ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Габрово, 3.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на трети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря ... и в присъствието на прокурора ... като разгледа
докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д. № 143 по описа за 2020 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.274 и сл. вр. с чл.413 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София
против разпореждане в заповед № 5742 за изпълнение на парично задължение от
23.10.2019 г., постановена по ч.гр.д. № 1889/2019 г. по описа на Районен съд
Габрово.
Твърди
се, че заповедният съд превишил правомощия си, произнасяйки се по
неравноправността на процесните вземания и тяхната нищожност. Излагайки
съждения за неравноправност в условията на едностранно производство, ограничава
равната възможност на страните да упражнят процесуалните си права.
Жалбоподателят счита, че нищожността на договорните клаузи, поради
неравноправния за потребителя характер, било особен вид недействителност, който
не попадал в общите хипотези на противоречие със закона и добрите нрави.
Претендираните суми за разходи за извънсъдебно събиране на задължението били
договорени между страните в съответствие с разпоредбата на чл.10а ал.1 ЗПК.
Иска се
да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде издадена заповед за
изпълнение и за заявената сума за разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
Съдът
като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема
следното:
Жалбата
е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Производството
е образувано пред Районен съд Габрово по заявление
на "Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Ц.Н.Н..
Съдът е уважил заявлението за главницата и за
претендираната със заявлението законна лихва,
както и за направените разноски в заповедното производство. За да отхвърли в
останалата част заявлението за сумите, предмет на частната жалба, съдът е
изложил съображения за нищожността на клаузите от договора за потребителски
кредит. Клаузата за такси и разноски за извънсъдебно събиране на задължението
съдът е приел, че противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал.
1 ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на законната
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Настоящият
състав споделя изводите на заповедния съд. Първоинстанционният съд е приел от
външна страна, че е налице формална редовност на заявлението, за която следи в
заповедното производство служебно. В упражняване на правомощието си по чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК, заповедният съд служебно е извършил проверка дали искането
не противоречи на закона и добрите нрави, поради което не е излязъл извън
присъщите си правораздавателни функции в заповедното производство, каквито
оплаквания се поддържат с жалбата.
Спрямо
процесния договор за заем намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Претенцията на заявителя обхваща както главница по договора и
законни лихви, в която част заявлението е уважено от заповедния съд. Наред с
това, заявителят претендира и още разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Съдът намира разпореждането на заповедния съд
в отхвърлителната част за правилно и законосъобразно. Приложение към процесното
правоотношение, съгласно изложените факти и обстоятелства от заявителя, намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Възможността кредиторът да
въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана
в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгл. чл. 10а, ал. 2 ЗПК да се
изискват такси и комисиони за действия, свързани с управлението и усвояването
на кредита. По отношение на "разходи и такси за
извънсъдебно събиране" – същото възниква под условие за настъпил падеж на
главните задължения. Същевременно съобразно императивното правило на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е
претендирана наред с вземането за такса разходи. С уговаряне на таксата, на
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. От друга
страна, разходите за извънсъдебно събиране на вземането, противоречат на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, тъй като по същество представляват разход, свързан с усвояване
и управление на кредита.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, съдържащо
се в заповед № 5742/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1889/2019 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е
отхвърлено заявлението в частта му за присъждане на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: