№ 88639
гр. София, 21.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20211110171689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 108377/14.12.2021 г. на „Би едн джи кредит“ ООД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу Г. С. Й., ЕГН **********, за вземания на заявителя по сключен между страните
Договор за паричен заем № max_300769980/01.02.2021г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, възнаградителна и
законна лихва по договора за потребителски кредит, както и за разноските съразмерно с
уважената част от претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед
за сумата от 363.60 лева- такса за услуга „динамично плащане“, за сумата от 253.92 лева-
такса за услуга „бързо разглеждане“, както и за сумата от 120.00 лева- „разноски за
извънсъдебно събиране на просрочените вземания“.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съгласно изявленията на заявителя длъжникът е заявил и получил услугите „бързо
разглеждане“ и „динамично плащане“, за което дължи уговорените в договора за кредит
възнаграждения. В уточнението на заявлението си кредиторът е изяснил, че услугата „бързо
разглеждане“ дава възможност на кредитополучателя искането му за отпускане на паричен
заем да бъде разгледано приоритетно- в срок до 2 часа след постъпването му, в рамките на
работното време на кредитора, а при ползване на услугата „динамично плащане“, от своя
страна, кредиторът осигурява свой представител, който да посещава настоящия адрес на
кредитополучателя или друго посочено от него място в рамките на работното време на
кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане, в какъвто именно смисъл са
и цитираните от заявителя клаузи на т. 7.3 и т. 7.4 от раздел V от общите му условия, а
конкретните суми, дължими срещу тези „услуги“ са уговорени в чл. 9 от договора за
потребителски кредит.
Съдът намира уговорките от договора за потребителски кредит, вменяващи задължение
на потребителя да заплаща възнаграждение за предоставяне на посочените услуги за
1
противоречащи на закона, в частност на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото с тях
се въвежда дължимост на комисионни за дейности, съставляващи по своята правна същност
такива по усвояване и управление на кредита. Наред с това, чрез коментираните клаузи се
достига до непозволен от закона- императиваната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, тъй
като наред с уговорения годишен процент на разходите, възлизащ на 46.60 %, се уговаря
„възнаграждение“, чрез което на практика се достига до размер на годишните разходи,
надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С това възнаграждение се достига до необосновано оскъпяване на предоставения
паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и
тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната
клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. А такова
неравносвесие е налице и доколкото се касае за „възнаграждение“, което се дължи
безусловно (независимо от това как ще се развият отношенията между страните по договора
и дали потребителят ще се ползва фактически от предоставените му възможности), а и,
както бе изяснено по- горе, за дейности, които не представляват насрещна престация от
заемодателя, а действия по усвояване и управление на кредита.
Претендираните от заявителя „разходи за събиране на просрочените вземания“
съставляват по същество такса за управление на кредита, каквато на кредитора по аргумент
от императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. Основание за
недействителност на клаузите, предвиждащи дължимост на подобни „такси“, е и
обстоятелството, че чрез тях се достига до допълнителен разход в тежест на потребителя във
връзка с допуснато от него неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му
задължение, а съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
В подкрепа на извода в последния смисъл- че на практика се касае за допълнително
обезщетение за забава, е обстоятелството, че въпросните разходи се дължат за всеки месец
на забавата във фиксиран размер, независимо от това дали и какви конкретни действия,
насочени към събиране на вземането си, е предприел кредиторът. Още повече, че се касае за
такса, срещу която заемодателят не осъществява услуга в полза на заемателя, а извършва
дейност в собствен интерес, насочена към събиране на вземанията си.
При тези съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 108377/14.12.2021 г. на „Би едн джи кредит“ ООД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу Г. С. Й., ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 363.60 лева- такса за услуга „динамично плащане“, за сумата от
253.92 лева- такса за услуга „бързо разглеждане“, както и за сумата от 120.00 лева-
„разноски за събиране на просрочните вземания“ по сключен между страните Договор за
паричен заем № max_300769980/01.02.2021г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2