№ 38
гр. Русе, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Ралица Герасимова
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224500600145 по описа за 2022 година
С присъда №62 от 03.09.2021 г. по н.о.х.д. №68/2021 г. на РРС, 3-ти наказателен
състав, подс. М. Р. М. е бил признат за невинен в това, че в периода 01.06.2017 г. до
30.06.2017 г. в гр. Русе и гр. Волсбург, Германия набрал, приел и транспортирал с лек
автомобил „Рено Еспейс“ ДК № Р 9436 ВС, отделно лице – АЙСЛ. М. АК., с ЕГН:
**********, непълнолетна, и я превел през границата на страната – през ГКПП „Дунав
мост“ Русе, с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието, като
деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от
НК.
Със същия съдебен акт подс. М. Р. М. е бил признат за невинен и в това, че на
30.06.2017 г. на ГКПП „Дунав мост“ съзнателно се ползвал от неистински частен документ –
декларация-съгласие с рег. №3521/28.06.2017 г., съставен от неустановено лице, за да
докаже, че М.И. А., с ЕГН: **********, е дала съгласието си непълнолетната дъщеря
АЙСЛ. М. АК., с ЕГН: **********, да напусне пределите на Република България, да пътува,
да престоява в чужбина, като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивен протест от
прокурор при РРП. В същият се излагат съображения за процесуална и материална
1
незаконосъобразност на атакувания акт. Развиват се доводи в насока допуснато от страна на
проверяваната съдебна инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
липса на мотиви на атакувания акт. Конкретизира се, че не е бил извършен надлежен
доказателствен анализ на приобщените в производството гласни и писмени доказателства.
Сочи се превратно възприемане на релевантни за производството факти. Развиват се и
пространни съображения, касателно неправилност на част от фактическите изводите на РРС.
Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият М. да бъде признат за
виновен в извършване на престъпленията с дадената от органите на досъдебното
производство квалификация.
В съдебно заседание пред РОС представителят на Русенска окръжна прокуратура
счита първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че в
рамките на съдебното дирене са били събрани достатъчно доказателства в насока
осъществяване на деянията по повдигнатото му обвинение за осъществени състави на
престъпления по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от
НК и по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Упълномощеният защитник на подс. М.М. моли протеста на представителя на
прокуратурата да бъде оставен без уважение. Намира обвинението за недоказано и прави
искане присъдата на РРС да бъде потвърдена.
Подсъдимият М. Р. М. моли присъдата на РРС да бъде потвърдена.
Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Ясно изразеното вътрешно убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на
правдив, последователен и точен анализ на доказателствената съвкупност – гласните
доказателства – обясненията на подсъдимия М. /частично/, показанията на свидетелите А.А.
/частично/, А.М., Х.Х., С.-Я., М. А. /показанията, дадени на досъдебна фаза, приобщени чрез
прочитане на основание чл.281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК/, Р.М. /частично/, В.М.
/частично/, Н.Н., О.А., от заключението по изготвената почеркова експертиза, както и от
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справки, декларация съгласие,
справка за съдимост, автобиография, декларации за семейно, материално положение и
имотно състояние.
Изброената доказателствена маса установява еднопосочно, че св.АЙСЛ. М. АК. била
родена на **.**.**** г.
През 2017 г. св. А.А. се запознала със свидетеля В.М., с прякор Н., през социалната
мрежа „Facebook. Тъй като свидетелят В.М. се намирал в Полша, последният в края на
месец май 2017 г. казал на свидетелката А. при нужда да се обръща към подсъдимия М.М., с
когото свидетелят М. бил роднина и съсед. Доколкото свидетелката А. не разполагала с
достатъчно средства и нямала къде живее, потърсила съдействие от подсъдимия М., който
успял да осигури място, където временно да отседне, докато си намери квартира.
2
Впоследствие подсъдимият М. и свидетелката А. заживели заедно, като М. се грижел
за нея като осигурявал парични средства и купувал всичко най-важно за нея и малолетното
и дете. След като детето на свидетелката А. било отнето от социалните служби, същата
започнала да търси начин как да си осигури нужните средства, за да си го върне. В тази
връзка подсъдимият М. предложил да заминат заедно за Германия, където тя да работи като
сервитьорка. Свидетелката А. се съгласила, но предупредила подсъдимият М., че майка и–
свидетелката М. А., не би позволила да замине за чужбина и съответно не би подписала
декларация-съгласие за пътуване извън страната.
В тази връзка подсъдимият М. и свидетелката А. посетили офиса на свидетеля С.-Я.,
където последната предоставила личните данни от личната карта на свидетелката М. А. на
неустановено по делото лице, което изготвило „декларация-съгласие“. Впоследствие на
паркинга на магазин „Джъмбо“ свидетелят Янкулов предал така изготвената „декларация-
съгласие“ на подсъдимия М. и свидетелката А.. За тази „услуга“ подсъдимият М. заплатил
сумата от 200 лева, която предал на свидетеля Янкулов.
На неустановена по делото дата подсъдимият М. разбрал от свидетеля Х.Х., че
последният щял да пътува заедно със свидетелят Н.Н. за Германия, тъй като Н. трябвало да
прибере съпругата си. В тази връзка подсъдимият М. се свързал със свидетеля Н. и се
договорил с него с него да гизакара заедно със свидетелката А.А. в гр. Волфсбург, където
имал роднини.
На 30.06.2017 г. подсъдимият М. и свидетелката А. се качили в гр. Русе в
управляваното от свидетеля Н.Н. МПС – лек автомобил „Рено Еспейс“ с ДК № Р 9436 ВС. С
тях пътувал и свидетелят Х.Х., който се намирал на предната седалка до свидетеля Н..
Подсъдимият М. и свидетелката А. били седнали един до друг на задните седалки.
Пристигайки на ГКПП „Дунав мост“ на четиримата била извършена проверка, като
свидетелят Н. събрал личните им карти и ги предоставил на служителя на гранична
полиция.
Доколкото св. А. била непълнолетна, на същата била извършена допълнителна
проверка, в хода на която свидетелят О.А. – служител на РД ГП – Русе сверил данни в
предоставената му от неустановено по делото лице неистинска декларация-съгласие с
данните от личната карта на свидетелката А. и след като получил копие от неистинския
документ приел, че същата разполага с надлежен документ, позволяващ да напусне
територията на РБългария.
След приключване на проверката, свидетелите Х.Х., Н.Н., подсъдимия М. и
свидетелката А. продължили с пътуването си. По време на пътуването подсъдимият М. и
свидетелката А. непрекъснато се карали, тъй като тя си пишела с други мъже.
След като пристигнали в гр. Волфсбург, Германия, свидетелите Х., Н., А. и
подсъдимият М. отседнали в жилището на роднини на последния. Доколкото на следващия
ден свидетелите Х. и Н. следвало да продължат с пътуването си, същите си легнали да си
почиват. Междувременно подсъдимият М. и свидетелката А. се отправили към гр. Саслебен,
3
Германия, като трябвало да отседнат при приятел на подсъдимия М.. Като пристигнали,
свидетелката А. си легнала да си почине, тъй като била уморена от дългото пътуване. Малко
по-късно при нея се качил и подсъдимият М., който се опитал да има интимен контакт с нея,
но тя му отказала, във връзка с което между тях възникнал конфликт. В този момент в стаята
влезли свидетелите Р.М. – с прякор Д., и В.М. – с прякор Н., които били уведомени от техен
познат за местоположението на подсъдимия и свидетелката А.. Свидетелите Р.М. и В.М. се
скарали с подсъдимия М., като след това тримата слезли на долния етаж. Впоследствие се
качили само свидетелите В.М. и Р.М., които казали на свидетелката А. да си събере багажа и
да тръгне с тях. Свидетелката А. се съгласила да тръгне с тях, като била закарана в Полша.
По пътя двамата ѝ разяснил, че ще работи като проситутка.
В Полша свидетелката А. била водена от свидетелите В.М. и Р.М. на паркинг за
тирове, където работела като проститутка, като получаваните парични средства
предоставяла на свидетеля В.М.. Свидетелката А. не се чувствала добре от това и
възползвайки се, че била оставена без надзор, една вечер успяла да се свърже чрез
месинджър със свой познат, който уведомила къде се намира и с какво се занимава. Същият
се свързал със свидетелката М. А., която веднага се обърнала към полицията. В тази връзка
свидетелката А.А. била обявена за общодържавно издирване.
При проведен разговор между свидетелката М. А. и свидетеля В.М., последната го
уведомила, че дъщеря и се издирва от полицията. Посоченото мотивирало свидетелят В.М.
да я закара до гр. Прага, Чехия, откъдето ѝ закупил автобусен билет за България.
На 08.07.2017 г. свидетелката А. пристигнала на ГКПП „Калотина“, като на
граничния пункт била свалена от автобуса и изпратена в дом за непълнолетни, след което
била предадена на свидетелката М. А. в гр. Русе.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена почеркова
експертиза на подписите в декларацията – съгласие. В заключението си вещото лице
приело, че подписът в реквизита „Декларатор“ на декларация-съгласие от 28.06.2017 г., не е
бил изпълнен от лицето М.И. А.. Авторът на този подпис не можел да се установи.
Подписите за „Нотариус“ в декларацията – съгласие от 28.06.2017 г., не са били изпълнени
от нотариус А.М.. Авторът на тези подписи не можел да се установи. Отпечатъците от
кръгъл печат, положени в декларацията – съгласие от 28.06.2017 г., били с лошо качество на
ксерокопирането. Голяма част от елементите и реквизитите, които съдържали тези
отпечатъци не можело да се проследят и разчетат, което ги правело негодни за изследване.
При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е извършил
правдив анализ и съпоставка на събраните гласни доказателства. В тази насока настоящата
въззивна инстанция не констатира наличието на сочените в протеста процесуални
нарушения, свързани с непълна и превратна доказателствена дейност на контролираната
съдебна инстанция.
Предвид конкретните доводи на прокуратурата в насока необоснованост на
постановената първоинстанционна присъда, както и с оглед спазване на самостоятелното си
4
задължение, произтичащо от предписанията на процесуалната разпоредба на чл.339 от НПК,
Русенски окръжен съд подложи на самостоятелна преценка, приобщената в рамките на
първоинстанционното разглеждане на делото доказателствена съвкупност и на собствено
основание прие, че следва да бъдат ценени обясненията на подс. М. (отчасти) и показанията
на свидетелите А.А. (отчасти), А.М., Х.Х., С.-Я., М. А. (приобщени от досъдебната фаза от
контролираната съдебна инстанция чрез прочитане по реда на чл.281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т.
1 от НПК), Р.М. (отчасти), В.М. (отчасти), Н.Н. и О.А..
Както и РРС, така и въззивната съдебна инстанция възприе обясненията на подс.
М.М. като достоверно отражение на събитията от процесната вечер и ги постави в основата
на доказателствените си изводи относно значимите за производството факти – преди
пътуването до Германия, по време на самото пътуване и развилите се впоследствие събития.
Казаното от негова страна както правилно и законосъобразно РРС, отчитайки двойствената
природа на този доказателствен източник, напълно съответства и е в унисон с гласната
доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите А.А. (дадени в рамките на
съдебното дирене пред РРС), отчасти с тези на св. М. А. (от досъдебната фаза на
производството, приобщени чрез прочитането им от страна на проверяваната съдебна
инстанция), Х.Х. и Н.Н., а също и с изложеното в отделни части и от свидетелите В.М. и
Р.М..
Законосъобразни са и доказателствените изводи на РРС досежно показанията на св.
А.А.. С прецизност проверявания съдебен състав е изследвал изявленията и в отделните
фази на производството и възприел като достоверно отражение на интересуващите
производството факти казаното от нейна страна в рамките на съдебното дирене. В тази
насока съжденията на проверявания съдебен състав, след съпоставката на показанията на св.
А.А. с останалата гласна доказателствена съвкупност и констатираните отделни вътрешни
противоречия, изцяло се възприемат и от настоящата съдебна инстанция и не се налага
тяхното преповтаряне.
Правилно РРС е изключил от доказателствената съвкупност изложеното от страна на
св. М. А. от съдебното производство и дал вяра на приобщените показания от досъдебната
фаза на производството. Вътрешата противоречивост на казаното от нейна страна в рамките
на съдебното дирене и противоречието му с останалата част от гласната доказателствена
съвкупност е основание да не се възприемат тези и твърдения, както законосъобразно е
постъпил и РРС.
Правилно показанията на св. О.А., Х.Х. и Н.Н. са били възприети изцяло и поставени
в основата на доказателствените изводи на контролираната съдебна инстанция като
еднозначни, детайлни, изчерпателни и взаимно подкрепящи се. Всеки един от тези
свидетели надлежно пресъздава личните си възприятия относно фактите, имащи значение за
настоящото наказателно производство, които добросъвестно са възпроизвели пред
първостепенния съд. Несъответствия, логически противоречия или непълноти не бяха
констатирани и от въззивната инстанция. Последователно и точно Х. и Н., в унисон с
изложеното от страна на подсъдимия и св. А.А., сочат за намеренията на подс. М. да
5
осигури работа на А. като сервитьорка в Германия.
По отношение на показанията на свидетелите В.М. и Р.М. и настоящият съдебен
състав счете същите за недостоверни в отделни техни части, поради което ги изключи от
доказателствената съвкупност. В допълнение на изложеното от страна на контролираната
съдебна инстанция, въззивният съдебен състав констатира освен липсата на житейска логика
в част от изложението на тези свидетели, също така и противоречието, в което същите
навлизат един с друг при излагането на отделни моменти от процесните събития.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е възприел и изложението на
свидетелите С.-Я. и А.М., отчитайки безпротиворечивостта им, подкрепата им от останалите
доказателствени източници и значението им за изясняване на част от значимите за
производството обстоятелства.
От страна на въззивната съдебна инстанция се възприеха изцяло и съображенията на
РРС за изключване от гласната доказателствена съвкупност на показанията на свидетелите е
И.И., С. П. и Д.К.. В същите единствено се преразказват писмени обяснения и изявления
преди образуване на досъдебното производство, в рамките на извършената от същите
свидетели проверка. Показанията на тези свидетел имат деривативен характер и напрактика
заместват първичните доказателства, като с използването им пряко се заобикаля
процесуалния закон, където законодателят изрично е посочил как се снемат обяснения и
показания и кога същите могат да бъде ползвани. В този смисъл и същите не могат да
послужат за формиране на доказателствени изводи (в този смисъл Решение №89/18.05.2012
г. по н.д. №2978/2011 г. на ВКС, ІІІ н.о.). В последната насока доказателственото право е
категорично - производните доказателства могат да бъдат поставени в основата на
постановената присъда само в три случая: когато разкриват наличието на първични
доказателства, когато служат за проверка на първичните доказателства или когато по една
или друга причина първичните доказателства са се оказали недостъпни. В конкретния
случай не е налице нито една от посочените хипотези.
В обобщение – доказателствената дейност на РРС е извършена при спазване на
процесуалните изисквания, като липсва твърдяното от представителя на РРП процесуално
нарушение изразяващо се в липса на доказателствен анализ и тенденционзно
интерпретиране на приобщените доказателства.
Възприеха се и се поставиха в основата на доказателствените изводи и на настоящия
съдебен състав изброените по-горе писмени доказателства, както и заключенията на
назначените и изслушани в производството пред РРС експертни заключения.
При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
6
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на
чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност
на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.).
Настоящият съдебен състав, както и първостепенният намира, че събраните по делото
доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият М. за
виновен в извършване на деянието, квалифицирано по текста на чл. 159б, ал. 2, във вр.с ал.
1, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1 от НК.
В настоящата хипотеза, както правилно е приел контролирания съдебен състав, в
рамките на съдебното дирене пред РРС не са били събрани доказателства подсъдимият М. да
е осъществил деяние субсумиращо се под обективната страна на цитирания състав. Тук
следва да се отбележи, че при лимитативното уреждане на признаците на състава по
повдигнатото обвинение за осъществено престъпление по чл. 159б, ал. 2, във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 1 от НК се предпоставя както следва: от обективна страна - два акта на
изпълнително деяние, обвързани функционално и изразяващи се в набиране,
транспортиране, укриване или приемане на отделни лица или групи от хора (с оглед
квалификацията – непълнолетно лице) и тяхното превеждане през границата на страна, при
наличието на допълнителен съставомерен признак от субективна страна – в конкретния
случай това да е станало с цел лицето да бъде използвано за развратни цели.
В настоящия случай подс. М., както прецизно е отразил проверявания съдебен
състав, е привлечен към наказателна отговорност за набиране, приемане и транспортиране
на непълнолетната св. А.А. и нейното превеждане през границата на РБ с цел използването
и за развратни действия.
В производството пред РРС безспорно е било доказано единствено обстоятелството,
че св. А.А. е била непълнолетна към периода на деянието по повдигнатото спрямо подс. М.
обвинение – 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г.
Същевременно обаче, както правилно и законосъобразно е приел РРС, в рамките на
производството не са били събрани доказателства подсъдимият да е реализирал действия по
набиране на непълнолетната А.А. -чрез предприемане на активни действия на по търсене,
привличане, вербуване, уговаряне или склоняване на пострадалата, чрез физическо или
психическо въздействие по отношение на нея. Нещо повече – безспорно, от цялата
доказателствена съвкупност, включително и показанията на пострадалата се установява, че
тя е реализирала активно поведение по търсене и свързване с подсъдимия.
На второ място, безспорно подсъдимият приемайки св. А.А. в дома си в гр. Русе, а
7
впоследствие и намирайки и място за пребиваване на територията на Германия подсъдимият
е реализирал деятелност, която покрива признаците на деянието „приемане“, както
безспорно и същият е уредил предвижването и от България до Германия уреждайки превоз,
с което съответно е осъществил и деятелност, съставляваща „транспортиране“.
Неоспорим факт е също така, че свидетелката и подсъдимия в един и същи ден - на
30.06.2017 г. са преминали границата ГКПП „Дунав мост” на Република България с
Република Румъния.
Същевременно обаче в рамките на производството пред контролирания съдебен
състав не са били събрани категорични доказателства за съставомерност на деятелността на
подс. М.М. от субективна страна – това приемането на св. А.А., транспортирането и и
превеждането и през границата на страната да е станало с изискуемата от наказателния
закон специфична цел – същата да бъде използвана за развратни действия. Нещо повече – от
приобщената доказателствена съвкупност с категоричност се установява, че изцяло
инициативата и последващото въвличане на пострадалата за извършване на такива действия
са били осъществени от свидетелите В.М. и Р. М., без да е доказана съпричастност, а дори и
знание на подсъдимия в последната насока.
В този смисъл и постановявайки оправдателна присъда по този текст от обвинението
РРС е постановил правилен и законосъобразен акт.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 316, във вр. с чл. 309,
ал. 1 от НК и въззивният съд, както и първоинстанционният счете, че от събраните в
рамките на първоинстанционното разглеждане на делото доказателства по изискуемия от
процесуалния закон безспорен и категоричен начин не е било доказано, че подсъдимият
М.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК.
Съставът на престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК предпоставя
реализирането на няколко обективни признака: частен документ, който да е неистински,
респективно преправен и неговото ползване (чрез предявяване на определен доказателствен
дестинатер) с цел удостоверяване на определени обстоятелства.
На първо място безспорно инвокираният документ-декларация-съгласие по всички
признаци отговаря на доктриналното понятие за документ-конкретни по своите съдържания
писмени изявления на определени физическалица-субекти на обективираното мисловно
съдържание. При това и настоящият състав намира, че безусловно същия има характера на
частен такъв.
На следващо място по безспорен и категоричен начин е било доказано и наличието
на втория обективен признак на състава-процесната декларация има характера на
неистински документ. Съгласно легалната дефиниция на чл.93, т.6 от НК – това е документ,
на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не
на това, което действително го е съставило. В настоящото производство безспорно е било
установено (от заключението на почерковата експертиза), че лицето посочено като издател
на Декларацията – св. М. А. не е подписвала документа, както и че подписа в него не е
8
изпълнен от подс. М.М..
На последно място, от обективна страна в производството пред първостепенния съд
се е доказало, че на 30.06.2017 г. декларацията е била предявена на св. О.А. в качеството му
на Гранична полиция - Русе. Употребата на документа, пряко е била свързана с неговото
конкретно правно значение, с оглед доказване на визираното и свързано с документираното
изявление правно положение-по-конкретно, че св. М. А. дава съгласие непълнолетната и
дъщеря – АЙСЛ. М. АК. да напуснепределите на Република България.
Същевременно обаче в рамките на съдебното дирене пред РРС не са били събрани
доказателства за авторството на извършеното в лицето на подс. М.М.. Както правилно е
посочил РРС – в тази насока са единствено противоречивите показания на св. А., които
впоследствие тя е дискредитирала, заявявайки, че предявяването на декларацията е било
извършено от св. Н., а на по-късен етап – е изобщо няма спомени.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие,
че той следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334 ал. 1 т. 6 и чл. 338 от НПК, Русенски окръжен съд,
Наказателно отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №62 от 03.09.2021 г. по н.о.х.д. №68/2021 г. на РРС, 3-ти
наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9