Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 73 04.06.2019
г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд Наказателно отделение
на
двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при
секретаря Женя Григорова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Бончева
ВНЧХД № 158 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 96 / 22.11.2018 година,
постановена по НЧХД № 573 по описа за 2018 година на Районен съд – Хасково, подсъдимият М.С.М. e признат за виновен
в това, че на 30.06.2017г., в с.*******,
в съучастие като съизвършител със С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. ***, причинил на М. ***, разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно разкъсно-контузна рана на главата,
разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по гърдите и гърба,
кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете, прободно-прорезна рана на
дясното бедро, прорезна рана на пети пръст на лявата ръка, порязване на
нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка, представляващи, поради което и
на осн.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.54 ал.1 вр.чл.42а ал.2
т.1,2 от НК му наложил наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки:„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 месеца, с
периодичност 2 пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 10 месеца, както и за виновен в това, че на
30.06.2017г., в с.*******, в съучастие като
съизвършител със С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б. ***, причинил на М.М. ***,
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно
ръзкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания по гърдите и гърба и
кръвонасядане на лявата ръка, представляващи
лека телесна повреда, поради което и
на осн.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.54 ал.1 вр.чл.42а ал.2
т.1,2 от НК му наложил наказание „пробация“
при следните пробационни мерки:„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от 8 месеца, с периодичност 2 пъти седмично, както и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца. На основание чл.
23, ал.1 от НК му определил едно общо най-тежко наказание, измежду наложените
му с присъдата в размер на най-тежкото от тях, а именно наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки:„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 месеца, с
периодичност 2 пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 10 месеца.
С присъдата районният съд признал
подсъдимия С.М.Х. за виновен в това,
че на 30.06.2017г., в с.*******, в
съучастие като съизвършител с М.С.М., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х.,*** причинил на М.
*** разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно разкъсно-контузна
рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по
гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете,
прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана на пети пръст на лявата
ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка, представляващи
лека телесна повреда, поради което и
на осн.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.54 ал.1 вр.чл.42а ал.2
т.1,2 от НК му наложил наказание „пробация“ с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от 10 месеца, с периодичност 2 пъти седмично, както и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца, както и за
виновен в това, че на 30.06.2017г., в с.********, в съучастие като съизвършител със М.С.М., С.М.С., Н.Р.Н.
и Ш.Б.Х. ***, причинил на М.М.М. ЕГН ********** ***, разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно ръзкъсно-контузна рана на
главата, кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка
представляващи лека телесна повреда,
поради което и на осн.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.54 ал.1
вр.чл.42а ал.2 т.1,2 от НК му наложил наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:„задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца, с периодичност 2 пъти седмично, както и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца. На
основание чл. 23, ал.1 от НК му определил едно общо най-тежко наказание, измежду
наложените му с присъдата в размер на най-тежкото от тях, а именно наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки - „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 10 месеца, с периодичност 2 пъти седмично, както и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца.
С атакуваната присъда подсъдимият С.М.С. е признат за виновен в това, че на 30.06.2017г.,
в с.********, в съучастие като съизвършител с М.С.М., С.М.Х., Н.Р.Н.
и Ш.Б.Х.,***, причинил на М.М. ***, разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, а именно ръзкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка представляващи
лека телесна повреда, поради което и
на осн.чл. 130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв., както и за
виновен в това, че на 30.06.2017г., в с.********, в съучастие като съизвършител със М. С.М.,
С.М.Х., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. ***, причинил на М.М.М. ЕГН ********** ***, разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно ръзкъсно-контузна
рана на главата, кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата
ръка представляващи лека телесна
повреда, поради което и на осн.чл. 130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК
вр.чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия е
определено едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с присъдата, в
размер на най-тежкото от тях, а именно на основание чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв.
Районен съд – Хасково с обжалваната присъда е признал
подсъдимата Н.Р.Н. ЕГН за виновна в
това, че на 30.06.2017г., в с.*********, в
съучастие като съизвършител с М.С.М., С.М.Х., С.М.С. и Ш.Б. ***, причинила на М.
***, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно
разкъсно-контузна рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна,
кръвонасядания по гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по
коленете, прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана на пети пръст
на лявата ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка,
представляващи лека телесна повреда,
поради което и на осн.чл. 130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност,
като й наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., както и за виновна в това,
че на 30.06.2017г., в с.********, в
съучастие като съизвършител с М.С.М., С.М.Х., С.М.С. и Ш.Б.Х.,***, причинила на
М.М. ***, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно ръзкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания по гърдите и гърба и
кръвонасядане на лявата ръка представляващи лека телесна повреда, поради което и на осн.чл. 130 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.78а от НК я
освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 23, ал.1 от НК определил на подсъдимата едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените й с присъдата, в размер на най-тежкото от тях, а
именно на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
За виновна с обжалваната присъда е призната и подсъдимата Ш.Б.Х. в
това, че на 30.06.2017г., в с.*******, в
съучастие като съизвършител с М.С.М., С.М.Х., С.М.С. и Н.Р.Н.,***, причинила на
М. ***, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно разкъсно-контузна рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната
устна, кръвонасядания по гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце,
охлузвания по коленете, прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана
на пети пръст на лявата ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на
лявата ръка, представляващи лека телесна
повреда, поради което и на осн.чл. 130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК
вр.чл.78а от НК я освободил от
наказателна отговорност, като й наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв., както и за
виновна в това, че на 30.06.2017г., в с.*******, в съучастие като съизвършител с М.С.М., С.М.Х., С.М.С.
и Н.Р.Н. ***, причинила на М.М. ***, разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, а именно
ръзкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания по гърдите и гърба и
кръвонасядане на лявата ръка представляващи лека телесна повреда, поради което и на осн.чл. 130 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.78а от НК я
освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 23, ал.1 от НК определил на подсъдимата едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените й с присъдата, в размер на най-тежкото от тях, а
именно на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
С присъдата подсъдимите М.С.М., С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. са
осъдени да заплатят солидарно на
пострадалия М.М.М. сумата в размер на 2 500
лв., представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпените в резултата
на причинената лека телесна повреда неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на увреждането 30.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска в
останалата му част за разликата над 2 500 лв. – до пълния предявен размер от
5 000 лв., като неоснователен отхвърлил.
С присъдата подсъдимите М.С.М., С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. са
осъдени да заплатят на пострадалия М.М.
М. солидарно сумата в размер на 1 600 лв., представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД за
претърпените в резултат на причинената лека телесна повреда неимуществени вреди
– болки и страдания, ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането 30.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като иска
в останалата му част за разликата над 1 600 лв. – до пълния предявен размер
от 5 000 лв., като неоснователен отхвърлил.
С присъдата подсъдимите са осъдени да
заплатят солидарно на М.М.М. сумата от 81
лв. разноски по делото, на М.М.М. ***********
сумата от 81 лв. разноски по делото,
сумата от 164 лв. по сметка на
РС-Хасково, представляваща ДТ върху
уважената част от предявените граждански искове, както и сумата от 715,53 лв. представляващи стойността на
извършената съдебно-техническа експертиза.
Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите М.С.М.,
С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х., които чрез защитника си адв. П., я обжалват в
срок с оплаквания за нейната неправилност. Обвинението не било категорично и
безспорно доказано и не ставало ясно кой каква повреда бил нанесъл. На
инкриминираната дата тъжителят М.М. бил този, който бил предизвикал конфликта,
прераснал във физическа разправа. Молят въззивния съд да отмени обжалваната
присъда и признае подсъдимите за невиновни.
Постъпили са писмени възражения от частните тъжители и граждански ищци М.М.М.
и М.М.М., чрез техните повереници адв. Р. и адв. Н., в които излагат доводи, че
присъдата била постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила,
гарантиращи правилността и законосъобразността й. Присъдата била постановена
при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепяла от събраните по делото
доказателства. Кредитирайки назначената видеотехническата експертиза, съдът бил
описал подробно дейността на всеки от подсъдимите, дал вяра и на показанията на
св. Г. Х.,
която подробно била обяснила фактическата обстановка и участието на всички от подсъдимите.
В подкрепа на изложеното в тъжбата била и съдебномедицинска експертиза.
Правилно районният съд не бил приложил института на реторсията. Изложените в
жалбата доводи били неоснователни. Молят съда да потвърди обжалваната присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите М.С.М., С.М.Х.,
С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. се явяват лично. Явява се и защитникът им адв. П.,
който поддържа жалбата. Не станало ясно кой от подсъдимите каква телесна
повреда бил причинил на частните тъжители, поради което моли съда да признае
подсъдимите за невиновни. Подсъдимият М.С.М., в съдебно заседание пред
настоящата инстанция, твърди, че тъжителите били започнали скандала.
Подсъдимите М.С.М., С.М.С., Н.Р.Н. в последната си дума пледират, че са
невиновни.
Частните тъжители и граждански ищци М. М. М. и М.М.М. не
се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Явяват се
упълномощените повереници – адв. Н. и адв. Р., които поддържат изложените в
писмените възражения доводи. Пледират съда да потвърди присъдата.
Пред въззивната инстанция като доказателства по делото е прието писмо с
изх. № С190026-178-0010179/26.03.2019г. на НАП, ТД – Пловдив, офис Хасково.
Хасковският окръжен
съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в
съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал.
1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по депозирана от М.М.М. и М.М.М. тъжба за нанесени им
от подсъдимите М.С.М., С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. леки телесни повреди по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, изразяващи
се в разкъсно-контузна рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната
устна, кръвонасядания по гърди и гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания
по коленете, прободно-порезна рана на дясното бедро, порезна рана на пети пръст
на лявата ръка и порясване на нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка на
първия от тъжителите - М. М. М. и разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания
по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка на втория от тъжителите - М.М.М..
От събрания по делото
доказателствен материал се установява, че както подсъдимите, така и тъжителите
са от с. ********. Налице са и следните
родствени връзки помежду им: от една страна, тъжителите са *****, а от друга подс. М.С.М. е ****** на подс. С.М.С. и ****** на подс. Н.Р.Н., а подс. С.М.Х. и Ш.Б.Х. са ******* на подс. М.С.М., респ. ***** и **** на подс. С.М.С.
и ***** и ******* на подс.
Н.Р.Н.. По делото липсват данни за предишни конфликти помежду им.
През деня на
инкриминираната дата тъжителите били на риба, след което решили вечерта да отидат
на заведение в с. *******.
Така около 22:00 часа на 30.06.2017г. двамата братя М.М.М. и М.М.М. отишли в заведение
в центъра на с. ********, Хасковска област.
Заведението било оборудвано с камери за видеонаблюдение както вътре, така
навън. Компанията на тъжителите и техни приятели се настанила на една маса.
Поръчали си алкохол и мезе и започнали да си пускат музика на телевизора в
заведението. На съседна маса в заведението вече седял и подсъдимият М.С.М.,
заедно със свой съселянин и братовчед – Б. Р. С. пиели бира. Подсъдимият М.С.М. вече пиел втора бира,
когато подразнен от силната музика, която пускала компанията на тъжителите на
съседната маса, решил да им направи забележка. Направил им остра забележка да
намалят музиката, за бъде по-тихо в заведението и да се чуват взаимно в
разговорите. Заради тона на подс. М.С.М., тъжителят М.М.М. отишъл до неговата
маса, за да го попита какво иска и защо се кара. Към тях се присъединил и брат
му – тъжителят М.М.М.. Тогава тонът между тримата станал груб, напрежението се
покачило и подсъдимият М.С.М. станал от масата. Предложил да излязат навън и да
се разберат, след което излязъл от заведението, а тъжителите М. и М. го
последвали. Когато излязъл навън, подсъдимият М.С.М. отишъл до колата си, която
била паркираната пред заведението, отворил вратата, навел се и взел нещо, след
което я затворил. Негов съселянин се опитвал да го възпре да не влиза пак в
заведението. Подсъдимият пак се върнал до колата си, отворил я и взел в ръката
си един нож. В това време, вече от заведението излязъл тъжителят М.М. и
подсъдимият тръгнал към него, но негов съселянин го спрял и избутал, за да не
стане сбиване. След това излязъл и другият брат М.М., подсъдимият налетял и на
него, но съселяните му го възпрели отново. Тъжителите се прибрали обратно в
заведението.
След малко тъжителите М.М.
и М. М.
излезли отново пред заведението и тръгнали към подсъдимия. Същевременно от
заведението излезли и други хора. Междувременно подсъдимият М.С.М. се обадил на
**** си - подс. С.М.С. и ******* си - подс. Н.Р.Н., за да дойдат. С.М.С. пък се обадил
на ****** си – подс. С.М.Х..
Тъжителят М.М. скочил
на подсъдимия. В това време пристигнал подс. С.М.С.. Подсъдимият М.С.М. успял
да нанесе няколко удара на тъжителя М.М.. Тогава се включил и тъжителят М.М.,
който ударил подс. М.С.М., за да предпази ****** си, но подсъдимият в суматохата дръпнал силно и
скъсал блузата на тъжителя М.М.. В мелето се включила и появилата се на
инкриминираното място подсъдима Н.Р.Н.. След това, подс. М.С.М. и тъжителят М.М.,
боричкайки се, се озовали на земята, въргаляли се и се удряли взаимно и подсъдимият
М.С.М. ръгнал с ножа в бедрото М.М..
В това време се появил
и подсъдимият С.М.Х., който заедно с подсъдимата Н., започнали да нанасят удари
на тъжителя М.М.. В мелето се включил и подс. С.М.С., който носел прът в ръцете
си и заедно с ****** си -подс. С.М.Х. връхлетели
върху тъжителя М.М.. След това подс. М.С.М. отворил багажника на автомобила
си, извадил от там едно дърво, наподобяващо на външен вид бухалка, с което ударил
по главата М.М.. В боя се включила и подсъдимата Ш.Б.Х., която ударила другия
тъжител М.М.. След това подс. С.М.С. отишъл при тъжителя М. и започнал да го
удря. Впоследствие мелето се разпръснало, като подс. М.С.М. се качил в
автомобила си и потеглил, с което приключило и цялото сбиване.
Свидетел на
разигралите се събития станала собственичката на заведението, която си била
вкъщи и наблюдавала целия инцидент посредством камерите за видеонаблюдение.
Свидетелката тръгнала за заведението. Видяла ранените тъжители, качила ги на
автомобила си и ги закарала в болница в гр. *******.
Междувременно на
инкриминираното място пристигнали полицейски органи, но инцидентът вече бил
свършил.
Пред
първоинстанционния съд е назначена съдебна видео-техническа експертиза. В
заключението си вещото лице сочи, че представената на експерта USB флаш
памет съдържа 4 видеоклипа, представляващи записи от две стационарни камери –
вътрешна и външна. Инкриминираното място, присъствалите лица и съществените
моменти, касаещи деятелността на пострадалите и подсъдимите, експертът показал
в приложение, неразделна част от Протокола за извършената експертиза.
В хода на
първоинстанционното производство са назначени множество съдебномедицински
експертизи.
Видно заключението на
вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 262/18г., при
прегледа на М.М.М. са установени разкъсно-контузна рана на главата,
разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по гърдите и гърба,
кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете, прободно-порезна рана на
дясното бедро, порезна рана на пети пръст на дясната ръка и порязване на
нокътната плочка на пети пръст на дясната ръка. Описаните увреждания били
причинени от действие на твърди тъпи предмети и остър предмет (нож) и могли да
се получат при побой, по описаните при прегледа начин, време и обстоятелства.
Разкъсно-контузната рана на главата, раната на горната устна и кръвонасяданията
по тялото и ръцете били от удари с или върху твърди тъпи предмети и притискане
с твърди тъпи предмети и можели да се получат от удари и притискане с ръце,
както и от удари с продълговат предмет. Раната на дясното бедро, на пети пръст
на дясната ръка и нокътната плочка на същия пръст били причинени от действие на
остър предмет, възможно от нож. Охлузванията на коленете били последица от
теренна травма при падане. Претърпяното от М.М. мозъчно сътресение било
протекло със степенно помрачение на съзнанието, без пълната му загуба, което
били причинило на пострадалия разстройство на здравето. Останалите увреждания
били причинили страдание без разстройство на здравето. Срокът за възстановяване
бил до 20 дни.
Видно заключението на
вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 263/18г., при
прегледа на М.М.М. са установени разкъсно-контузна рана на главата, сътресение
на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, кръвонасядания по гърдите и
гърба и кръвонасядане на лявата ръка. Уврежданията били причинени от действие
на твърди тъпи предмети и можели да се получат при побой, по описаните при
прегледа начин, време и обстоятелства и
било възможно травмите да са причинени от удари с бухалка, камък или
юмруци. Причинено било разстройство на здравето, като срокът за възстановяване
бил до 20 дни.
Видно заключението на
вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 264/18г., слез
запознаване с медицинска документация, предоставена за Н.Р.Н. са установени
кръвонасядания в областта на гърдите и дясната мишница, като нараняванията са
били причинени от действие на твърди тъпи предмет и можели да се получат от
удари и притискане при твърдените начин, време и обстоятелства. Причинено било
страдание без разстройство на здравето, като периодът на възстановяване бил до
15 дни. В заключението на вещото е посочено, че самата подсъдима е съобщила, че
нараняванията й били нанесени на 29.06.2017г.
Видно заключението на
вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 265/18г., слез
запознаване с медицинска документация, предоставена за С.М.С., са установени
кръвонасядания в областта на клепачите на лявото око и лявата скула, като
нараняванията са били причинени от действие на твърди тъпи предмет и можели да
се получат от удар с юмрук, при твърдените начин, време и обстоятелства.
Причинено било страдание без разстройство на здравето, като периодът на
възстановяване бил до 15 дни. В заключението на вещото е посочено, че самият
подсъдим е съобщил, че нараняванията му били нанесени на 29.06.2017г.
Гореописаната фактическа
обстановка е изведена въз основа на
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно чрез показанията на
свидетелката Г. Р.
Х.,
от приетите по делото съдебно-медицински експертизи с вещо лице д-р Е., приетата по делото съдебна видео-техническа експертиза
ведно с албум със снимков материал, от приобщените на основание чл. 283 НПК
писмени материали по делото, както и обясненията на подс. М.С.М., С.М.Х., Н.Р.Н., С.М.С. и Ш.Б.Х. и тези на
тъжителите М.М. и М.М..
Присъдата, предмет на
настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени
правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е
пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка,
установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства. Изводите на
районния съд от фактическа страна се споделят и от въззивния съд, след
запознаването му с доказателствената съвкупност по делото.
Правилно и
законосъобразно районният съд е кредитирал в цялост показанията на свидетелката
Х. като еднопосочни, непротиворечиви и в унисон с останалия събран по делото
доказателствен материал. Същата е възприела случилите се на инкриминираната
дата събития, макар и посредством камерите за видеонаблюдение.
Като обективни и
компетентни въззивната инстанция кредитира заключенията на вещите лица по
назначените в хода на първоинстанционното производство експертизи.
На последно място, но
не и по важност, районният съд частично се е доверил на някои от обясненията на
подсъдимите. Настоящата инстанция намира ,че следва също да обсъди ги, тъй като
същите освен тяхна защитна теза, представляват и годно доказателствено
средство. Същите подлежат на проверка и преценка в светлината на останалите
събрани по делото доказателства. Обясненията и на петимата подсъдими са
вътрешно противоречиви, хронологически неподредени, а и в по-голямата им част
не съответстват на останалия събран доказателствен материал. Подсъдимият М.С.М.
излага пространни обяснения, на които въззивната инстанция, в преимуществената
им част, не дава вяра. Нелогично звучат изложените от него твърдения, че същият
се е обадил на **** и ****** си, също подсъдими, за да отидат да приберат колата, а
същевременно никой от двамата не притежава СУМПС. Още повече, че подс. С.Х.
сочи, че неговият **** – подс. С.М.С. му се обадил,
за да му каже, че бият **** му /подс. М.С.М./.
Единственият притежаващ СУМПС в семейството, освен подс. М.С.М., е подсъдимият С.М.Х..
Логично е подс. М.С.М. да се обади първо на **** си, който да прибере колата, след като той е
употребил алкохол. А и по делото се установи, че същият подсъдим сам е привел в
движение автомобила си след приключване на инцидента. Съдът намира, че
обаждането на М.С.М. към **** му е било с
цел „подкрепление“ в предстоящия бой, а употребата на алкохол като предтекст за
обаждането, е защитна теза, застъпвана в хода на цялото производство.
Установено е, че именно подс. М.М. е започнал скандала със своята остра
забележка, именно той първи е започнал да налита на бой на тъжителите пред
заведението, но е бил възпиран от съселяни, посетители на заведението. Тези
установени данни дават база на съда да не кредитира обясненията на този
подсъдим в тази им част. Не следва да се кредитират и обясненията на подс. С.М.Х.
в частта, в която същият отрича да е нанасял удари на тъжителите, тъй като тези
негови твърдения остават неподкрепени от останалите събрани по делото
доказателства. Подс. С.М.С. пък нито отрича, нито признава да е нанасял удари
на тъжителите. Не се кредитират и обясненията на подсъдимата Х., тъй като
същата споделя, че е пристигнала, след като всичко било приключило, което не
кореспондира с останалите доказателствени източници.
При така установената
по делото фактология, при анализа на събраните по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд
намира, че съставът на районния съд е достигнал до обосновани изводи oт правна
страна, че всеки от подсъдимите М.С.М., С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н.
и Ш.Б.Х., в съучастие с останалите четирима подсъдими е извършил извършил
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК на инкриминираната дата.
По отношение на подсъдимия М.С.М.:
Безспорно установено
от обективна страна е, че на инкриминираната дата 30.06.2017г., при възникнал
между него и тъжителите в с. ****** словесен
спор, се достигнало до физическа разправа и подсъдимият М.С.М., в съучастие,
като съизвършител, с подсъдимите С.М.Х., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. причинил на
тъжителя М.М.М. разкъсно-контузна рана на главата, разкъсно-контузна рана на
горната устна, кръвонасядания по гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце,
охлузвания по коленете, прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана
на пети пръст на лявата ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на
лявата ръка, които увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130,
ал.1 от НК. Съдът счита за безспорно установени авторството и механизма на
извършеното престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получи по
начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20
дни.
На инкриминираната
дата подс. М.С.М., в съучастие, като съизвършител, с подсъдимите С.М.Х., С.М.С.,
Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. причинил на тъжителя М.М.М. ръзкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка, които
увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът
счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното
престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получи по
начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20
дни.
Обект на
престъплението по чл. 130 от НК е телесната неприкосновеност, телесна цялост и
нормалното функциониране на човешкия организъм. Престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК се характеризира с висока обществена опасност, с оглед негативното му
въздействие върху анатомичната цялост и физиологичните функции на организма.
При определяне на наказанието на подсъдимия за всяко от деянията, районният
съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на всяко извършено от подсъдимия престъпление,
обществената опасност, както на деянията, така и на дееца, факта, че
подсъдимият е осъждан и поради което за нанесената на М.М.М. телесна повреда наложил по-лекото от
алтернативно предвидените в закона наказания, а именно наказание „пробация“, с
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност 2
пъти седмично и „задължителни срещи с
пробационен служител“ с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 10 месеца, а
за нанесената на М.М.М. телесна повреда – също по-лекото от алтернативно
предвидените в закона наказания, а именно наказание „пробация“, с пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност 2 пъти
седмично и „задължителни срещи с
пробационен служител“ с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 8 месеца.
Доколкото и двете
деяния са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда по отношение на
което и да е от тях, правилно районният съд приел, че са налице предпоставките
на чл. 23, ал. 1 НК, поради което определил едно общо наказание в размер на
по-тежкото от двете горепосочени, а именно наказание „пробация“, с пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност 2 пъти
седмично и „задължителни срещи с
пробационен служител“ с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 10 месеца.
Така наложеното на
подсъдимия едно общо наказание е годно за постигане на целите на личната и
генералната превенция, предвидени
в чл. 36, ал. 1 НК.
По отношение на подсъдимия С.М.Х.:
Безспорно установено
от обективна страна е, че на инкриминираната дата 30.06.2017г., при възникнал
между неговия **** – подс. М.С.М. *** словесен
спор, се достигнало до физическа разправа. Подсъдимият Х. получил обаждане от ***** си /подс. С.М.С./ и също пристигнал на инкриминирнато
място, включил се в заформилото се меле, като в съучастие, като съизвършител, с
подсъдимите М.С.М., С.М.С., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. причинил на тъжителя М.М.М. разкъсно-контузна
рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по
гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете,
прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана на пети пръст на лявата
ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка, които увреждания
субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът счита за
безспорно установени авторството и механизма на извършеното престъпление –
видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза, описаните увреждания можели да се получи по начин и обстоятелства,
приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20 дни.
На инкриминираната
дата подс. С.М.Х., в съучастие, като съизвършител, с подсъдимите М.С.М., С.М.С.,
Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. причинил на тъжителя М.М.М. ръзкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка, които
увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът
счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното
престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получи по
начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20
дни.
При определяне на наказанието на подсъдимия за всяко от деянията, районният
съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на всяко извършено от подсъдимия престъпление,
обществената опасност, както на деянията, така и на дееца, факта, че подсъдимият
вече е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и
поради което за нанесената на М.М.М.
телесна повреда наложил по-лекото от алтернативно предвидените в закона
наказания, а именно наказание „пробация“, с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“, с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“
с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 10 месеца, а за нанесената на М.М.М.
телесна повреда – по-лекото от алтернативно предвидените в закона наказания, а
именно наказание „пробация“, с пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, с периодичност 2 пъти седмично
и „задължителни срещи с пробационен служител“ с периодичност 2 пъти
седмично, за срок от 8 месеца.
Доколкото и двете
деяния са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда по отношение на
което и да е от тях, районният съд приел, че са налице предпоставките на чл.
23, ал. 1 НК, поради което определил едно общо наказание в размер на по-тежкото
от двете горепосочени, а именно наказание „пробация“, с пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност 2 пъти
седмично и „задължителни срещи с
пробационен служител“ с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 10 месеца.
Така наложеното на
подсъдимия едно общо наказание е годно за постигане на целите на личната и
генералната превенция, предвидени
в чл. 36, ал. 1 НК.
По отношение на подсъдимия С.М.С.:
Безспорно установено
от обективна страна е, че на инкриминираната дата 30.06.2017г., при възникнал между
неговия **** – подс. М.С.М. *** словесен спор, се достигнало до
физическа разправа. Подсъдимият С.М.С., получил обаждане от **** си /подс. М.С.М./, заради което отишъл на
инкриминирнато място, включил се в заформилото се меле да помага на **** си, като в съучастие, като съизвършител, с
подсъдимите М.С.М., С.М.Х., Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. причинил на тъжителя М.М.М. разкъсно-контузна
рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по
гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете,
прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана на пети пръст на лявата
ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка, които
увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът
счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното престъпление
– видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза, описаните увреждания можели да се получи по начин и обстоятелства,
приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20 дни.
На инкриминираната
дата подс. С.М.С., в съучастие, като съизвършител, с подсъдимите М.С.М., С.М.Х.,
Н.Р.Н. и Ш.Б.Х. причинил на тъжителя М.М.М. ръзкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка, които
увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът
счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното
престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получи по
начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20
дни.
При определяне на наказанието на подсъдимия за всяко от деянията, районният
съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на всяко извършено от подсъдимия престъпление,
обществената опасност, както на деянията, така и на дееца, поради което
достигнал до извода, че е приложима разпоредбата на чл. 78а НК. Внимателно са
обсъдени предпоставките за приложението на чл. 78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност, като за нанесената на М.М.М.
телесна повреда, районният съд освободил подсъдимия от наказателна отговорност
и му наложил административно наказание „глоба“ в минималния предвиден размер на
1 000 лв., както и го освободил от наказателна отговорност за нанесена нанесената
на М.М.М. телесна повреда и му наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв.
Доколкото и двете
деяния са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда по отношение на
което и да е от тях, районният съд приел, че са налице предпоставките на чл.
23, ал. 1 НК, поради което определил едно общо наказание, а именно
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Така определеното на подсъдимия по
размер общо административно наказание е годно за постигане на целите на
личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
Предвид установените
по делото обстоятелства, че този подсъдим, в „мелето“, е получил увреждания –
кръвонасядания в областта на клепачите на лявото око и лявата скула, причинени
от действие на твърди тъпи предмет и можели да се получат от удар с юмрук,
които увреждания представляват страдание без разстройство на здравето по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, със срок на възстановяване до 15 дни, правилно
съдът е обсъдил евентуалната относимост на института на реторсията към
настоящия случай. Въззивната инстанция споделя крайния извод от правна страна
на състава на районния съд, че предвид това, че телесните повреди, които са
получили тъжителите и подсъдимият не са еднакви по вид леки телесни повреди, реторсия
не може да има. Тъжителите и подсъдимия не са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон. Изводите на
районния съд да не приложи чл. 130, ал. 3 от НК са съобразени с ТР № 51 от
16.09.1989г. по н.д. № 41/89г.
По отношение на подсъдимата Н.Р.Н.:
Безспорно установено
от обективна страна е, че на инкриминираната дата 30.06.2017г., при възникнал
между подс. М.С.М. *** словесен спор, се достигнало до физическа разправа.
Подсъдимата Н. и подс. С.М.С. получил обаждане от подс. М.С.М., заради което се
озовали на инкриминирнато място, Н. се включила в заформилото се меле да помага
на своя *****, като в съучастие, като съизвършител, с подсъдимите М.С.М.,
С.М.Х., С.М.С. и Ш.Б.Х. причинила на тъжителя М.М.М. разкъсно-контузна рана на
главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по гърдите и
гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете, прободно-прорезна
рана на дясното бедро, прорезна рана на пети пръст на лявата ръка, порязване на
нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка, които увреждания субсумират
състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът счита за безспорно
установени авторството и механизма на извършеното престъпление – видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, описаните
увреждания можели да се получи по начин и обстоятелства, приети от съда. На
тъжителя е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129
от НК, със срок на възстановяване до 20 дни.
На инкриминираната
дата подс. Н.Р.Н., в съучастие, като съизвършител, с подсъдимите М.С.М., С.М.Х.
и Ш.Б.Х. и С.М. причинила на тъжителя М.М.М. ръзкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка, които
увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът
счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното
престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получи по
начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20
дни.
При определяне на наказанието на подсъдимата за всяко от деянията, районният
съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на всяко извършено от подсъдимия престъпление,
обществената опасност, както на деянията, така и на дееца, поради което
достигнал до извода, че е приложима разпоредбата на чл. 78а НК. Внимателно са
обсъдени предпоставките за приложението на чл. 78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност, като за нанесената на
М.М.М. телесна повреда, районният
съд освободил подсъдимата Н. от наказателна отговорност и й наложил
административно наказание „глоба“ в минималния размер на 1 000 лв., както
и я освободил от наказателна отговорност за нанесена нанесената на М.М.М.
телесна повреда и й наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв.
Доколкото и двете
деяния са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда по отношение на
което и да е от тях, районният съд приел, че са налице предпоставките на чл.
23, ал. 1 НК, поради което определил едно общо наказание, а именно
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Така определеното на подсъдимита по
размер общо административно наказание е годно за постигане на целите на
личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
Предвид установените
по делото обстоятелства, че Н. в „мелето“ е получила увреждания – кръвонасядания в областта на гърдите и дясната
мишница, причинени от действие на твърди тъпи предмет и можели да се получат от
удар с юмрук, които увреждания представляват страдание без разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, със срок на възстановяване до 15
дни, правилно съдът е обсъдил евентуалната относимост на института на
реторсията към настоящия случай. Въззивната инстанция споделя крайния извод от
правна страна на състава на районния съд, че предвид това, че телесните
повреди, които са получили тъжителите и подсъдимата не са еднакви по вид леки
телесни повреди, реторсия не може да има. Тъжителите и подсъдимата не са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон. Изводите на районния съд да не приложи чл.
130, ал. 3 от НК са съобразени с ТР № 51 от 16.09.1989г. по н.д. № 41/89г.
По отношение на подсъдимата Ш.Б.Х.:
Безспорно установено
от обективна страна е, че на инкриминираната дата 30.06.2017г., при възникнал
между подс. М.С.М. *** словесен спор, се достигнало до физическа разправа.
Подсъдимата Х. и подс. С.М.Х. пристигнали на инкриминираното място след
обаждане на подс. С.М.С., че бият подс. М.М.. Х., след пристигането си, се
втурнала в заформилото се меле да помага, като в съучастие, като съизвършител,
с подсъдимите М.С.М., С.М.Х., С.М.С. и Н.Р.Н. причинила на тъжителя М.М.М. разкъсно-контузна
рана на главата, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядания по
гърдите и гърба, кръвонасядания по двете ръце, охлузвания по коленете,
прободно-прорезна рана на дясното бедро, прорезна рана на пети пръст на лявата
ръка, порязване на нокътната плочка на пети пръст на лявата ръка, които
увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът
счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното
престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получи по
начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20
дни.
На инкриминираната
дата подс. Ш.Б.Х., в съучастие, като съизвършител, с подсъдимите М.С.М., С.М.Х.,
С.М. и Н.Р.Н. причинила на тъжителя М.М.М. ръзкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядания по гърдите и гърба и кръвонасядане на лявата ръка, които
увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът
счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното
престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получи по
начин и обстоятелства, приети от съда. На тъжителя е причинено разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, със срок на възстановяване до 20
дни.
При определяне на наказанието на подсъдимата за всяко от деянията, районният
съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по отношение на всяко извършено от подсъдимия престъпление,
обществената опасност, както на деянията, така и на дееца, поради което
достигнал до извода, че е приложима разпоредбата на чл. 78а НК. Внимателно са
обсъдени предпоставките за приложението на чл. 78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност, като за нанесената на
М.М.М. телесна повреда, районният
съд освободил подсъдимата Х. от наказателна отговорност и й наложил
административно наказание „глоба“ в минималния размер на 1 000 лв., както
и я освободил от наказателна отговорност за нанесена нанесената на М.М.М.
телесна повреда и й наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв.
Доколкото и двете
деяния са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда по отношение на
което и да е от тях, районният съд приел, че са налице предпоставките на чл.
23, ал. 1 НК, поради което определил едно общо наказание, а именно
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Така определеното на подсъдимита по
размер общо административно наказание е годно за постигане на целите на
личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
Обект на
престъплението по чл. 130 от НК както правилно е посочил РС е телесната
неприкосновеност, телесна цялост и нормалното функциониране на човешкия
организъм. Престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се характеризира с висока
обществена опасност, с оглед негативното му въздействие върху анатомичната
цялост и физиологичните функции на организма.
От субективна страна
деянията са извършени при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че
с действията си може да причини увреждания на тъжителите и е искал настъпването
на престъпния резултат.
Налице е и общност на
умисъла, като всеки от петимата подсъдими е съзнавал и искал участието на
другия в извършване на престъплението.
Въззивната инстанция също така не намери основание за отхвърляне на
предявения граждански иск или за изменение на присъдата в тази й част. В
действителност, като се имат предвид нанесените увреждания и срокът за възстановяването
на пострадалите, присъдената сума в размер на 2 500 лв. за тъжителя и гр.
ищец М.М.М. и сумата в размер на
1 600 лв. за тъжителя и гр. ищец М.М.М. представлява справедливо обезщетение за така
претърпените от тях неимуществени вреди.
С оглед признаването на подсъдимите
за виновни, като закономерна последица в тяхна тежест са възложени и разноските
по делото.
С оглед на така
изложените съображения обжалваната присъда следва да се потвърди, а въззивната
жалба – оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Присъда № 96 / 22.11.2018 г., постановена
от Районен съд - Хасково по НЧХД № 573 / 2018 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: Членове:
1.
2.