№ 438
гр. Русе, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520107210 по описа за 2024 година
П. Н. Г. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 63427.150.640 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, с площ 468 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), пета категория при неполивни условия, с
местонахождение: землището на град Русе, местност "К", номер по предходен план: 1313,
граници на имота: 63427.150.665; 63427.150.664; 63427.150.641; 63427.150.637;
63427.150.639. Пояснява, че придобил правото на собственост по давност, тъй като
установил владение върху имота преди 01.06.1996г., което упражнявал непрекъснато,
необезпокоявано и явно повече от 30 години, до настоящия момент. Поддържал имота и
насажденията в него, манифестирал своето намерение за своене спрямо третите лица и
никой не оспорвал правата му. В този интервал от време община Русе не предприела
действия по стопанисване или управление на земята и нейни представители не посещавали
имота.
С постановление от 1977/1978г. съседния имот 1312 (ПИ с идентификатор
63427.150.639) бил предоставен за ползване на баща му Н.П. Г.. Към този момент, възрастен
човек на име Румен стопанисвал процесния имот. Предвид напредналата възраст и
влошеното му здравословно състояние се уговорил с бащата на ищеца да обработва и
поддържа имота. Семейството на П. Г. предоставяло част от продукцията на Румен, но с
времето последният се дезинтересирал изцяло от имуществото и предоставил на Н. Г.
правото да обработва имота и събира плодовете от него. След 1995г. ищецът продължил да
обработва двата имота. В ПИ с идентификатор 63427.150.640 отглеждал лозе и овощни
дръвчета, а през 1995г. го оградил.
1
През 2013г. придобил правото на собственост върху имота, който бил предоставен за
ползване на баща му – ПИ с идентификатор 63427.150.639.
С Акт №9201/9.06.2019г., община Русе актувала ПИ с идентификатор 63427.150.640
на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Процесуалният представител на ищеца развива правни доводи досежно придобивната
давност статута на АОЧС.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение Община Русе, ЕИК ********* с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6,
представлявана от кмета П.М., че П. Н. Г., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с
идентификатор 63427.150.640 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Русе, с площ 468 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), пета категория при
неполивни условия, с местонахождение: землището на град Русе, местност "К", номер по
предходен план: 1313, граници на имота: 63427.150.665; 63427.150.664; 63427.150.641;
63427.150.637; 63427.150.639, на основание давностно владение, упражнявано в периода от
01.06.1996г. до 17.12.2024г.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенцията.
Заявява, че процесният имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището
на гр.Русе, местност "К", за която със Заповед №602/10.07.2000г. е одобрен кадастрален план
на новообразуваните имоти, на основание §4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно разписните
листи към плановете, третиращи процесния имот (новообразуван имот 1313, а по предходен
план – парцел 3 от масив 455), същият не заемал територия на бивш собственик и спрямо
него нямало вписан ползвател с право на ползване, учредено въз основа актове, визирани в
хипотезата на §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Община Русе съставила АЧОС №9201/19.06.2019г.,
легитимиращ я като собственик на спорния ПИ 63427.150.640.
Пояснява, че П. Н. Г. закупил от общината правото на собственост спрямо съседния
застроен ПИ с идентификатор 63427.150.639 – сделка, обективирана в Договор
№253/14.06.2013г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост по реда на
чл.35, ал.3 ЗОС и чл.31, ал.4 Наредба №1 на Общински съвет - Русе. В този имот, въз основа
разрешение за строеж №596А/21.05.1980г., бащата на ищеца построил сграда за сезонно
ползване.
След като придобил собствеността върху ПИ с идентификатор 63427.150.639, на
07.05.2019г., П. Н. Г. заявил желание за закупуване ПИ 63427.150.640 (заявление с вх.№ОИ-
10-38/07.05.2019г.). Ответникът прави извод, че на практика по този начин ищецът признал
общината за собственик на спорния имот. По повод заявлението била организирана и
проведена тръжна процедура по правилата на ЗОС, на която не се явили кандидати.
Ответникът развива съображения относно фактическия състав на оригинерното
придобивно основание по чл.79, ал.1 ЗС и владението. Сочи, че спрямо придобивната
давност се прилагат правилата на чл.115 и чл.116 ЗЗД, досежно спирането и прекъсването на
2
давността. С подаване заявление вх.№ОИ-10-38/07.05.2019г., П. Г. манифестирал, че към
момента на извършване на действието няма субективно намерение за своене на процесния
ПИ, като собствен, заявявайки искане за придобиването му на деривативно правно
основание, а именно покупко – продажба от собственика Община Русе. Приема, че с
извършване на това действие е оборена презумпцията, регламентирана в чл.69 ЗС и ако към
м.май 2019г. ищецът упражнявал фактическа власт спрямо имота, то същата следвало да
бъде зачетена като държане, съгласно чл.68, ал.2 ЗС. Приема, че с подаване на заявлението,
ищецът признал правото на собственост на общината по отношение имотът и това действие,
извършено лично от него прекъснало придобивната давност. Поддържа, че от 07.05.2019г. до
датата на предявяване на иска не е изтекъл давностния период по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС.
Оспорва твърдението, че АЧОС е съставен неправилно и не легитимира Община Русе
като собственик на ПИ 63427.150.640. Излага доводи, досежно правното основание, на
което общината е придобила собствеността. Ответникът прави извод, че имотът е преминал
в негова собственост по закон, на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, вр.чл.2, ал.1, т.1 ЗОС най-
късно, считано от влизане в сила на акта за одобряване плана за новообразуваните имоти за
местност "К", отчитайки, че не са били налице предпоставките за изкупуване на имота от
ползвател с прекратено право на ползване и имотът не е подлежал на възстановяване в полза
на бивш собственик, поради липса на данни за такъв.
Съставеният впоследствие АЧОС констатирал придобитото право на собственост от
страна на общината, осъществило се по-рано във времето.
Оспорва началния момент, твърдян от ищеца за начало на придобивната давност
спрямо процесния имот. В тази връзка сочи, че съобразно нормата на чл.7, ал.1 ЗОС (в
редакцията, обн. ДВ, бр.44/1996г., действала до изменението, обн. ДВ бр.96/1999г., в сила от
09.11.1999г.) не могат да се придобиват по давност имоти – общинска собственост, т.е.
спрямо имота придобивната давност е можело да започне да тече считано от 09.11.1999г., но
отчитайки действието на мораториума за придобиване по давност имоти – частна общинска
собственост, счита, че ищецът не е придобил имота по давност.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли претенцията като
неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Със Заповед №602/10.07.2000г. областен управител на област Русе одобрил
кадастрален план на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местностите: „Руски
чифлик“, „Нови халваджи“, "К", „Касева чешма“ и „Касево дере“ в землището на град Русе.
През 2002г. Н.П. Г. (баща на ищеца) предприел действия за придобиване
собствеността върху предоставената му за ползване земеделска земя в местността „К." – 2“,
землището на град Русе, парцел №1312 (Заповед №1547/20.03.2002г. – лист 42 и заповед
№3788/02.07.2002г. – лист 43).
След смъртта на Н. Г., въз основа Договор за продажба на недвижим имот - ЧОС
№253/14.06.2013г. П. Н. Г. придобил общински недвижим имот с идентификатор
3
63427.150.639 (номер по предходен план: 1312) в землището на град Русе, местността "К" с
площ 468 кв.м., пета категория при неполивни условия, начин на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих, предмет на Акт №6906/25.02.2013г. за частна общинска
собственост, вписан под №151, том 6, н.д. 1144, дв.вх. регистър №2751, вх.
№2790/28.02.2013г. в АВ – Русе.
На 07.05.2019г. П. Н. Г. подал заявление с вх.№ОИ-10-38/07.05.2019г. по описа на
Община Русе, с искане да закупи общински имоти – ПИ 63427.150.638 и ПИ 63427.150.640.
С Акт №9201/9.06.2019г., община Русе актувала ПИ с идентификатор 63427.150.640
(номер по предходен план: 1313) на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.чл.25,
ал.1 от ЗСПЗЗ. С приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства
(разписен лист, скица, писмо с рег.№ВП-1026/17.05.2019г.; Решение №1213, прието с
Протокол №49/19.09.2019г.; Заповед №РД-01-3442/18.11.2019г.) се установява, че към м.май
2019г. за спорния имот - ПИ 63427.150.640 не е имало молба за закупуване в определените
по §31, ал.1 ППЗСПЗЗ срокове, поради което е организирана тръжна процедура с явно
наддаване за продажбата на имота. Община Русе констатирала, че ПИ 63427.150.640 не
заема територия на бивш собственик, по решение на Общинска служба „Земеделие“ – Русе.
Приложени са скица и данъчна оценка на спорния имот.
С показанията на С.И.Д., И.А.а Г.а и З. С.Д. се установява, че от 1995г. до настоящия
момент единствено ищецът е неговото семейство са стопанисвали, поддържали и
обработвали спорния имот. В този 30-ет годишен период от време никой не предявил
претенции към процесния имот.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.124 ГПК.
По допустимостта на иска:
Обстоятелството, че ищецът се домогва да докаже правото на собственост върху
имот, за който ответникът е съставил Акт за частна общинска собственост, обосновава
наличието на правен интерес, от съдебно установяване правото на собственост, поради което
претенцията се явява допустима.
По основателността на иска:
Ответната община се легитимира като собственик на спорния имот с Акт
№9201/9.06.2019г., съставен на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.чл.25, ал.1
от ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост.
Придобиване правото на собственост върху земите по чл.25 ЗСПЗЗ от общината става по
силата на закона. Затова, за да придобие правото на собственост върху такава земя на
основание посочената правна норма, общината следва да установи, че процесният имот има
земеделски характер, не е реституиран или изкупен от ползватели по някой от предвидените
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи и не е държавен.
Съдът намира, че съобразно приетите по делото писмени доказателства, посочените
4
предпоставки са установени: имотът е със статут земеделска земя – такава по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, за която със Заповед №602/10.07.2000г. на Областния управител на Област Русе е
одобрен план на новообразуваните имоти в землището на град Русе; не са налице данни за
бивш собственик, поради което имотът не е подлежал и не е бил заявен за реституция в
предвидените срокове, нито е бил заявен за изкупуване от ползватели по реда и условията на
§4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищецът твърди, че е придобил процесния недвижим имот на основание изтекла в
негова полза 10 – годишна придобивна давност. Искът на това основание може да бъде
уважен, при наличие елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС по отношение
претендиращото лице. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение конкретен недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
същото следва да е упражнявало в период по-дълъг от 10 години фактическата власт върху
вещта, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирало по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. Владението е законно, когато съдържа
следните признаци: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да
се държи вещта като своя (чл.68 и сл. ЗС).
От показанията на разпитаните в хода на производството се установи, че
фактическата власт върху имота безспорно е била налице, но не се установява демонстриран
анимус (намерение за своене като собственик), а не като ползвател. Чрез образуваната
процедура за изкупуване на имота, ищецът явно и недвусмислено е признал пред ответника
Община Русе, че не е собственик.
За спорната земеделска земя е налице план за новообразувани имоти, одобрен с
визираната по-горе заповед. Имот, който евентуално подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ,
респективно би представлявал остатъчен фонд на общината, не може да бъде придобит по
давност докато планът за новообразуваните имоти не е влязъл в сила, в настоящия случай
през м.юли 2000г. За тази категория земи е приложима и забраната по чл.7, ал.1 ЗОС за
придобиване по давност. Началният момент, от който тази давност започва да тече в
контекста на въведения мораториум, спиращ теченето на срока по чл.86 ЗС, считано от
31.05.2006г. е в сила до края на 2022г. С оглед законовата разпоредба на § 1 ЗД на ЗС, а
именно, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022г., то следва изводът, че срокът по чл.79 ЗС не е
изтекъл към датата на предявяване на иска, тъй като общият период, през който е текла
придобивна давност е по-малко от десет години (от м.юли 2000г. [когато имотът е бил
правно обособен] до 31.06.2006г. и от 01.01.2023г. до 17.12.2024г.[датата на предявяване на
иска]).
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот на соченото основание – изтекла в негова полза
придобивна давност и претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.
По разноските:
5
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски по делото, в размер на 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от П. Н. Г., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ул."Р.И.".... срещу Община Русе, ЕИК ********* с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6,
представлявана от кмета П.М. иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване установено,
по отношение Община Русе, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
63427.150.640 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, с площ 468
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), пета категория при неполивни
условия, с местонахождение: землището на град Русе, местност "К", номер по предходен
план: 1313, граници на имота: 63427.150.665; 63427.150.664; 63427.150.641; 63427.150.637;
63427.150.639, на основание давностно владение, упражнявано в периода от 01.06.1996г. до
17.12.2024г.
ОСЪЖДА П. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на Община Русе, ЕИК *********
разноски по делото в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6