№ 8823
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС 175 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110123892 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 Закон за задълженията и договорите ЗЗД/.
Ищецът В. Р. И. твърди, че на 08.10.2020 г., около 12.00 ч. ответникът Г. Д. повикал
патрулен екип на СДВР, тъй като имал спор със собственик на съседен имот – Н.Т., през
който имот му бил предоставен достъп за преминаване. Пристигналият на мястото
полицейски екип извикал ищеца /в качеството му на собственик на прилежащия имот/ и
лицето М.Т.. Между присъстващите собственици възникнало словесно пререкание, в хода на
което ответникът Г. Д. казал на ищеца: „Подлога мръсна“, „Лайнар“, „Мошеник“ и отправил
заплаха с израза: „На теб майката ти ще разплача.“ На отправилия обидните думи и
словесни закани бил съставен протокол за предупреждение на основание чл. 65 Закон за
министерство на вътрешнните работи /ЗМВР/. Ищецът подал сигнал до Ронна прокуратура
за отправените думи, но прокурор от РП постановил отказ за образуване на досъдебно
производство, тъй като твърдяното деяние би могло да съставлявало престъпление от частен
характер. Отправените думи причинили на ищеца стрес и уплаха в голяма степен, тъй като
той с нищо не провокирал агресивното поведение на ответника. Нанесените обиди се
отразили на психическото му и емоционално развитие, което представлявало остра стресова
реакция. Към датата на предявяване на исковата молба, ищецът изпитвал страх при
посещенията на имота си, като изпитва срам и унижение на човешкото си достойнство и
чест пред хората. Инцидентът засегнал емоционално-волевата сфера на ищеца, като му
причинил страх, безсъние, главоболие, напрегнатост, болки и страдания от унизителните
реплики и увреждащи доброто му име. В исковата молба се поддържа, че ответникът имал
тенденциозно агресивно поведение към семейството на ищеца и към датата на подаване
исковата молба в СРСимало две висящи дела срещу ответника, едното по повод нанесена
лека телесна повреда на ищеца, а другото е водено от съпругата на ищеца срещу ответника.
Въз основа на изложеното ищецът претендира от ответника заплащането на 3 000 лв.
/частична претенция от обща претенция в размер на 10 000 лв./ за претърпени
неимуществени вреди от нанесени обидни и заплашителни думи, заедно със законна лихва
от 23.04.2024 г. /датата на предявяване исковата молба/ до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът Г. Ц. Д. оспорва иска по основание и размер. Сочи, че на посочената в
1
исковата молба дата с ищеца си разменили реплики по повод на направена от ищеца ограда,
като ответника му казал: „Какво правиш тука, бе?“, а ищецът му казал „Така ми нареждат“.
При размяната на репликите не присъствала съпругата на ищеца – М.Т., а семейната
партньорка на ответника – С.Д. и нейният внук. Като неотносими към спора се явявали
твърденията за други дела между страните. Твърдените обидни изрази не могли по своето
естество да предизвикат такива негативни емоционални реакции, като описаните в исковата
молба, тъй като не са разпространени чрез печатно издание, за да стигнат до широк кръг от
лица. Нямало как ответникът да бил с агресивно поведение, тъй като същият бил на възраст
от 85 години, с множество придружаващи заболявания и не могъл да има поведение,
съответстващо на описаното. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира раноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото са представени: молба от В. И. с вх. № 338400-9721/08.10.2020 г. по описа на
СДВР-Девето РУ, подадена до началника на 09 РУ-СДВР; сведение от В. И. с дата
08.10.2020 г.; сведение от Г. Д. с дата 09.10.2020 г. и сведение от М.Т. с дата 12.10.2020 г.
В своето сведение М.Т. е посочила, че на 08.10.2020 г. била в двора на къщата си, която
се намира в с. И, ул. „Л“. Почиствала градината си, когато чула да се говори на висок глас.
Чула репликите: „Подлога мръсна“, „Майка ти ще разплача“, „Лайнар мръсен“. Излязла от
двора, за да види какво става и видяла В. И.а и Г. Д.. На мястото имало патрул, който
обяснявал на Г. Д., че това не било в тяхната компетенция и трябвало да се обърне към други
органи.
Представен е протокол за полицейско предупреждение с дата 09.10.2020 г., съставен от
полицейски инспектор при 09 РУ-СДВР и връчен на Г. Д. с предупреждение да спазва
законите на Република България и да не нарушава обществения ред. Всички спорни въпроси
със съседите си следва да ги разрешава по законоустановения ред.
В докладна записка от патрулен инспектор Я е посочено, че на 08.10.2020 г. до него е
подадена молба от В. И., в която заявил, че екип на СДВР посетил по сигнал на Г. Д. с. И,
местност Л във връзка с поставен синджир, ограничаващ достъпа на подалия сигнал до
имота му. Посетилият мястото на произшествието екип обяснил, че двете лица следва да се
обърнат към община Банкя за разрешаване на спора си. По данни на В. И. лицето Г. Д. му
казал: „Подлога мръсна“, „Лайнар“ и го бил заплашил с израза: „На теб майка ти ще
разплача“. Лицето Г. Д. заявило, че не е влизал в словесен конфликт с В. И.. Репликите
„Подлога мръсна“, „Лайнар мръсен“ и „Майка ти ще разплача“ били чути от съседката М.Т.,
но същата заявила, че не чула кой ги е изрекъл, въпреки че видяла двете лица да се карат.
С постановление от 30.11.2020 г. прокурор от Софийска Ронна прокуратура е отказал
образуването на досъдебно производство по прокурорска преписка № 46870/2020 г. по описа
на СРП, тъй като е установил, че посочените в писмено сведение на В. И. обстоятелства
сочат на деяние, което би могло да се квалифицира като престъпление от частен характер.
По делото е представено невлязло в сила Решение № 11546/13.06.2024 г., постановено
по гр.дело № 37293/2023 г. по описа на СРС, 82 състав, с което Г. Д. е осъден да заплати на
В. И. сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания чрез нанасяне на удар в главата с клон,
в резултата, на който се получила разкъсна рана на кожата на главата.
По делото са изслушани свидетелските показания на М.Т. – съседка на страните, в които
тя посочва, че познава В. от времето, когато се нанесъл в имота, който е негова собственост.
Познава ответника Г. от 10 години. Спомня си за инцидента, който се случил през октомври
2020 г. Била в градината си, когато чула скандала между двете лица. Видяла Г. да ръкомаха
срещу В., а преди това чула неговият глас да сипе обиди. Обиждал го. Имало полицейски
патрул на мястото, чийто служители успокоявали Г.. Чула следните обидни думи: „Подлога
мръсна“, „Майката ще ти разплача“, „Мръсник“, „Мошеник“. Не спирал да ги изрича и в
присъствието на полицията. Спорът бил за преграден със синджир участък от имот, за който
тя твърди да е нейна собственост, а лицето Г. не могъл да приеме, че не може да преминава
оттам. Свидетелката не дала сведения пред патрулиращите полицаи, а пред полицейския
2
инспектор Я. Не помнела какво е дала като сведения, тъй като това било събитие отдалечено
във времето.
По делото са изслушани свидетелските показания и на Н.Г. – бивш колега на ищеца, с
когото поддържал взаимоотношения на познанство в продължение на шест години. През
септември или октомври 2020 г. срещнал съвсем случайно ищеца на стълбите в сградата, в
която преди работели. Ищецът тръгнал да го подминава, тъй като не го забелязал, защото
видимо бил унил и бил с поглед отправен в земята. Свидетелят го спрял и го попитал какво
му е. Той му отговорил, че не бил добре, тъй като имал проблем със съсед.
В хода на производството е разпитан и З.М. – непосредствен съсед на ответника Г. Д..
Познават се от 1981 г. Помни през 2019 г. или 2020 г. да е имало дрязги със съседа В., тъй
като под давлението на съседа Н.Т., В. заградил имота, през който ответникът минавал. За
процесния скандал си спомня, че имало викове и видял на камерите, че е пристигнала
полиция, за което пристигане разбрал, че е по повод сигнал, подаден от Г.. Не бил чул Г. да
изказва думите, който са предмет на твърденията в исковата молба. Бил сигурен в това, тъй
като бил на разстояние от 10 м. от тях двамата. Там била и М.Т., която също чула
разправията, макар и да дошла по-късно. Размяната на думи се случвала в присъствието на
представители на полицията.
Проведен е разпит и на К. В. - служител на СДВР през м. октомври 2020 г. Твърди, че с
колегите му често се отзовавали на сигнали в с. И, но не помнел да е виждал ищеца и не
помнел да е викан на сигнал за спор между съседи. Не за всеки адрес се правела докладна
записка, а само за тези по разпореждане на дежурен офицер.
Разпитан е и Д. М.-служител на МВР. Посочва, че често се отзовавали на сигнали за
спорове между съседи. Имената Г. Р. И. и В. Р. И. не му били познати.
От правна страна съдът намира следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за понесени
от ищеца неимуществени вреди по повод противоправно поведение на ответника спрямо
него, осъществило се на 08.10.2020 г. около 12.00 ч. в с. И и изразило се в произнасяне на
следните обидни изрази от ответника по адрес на ищеца: „Подлога мръсна“, „Лайнар“,
„Мошеник“ и на следната заплаха: „На теб майката ти ще разплача.“
Цитираната разпоредба на Закона за задълженията и договорите съдържа генералната
забрана да не се вреди другиму. За да се осъществи този вид отговорност е необходимо да е
налице действие или бездействие, което да е противоправно, същото да е виновно
извършено от дееца и то да е нанесло вреди на пострадалия, които в случая се твърди да са
неимуществени.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: деянието /действие или бездействие/,
неговата противоправност, понесените вреди, причинната връзка между тях и деянието.
Вината се предполага и в тежест на ответника е да докаже, че е действал невиновно.
По делото се твърди, че ответникът Г. Д. е изказал обидни изрази и заплаха. В подкрепа
на това си твърдение ищецът е ангажирал свидетелските показания на тяхната съседка М.Т.,
които се явяват обаче противоречиви с приложеното писмено сведение, което тя е дала пред
полицейски инспектор Я в същия ден, в който е станало събитието. В тях тя не конкретизира
от кого е чула обидните реплики, които е посочила. Само чула някой да ги казва и едва
тогава излязла извън двора си, за да види между кого са тези пререкания. Пред съда е
посочила, че обидните реплики и заплахата били отправени с гласа на Г. Д., но това го
посочва четири години след събитието при изрично направено уточнение от нея в
свидетелските си показания, че тази период не би могла да помни всичко, поради което и
съдът, при това противоречие, дава вяра на написаното от нея дни след събитието, където не
е уточнила с чий глас са изказаните думи.
Следва да се има предвид и че спорът е станал по повод на преграден със синджир
участък от имот, който е съсобствен на свидетелката и през който дълго време ответникът
преминавал, за да достигне до своя.
3
В исковата молба се твърди, че свидетелката била повикана от пристигналия на място
екип на МВР, а в своите показания пред съда и в своите писмени обяснения от 12.10.2020 г.
тя посочва, че по своя инициатива е излязла извън двора си, за да види какво става.
Наведените в исковата молба твърдения, а и представените доказателства в тази насока,
че агресивното поведение на ответника спрямо ищеца е тРно не следва да се вземат предвид,
тъй като те са за друг период и по повод на други отношения между страните, поради което
се явяват неотносими към спора. Съдът преценява конкретното събитие и конкретното
поведение на страните.
Твърденият деликт не се доказа и от изслушаните показания на служителите на МВР,
които са присъствали на събитието, тъй като те самите не разпознаха ищеца, които
присъстваше в залата и свидетелят М. не си спомни да е чувал по повод на работата си
имената на двете страни по делото.
Оттук при недоказано деяние не би могло да се прецени неговата противоправност.
По делото не се доказа настъпването на неимуществени вреди. Ангажираният по делото
свидетел Г посочи, че е видял свидетелят да го подминава с наведена глава и забит в земята
поглед. Същият му казал, че имал спор със съсед и за това се чувствал така. Свидетелят Г
възпроизвежда изказване на ищеца. Но същевременно прави обективна оценка, че ищецът
изглеждал потиснат психически. При липса на доказано противоправно деяние на ответника
не би могло да се приеме, че това стресово поведение е предизвикано именно от процесното
пререкание. Не се доказва В. И. да е имал стресова реакция, да е изпитвал уплаха, да е
изпитвал срам и унижение на човешкото си достойнство, да е страдал от безсъние, сънуване
на кошмари, емоционална потиснатост и безпокойство.
Предвид изложеното предявеният от ищеца В. Р. И. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 000 лв. /предявена като частична от общата сума в размер на
10 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изказани
по негов адрес от ответника обиди и заплаха, следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв., съгласно представен в о.с.з.
с дата 15.04.2025 г. списък по чл. 80 ГПК. Заплащането на адвокатското възнаграждение е
доказано с разписка от 08.07.2024 г. Ищецът не е възразил по размера на възнаграждението,
поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да го заплати на
ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л 1“, вх.
А, ет. 12, ап. 69 иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Г. Ц. Д., ЕГН
******** с адрес: Столична община, Р-Б, с. И, ул. „Р“ № 2 да му заплати сума в размер на
3 000 лв. /частична от сума в размер на 10 000 лв./, представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди от изказаните на 08.10.2020 г. от ответника спрямо ищеца следни
изрази: „Подлога мръсна“, „Лайнар“, „Мошеник“ и „На теб майката ти ще разплача.“, заедно
със законна лихва от 23.04.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното
изплащане, като недоказан.
ОСЪЖДА В. Р. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Л 1“, вх. А, ет. 12, ап. 69 да
заплати на Г. Ц. Д., ЕГН ******** с адрес: Столична община, Р-Б, с. И, ул. „Р“ № 2 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СРС
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчване на препис от него на страните.
Съдия при СРС _______________________
5