно изложена фактическа
обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е
възражението за необоснованост на оспорения съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е установено, че претърпените
негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия
и по-конкретно жилищната площ на помещенията, в които е бил Д. ***. В тази
връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че
пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за
раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова компенсиране на площта
не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в
практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният довод на ГДИН, за
недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е
направен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези условия са
несъответни на минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение
на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за
изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство.
Що се отнася до твърдението на касатора ГДИН, че
затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях
удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от
тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае за минимални
битови условия и минимална жилищна площ, които следва да са налице за всички
лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че да не създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят не касае
някакви специални предпочитания на Зинелов.
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от
ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и
намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на
ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на
държавата предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и
обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или
на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и
неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8
ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност
при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава
е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с лишаване от
свобода.
Неоснователно е и
алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера му, съответстват на
правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
въздействие върху Д., предвид условията на пренаселеност в килиите в които е
пребивавал в затвора Пловдив.
Размерът на
така определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата
продължителност на пренаселеността на килиите в които е бил настанен Д. и е в
съответствие с изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в
овъзмездяване на причинените вреди. В случая при определяне размера на
обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при
спазване на принципите за справедливост е определил обезщетението. Изложените в
тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящия
съдебен състав ги споделя изцяло.
Оспореното решение е правилно и в частта, с която
искът е отхвърлен.
Правилно
въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените
по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди
обезщетение по справедливост в размер на 1 000 лева, който най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди, като искът до размер на 50 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан
. Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и
задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл.
221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги приповтаря.
За пълнота следва да се отбележи, че оспореното
решение е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката
на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
Решение № 956 от 09.06.2020г.,
постановено по административно дело № 14/2020 г. по описа на Административен
съд - Пловдив следва да бъде оставено в
сила, а касационните жалби като неоснователни, следва да бъдат оставени без
уважение.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски,
поради което настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне в тази
насока.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ II състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 956 от 09.06.2020г.,
постановено по административно дело № 14/2020 г. по описа на Административен
съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: