№ 7101
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100504713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 3500 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 58966/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 78-и състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на област София, искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 13.09.2023 г., по ч. гр. д. № 48831/2023 г. по описа на СРС, 78-и състав: сумата от
534,94 лева – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 104,55 лева, представляваща
законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 24.08.2023 г.; сумата от 6,30 лева,
представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. и мораторна лихва в размер на 1,35 лева за периода от
01.07.2021 г. до 24.08.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (30.08.2023 г.) до окончателното
плащане на сумата.
С постановеното решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД с оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че от приетата по делото съдебнотехническа експертиза се
установявало, че няма монтирани отоплителни тела и уреди за дялово разпределение,
нямало потребление за топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ, а е начислена
единствено топлинна енергия за сградна инсталация, като за процесния период е спазена
действащата Наредба за топлоснабдяването № 16-344. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Посочва, че
1
процесният имот е част от сграда в режим на етажна собственост, която е топлофицирана и
въпреки че между страните няма договор, наредбата за топлоснабдяването е приложима за
отчитане на топлинна енергия. Поддържа, че ищецът няма как да прекрати доставянето на
топлинна енергия до топлоснабдения имот, тъй като същият е част от жилищна сграда в
тежим на етажна собственост. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да
бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият ответник – Областна администрация на област София, в
законоустановения срок, е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата по подробно изложени съображения. Моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в
законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по
същата.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за
въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По доводите за неправилност намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор
между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и неоснователно
обогатяване от страна на ответника, изразяващо се чрез спестяване на разходи за заплащане
на топлинна енергия за процесния периода и съответната мораторна лихва. За да е
основателен искът за главница, ищецът следва да установи обедняването си – количеството
и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и е
използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването, т.е. че енергията и дяловото разпределение са доставяни до
имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 3а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В
настоящия случай страните не спорят, че за исковия период между тях не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия на ищеца, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди. .
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че с Решение №
752 от 16.11.2000 г. безвъзмездно са предоставени за управление на областния управител на
Област София недвижими имоти съгласно приложение № 1 към Решението, част от които е
и процесният имот, находящ се в гр. София, бул. „******* като това обстоятелство не се
оспорва от ответника. Видно от приложения протокол № 04 от Общо събрание на етажните
собственици на вход „Д“, ЖГ „Балкан“, бул. „Цариградско шосе“ № 3, проведено на 30
септември 2014 г., същото е взело решение, като председателят на управителния съвет е
избран като лице за контакт с фирмата за дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД.
2
По делото е прието като писмено доказателство Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г.,
сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, съгласно който
последното дружество се задължава да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата в режим на етажна собственост.
От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза (СТЕ), което
съдът кредитира напълно, се установява, че процесната сграда е на месечен отчет, като
месечните фактури за топлинна енергия са на база реалния отчет на уредите за дялово
разпределение в сградата. Процесният абонат няма отоплителни тела с монтирани уреди за
дялово разпределение. Установява се, че от отчетеното количество топлинна енергия от
топломера се приспадат технологичните разходи, изчислени по реда на чл. 58, ал. 2 от
Нредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на абонатната станция, които са
за сметка на доставчика на топлинна енергия. Полученият резултат формира енергията за
разпределение и това е чистото количество топлинна енергия, което отива при
потребителите и се разпределя между тях за отопление. Установява се, че начислената
топлинна енергия е само за сградна инсталация. Съгласно заключението отоплителната
инсталация на сградата е изпълнена с вертикални щрангове. Установява се и че сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването.
По делото е прието и заключение на съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), от което
се установява, че в счетоводството на ищеца не са отразени извършени плащания от
ответника за процесния период.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав намира, че
в случая извъндоговорната отговорност на ответника за заплащане на претендираната от
ищеца стойност на топлинна енергия за сградна инсталация, следва да бъде ангажирана. По
делото не е спорно, че в процесния имот не са монтирани уреди за отопление. Начислявана е
само топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ
първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители,
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната
дефиниция по пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а
съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ
„сградна инсталация“ е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии.
Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез
нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички
имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Ето защо,
всички собственици на имоти, находящи се в сграда – етажна собственост, следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
значение каква част от тази енергия се използва за отопляване на техния имот.
След като общото събрание на етажните собственици е взело решение за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, поради което и всички собственици следва
да участват в разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като
заплащат топлинна енергия за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. При
това заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не зависи от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на
вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – Решение № 5 от
3
22.04.2010 г. по конст.д. № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. В
тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2
от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
При тези правни съображения и доколкото от приетото заключение на СТЕ се
установява, че на ответника е била начислена сума за топлинна енергия в размер на 559,96
лева, отдадена от сградната инсталация, като са спазени специалните правила за отчитане и
разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че ответникът като безспорен
ползвател на процесния имот, обективно е получавал в имота част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, поради което е налице потребление на топлинна енергия.
При това ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да
направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти.
Доколкото искът за главница за топлинна енергия е предявен за сумата от 534,94 лева, с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният иск следва да бъде уважен
за размера от 534,94 лева.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. При липсата на сключен между страните писмен договор
Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената на извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не
обвързват ответника. Освен това не са представени доказателства ищецът да е заплатил тези
суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме, че ищецът е
обеднял с направата или задлъжняването му за този разход. Поради това искът за сумата от
6,30 лева, представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово
разпределение за периода 05.2021 г. – 09.2021 г., се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
процесния случай, доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на
сочените от ищеца в исковата молба общи условия, предвиждащи заплащане на месечните
задължения в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, тъй като те
обвързват единствено потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с
доставчика писмени договори при общи условия.
По делото няма данни за отправена, респ. получена от ответника покана, която да
касае заплащане на процесните задължения. Представено е писмо от „Топлофикация София“
ЕАД от 02.08.2023 г., ведно със справка за дължимите суми, но от тези документи не става
ясно, че длъжникът е бил поканен да заплати процесните суми – с посочване на абонатния
номер на имота и конкретни размери по отделни пера и периоди, за които се отнася дългът.
Ето защо, съдът намира, че не са ангажирани доказателства ответникът да е бил поставен в
забава за заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия, поради което и
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 104,55 лева за периода 03.03.2021 г. до 24.08.2023 г.
следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на предявения иск за сумата от 6,30 лева – такса дялово
разпределение, то неоснователен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава върху
посочената главница в размер на 1,35 лева за периода 01.07.2021 г. – 24.08.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските следва да се разпределят съобразно уважената
част на исковете.
В съответствие със задължителните разяснения на т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
4
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят ищец има право на направените от него
разноски в заповедното и исковото производство съобразно размера на уважените
претенции в размер на 62 лева – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство и в размер на 508,37 лева – платена държавна такса, депозити за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Във въззивното производство „Топлофикация София“ ЕАД е заплатило държавна
такса в общ размер на 25 лева. Ищцовото дружество е претендирало разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно за сумата от 100 лева.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 103,33 лева съобразно уважената част на въззивната жалба.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхърлената част на иска ответникът има
право на 17,33 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в първата инстанция, както
и 17,33 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред Софийски градски съд
съобразно отхвърлената част на иска.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване
по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3500 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 58966/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 78-и състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Областна
администрация на област София, ЕИК ******* искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.09.2023
г. по ч. гр. д. № 48831/2023 г. по описа на СРС, 78 състав: за сумата от 534,94 лева –
главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (30.08.2023 г.) до окончателното
изплащане на сумите, както и в частта, с която Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
******* е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Областна администрация
на област София, ЕИК ******* за сумата над размера от 17,33 лева до размера от 100
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че
Областна администрация на област София, ЕИК ******* дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 534,94 лева, представляваща ползвана от ответника
без основание топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бук.
„******* тяло Г, вх. Д, аб. № 372960 за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (30.08.2023
г.) до окончателното заплащане на сумите, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48831/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78-и състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3500 от 27.02.2024 г., постановено по гр. д. №
58966/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78-и състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Областна администрация на област
София, ЕИК ******* да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумата
от 570,37 лева – разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената
част на предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК Областна
5
администрация на област София, ЕИК ******* да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, сумата от 103,33 лева – разноски в производството пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Областна администрация на област София, ЕИК
******* сумата от 17,33 лева – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6