№ 15556
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110163537 по описа за 2023 година
Предявени са субективно и обективно съединени
отрицателни установителени искове с правно основание чл.
439 от ГПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че М. И. К., действащ като /ФИРМА/ и Е.
Г. К. не дължат солидарно на /ФИРМА/, сумата в размер
951,18 евро, главница, сумата от 76,24 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода от
07.06.2010 г., до 04.01.2011 г., сумата от 44,42 евро,
представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2010 г.
до 25.01.2011 г., ведно със законната лихва от 26.01.2011 г., до
окончателното плащане, сумата от 41,93 лв.,
представляващи разноски за държавна такса и сумата от
202 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
за които суми, е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3399/2011 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, въз основа на
1
който е образувано изп.д. № 936/2011 г. по описа на ЧСИ
Н.К., с район на действие, района на СГС, поради
обстоятелството, че вземанията са погасени по давност.
В исковата молба ищците твърдят, че въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3399/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 67 състав, в полза на /ФИРМА/, е било образувано
изп.д. № 936/2011 г. по описа на ЧСИ Н.К., по което ищците
били солидарни длъжници, а по силата на договор за цесия
от 21.09.2018 г., като взискател по изпълнителното дело е
конституиран ответникът. Посочват, че изпълнителното
дело било перемирано на 07.11.2013 г., а погасителната
давност за процесните вземания изтекла на 07.11.2018 г.,
поради което поддържат, че за тях е налице правен интерес
от установяване на горепосоченото обстоятелство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че по
процесния изпълнителен лист е било образувано изп.д. №
936/2011г. по описа на ЧСИ Н.К.. Твърди, че към датата на
образуване на изп.д. № 936/2011г. срещу ищците е имало
образувани още две изпълнителни дела, а именно: изп.д. №
2011***0400613/2011 г.; изп.д. № 2011***0400790/2011 г. по
описа на ЧСИ Н.К. и вземанията по процесния
изпълнителен лист били присъединени към тях. Счита, че
извършеното изпълнително действие по всяко едно от трите
изпълнителни дела прекъсват погасителната давност по
отношение на всички вземания. Счита, че са извършени
2
действия прекъсващи давността и погасителната давност
не е изтекла.
В съдебно заседание ищците /ФИРМА/ и Е. Г. К.,
редовно призовани, не се явяват лично, не се представляват.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта, издадена по ч.гр.д.
№ 3399/2011г. по описа на СРС, 67-ми състав, при висящо
изпълнително производство, поради и което исковите
3
претенции с правно основание чл. 439 от ГПК са
допустими.
С определението си, постановено по реда на чл. 439 от
ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване на следните, релевантни за спора факти и
обстоятелства: че за вземането предмет на исковата
претенция, в полза на /ФИРМА/ е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3399/2011 г. по описа на СРС, ГО, 67
състав срещу ищците, въз основа на който било образувано
изп.д. № 2011***0400936/2011 г. по описа на ЧСИ Н.К., с
район на действие, района на СГС, както и че на мястото
на първоначалния взискател /ФИРМА/ е конституиран
ответникът – /ФИРМА/, тъй като вземанията са цедирани
на последното с договор за цесия от 21.09.2018 г.
Изпълнителен лист от 28.04.2011г. е издаден по ч.гр.д.
№ 3399/2011г. по описа на СРС, 67-ми състав срещу двамата
ищци при солидарна отговорност, за сумата в размер на
951,18 евро главница, 76,24 евро възнаградителна лихва, за
периода от 07.06.2010г. до 04.01.2011г., за сумата в размер на
44,42 евро, лихва за забава, за периода от 05.07.2010г. до
25.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от
26.01.2011г. до окончателното изплащане, както и за сумата
в размер на 41,93 лева за държавна такса и 202 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
взискателя с вх. № 4492/07.11.2011г. е образувано изп.д. №
4
2011***0400936 по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № ***, с район
на действие, районна на СГС. По делото е наличен
протокол за разсрочено заплащане на задължението от
19.03.2012г., подписан от М. К., но е видно, че датират
плащания едва от м.06.2019г. до м.08.2020г. С разпореждане
от 19.03.2019г. ЧСИ е конституирал ответникът - /ФИРМА/
като взискател, по негова молба. С молба от 17.02.2022г.
взискателят е поискал извършване на конкретни
изпълнителни действия срещу двамата длъжници, като на
21.03.2022г. са наложени запори върху техни бъдещи
вземания в /ФИРМА/. С молба с вх. № 3424/11.07.2023г.
отново взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запори
върху банковите сметки на Е. К., както и запор върху
трудовото и възнаграждение. Така на 31.07.2023г. са
наложени редица запори върху банковите сметки на К.,
както и запор труд в /ФИРМА/. С молба от 02.04.2024г.
взискателят отново е поискал извършване на конкретни
изпълнителни действия.
Установява се, че въз основа на различни от процесния
изпълнителни листа – ИЛ издаден на 26.04.2011г. по ч.гр.д.
№ 3400/2011г. на СРС, 69-ти състав и ИЛ от 04.02.2011г. по
ч.гр.д. № 3401/2011г. по описа на СРС, 63-ти състав са
образувани още две изпълнителни дела между същите
страни; въз основа на първия изпълнителен лист - изп.д. №
2011***0400790 по описа на ЧСИ Н.К. и по втория изп.д. №
2011***0400613 по описа на ЧСИ Н.К., като в молбата на
5
взискателя, въз основа на която е приложен изпълнителен
лист от 26.04.2011г. и е образувано изп.д. № 2011***0400790,
е направено искане за присъединяване на делото към по-
рано образуваното изп.д. № 613/2011г. по описа на ЧСИ
Н.К.. Същото искане е направено и с молбата, въз основа на
която е образувано изп.д. № 936/2011г., а именно за
присъединяването му към изп.д. № 613/2011г. Установява се
също така, че изп.д. № 790/2011г. с постановление от
20.05.2019г. е прекратено поради пълно погасяване на
задълженията.
По изп.д. № 613/2011г. /първото образувано на
08.04.2011г. изпълнително дело/ са предприети действия по
запор на банковите сметки на 11.04.2011г. на /ФИРМА/, а
след това на 20.05.2014г. са предприети действия по
вписване на възбрана върху ½ идеална част на имот,
собственост на Е. К.. От м.05.2014г. датира и запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника - Е. К. и запор
МПС. На 23.09.2013г. е конституиран като взискател по
делото /ФИРМА/. По делото е налична молба от взискателя
от 12.09.2015г. за предприемане на изпълнителни действия
срещу един от солидарните длъжници. Изпълнително дело
№ 790/2011г. е образувано на 20.05.2011г. с искане за
образуване, извършване на конкретни изпълнителни
действия и за присъединяване към изп.д. № 613/2011г. По
делото са извършени редица регулярни плащания в
периода от 02.02.2012г. до 05.06.2019г., съгласно протокол за
разсрочване на задължението от 06.06.2011г., като в крайна
6
сметка поради пълно погасяване на задължението делото е
прекратено на 20.05.2019г.
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
7
разпределение. Приложима в случая е общата петгодишна
погасителна давност, предвид конкретиката на вземането
по материалноправното правоотношение.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
опредЕ. правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
8
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителните производства са
образувани при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД,
дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед
даденото разрешение в цитираното постановление,
погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира.
Следователно доколкото изп.д. № 936/2011г. по описа на
ЧСИ Н.К. е образувано на 07.11.2011г., то подаването на
молбата за образуване на изпълнителното производство е
прекъснала давността. Първото изпълнително действие по
това дело, годно да прекъсне давността е извършено след
приемане на ТР № 2/2015г. на 21.03.2022г.
Ищецът се позовава на перемиране на делото на дата
07.11.2013г., поради това, че в продължение на две години от
овластяването взискателят не е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия, като от дата –
07.11.2013г. до дата 07.11.2018г. твърди, че давността е
изтекла. В тази връзка следва на първо място да се разгледа
възражението на ответника, че искането за присъединяване
на изп.д. № 936/2011г. към изп.д. № 613/2011г. е прекъснало
давността. По изпълнителните дела, образувани въз основа
на трите отделни изпълнителни листа не е налице
9
разпореждане на ЧСИ за присъединяване и образуване на
едно изпълнително дело. Ако вземанията по няколко
изпълнителни листа са предмет на едно изпълнително
производство, те подлежат на общо събиране в това
производство посредством предвидените в закона
изпълнителни способи. Осъществените в хода на
обединяващото изпълнително дело изпълнителни способи
ще са относими към вземанията по всички обединени под
общ номер изпълнителни дела, които вземания са предмет
на изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 456
от ГПК не предвижда възможност за присъединяване на
изпълнителни дела, а само възможност на взискател по
едно изпълнително производство да се присъедини към
друго такова. Това обаче не води до обединяване на
отделните изпълнителни производства, които продължават
да съществуват самостоятелно, дори и взискателя и
длъжника да са едни и същи лица. Съществувала е
възможност за образуване на едно изпълнително
производство по двете молби, което обаче не е направено от
ЧСИ при образуване на второто и третото изпълнителни
дела през м.05. и м.11.2011г. Действително с молбата за
образуване на изп.д № 936/2011 г. взискателят е направил
възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ към съдебния изпълнител,
включително и искането за присъединяване, което не е
било оттеглено впоследствие при заменянето му с новия
взискател - цесионера /ФИРМА/, и ако делата бяха
обединени взискателят е могъл да се ползва от
10
извършените от съдебния изпълнител действия и по изп.д
№ 613/2011 г., които също ще са били годни да прекъснат
давността и за вземанията, предмет на изп. д. 936/2011 г. / в
този смисъл например решение № 48 от 17.09.2018 г. по гр.
д. № 76/2018 г., Г. К., ІV ГО на ВКС/. В случая обаче съдът не
установи обединяване на делата от ЧСИ. Дори и да не
установи такова обединяване, дори и ако се вземат предвид
извършените плащания, те също не са индикация, че
изпълнителните действия и събраните въз основа на тях
суми са отнесени за погасяване на задължението по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изп.д. № 936/2011г. Видно е че плащанията по това дело
датират едва от м.06.2019г. Освен това овластяването на
ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по изп.д. №
613/2011г. от 23.09.2013г., извършено вече от
новоконституирания взискател – /ФИРМА/ не може да
ползва и правата му по отношение на изпълнителния лист,
въз основа на който е било образувано и изп.д. № 936/2011г.
Това е така, тъй като при цесията цесионерът придобива
вземането в състоянието в което се е намирало в момента
на сключване на договора, като от този момент старият
кредитор престава да има качеството на такъв, а в
конкретиката на случая ответникът има качеството на
взискател по изп.д. № 936/2011г. от 21.09.2018г., което налага
извода, че очевидно не е бил в състояние да прави към дата
07.11.2013г., когато се твърди, че изп.дело № 936/2011г. е
перемирано изявления, макар и по изп.д. № 613/2011г., с
11
което да иска от ЧСИ извършване на изпълнителни
действия и с което да препятства изтичането на срока по
чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. За прекъсване на давността и
изявления имащи отношения към изтичане на срока по чл.
433, ал.1,т.8 от ГПК по изп.д. № 936/2011г. до дата
21.09.2018г. ще са меродавни действията на първоначалния
кредитор /цедента/. По изложеното съдът не приема, че
изпълнителните действия по останалите две дела ползват
ответника по отношение на правните последици касателно
давността, както и по отношение твърдяната перемпция,
която следва да бъде разгледана по същество.
В хода на изпълнително производство № 936/2011 по
описа на ЧСИ Н.К. от образуване на делото на 07.11.2011г.,
когато ЧСИ е оправомощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ в
продължение на две години не са предприемани
изпълнителни действия, нито взискателят е поискал
извършването на такива. Ето защо, изпълнителното
производство се явява прекратено по силата на закона по
реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 07.11.2013 г., независимо
че частният съдебен изпълнител не е констатирал
настъпилата перемпция. В тази връзка следва да бъдат
направени следните уточнения перемпцията и
погасителната давност са два различни правни института с
различни правни последици – давността изключва
принудителното изпълнение, докато премпцията няма
подобна последица – тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
12
изпълнител е длъжен да я зачете. Перемпцията настъпва по
силата на закон, независимо дали длъжникът е бил
надлежно уведомен или не. Институтът на перемпцията, от
друга страна, е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти
могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Същевременно поставеният въпрос в
Тълкувателното решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е: Откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният
процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, като даденият отговор е: Новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. /В този смисъл решение Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV ГО,
ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., Г.
К., ІІІ ГО на ВКС/. Тоест погасителната давност започва да
тече от последното валидно извършено действие преди
настъпване на перемпцията, годно да прекъсне давността,
независимо от последиците при нейното настъпване, или от
признаване вземането от длъжника. В Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС ясно е посочено, че прекратяването на
изпълнителното производство поради настъпила
перемпция става по право, като новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно
13
изпълнително действие. В случая няма извършено годно
изпълнително действие преди настъпване на перемпцията,
но по изп.д. № 936/2011г. е наличн протокол от 19.03.2012г.
за разсрочено плащане на задължението, с обективирано в
него изявление на ответника К., че разсрочено ще изплаща
задължението до окончателното му издължаване. Това
изявление касае готовност за плащане не въз основа на
извършено от ЧСИ разпределение, а обективира воля на
длъжника да изплаща задължението, поради което
настоящият съдебен състав го приравнява на признание на
задължението, което по правилото на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД
прекъсва давността. Ето защо съдът не споделя
твърденията на ищеца, че давността тече от датата на
образуване на изп.д. № 936/2011г. Давността тече от дата
19.03.2012г., когато е прекъсната с признаване на вземането
и е изтекла на 19.03.2017г. След 26.06.2015г. действат
правилата на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, като след дата 26.06.2015г.
давността се прекъсва с извършването на конкретни
изпълнителни действия. Тук следва да се подчертае, че едва
с разпореждане от 19.03.2019г. ЧСИ е конституирал
ответникът /ФИРМА/ като взискател, по негова молба, като
преди тази дата цедентът /предходният взискател/ не е
поискал извършване на изпълнителни действия, не е
овластил ЧСИ и такива не са извършвани, независимо от
горепосочения протокол/. Едва с молба от 17.02.2022г.
взискателят е поискал извършване на конкретни
14
изпълнителни действия срещу двамата длъжници, и едва
на 21.03.2022г. са наложени запори върху техни бъдещи
вземания в /ФИРМА/, когато вече давността е изтекла.
Когато след настъпване на перемпция взискателят отправи
искане за извършване на нов способ или искане за
образуване на ново изпълнително производство, в което да
бъдат реализирани конкретни способи, то съдебният
изпълните не може да откаже да изпълни искания способ,
респективно да образува ново изпълнително дело, предвид
наличието на годно изпълнително основание. Съдебният
изпълнител дължи подчинение на намиращия се при него
или представен му изпълнителен лист, като той е длъжен да
приложи искания способ. /В този смисъл разясненията към
т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г./ В
конкретиката на случая обаче независимо от перемпцията
не се установяват последващи действия на взискателя
преди изтичане на давността по овластяване на ЧСИ за
извършване на нови изпълнителни действия или за
образуване на ново изпълнително дело, въз основа на
процесния изпълнителен лист.
На гърба на изпълнителния лист са отнесени
плащания, датиращи от м.06.2019г. до м.08.2020г., когато
давността е изтекла, като такива нямат характер на
признание задължението на ищците, поради което съдът
приема, че за сумите, посочени на гърба на изпълнителния
лист и преведени на взискателя, същите нямат характер на
признание на дълг и нямат отношение към допустимостта
15
на иска.
По всичко изложено, съдът намира исковите
претенции за установени по основание и като такива следва
да бъдат уважени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищците.
Същите с определение на съда от 08.12.2023г. са освободени
от заплащане на държавна такса в производството, поради
което на основание чл. 78, ал.6 от ГПК разноските за
държавна такса в размер на 187,22 лева следва да бъдат
възложени в тежест на ответника и той следва да бъде
осъден да заплати тази сума по сметка на СРС.
Процесуалният представител на ищците – адвокат Л. А. Г.
от САК, личен номер **************, с исковата молба и
впоследствие с молби с вх. № 112382/04.04.2024г. и с вх. №
128025/17.04.2024г. е сезирал съда с искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, но по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, от
който да е видно, че между страните е уговорено и налично
мандатно правоотношение за представителство в
горепосочената хипотеза; напротив представени са
договори за правна защита и съдействие, сключени с всеки
един от ищците, от които е видно, че страните са уговорили
представителство в настоящото производство до
приключването му с влязло в сила решение, уговорено е
16
възнаграждение и е заплатено такова, поради което съдът
не присъжда възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата, а такова съгласно
горекоментираните договори за правна защита и
съдействие и уговорените размери на адвокатско
възнаграждение в тях, за които съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства за реално заплащане. Или на ищците следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
1800 лева - 1000 лева за Е. К. и 800,00 лева за /ФИРМА/.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от М. И. К., ЕГН **********,
действащ като /ФИРМА/, ЕИК **************** и Е. Г. К.,
ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК ************,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 от ГПК, че М. И. К., действащ като /ФИРМА/ и Е. Г. К.
не дължат солидарно на /ФИРМА/, сумата в размер 951,18
евро, главница, сумата от 76,24 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 07.06.2010 г., до
04.01.2011 г., сумата от 44,42 евро, представляваща лихва за
забава за периода от 05.07.2010 г. до 25.01.2011 г., ведно със
законната лихва от 26.01.2011 г., до окончателното плащане,
17
сумата от 41,93 лв., представляващи разноски за държавна
такса и сумата от 202 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, за които суми, е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3399/2011 г. по описа на СРС, ГО, 67
състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 936/2011 г.
по описа на ЧСИ Н.К., с район на действие, района на СГС,
поради обстоятелството, че вземанията са погасени по
давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на
187,22 лева, разноски на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на М. И. К., ЕГН **********, действащ като /ФИРМА/, ЕИК
****************, сумата в размер на 800 лева, деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Г. К., ЕГН **********, сумата в размер на 1000 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
18
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19