Решение по дело №648/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 189
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия: Полина Петрова Бешкова
Дело: 20225300900648
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900648 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от И. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес:
.............................................. В същата се твърди, че по силата на договор от
01.08.2011 г. за овърдрафтен кредит, сключен между МКБ “Юнионбанк“ АД
(чийто универсален правоприемник впоследствие става “Първа
инвестиционна банка“ АД) и кредитополучателя “ЗЕНИТ ГРУП -05“ ЕООД,
ответното дружество получило кредит в размер на 153 000 лева. С въпросния
договор ищецът и лицето П.Н.Х. станали солидарни длъжници за
обезпечаване на дълга на ответното дружество пред банката. Д. посочва, че
неговата отговорност представлява такава за чужди задължения, както и че,
доколкото между него и кредитополучателя “ЗЕНИТ ГРУП -05“ ЕООД не
било уговорено друго, във вътрешните отношения между тях сумата по
кредита му се дължала изцяло от ответното дружество и понеже последното
било получило целия кредит, то му дължало връщане на всичко, което
ищецът е заплатил за връщането на този кредит. Твърди, че
кредитополучателят не изплащал задълженията си към банката и той като
солидарен длъжник имал интерес да погасява тези задължения, като в
периода 10.04.2018 г. – 14.07.2021 г. изплатил вместо дружеството общата
сума от 54 135,95 лв. на описани в исковата молба вноски. Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди “ЗЕНИТ ГРУП -05“ ЕООД да му заплати
посочената сума, представляваща дълг на дружеството към “Първа
инвестиционна банка“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума за
времето от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. В
двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът “ЗЕНИТ ГРУП -05“
ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
1
“Васил Левски” №103, ет. 8, ап. 65, представлявано от П.Х. – управител, чрез
адв. Н. А., депозира отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита, че по силата на поетите с договорите
(първоначален и анекси към него) за кредит задължения и на основание
чл.121 ЗЗД била възникнала солидарна отговорност между три лица:
кредитополучателя ЮЛ и посочените в исковата молба физически лица Д. и
Х. и доколкото не следвало друго от вътрешните им отношения, то всеки
солидарен длъжник дължи по 1/3 част от общия размер на дълга. Твърди, че
И. Д., заплащайки вноски по кредита след посочения от него в ИМ период
/т.е. след 2018г./, не само не бил изпълнил в повече от полагаемата му се част
като солидарен длъжник, но бил заплатил по-малко от нея. До 30.04.2018 г.
ищецът бил съдружник и управител в ответното дружество. Към тази дата от
последното непрекъснато били правени погасителни вноски по кредита –
плащани в брой, на каса в банката от И. Д. или от другия управител Х., които
се счита, че са правени от името на дружеството, погасявайки неговото
задължение. Едва заплатеното от посочените лица след 01.05.2018 г. можело
да се счита за изплатено задължение от страна на физическите лица –
солидарни длъжници. Изтъква още, че след прекратяване членството на
ищеца като съдружник в ответното дружество между него и дружеството
било постигнато споразумение от 03.04.2018 г., с което последното учредило
в полза на ищеца по делото И. Д. право на ползване върху ½ ид.част от някои
недвижими имоти, собственост на дружеството, с изричната уговорка
дружеството да отдава тези имоти под наем, с цел получените наеми да бъдат
използвани за погасяване на отпуснатия кредит. Твърди, че ищецът е
сключвал договори за наем за тези имоти, получавал наемите по тези
договори, които били в размер на около 20000 лв и с тях били заплащани
погасителните вноски по кредита, поради което те следвало да се приемат за
такива, направени от самия кредитополучател- “ЗЕНИТ ГРУП -05“ ООД, а не
от ищеца - солидарен длъжник.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът пояснява и допълва първоначалната искова молба.
Оспорва изложените от ответника в отговора на исковата молба твърдения,
като посочва, че след момента на прекратяване членствените му
правоотношения с ответното дружество, то вътрешните му отношения с
последното били строго обезпечителни и неговата солидарна отговорност
представлявала отговорност за чужди задължения. Неправилно според него
било позоваването на ответната страна на сключената спогодба за учредяване
правото на ползване върху имоти на дружеството, тъй като това право било
закупено от него и било нормално да го използва, вкл. и чрез отдаване под
наем и получаване на наемната цена. Твърди, че за времето до погасяване на
кредита кредитните вноски не са плащани от него с доходи от наем, както и
че през по-голяма част от въпросния период не били сключени договори за
наем.
В срока по чл. 373 (1) от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
2
искова молба, с който ответникът изразява становище относно направените
доводи и възражения, направени от ищеца в допълнителната искова молба
относно приложимото към спора право.
Други подробни съображения страните излагат в писмени бележки.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 127, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е процесуалноправно легитимиран по иска – твърди, че е
солидарен длъжник по договор за овърдрафтен кредит с ответното дружество
– кредитополучател по договора и като такъв е заплатил процесната сума на
Банката-кредитор.
С оглед на поддържаното и в писмените бележки на ищеца, че правната
квалификация на претенцията му е по чл. 59 ЗЗД, и тук следва да се посочи,
че това възражение не се споделя от съда, доколкото този иск е субсидиарен и
допустим само когато за страната няма друга правна защита, като
същевременно е източник на извъндоговорна отговорност, докато в случая се
твърди и установява облигационна връзка, породила договорно солидарно
задължение за ищеца, регламентирано в чл. 127 ЗЗД. Тази правна
квалификация е коректно дадена от съда именно въз основа на изложените в
исковата молба твърдения и последващите такива, от които следва
еднозначен извод за правно основание на претенцията, основаваща се на
договорни отношения, а не на извъндоговорни такива, каквито се уреждат от
института на неоснователното обогатяване, още по-малко от субсидиарния
иск по чл.59 ЗЗД, който е на разположение на страната само тогава, когато
няма никакъв друг път за защита. Сам ищецът твърди, че е солидарен
длъжник по процесния договор за овърдрафтен кредит с ответното дружество
– кредитополучател по договора и като такъв е заплатил процесната сума на
банката-кредитор, т.е. при всички положения се твърди и установява
облигационна връзка, породила договорно солидарно задължение за ищеца,
като всъщност спорните обстоятелства и факти са по отношение обема на
тази отговорност във вътрешните отношения между солидарните
длъжници, каквито се твърди и установява да има по делото в резултат на
съдържанието на процесния договор. В какъв обем са плащани вноските по
този договор, какви са конкретните вътрешни отношения между
солидарните длъжници, дали по отношение на някои от тях се твърди и
установява освобождаване от договорна отговорност или отговорност в
по-малък обем от законово предвидения, това са въпроси по съществото на
спора и ще бъдат предмет на настоящото изложение. Те обаче не касаят
правната квалификация, която няма как да е такава по чл.59 ЗЗД именно въз
основа на твърденията на ищеца и именно защото той разполага с
договорно основание за защита на правата си, в рамките на което би могъл
да твърди и установява, че всъщност правата и задълженията между
солидарните длъжници не са еднакви и разпределени по равно, а в неговия
3
случай са в по-малък обем или че той изобщо не притежава задължения
поради изрични уговорки с другия солидарен длъжник - кредитополучателят
по договора, но в никакъв случай не може да се приеме, че се касае за
твърдения за плащане на чужд дълг, доколкото този дълг е негов собствен и
произтича от договора, наведен като твърдение и представен от самия
него. Поради това и съдът не намира основание да отстъпи от вече дадената
правна квалификация на претенцията, която се дава от съда, а не от страната,
въз основа на твърдените от ищеца и установени от данните по делото факти.
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се
разпределя по следния начин: Всяка от тях дължи доказване на заявените от
нея позитивни факти. Така, ищецът носи доказателствената тежест да
установи заплащането на процесната сума на кредитодателя, както и че във
вътрешните отношения между солидарните длъжници по договора за кредит е
налице уговорка, която изключва общото правило, че това, което е платено на
кредитора, следва да се понесе от всеки от тях поравно. Съответно
ответникът дължи установяване на правоизключващите си възражения за
положителни факти.
Изрично се признава от страните обстоятелството, че на 01.08.2011г е
валидно сключен договор за овърдрафтен кредит между МКБ “Юнионбанк“
АД (впоследствие “Първа инвестиционна банка“ АД), от една страна като
кредитодател и от друга страна, ответното дружество – кредитополучател,
ищеца И. Д. и трето неучастващо в спора лице като солидарни длъжници.
Няма спор също, като това се установява и при справка в ТР по партида
на дружеството, че ищецът И. Д. по време на сключване на договора и до
30.04.2018 г е бил съдружник и управител на дружеството заедно с другия
солидарен длъжник П.Х..
От заключението на назначената по делото ССчЕ, което съдът
възприема като професионално и обективно изготвено, а и неоспорено от
страните по надлежния процесуален ред, се установяват следните факти от
значение за спора:
Към настоящия момент кредитът е изцяло погасен. Към 01.05.2018г
размерът на погасената част от кредита е 154 086.45лв, с остатъчна главница
от още 86 326.29лв. За периода от 2011г. до 2018г. лицата, погасявали
кредитното задължение по сметката на дружеството, са направили следните
вноски от общата сума 154 086.45лв.: И. Д. - 89 142.00лв; П.Х. - 39 354.00лв;
М. Х. - 9 500.00лв; Зенит Груп - 05 ЕООД - 13 739.00лв. Размерът на
погасената част от дълга, считано от 01.05.2018г. до датата на пълното му
погасяване /2021г. / е 112 194.75лв. За периода от 01.05.2018г. до датата на
падежа 14.07.2021г. лицата, погасявали кредитното задължение по сметката
на дружеството, са направили следните вноски от общата сума 112 194.75лв:
И. Д. - 57 017.00лв; П.Х.- 53 762.16лв; Зенит Груп - 05 ЕООД - 1 642.00лв.
Общо по договора ищецът е платил 146 159.00 лв, а третото лице П.Х. - 93
116.16лв.
4
В разглеждания казус категорично не е налице хипотеза на плащане на
чужд дълг от страна на ищеца, който по силата на възникналата солидарна
отговорност погасява надлежно възникнало в неговия патримонуим парично
задължение в качеството му на солидарен длъжник по породеното кредитно
правоотношение. Правилото е, че отговорността на солидарните длъжници е
„по равно“, като в случая не се установява от съдържанието на кредитното
правоотношение и анексите към него, както и от останалия доказателствен
материал, това общо правило да е дерогирано по силата на изрични уговорки
между солидарните длъжници дългът им да е в различен обем. Не се
установяват и някакви други вътрешни уговорки, освобождаващи ищеца
изцяло или частично от възникналата солидарна отговорност. Същевременно
в тежест на платилия солидарен длъжник е да обори презумпцията за равна
задълженост. При това положение следва да се прецени дали ищецът е
изпълнил повече от своята част, в който случай той наистина би имал има
право на разликата от останалите съдлъжници или в случая конкретно от
ответника по предявения срещу него иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Установява се, че по договора общо е платена сумата от 266 281.20 лв
/154 086.45лв до 01.05.2018г, когато ищецът е бил съдружник и управител на
дружеството и 112 194.75лв, след тази дата до крайната падежна дата/. Т.е.
обемът на отговорността за всеки от тримата солидарни длъжници е по 88
760.40 лв.
Доколкото до 30.04.2018 г. ищецът е бил съдружник и управител в
ответното дружество, то следва да се приеме, че плащанията са правени от
името на дружеството, погасявайки неговото задължение като
кредитополучател. Друг извод не би могъл да бъде направен, тъй като ищецът
и не твърди преди този момент сумите да са внасяни от него в качеството му
на физическо лице, а не като управител на дружеството – кредитополучател.
Тези вноски впрочем не са и предмет на делото с изключение на една
единствена вноска – тази от 10.04.2018г. в размер на 1 542 лв. Съответно
установява се, че след прекратяване на членствените му правоотношения с
дружеството ищецът в лично качество е изплатил сумата от 57 017 лв., която
е по – малка от обема на отговорността му в размер на 88 760.40 лв.
Следователно, не се установява ищецът като солидарен длъжник да е
изпълнил повече от своята част, за да има право на разликата срещу
останалите съдлъжници или в случая срещу ответника. Плащайки процесната
сума след напускане на дружеството, ищецът е изпълнявал собственото си
задължение в законовия обем на солидарната отговорност при липса на други
уговорки във вътрешните отношения между солидарните длъжници. При това
положение без значение за изхода на спора са обстоятелствата с какви
средства са били плащани процесните вноски – с лични средства на ищеца
или с граждански плодове от наем при изрична уговорка с ответника тези
суми да се влагат в погасяване на кредита, доколкото така или иначе
платеното не е повече от дължимото, респ. доказателствата, събрани в тази
връзка, не се и обсъждат.
5
Затова и предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и претенцията за това ищецът дължи на
ответника сумата от общо 2 820 лв – разноски по делото съобразно списък на
разноските на л. 337 и доказателствата за действително направен разход в
този размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес:
......................... против “ЗЕНИТ ГРУП - 05“ ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Васил Левски” №103, ет. 8,
ап. 65, паричен осъдителен иск за присъждане на сумата от 54 135,95 лв.,
представляваща общ размер на платени вноски за периода 10.04.2018 г. –
14.07.2021 г. от ищеца в качеството му на солидарен длъжник по договор от
01.08.2011 г. за овърдрафтен кредит, сключен между МКБ “Юнионбанк“ АД
(с универсален правоприемник “Първа инвестиционна банка“ АД) и
кредитополучателя “ЗЕНИТ ГРУП - 05“ ЕООД, по силата на който ответното
дружество получило кредит в размер на 153 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази суми, считано от датата на подаване на ИМ – 21.11.2022г, до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: .......................... да
заплати на “ЗЕНИТ ГРУП - 05“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Васил Левски” №103, ет. 8, ап. 65, сумата от 2
820 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6