Решение по дело №1902/2019 на Районен съд - Шумен

  

Р Е Ш Е Н И Е

 

638/8.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На дванадесет и втори октомври  две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1902 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е  Наказателно постановление №19-0869-002439/30.07.2019г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта,  с  която на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на А.А.А., ЕГН ********** *** са  наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени  наказателното постановление  като незаконосъобразно, в частта, с която му е наложено наказание за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, като излага доводите си за това в жалбата. Оспорва  по същество нарушението, счита че съставения АУАН и издаденото НП не съдържат задължителните реквизити, без да ги конкретизира.

В съдебно заседание, нередовно призован, не се явява. Във върната в цялост призовка е отразено, че жалбоподателят не живее на посочения в жалбата адрес, напуснал го е по сведение на живущите на адреса. При направената служебна справка в НБД „Население“ не е установен регистриран друг адрес. При така установеното не са налице пречки за разглеждане  на делото, съгласно чл.61 ал.2 от ЗАНН.

 За АНО, редовно призован, представител не се явява.

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 30.06.2019г.около 02.45 часа свидетелите С.Б.С. и С.К.К. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен работели в екип по КАТ. Служебният автомобил бил позициониран на ул. „Цар Иван Александър“, в района на кръстовището с ул. „Панайот Волов“. Случаен минувач ги предупредил за автомобил – л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № Н5342 ВТ, паркиран пред находяща се в близост игрална зала, в който според него имало лице в нетрезво състояние с намерение да потегли. В момента, в който автомобилът потеглил, контролните органи го последвали с цел да го спрат за проверка, подавайки светлинен сигнал. Следвайки автомобилът преминали  по ул. Климент Охридски”, след което продължили по бул. „С. ***. В района на магазин „Биохимия“, разположен на бул. „С. Велики“ водачът преустановил движението на автомобила. В МПС се намирал единствено жалбоподателя. Същият не представил СУМПС, както и контролен талон. Не представил и документ за самоличност. Самоличността му била установена чрез АИС, а именно жалбоподателят А.А.А., ЕГН ********** ***. Водачът видимо бил употребил алкохол- лъхал на алкохол, завалял говора, имал некординирани движения. Св. К. пристъпил към извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство Полицейските служители обяснили на водача как се извършва проба за алкохол с техническо средство, след което водачът направил около 20 некачествени проби. Обяснено му било, че ако не даде  качествена проба ще му бъде съставен акт, че отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, но водачът отново не успял да даде качествена проба. Св. С.С. му съставил АУАН серия GA № 37417 за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Бил му издаден и талон за изследване, в който  жалбоподателят избрал медицинско изследване, поради което  бил уведомен, че  трябва да се яви в Спешно отделение на МБАЛ Шумен до 45 минути от връчване на талона. Същият му бил връчен в 03.10 часа на 30.06.2019г. Жалбоподателят не се явил  за даване на кръвна проба. В АУАН жалбоподателят не е  отразил, че има възражения. Не е депозирал такива и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в преписката, административно-наказващият орган  издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на А.А.А., ЕГН ********** *** са  наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – С.Б.С. и С.К.К.. Показанията на тези свидетели  съдът кредитира, като обективни, безпристрастни  и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП по следните правни съображения: В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажира за това, че на посочените в АУАН дата и място същия е  отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или друго упойващо вещество и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Трайна е съдебната практика, че нормата на на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние.За  да се разбере обаче какви са съставомерните признаци на отделните форми на изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния прочит на разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, а тя следва да се тълкува систематически с разпоредбите на Наредба № 1  от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози.

Когато водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, съгласно  чл.3 ал. 2 т.1 от Наредбата, концентрацията на алкохол се установява чрез доказателствен анализатор или с химическо изследване, като меродавни са стойностите отчетени от доказателствения анализатор или химическото изследване. В случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се подложи на изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона срок се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за химическо изследване,  при тази хипотеза деянието не е обществено опасно, доколкото възможността за установяване действителната концентрация на алкохол в кръвта не е възпрепятствана. Когато водачът не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил изследван с техническо средство и то е дало годни показания, деянието също не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали лицето е употребило алкохол и неговата концентрация също не е възпрепятствана, тъй като съгласно чл.6 ал.9 от Наредбата при отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата на алкохол  се установява въз основа на показанията на техническото средство. За да е съставомерно деянието  следва кумулативно са налице двете посочени условия: 1. лицето да  е отказало да бъде изследвано с техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за химическо изследване. Съгласно  чл. 3 ал.2 от Наредбата, когато  извършената проба с техническо средство е некачествена или невалидна установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор или  с химическо лабораторно изследване.

Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на визираната в АУАН и в НП  дата и място му е била извършена проверка от контролните органи, по повод управление на л.а. „Пежо Партнер“ с рег. № Н5342 ВТ. Безспорно установено е и, че  жалбоподателят не е отказал изрично да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но въпреки многократните опити, жалбоподателя не давал качествена проба и уредът не отчел  резултат. Безспорно доказано е и , че е избрал медицинско изследване, но не се явил да даде кръвна проба, поради което съдът намира, че извършеното от жалбоподателя деянието е съставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДвП , тъй като с даването на некачествени проби и не явяване за даване на кръвна проба, жалбоподателят е възпрепятствал възможността за реално установяване дали е употребил алкохол и неговата концентрация. Правилно е санкциониран съгласно същата разпоредба. Наказанията са определени в рамките на предвидения от закона размер, който е строго фиксиран от закона, поради което не подлежи на ревизия.

Предвид изложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган. 

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА №19-0869-002439/30.07.2019г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на А.А.А., ЕГН ********** *** са  наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки.

В останалата част  Наказателното постановление не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

Районен  съдия: