Р
Е Ш Е Н И Е
№ 428, година 2016, 03. 11. гр. Бургас
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
секретар
Жанета Граматикова, постави на разглеждане
т. дело № 481 по описа на БОС за 2015 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА“АД/ ЕИК *********, гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изп. директори Петя Димитрова и Димитър Шумаков, чрез адв. Светозар
Златанов – пълномощник, адрес за призоваване: гр. София, ул. „Хан Крум“ № 8,
ет. 3, ап. 5, срещу Р.С.К., ЕГН **********,
гр. Б., ж.к. „И.“ **, вх. *, ет. *, ап. *, Д.Х.Я., ЕГН **********, гр. Б., ж.к.
„С.“ *, вх. *, ет. *, ап. ** и Й.К.К., ЕГН **********, от гр.Б., за солидарно
заплащане на дължими суми по Договор за
кредит за извършване на ремонт и подобрения на недвижим имот HL 7097 от 12. 05. 2006 г. : 187888, 89 евро –
неиздължена главница по договора, ведно със законна лихва, върху тази главница,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и
изплащане, 5600 евро- част от дължима договорна
лихва, която сума, в пълен размер е 38147, 18 евро за периода от 10.07.2013
г. до 24. 08. 2015 г. ; 992, 54 евро
неизплатени такси по договора, за периода от 27. 01. 2014г. до 24. 08. 2015 г.
, 744 лв. – обезщетение за платени нотариални такси, ведно с разноски: 15244, 66 лв. – държавна такси и 14073, 50
лв. – адвокатско възнаграждение.
Приложени са и са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете.
За
ответниците Р.К. и Д.Я., се явява назначения особен представител. Поддържа
всички възражения направени с отговорите на исковата молба.
От
името на ответника Й.К., процесуалният му представител, поддържа възраженията,
в депозирания отговор.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази предявените искове, направените възражения от
ответниците, събраните доказателства и закона , намира за установено, следното:
Приети за разглеждане са искове, с
правни основания – чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 78 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 12. 05. 2006 г. като кредитодател, е сключил с първите двама ответници:
Р.К. и Д.Я., като кредитополучатели,
договор за кредит за извършване на
ремонт – подобрения на недвижими имот HL 7097, съгласно който, на тези ответници е предоставен
кредит, в размер на 160000 евро, с цел – ремонт и подобрения на триетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Приморско, обл. Бургас, със срок за
издължаване – 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита, което е станало на 16.05. 2006 г. и е удостоверено с подписано
приложение към кредитния договор. За обезпечаване на вземанията на
ищеца, първите двама ответници, са
учредили договорна ипотека върху недвижимия имот, посочен в кредитния договор-
нот. акт № 187, том І, рег. № 1162,дело № 162 от 15. 05. 2006 г. Въз основа на
приложени писмени доказателства, ищецът прави извод за възникнало облигационно
отношение между страните по договора за банков кредит за вземане на банката за посочената сума от 160000 евро, с обезпечение
на вземането с ипотека върху недвижим имот.
Съгласно чл. 24 от процесния
договор, в който се съдържа уговорка, че банката може да прехвърли вземането
си, ищецът е сключил договор за цесия на 31. 05. 2006 г. с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, ЕИК *********, с който е
прехвърлил вземанията си от ответниците, произтичащи от кредитния договор. Следва обратно цедиране на вземанията, със
сключен договор за цесия на 05.03. 2014 г. по силата на който, ищецът придобива
вземанията по процесния договор от „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД. Ищецът сочи, че в изпълнение изискванията на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД, ответниците са били уведомени, с писмени съобщения, за
извършените прехвърляния на вземанията
по кредитния договор. След двата договора за цесия, за които
ответниците са били надлежно уведомени, ищецът се заявява, като титуляр на вземанията срещу тримата ответници по договора за кредит
от 12.05.2006 г.
Ищецът
изброява допълнителни споразумения, към
кредитния договор, подписани на: 25.03. 2009 г. ; 02. 09. 2011 г. 31. 10. 2012
г. и 28. 06. 2013 г. с които кредитът е
бил преструктуриран, няколкократно, като главницата от 160000 евро е
преоформена на 192307 евро. Това е станало по силата на т. ІV от Допълнително
споразумение от 25.03. 2009г. ; чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 31. 08. 2010 г. ; чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от
31.10. 2012 г. и чл. 3 ал. 3 от
Допълнително споразумение от 28.06. 2013 г.
Ищецът сочи, че на 31. 08. 2010 г.
между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, Р.К.,
Д.Я. и третия ответник Й.К.К., е подписан договор за встъпване в дълг по № HL 7097,
като по силата на чл. 1, ал. 2 от този договор, Й.К. встъпва, като солидарен
съдлъжник, по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, в задълженията първите двама
ответници- кредитополучатели. На основание чл. 3, ал. 2 от договора за
встъпване в дълг, К. отговаря солидарно, за изпълнението на всички задължения
по кредитния договор.
При
извършена на 12. 03. 2015 г. справка по изпълнението на задълженията по
кредитния договор, ищецът установява наличие на сериозно забавяне в плащането на
дължимите погасителни вноски, считано от
10. 07. 2013 г. Това дава
основание на ищеца, по силата на чл. 18, ал. 1 от договора, да упражни правото
си, да направи кредита предсрочно
изискуем, поради голямо забавяне на плащанията от длъжниците. Обявяването на
предсрочната изискуемост е направено от банката, с волеизявление, което е
достигнало до ответниците, с уведомления, връчени от нотариус Ангел Николов,
рег. № 426 НК, с район на действие – БРС.
В
резултат на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, се сочат дължими солидарно от ответниците, следните суми: 187888, 89
евро- главница; 38147, 18 евро – договорни лихви по чл. 3 от договора за
кредит, за периода от 10. 07. 2013 г.- /дата на която е преустановено редовното
погасяване на месечните погасителни вноски/, до 24. 08. 2015 г.; 992, 54 евро –
неизплатени, в срок, такси по чл.
12 от допълнителното споразумение от 31.
08. 2010 г. към договора, за периода от 27. 01. 2014 г. до 24. 08. 2015 г. На основание чл. 78 от ЗЗД, се сочат, като
дължими и 744 лв. – нотариални такси, за връчване на нот. покани за обявяване на предсрочната изискуемост.
Ответникът
Й.К., чрез адв. К.Тончев, с отговора на исковата молба, оспорва исковете, като
недопустими, защото счита, че не е надлежно пасивно легитимиран в процеса, тъй
като не е носител на претендираните задължения. Евентуално, оспорва исковете,
като неоснователни, поради липса на валидно негово задължение и защото
задължението е на другите двама ответници, а той не е усвоявал сумите по
кредита. Не е уведомяван за настъпването
на предсрочната изискуемост на процесния кредит. Твърди, че нотариална
покана не му е връчвана, а лицето, посочено за неин получател, не му е съпруга,
видно и от името и – Р. Х. Ф.. Не е уведомяван и за извършените цесии на
процесния дълг.
Оспорени
са всички приложени, към исковата молба, писмени доказателства, в които
ответникът К. е посочен, като положил подпис, защото не се е подписвал на тях.
Намира ги за неверни, по отношение на авторството им и иска откриване на
производство по оспорването им.
Оспорва
исковата молба, като неясна, по отношение на възникването на предявените суми,
по разноски за обслужване на кредита и по отношение на претендираните нот.
такси. Поради нарушаване на правото му
на адекватна защита, иска връщането на исковата молба, за да бъде уточнена,
след което да му бъде връчена отново.
Оспорва
претендирания адвокатски хонорар, по основание – поради липса на изрично уговорен
размер в договора за правна помощ, приложен по делото.
От
името на ответниците Р.К. и Д.Я., назначеният особен представител, адв. Бояна Чиликова,
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като
недопустими, по следните съображения: оспорено е правото на иск на ищеца,
защото вземането е придобито на основание Договор за цесия от 05. 03. 2014
г. като от съдържанието на анекс 6/ 21.
08. 2014г. към същия, се установява, че
на датата на анекса, страните по договора за цесия са приели, че е налице
фактическа грешка, при сключването на договора за цесия. Приели са, че волята
им следва да се тълкува, като прехвърляне на първоначалния договор за цесия.
Това, според адв. Чиликова, означава, че с анекса, сключен много по – късно от
първоначалния договор, не следва да се санира допуснатата „така наречена
техническа грешка“, защото посочените графи от таблицата – приложение на
договора за цесия, са единствената вписана индивидуализираща информация, по
отношение на вземането- предмет на прехвърляне. Счита, че приложението не
съдържа достатъчно точна, вярна и
индивидуализираща информация, с която да се идентифицира договора за кредит. В
тази връзка, сочи, че именно номерът на договора за кредит и датата на
сключването му, го индивидуализират, по отношение на конкретното вземане, като
неточното им посочване следва да бъде прието, като липса на формирана валидно,
воля на страните, за прехвърляне на конкретното вземане.
Твърди,
че посочените суми, в приложението, не са дължимите от ответниците, поради
което, придобитото вземане, не е в посочения размер. В тази връзка, договорът
за цесия е оспорен, като нищожен, в частта на конкретното вземане, поради липса на предмет. Счита, че тази липса
не може да бъде санирана, с последващо споразумение – анекс, сключено месеци
по- късно, от основния договор, което води до извода, че ищецът не е придобил валидно
вземането по договора за кредит от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД. Затова,
банката няма правен интерес и активна
процесуална легитимация за предявените искове, в настоящото производство, което
ги прави недопустими.
Предявените
искове са оспорени по основание и размер. Намира, че предвид горепосочените
възражения, ищецът не е придобил обратно, по силата на договора за цесия от
05.03. 2014 г. вземането по договора за кредит от 12. 05. 2006 г. предвид
неправилното посочване на кредитния договор, в текста на договора за цесия,
породило неяснота и непостигане на
съгласие между страните, относно вземането, представляващо дълг на ответниците.
Като се позовава на нищожността на договора за цесия, в тази му част, счита, че
банката не е имала право да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем, по
реда на чл. 60 от Закона за кредитните институции. Това е посочено, като водещо
до неоснователност на исковете за претендираните суми, защото ищецът не
притежава вземане, спрямо ответниците и съответно право за обяви целият дълг за
предсрочно изискуем.
Сочи
се недобросъвестно поведение на ищеца, по отношение на ответниците, поради
несвоевременното им уведомяване за извършената цесия. Това е станало едва през
2015 г. когато са уведомени за последващата цесия, с която банката придобива
отново вземането по кредитния договор, с което е нарушен чл. 24, ал. 2 от
последния. Счита, че ответниците не са били валидно уведомени, през целия срок
на изпълнение на задълженията по договора, с което банката е нарушила чл. 143,
т. 2 и 3 от Закона за защита на потребителите, във вр. с чл. 12 от договора /отм.
/ който е действал, към момента на
изпълнение на кредита. Това ги е поставило в неравноправно положение, спрямо
кредитора, като са държани в неведение, по отношение на това, кой им е
кредитор, на когото дължат изпълнение на задълженията си.
От
името на ответниците, е направено възражение за нищожност на подписаните
споразумения и анекс, с „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, през периода 2009 - 2013 г. подробно изброени, поради липса
на съгласие. Намира, че дружеството – цесионер не е встъпило в
правата на кредитора – ищец в процеса, по отношение на длъжниците и не е имало право валидно да договаря и сключва изброените
споразумения и анекс от 26. 11. 2009 г.
Счита, че споразуменията биха могли да се приемат и за унищожаеми,
поради грешка и измама, предвид недобросъвестността на банката, която не е
уведомила кредитополучателите- ответници, за извършената цесия и не им е
предоставила релевантна информация, за това.
Направен е извод, че задълженията по
договора за кредит е следвало да бъдат погасявани, съгласно първоначално
договореното и съгласно одобрения погасителен план, първоначално. Посочено е, че
подписаните допълнителни споразумения, между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и ответниците, не са породили действие и
главницата следва да бъде в първоначалния размер – 160000 евро и разликата
между тази сума и претендираните 187888, 89 евро- главница, в размер на 27888,
89 евро представляващи натрупани лихви по кредита, съгласно първоначалния
погасителен план не е дължима, на посоченото основание.
Твърди,
че трето лице е извършило плащане по банковата сметка, обслужваща кредита, с
което е частично погасена дължимата сума.
Ответниците К. и Я., са сключили на 29. 10. 2013 г. договор за продажба
на недвижим имот с Х. Т. В., ЕГН *********** и последният е заплатил продажната
цена, като е превел сумата по банковата сметка в ищцовата банка и по този начин, дългът е частично погасен,
според ответниците.
Направено
е възражение за нищожност на договорената с чл. 3, ал. 3 от кредитния договор,
неустойка за просрочие- забавено плащане, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, договорена във вид на
лихва и в размер, противоречащ на
добрите нрави. Договореният размер на тази санкция е намерен за несправедлив,
защото се дължи лихва, в размер на сбор от лихвата за редовна главница, за
съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10
пункта. С този размер се създава възможност за неоснователно обогатяване на
банката и съществено надвишаване на обезщетителната и обезпечителната функция
на неустойката. В тази връзка,
претенцията за заплащане на сумата 5600 евро – лихви, е оспорена, като
неоснователна, въпреки че този иск е предявен, като частичен.
Договорът за кредит е оспорен, като
съдържащ неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 12 от Закона за потребителския
кредит/отм./, във вр. с чл. 143, т. 9 и т. 10 от Закона за защита на
потребителя. Изброени, като неравноправни, са чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.
12 от договора, защото дават право на банката- кредитор, да променя едностранно
дължимите лихви по кредита и дължимите такси, по време на изпълнението на
договора. Намират, че тези с текстове се
създава възможност, условията на договора да се променят едностранна от
банката, без ясно посочено основание, многократно и по благоприятен за нея
начин, както и без ограничение на дължимите лихви и такси. Счита, че от
представената справка по чл. 366 от ГПК, се установява, че такива увеличения са
извършвани, по време на изпълнение на задълженията по кредитния договор. Във
връзка с това оспорване, са оспорени претенциите за заплащане на сумите 5600
евро – лихви и 992, 54 евро- такси по кредита, като неоснователни.
От името на ответниците е направено
възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, „в“ от ЗЗД, за всички лихви по договора за
кредит, които са били с падеж, по- ранен от три години от датата на предявяване
на иска. Уточнено е, че погасени по давност са вземанията, по справката по чл.
366 от ЗЗД, в частта за начислени лихви, с падеж по- ранен от 10. 09. 2012 г.
Направено е и възражение за погасяване по давност на
дължимите суми, като вноски за главница, които са с падеж преди 10. 09. 2010 г.
за които е изтекла общата погасителна давност, по чл. 110 от ЗЗД. Това
възражение е направено под условие, в случай че се докаже, че съгласно направените
твърдения, по основателността на исковете, част или всички претендирани суми,
са недължими.
Ищецът депозира допълнителна искова молба,
по реда на чл. 372 от ГПК, с която изразява становище за неоснователност и
недоказаност на твърденията и възраженията на ответниците, без да мотивира това
свое виждане. Поддържа предявените искове.
Ответникът Й.К., чрез адв. К. Тончев, в
отговора си допълнителната искова молба и във връзка с направеното оспорване на
автентичността на изброени доказателства- допълнителни споразумения и договор
за встъпване в дълг, прави искане за представянето им, в оригинал, след което
да бъде назначена съдебно- графологична експертиза, която да изследва
поставените подписи за ответника К.. Относно договора за встъпване в дълг, е
направено възражение, че не съдържа размер на дълга – аргумент от чл. 2, ал. 2.
От името на ответниците К. и Я., адв. Чиликова депозира отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа всички свои възражения и
твърдения, относно недопустимостта и неоснователността на предявените искове.
Добавя възражения за неоснователност на иска за плащане на обезщетение, в
размер на платени нотариални такси- 744 лв. за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Намира, че след като е договорено, че банката може
директно да пристъпи към събиране на вземането си, при непогасяване на вноска,
изцяло или частично или в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от договора, тя не дължи уведомление, покана не е
необходима, при липса на такова договорно задължение. Възразява, че в чл.10, ал. 3 от договора, изрично са изброени
видовете разноски, които кредитополучателите дължат на банката, като
претендираните нотариални такси не са посочени.
Намира, че този вид разноски, не са такива,
по чл. 78 от ЗЗД, са извънсъдебни
разноски, които не се дължат на ищеца, по реда на ГПК.
Претенцията за заплащане на разноски, в
размер на 744 лв. е оспорена и по размер, като недоказана от представените
доказателства, защото от нот. покани е видно, че нот. такса по всяка е в размер на
45, 60 лв. или общо за трите – 136, 80 лв.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
предявените искове, направените възражения, събраните доказателства и закона,
намира за установено, следното:
В процеса не са спори, че ищецът и
ответниците К. и Я. са сключили договор за
банков кредит на 12. 05. 2006г. с № НL 7097,
с който им е предоставена сумата 160000 евро, със срок за издължаване- 300
месеца, считано от 16. 05. 2006г. – дата на откриване на заемна сметка. Видно
от приложените доказателства, няколко дни по- късно – на 31.05. 2006г. ищецът прехвърля вземането си по процесния кредитен
договор, наред с всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни
кредити, съгласно приложения – списъци, на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД. Липсват
доказателства, че договорът за цесия, от 31. 05. 2006г. е съобщен на ответниците. Следва подписването на допълнителни
споразумения, към договора за кредит № НL 7097/12. 05. 2006г. между цесионера „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“АД и ответниците К. и Я.: първото, с дата 25. 03. 2009г. второто, с
дата 26. 11. 2009г. трето – на 10. 02.
2010г. С третото допълнително споразумение, страните са съгласяват, че редовата
главница, по договора за кредит, става 166272, 94 евро, редовна лихва – 1435,
49 евро, договорено е шестмесечно облекчено погасяване и годишна фиксирана
лихва, за този период.
Следва сключване на договор за встъпване
в дълг, по кредитния договор № НL 7097, подписан
от между цесионера „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и ответниците К. и Я., от една
страна и от ответника Й.К.К., от друга, на 31. 08. 2010г. В този договор е записано, че на основание чл. 101 от ЗЗД и на основания
договор за кредит № НL 7097/2006г.
сключен между ищеца и първите двама ответници и договор цесия от 27. 09. 2007г.
/различен от процесния/, сключен между ищеца, като цедент и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“АД, като цесионер, се сключва договор, с който Й.К.К., встъпва, като
солидарен съдлъжник, в задълженията на първите двама ответници. Поемателят К. се
съгласява да отговаря за задълженията им, по договора за кредит, като за
неуредените, с договора за встъпване в дълг въпроси, се прилагат клаузите на
договора за кредит № НL 7097 и анексите, към него.
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и тримата
ответници, в деня на подписване на договора за встъпване в дълг- 31. 08. 2010г.
подписват допълнително споразумение, към договора за
кредит, като страните по него, са наречени
кредитополучатели и кредитор. С него се съгласяват да предоговорят
съществуващите задължения, към кредитния договор и констатират, че редовната
главница, по него е 167108, 68 евро, просрочената лихва е 3493, 87 евро и
просрочените такси са 28, 12 евро. Предоговорени са и други тестове от договора
за кредит и анексите, към него.
Същите страни, подписват допълнителни
споразумения, към договора за кредит: на 02. 09. 2011г. с което редовната
главницата става 171520, 33 евро; просрочената главница става 0, 82 евро,
просрочената лихва- 1722,58 евро, просрочени такси – 12, 28 евро, като са
приети изменения и в други текстове от кредитния договор; на 31. 10. 2012г. по силата на което, главницата става 173707,
43 евро; просрочената главница става 124,42 евро, просрочената лихва- 4875, 71
евро, просрочени такси – 22, 50 евро, приети са и други изменения; на 26. 06. 2013г. - по силата на което,
редовната главницата става 180182, 32 евро; просрочената главница става 130,
94 евро, просрочената лихва- 5412, 44
евро, просрочени такси – 238, 08 евро,
просрочени плащания по застраховки – 464, 46 евро и са приети и други изменения, в кредитния
договор.
На 05.03. 2014 г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“АД, като цедент и ищеца, като
цесионер, сключват договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
банката придобива вземанията на цедента, произтичащи от договори за кредитии от
анекси, към тях, с длъжници, изброени в посочени приложения. които той е
придобил по първия договор за прехвърляне на вземания. Към договор за цесия,
сключен на 05. 03. 2014г. е подписан на 21. 08. 2014г. Анекс № 6, с който
страните поизправят допусната фактическа грешка , касаеща процесния договор за
кредит.
След подписването на втората цесия,
страните по нея: „Юробанк България“ АД и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД,
изпращат уведомления до ответниците, за извършените цесии.
Следват изпратени уведомления от ищеца,
до ответниците, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради непогасяване на формирани просрочия,
възлизащи на общо на 34509, 76 евро и на основание чл. 18, ал. 1 от договора за
кредит от 12. 02. 2006г.
Съдът, въз основа на подробно изложената
фактическа обстановка, чрез поредно изброяване на фактите, въз основа на които
са предявени исковете, намира същите за неоснователни, поради липса на активна
материално – правна легитимация на ищеца.
Банката е предявила исковете си, като кредитор по договор за кредит
№ НL 7097/12. 05. 2006г.
на основание чл. 430 от Търговския закон и в подкрепа на претенциите си,
по основание и размер, сочи подписани договори за цесия и допълнителни споразумения,
към договора за кредит. С първата цесия,
ищецът е прехвърлил на посоченото дружество, вземанията си по много кредитни
договори, между които и процесния, като е пропуснал да съобщи за това на своите
длъжници. Следва подписването на няколко допълнителни споразумения, от
цесионера, по първата цесия и длъжниците по договора за банков кредит, с които
се променят договорености по договора за кредит, капитализират се лихви,
предоговаря се размер на лихви и други. Съдът намира, че тези допълнителни споразумения
не пораждат правно действие и не могат да
променят договореното с кредитния договор, защото цесионерът, който явно
е инициирал и подписал тези допълнителни споразумения, не е страна по договора
за кредит и не може да договаря промени, в него. Той, по силата на подписаната цесия,
придобива само едно вземане, но не става страна в правоотношението между
цедента, в случая –ищеца и длъжниците по договора за кредит. От своя страна,
цедентът губи качеството си кредитор, по договора за кредит, подписан с първите
двама, от ответниците. По тази причина,
нито едно от подписаните между цесионера и ответниците, допълнителни
споразумения, не поражда правно действие, по отношение на ищеца и ответниците,
в процеса, като страни по договора за кредит.
По отношение на договора за встъпване в
дълг, подписан между цесионера „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и ответниците,
съдът прави същия извод, че той не поражда правно действие. С този договор,
подписан на 31. 08. 2010 г. Й.К., като
поемател, встъпва, като солидарен съдлъжник, по договора за кредит, подписан
между ищеца и първите двама ответници,
по отношение на задълженията на последните, поети в рамките и при
условията, произтичащи от договор за кредит
№ НL 7097/12. 05. 2006г. и анексите, към него- съгласно
чл.1 и чл. 2 от договора за встъпване в
дълг. Отново цесионерът, който няма
качеството на кредитор по договора за кредит, договоря встъпване в дълг, по
договор, по който не е страна, поради което този договор не поражда действие,
по отношение на ищеца и по силата на договора за встъпване в дълг, по който не
е страна, ищецът не би могъл да ангажира отговорността на поемателя – трети
ответник, в процеса. Това прави исковете срещу третия ответник- неоснователни.
Следва подписване на втора цесия между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и ищеца, която е
съобщена на ответниците и обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем. Ищецът предявява
осъдителните искове, срещу ответниците,
в качеството си на страна по договора за кредит, сключен през май 2006г. но той
вече е прехвърлил своите вземания, по този договор, цедирайки ги на „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, през месец май 2006г.
Ищецът става отново кредитор на първите двама ответници, по силата на
втората цесия- от месец март 2013г. и въз основа на тази втора цесия, той би
могъл да предявява претенции, защото е придобил вземането на цедента „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД.
Според съда, ищецът вече няма вземане по
договора за банков кредит, след като се е разпоредил, с него и това прави
предявените искове, недоказани, по основание. Съгласно доктрината и съдебната
практика, цесионерът придобива вземането, такова каквото то съществува, в
отношенията между цедедента и неговите длъжници. В случая, банката – ищец е
придобила вземането на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, което, като цедент не е
носител на вземането по кредитния договор.
Цедентът по втората цесия, както е посочено по- горе, е придобил, по
силата на първата цесия, вземането на ищеца,
по договора за кредит, но не е придобил правата на банката и не е станал
страна, в правоотношението между банката и ответниците, по договора за кредит. Следователно,
след като не е станал страна по договора за кредит, той не би могъл да
прехвърли такива, на банката и тя не ги е придобила, като цесионер по втората
цесия.
Въз основа на гореизложеното, съдът
следва да отхвърли предявените искове, като неоснователни- недоказани по
основание, предявени въз основа на договор, по който ищецът вече не е носител
на права. Поради това, съдът не обсъжда
направените възражения от ответниците, недопустимост на исковете, за нищожност на текстове от кредитния договор,
за погасяване на вземания, по давност, за недължимост на сумите, в посочения
размер и др.
На ответника Й.К.К., съдът следва да
присъди направените разноски, платими от ищеца, в размер на 600 лв. – 300 лв.
адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит на експертиза.
На назначения особен представител на
първите двама ответници, адвокат Бояна Иванова Чиликова, следва да се изплати
възнаграждение, в размер на 10000 лв. от внесения депозит, от ищеца- вносна
бележка от 28. 10. 2015г.
Водим от гореизложеното, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като недоказани по основание, предявените искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /предишно
наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“АД/ ЕИК *********, гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изп. директори Петя Димигрова
и Димитър Шумаков, чрез адв. Светозар Златанов – пълномощник, адрес за призоваване:
гр. София, ул. „Хан Крум“ № 8, ет. 3, ап. 5, срещу Р.С.К., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. „И.“ **,
вх. *, ет. *, ап. *, Д.Х.Я., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. „С.“ *, вх. *, ет. *,
ап. ** и Й.К.К., ЕГН **********, от гр. Бургас, за заплащане солидарно, на
дължими суми по Договор за кредит за извършване на ремонт и подобрения на
недвижим имот HL 7097 от 12. 05. 2006 г. :
187888, 89 евро – неиздължена главница по договора, ведно със законна лихва,
върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното и изплащане, 5600 евро-
част от дължима договорна лихва, която сума, в пълен размер е 38147, 18 евро за
периода от 10.07.2013 г. до 24. 08. 2015
г. ; 992, 54 евро неизплатени такси по договора, за периода от 27. 01. 2014г.
до 24. 08. 2015 г. , 744 лв. – обезщетение за платени нотариални такси, ведно с
разноски: 15244, 66 лв. – държавна такси
и 14073, 50 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“АД/ ЕИК
*********, гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изп. директори Петя Димитрова и Димитър Шумаков, чрез адв. Светозар
Златанов – пълномощник, адрес за призоваване: гр. София, ул. „Хан Крум“ № 8,
ет. 3, ап. 5, да заплати на Й.К.К., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. „М. Р.“ бл. **,
вх. *, ет. *, чрез адв. К. Тончев, гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 9, ет. 1,
сумата 600 лв./ шестстотин/ – разноски.
ПРИСЪЖДА
на адв. Бояна Иванова Чибикова, особен
представител на ответниците Р.С.К., ЕГН ********** и Д.Х.Я., ЕГН **********, сумата 10000 лв. /десет хиляди/ –
възнаграждение, платимо от внесения депозит.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред БАС
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: