Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №154 по описа за 2019 г. на КАС
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано
е по жалба от В.М.М. от ***, срещу Ревизионен акт № ***/***
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №189/29.03.2019
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив
при ЦУ на НАП. Жалбоподателят намира оспорения акт за незаконосъобразен, като несъответстващ
на събраните доказателства. На първо място твърди, че органите по приходите не взели
предвид извършената предходна ревизия, приключила с влязъл в сила РА №***/*** г.,
съставен въз основа на РД №***/*** г., с който били констатирани неосчетоводени
приходи в размер на *** лв. без ДДС, и установен ДДС в размер на *** лв., който
данък бил надлежно внесен. В тази връзка счита, че в паричния поток за ревизирания
период, неоснователно не била включена и сумата в размер на *** лв., както и допълнително
начисления ДДС към горната сума, които счита, че следва да бъдат включени при формиране
на началното салдо към 01.01.2012 г. На следващо място
жалбоподателят счита, че неправилно органите по приходите са определили и началното
салдо към 01.01.2010 г., като според представените доказателства,
същото възлизало на сумата в размер на *** лв. Излага и съображения за необоснованост
на констатациите в процесния РА. Прави искане за отмяна на оспорения акт, като претендира и направените
по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.
Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.
Намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в
него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Д "ОДОП" -
Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако същото е над минимума,
определен в Наредба №1/2014 г.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства
и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Установи се по делото, че със Заповед за възлагане на
ревизия № ***/*** г., издадена
от зам.началник сектор при ТД на НАП – Пловдив /надлежно упълномощен със Заповед
№***/*** г./, на основание чл.
112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена данъчна ревизия на В.М.М.
с адрес: ***, с регистрация като ЕТ „ИМАМ-В.М.“ с ЕИК ***, за установяване на задължения
за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2017 г., като е определен тримесечен срок
за извършване на ревизията, считано от връчването на ЗВР. Заповедта е подписана
с квалифициран електронен подпис и надлежно връчена на РЛ на 07.09.2018 г.
В
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил съставен Ревизионен доклад /РД/№*** г.,
връчен на ревизираното лице по електронен път, на 15.12.2018 г. /л.55 от делото/.
Въз основа на горния РД и в срока по чл.119, ал.2 ДОПК,
е издаден и Ревизионен акт
№ ***/*** г., от
орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, предмет на настоящото производство, с който, по отношение
на РЛ са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, общо в размер на *** лв.
/главница и лихви/, от които: за 2012 г. - главница, в размер на *** лв. и лихва – *** лв.; за 2013 г. - главница, в размер
на *** лв. и лихва – *** лв.; за 2014 г.
- главница, в размер на *** лв. и лихва – *** лв.; за 2015 г. - главница, в размер
на *** лв. и лихва – *** лв.; за 2016 г. - главница, в размер на *** лв. и лихва
– *** лв. и за 2017 г. - главница, в размер на *** лв. и лихва – *** лв.
С Решение
№189/29.03.2019 г.,
директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив
е потвърдил Ревизионен акт №
***/*** г., относно определените
в него задължения по ЗДДФЛ, за ревизираните периоди, ведно с лихвите към тях.
В хода на ревизионното производство са направени следните
относими към предмета на делото констатации:
През ревизираните периоди от 01.01.2012 г. до
31.12.2017
г., РЛ е физическо
лице, данъчно задължено, на основание чл.4,
ал.1 и чл.6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни периоди. В.М.
е и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, регистрирано на
22.04.2008 г. М. е бил регистриран и като ЕТ „ИМАМ- В.М.“, заличен на 10.10.2008 г., като с договор от 08.10.2008 г., вписан в ТР на
10.10.2008 г., предприятието на ЕТ е прехвърлено на „***“
ЕООД, по реда на чл.15 ТЗ. Задълженото лице
не е регистрирано по ЗДДС и за ревизираните периоди не са подадени ГДД по чл.50
от ЗДДФЛ.
За изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение за случая, са изискани документи и писмени обяснения от РЛ, от „***“
ЕООД, както и от трети лица, които са приобщени
към административната преписка.
Установено
е, че през ревизираните периоди жалбоподателят е внасял парични средства по банкови
сметки на „***“ ЕООД в „Райфайзенбанк“ ЕАД и със собствени средства е извършвал
плащания на работни заплати за периода м.01-м.10.2014 г., дължими от „***“ ЕООД,
както и плащания за ел.енергия и вода в ползваните недвижими имоти. Ревизиращите
органи са приели за необосновани твърденията на РЛ, в писмено обяснение №***/***
г., че разходваните парични средства произхождат от дейността му като едноличен
търговец и от допълнително разкрити приходи при извършена ревизия, приключила с
РА №***/*** г.
При извършена съпоставка
на доказаните приходи с извършените разходи, за всеки един от ревизираните данъчни
периоди са установени несъответствия, определени като доходи с неустановен произход,
както следва: за 2012 г. – *** лв.; за 2013 г. – *** лв.; за 2014 г. – *** лв.;
за 2015 г. – *** лв.; за 2016 г. – *** лв. и за 2017 г. – *** лв. Прието е, че доходите, с които лицето е покривало
извършените разходи, са в резултат на неизяснена дейност и тъй като не могат да
се причислят към конкретните видове доходи, посочени в чл.10, ал.1, т.1-5 от ЗДДФЛ,
същите следва да се третират като доходи от други източници по смисъла на чл.35,
т.6, вр. с чл.10, ал.1, т.6 ЗДДФЛ. Определена е данъчна
основа, равна на установеното несъответствие, както и данък за внасяне, в размера
по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви.
По делото е прието, заключение по назначената СИЕ, оспорено
от ответната страна. Въз основа на събраните
по делото доказателства и предвид представения му РКО №***/*** г., вещото лице е
констатирало, че в счетоводството на ЕТ „Имам-В.М.“ не е отразен счетоводен запис
за осчетоводяване на сума, в размер на *** лв. към „***“ ЕООД. Прието е, въз основа
на съставения РКО №***/*** г., че горната сума е изплатена от предприятието на ЕТ
„Имам - В.М.“, на физическото лице В.М.
С оглед така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след
осъществен административен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на ревизионния акт, като преценява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Съдът
установи, че оспореният акт е валиден такъв, издаден след провеждане на ревизия, възложена
от надлежно оправомощен административен орган и в определения от него срок. РА е издаден от
компетентни органи и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са
издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§
2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронен носител, поради
което съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Оспорения акт е постановен в рамките на законоустановените срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК
относно формата и съдържанието му.
Не се установиха и
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за отмяната
на оспорения РА.
Налице е обаче неправилно
приложение на материалния закон.
В случая, размерът на дължимия данък по ЗДДФЛ е определен
по общия ред, като органите по приходите са приели, че установената отрицателна
разлика между доходите на ревизираното лице и направените от него разходи за ревизираните
периоди, представлява доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 35, ал.1 ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната
година от източници, изброени в точки от 1 до 5, като според т. 6 от чл.35, ал.1
с.з.,облагаем е и доходът от всички други източници, които не са изрично посочени
в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни
данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. От изложеното следва,
че съгласно чл. 35 ЗДДФЛ, облагаем е придобит доход, а не констатирани разходи,
и за да се приеме, че е доказан доход, подлежащ на облагане съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, то следва да е установено от
какъв друг източник е получен. Данъчна основа, установената на базата на паричен
недостиг за съответната година, подлежи на облагане с данък върху доходите на физическото
лице, ако е установена в ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК, което в случая не е направено. Самото несъответствие не се презюмира от материалния закон като доход, подлежащ на облагане
и поради това, то не подлежи на облагане по общия ред. За тези случаи е приложима
оборимата презумпция по чл. 123, ал. 1 ДОПК, и несъответствието
е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, за провеждане на ревизията по особения
ред, регламентиран в чл. 122 и сл. от ДОПК. В случая не е доказан наличен доход
от конкретен източник и на практика с РА са обложени разходи, а не доходи на лицето,
което е недопустимо по аргумент от чл. 2 ЗДДФЛ. Поради изложеното, съдът намира,
че незаконосъобразно е определена данъчна основа за доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ,
което налага отмяната на ревизионния акт само на това основание, без да са обсъждани
констатираните несъответствия между приходи и разходи, и правилно ли е формирането
на данъчната основа, съответно - размера на установените задължения по ЗДДФЛ.
По
отношение на направеното от ответника оспорване на датата на съставяне на РКО №***/***
г. /л.707 от делото/, изхождащо от ЕТ „ИМАМ- В.М.“, и откритото в тази връзка производство
по чл.193-194 от ГПК, следва да се отбележи, че в случая не е оспорена автентичността
на горния частен документ, а само датата на издаването му, поради което следва да
се отмени протоколно определение от 24.09.2019 г. за откриване на производство по
оспорване истинността на РКО №***/*** г.
По изложените по-горе
съображения за нарушение на материалния закон, тъй облагаемите доходи на ревизираното
лице, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, не са установени и доказани
по предвидения от закона ред, издаденият ревизионен акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят
своевременно поисканите и доказани разноски по делото в размер на 365 лева, от които:
10 лв. за дължимата държавна такса /остатъкът от 273 лв. е недължимо внесен и не
следва се възлага в тежест на ответника/; както и 355 лв. за възнаграждение на вещото
лице. Съдът намира за недоказани, претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, тъй като липсват данни както
за договарянето, така и за изплащането на соченото адвокатско възнаграждение, поради
което такова не следва да се присъжда.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 160, ал.1
от ДОПК и чл.253 ГПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16000918005112-091-001/14.01.2019
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение
№189/29.03.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив
при ЦУ на НАП, с който на В.М.М. са определени задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, общо в размер на ***
лв. /главница и лихви/, за данъчен период
01.01.2012 г. - 31.12.2017 г.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на В.М.М. от ***, разноски по делото в размер на 365 лева.
ОТМЕНЯ
протоколно
определение от 24.09.2019 г. за откриване
на производство по оспорване истинността на РКО №***/*** г., издадено от ЕТ „ИМАМ-
В.М.“
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България,
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: