№ 14815
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.А
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20221110139006 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Т. С. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,
********** срещу ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 6934,63 лв., принудително събрана по
изп. дело № 2609/2019 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински без основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г. до
окончателното й погасяване, и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника за заплати сумата 2300 лв., представляваща сторени от ищеца разноски, в
качеството му на длъжник по изп. дело № 2609/2019 г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.07.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ищецът Т. С. М. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че с влязло в сила Решение № 266074/12.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в, по предявен от ищеца и другите длъжници иск
с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че същият и другите
длъжници не дължат на ответника „Юробанк България“ АД следните суми: 1) по
изпълнителен лист от 01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 17735/2008 г. на СРС, 44 с-в,
сумата от 120000 лв. главница, 9141,67 лв. просрочени лихви за периода 21.11.2007 г.
до 26.06.2008 г., 1048,13 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 26.06.2008 г., 1200
лв. такса за обслужване на кредита за периода от 12.12.2007 г. до 26.06.2008 г., 2627,80
лв. разноски по делото и 1453,90 лв. юрисконсултско възнаграждение и 2) по
изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в,
сумата от 75695,21 лв. главница, 7034,41 лв. просрочени лихви за периода 22.09.2007 г.
до 28.05.2008 г., 972,52 лв. неустойка за периода от 21.10.2006 г. до 28.05.2008 г., 1500
лв. такса по договор за кредит, 1704,04 лв. разноски по делото и 1192,02 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано изп. дело №
20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Докато се е водило
производството по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК по образуваното
изпълнително дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински е
принудително събрана сумата от 6934,63 лв., която ищецът претендира, че е събрана
1
без основание, поради което я претендира. Твърди, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 2300 лв. за представителство по образуваното
изпълнително дело, която претендира като вреда поради предприетото от ответника
неоснователно принудително изпълнение.
Ответникът „Юробанк България“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че всички суми по
процесното изпълнително дело са събрани по редовно и законосъобразно
изпълнително дело, като решението по предявения иск с правно основание чл. 439
ГПК не води до отпадане с обратна сила на изпълнителните листове, въз основа на
които е образувано изпълнителното дело и са събрани процесните суми. Прави
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за
представителство в изпълнителното производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, същото е образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД,
преобразувано чрез вливане в „Юробанк България“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с № -----
---------, въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. №
17735/2008 г. на СРС, 44 с-в, за сумата от 120000 лв. главница, 9141,67 лв. просрочени
лихви за периода 21.11.2007 г. до 26.06.2008 г., 1048,13 лв. неустойка за периода от
21.10.2006 г. до 26.06.2008 г., 1200 лв. такса за обслужване на кредита за периода от
12.12.2007 г. до 26.06.2008 г., 2627,80 лв. разноски по делото и 1453,90 лв.
юрисконсултско възнаграждение и изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден по
ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в, за сумата от 75695,21 лв. главница, 7034,41 лв.
просрочени лихви за периода 22.09.2007 г. до 28.05.2008 г., 972,52 лв. неустойка за
периода от 21.10.2006 г. до 28.05.2008 г., 1500 лв. такса по договор за кредит, 1704,04
лв. разноски по делото и 1192,02 лв. юрисконсултско възнаграждение, срещу длъжника
ЕТ „Милитан – ММ“, ЕИК ********* и М Й М
По изпълнителното дело е приобщено удостоверение за наследници изх. №
1200/27.01.2016 г. на СО, район „Младост“, видно от което длъжникът М Й Ме
починал на 17.01.2016 г. и е оставил за наследници ищецът Т. С. М., ************,
които са конституирани като длъжници по изпълнителното дело.
Между страните не е спорно, а това се установява и от представеното по делото
решение, че с влязло в сила на 23.11.2021 г. Решение № 266074/12.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в, по предявен от ищеца и
другите длъжници иск с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че
същият и другите длъжници не дължат на ответника „Юробанк България“ АД
следните суми: 1) по изпълнителен лист от 01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. №
17735/2008 г. на СРС, 44 с-в, сумата от 120000 лв. главница, 9141,67 лв. просрочени
лихви за периода 21.11.2007 г. до 26.06.2008 г., 1048,13 лв. неустойка за периода от
21.10.2006 г. до 26.06.2008 г., 1200 лв. такса за обслужване на кредита за периода от
12.12.2007 г. до 26.06.2008 г., 2627,80 лв. разноски по делото и 1453,90 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 2) по изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден
по ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в, сумата от 75695,21 лв. главница, 7034,41 лв.
просрочени лихви за периода 22.09.2007 г. до 28.05.2008 г., 972,52 лв. неустойка за
периода от 21.10.2006 г. до 28.05.2008 г., 1500 лв. такса по договор за кредит, 1704,04
лв. разноски по делото и 1192,02 лв. юрисконсултско възнаграждение, за събиране на
които е образувано изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
От представеното по делото удостоверение с изх. № 46810/12.07.2022 г.,
издадено по образувано изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ Милен
Бъзински се установява, че по същото изпълнително дело от принудителното
изпълнение, проведено спрямо имущество на ищеца Т. С. М. е събрана сумата от
7049,63 лв., от която 115 лв. подлежат на възстановяване, част от която сума – 5826,81
лв. е постъпила от запор върху трудово възнаграждение на ищеца, което се установява
от представеното Удостоверение от „Ван Холдинг“ ООД, а друга част – 2238,62 лв. са
внесени от ищеца, видно от приложеното по делото удостоверение (л.15).
2
По делото е приобщено и съобщение по същото изпълнително дело, видно от
което от общо постъпилите суми в размер на 7049,63 лв., 6325,63 лв. са преведени на
взискателя, 585,00 лв. са разпределени за такси по ЗЧСИ, 24 лв. разноски по изп. дело и
115 лв. върнати на длъжника.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и адв. М. П. за оказване на правна защита и съдействие по изп. дело №
20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2300 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е докаже, че чрез проведеното принудително изпълнение по изп. дело №
20198380402609 по описа на ЧСИ Милен Бъзински е събрана претендираната сума,
която е разпределена на ответника, а ответникът следва да докаже основанието за
получаването й.
В конкретния случай по делото е безспорно доказано, че с влязло в сила на
23.11.2021 г. Решение № 266074/12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1975/2020 г. по
описа на СГС, І-9 с-в, по предявен от ищеца и другите длъжници иск с правно
основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че същият и другите длъжници не
дължат на ответника „Юробанк България“ АД сумите по изпълнителен лист от
01.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 17735/2008 г. на СРС, 44 с-в и сумите по
изпълнителен лист от 04.07.2008 г., издаден по ч.гр.д. № 14669/2008 г. на СРС, 43 с-в,
за събиране на които е образувано изп. дело № 20198380402609 по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, поради изтекла погасителна давност на 09.05.2019 г.
Доказано беше също така, че настъпването на погасителната давност на
09.05.2019 г. чрез принудително събиране по изп. дело № 20198380402609 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински от ищеца е събрана общо сумата от 7049,63 лв., от която 6325,63
лв. е преведена на ответника като взискател по изпълнителното дело.
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес
за оспорване на предприето срещу него принудително изпълнение въз основа на
съдебно изпълнително основание. Претенцията на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – чл. 439, ал. 2 ГПК. Като средство за
защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска по чл. 439 ГПК се дава
право на същия да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение
за неговото съществуване. В настоящия случай е видно от мотивите на влязлото в сила
решение, постановено по гр.д. № 1975/2020 г. по описа на СГС, І-9 с-в, че
новонастъпилият факт е изтекла погасителна давност към 09.05.2019 г. Решението по
чл. 439 ГПК отрича със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение
на вземането по издадения въз основа на съдебно изпълнително основание
изпълнителен лист, поради което и съдът разглеждащ иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
длъжен да приеме, че сумата, която е принудително събрана от длъжника, е получена
без основание от взискателя (чл. 298 и чл. 299 ГПК); давността изключва
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/ – в този смисъл виж
например Решение № 45 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1281/2020 г., IV г. о.,
ГК.
Обстоятелствата дали действията на взискателя и съдебния изпълнител по
провеждане на принудително изпълнение до влизането в сила на решението по иска по
чл. 439 ГПК са били съобразени или несъобразени със закона са напълно ирелевантни
за предмета на настоящия спор.
Ето защо съдът намира, че така предявеният иск е основателен до размера на
6325,63 лв. – сумата, която взискателят е получил чрез принудителното изпълнение по
изпълнителното дело, поради което следва да бъде уважен до този размер, а за
3
горницата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сторените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение по незаконосъобразно образуваното и
проведено изпълнително производство от страна на ответника, съдът намира, че в
конкретния случая е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане,
доколкото ответникът е образувал процесното изпълнително дело след като вземането
му вече е било погасено по давност, респективно и изгубил правото на принудително
изпълнение – съобразно приложеното по делото решение по гр.д. № 1975/2020 г. по
описа на СГС, І-9 с-в погасителната давност за вземането е изтекла на 09.05.2019 г., а
ответникът е подал молба за образуване на процесното изпълнително дело на
19.06.2019 г. Следователно ответникът неправомерно е образувал изпълнително дело
за събиране на погасено по давност вземане, за което вече е отпаднала възможността за
принудителното му събиране, което от своя страна е причинило на длъжника вреда,
съизмерима с платеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по изпълнителното дело. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер на 2300 лв.,
срещу който размер ответникът е релевирал възражение за прекомерност. Съдът
намира, че в настоящото производство, въпреки че съдът разглежда претенцията за
платено адвокатско възнаграждение, като вреда от незаконосъобразно проведено
принудително изпълнение, а не като отговорност по чл. 78 ГПК, правилата на чл. 78,
ал. 5 са приложими по аналогия на тълкувателно решение №1/2017 от 11. 12. 2018г. по
т.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС, доколкото исковете по ЗОДОВ и искът по чл. 45 ЗЗД
имат аналогичен фактически състав, а именно противоправно действие, вреда и
причинна връзка. С посоченото тълкувателно решение е приетото, че при иск по чл. 2,
ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес, в който случай съдът не упражнява правомощието си по
чл.78,ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява
наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и
претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото
обезщетение.
Както е разяснено в тълкувателното решение, когато ответникът възрази, че
изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в
правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената
процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи
при осъществяването на защитата. Съобразно конкретиката на спора, съдът намира, че
длъжникът в случая не е положил дължимата грижа при уговаряне на дължимото
адвокатско възнаграждение, доколкото същият не е съобразил неговия размер с
възложената на адвоката дейност, обема на възложените процесуални действия, както
и размера на задължението на конкретния длъжник. Съдът съобрази също така, че за
същинската защита на длъжника, осъществена в производството по чл. 439 ГПК
последният е заплатил отделно адвокатско възнаграждение в не малък размер, което
означава, че срещу уговореното възнаграждение в изпълнителното производство стои
единствено задължение на адвоката да извършва справки и да подава молби по
изпълнителното дело. Като съобрази изложеното, съдът намира, че размерът на реално
претърпените вреди за платено адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, които се явяват пряка и непосредствена последица от неоснователно
водения изпълнителен процес се ограничават до размера на 1000 лв., който е близък до
минималния такъв, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В останалата част от претенцията до 2300 лв. съдът
намира, че не е налице причинна връзка с противоправното поведение на ответника.
Следователно, така предявеният иск е основателен до размера на 1000 лв., а в
останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
4
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съобразно приложения по
делото списък по чл. 80 ГПК, а именно 370 лв. за платена държавна такса и 1600 лв.
реално заплатено адвокатско възнаграждение, като срещу последното ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на уговорения размер. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв. е прекомерно, поради което следва да бъде
намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до размера на
1423,14 лв., съобразно материалния интерес на двата предявени иска (993,14 лв. за иска
по чл. 55 ЗЗД и 530 лв. за иска по чл. 45 ЗЗД). От така сторените разноски, съобразно
уважената част на ищеца следва да се присъди сумата от 1422,45 лв.
Право на разноски има и ответникът, но същият не е направил искане за
присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 ДА ЗАПЛАТИ НА Т. С. М. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********, основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата 6325,63 лв., принудително събрана по изп. дело № 2609/2019 г. по описа на
ЧСИ Милен Бъзински и преведена в полза на взискателя без основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г. до
окончателното й погасяване, и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 1000 лв.,
представляваща сторени от ищеца разноски, в качеството му на длъжник по изп. дело
№ 2609/2019 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата над 6325,63 лв. до пълния предявен размер от 6934,63 лв., принудително
събрана по изп. дело № 2609/2019 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински без основание,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г. до
окончателното й погасяване, както и предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 2300 лв. ,
представляваща сторени от ищеца разноски, в качеството му на длъжник по изп. дело
№ 2609/2019 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 20.07.2022 г. до окончателното й погасяване, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 ДА ЗАПЛАТИ НА Т. С. М. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1422,45 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5