№ 6894
гр. с., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110161580 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 246006/14.11.2022
г., с която от името на /..../ ЕАД, ЕИК /..../ против Т. Д. К., гражданин на
Република Северна Македония и С. И. Й., гражданин на Република Северна
Македония, са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „/..../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „/..../“ ЕООД, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение изпълнението на това свое задължение.
1
Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово
разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли се за постановяване на решение, с което ответниците Т. Д. К.,
гражданин на Република Северна Македония и С. И. Й., гражданин на Република
Северна Македония да бъдат осъдени да заплатят в полза на /..../ ЕАД суми, както
следва: 1/ сумата от 1212,57 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, представляващ надпартерен апартамент, находящ се в гр. с.,
ул. /..../ бл. 3, ет. 1, абонатен № 26944, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 211,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г.
до 07.10.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата от
30,15 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ надпартерен
апартамент, находящ се в гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, абонатен № 26944, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 14.11.2022 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,10 лева, представляваща лихва за
забава за периода 31.10.2019 г. – 07.10.2022 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение. От всеки от ответниците се претендират по ½ част
от горепосочените суми.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответниците,
чрез назначения им в производството особен представител – адвокат Н. К. М. –
САК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществувало през
процесния период облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, което да е обвързвало страните в производството. Оспорва се,
че ищцовото дружество е доказало, че през процесния период е доставяло
топлинна енергия до процесния имот, респективно какво е количеството реално
потребена енергия в имота, през заявения в исковата молба период и дали същата
е отговаряла на изискуемото качество. Оспорва се годността на общия топломер в
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот. Моли се за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като са изпаднали и
в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
3
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
4
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/..../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
По отношение първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а
именно съществуването на договорни отношения между ищеца и отвеетниците
през процесния период, с предмет доставката на топлинна енергия, в това число и
качеството на ответниците „клиент на топлинна енергия“, съдът намира следното:
От приобщения към доказателствения материал по делото нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство
5
№ 197, том II, , дело № 442/1994 г. на нотариус при Софийска Нотариална
служба, се установява в производството, че процесният имот, представляващ
надпартерен апартамент, находящ се в гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1 е бил собственост
на Т. Д. К. и С. И. Й., като собствеността върху същия е придобит по реда на
наследствено правоприемство.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за квотите, които
всяко от горепосочените лица притежава в съсобствеността, то по аргумент от
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността, следва да се приеме извод,
че всеки от Т. Д. К. и С. И. Й., е притежавал по ½ идеална част от процесния имот,
през процесния период, респективно, че всеки е следвало да отговаря за по ½ част
от стойността на потребената в имота през процесния период топлинна енергия.
Действително по делото е представено заявление-декларация, в което е
посочено, че се подава от ответника Т. Д. К. за откриване на партида за целия
топлоснабден имот единствено на негово име. От другата страна, обаче, в
горепосочения представен по делото документ липсва подпис на лицето, от чието
име е посочено в документа, че същият се подава, като същевременно в отговора
на исковата молба, подаден от ответника Т. Д. К. е релевирано изрично оспорване,
че същият се намира в облигационни правоотношения с ищцовото дружество,
което в себе си имплицитно съдържа и оспорване, че същият е депозирал пред
ищеца представеното като приложение към исковата молба заявление-декларация.
Предвид гореизложените съображения и с оглед липсата на подпис на лицето в
документа, от чието име се твърди същият да се адресиран до /..../ ЕАД, то съдът
приема, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството,
че представеното по делото и приложено на л. 11 от същото заявление –
декларация, е подадено именно от ответника Т. Д. К.. В тази връзка следва да се
отбележи и обстоятелството, че такива твърдения /че от ответника Т. Д. К. до
ищеца /..../ ЕАД е депозирано заявление – декларация, не са изложени в исковата
молба – изложени са единствено твърдения, че ответниците, в качеството им на
собственици на процесния имот, следва да отговарят за заплащането на
потребената в имота топлинна енергия, през заявения в исковата молба период.
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че в
качеството си на собственици на по 1/2 идеална част от процесния период,
ответниците Т. Д. К. и С. И. Й. са имали качеството клиенти на топлинна енергия,
доставяна до имот, представляващ надпартерен апартамент, находящ се в гр. с.,
ул. /..../ бл. 3, ет. 1 и всеки от тях следва да отговаря за заплащане на по 1/2 част от
стойността на доставената и потребена в процесния имот, през заявения в
6
исковата молба период, топлинна енергия.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, районният съд намира следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебно-техническа се установява, че сградата, в която се намира
процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м.
04.2021 г. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството /..../ ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот не е имало монтирани отоплителни
тела, прикачени към отоплителната инсталация на блока, нито монтиран и
узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 133,00 кубически метра; 2/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, начислявана на база по 140 л.
на ден за един потребител, на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-
1, поради липса на монтиран и узаконен в имота водомер за топла вода.
Установява се също, че през процесния период, в посочения в исковата молба
7
имот, не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, поради липсата на
монтирани в имота отоплителни тела.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация на стойност от общо 239,29 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 987,46 лева. Установява се също, че през
процесния период служители на дружеството /..../ ЕООД редовно и на конкретна
дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното количество
топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно
топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за
процесния период е налице изравнена сума за „връщане“ в размер на 14,13 лева,
която следва да бъде извадена от общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер. Установява се, че общият
топломер в абонатната станция на сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния недвижим имот е преминал метрологична проверка на
15.08.2017 г., след това през 2019 и 2020 г. /..../ ЕАД не е имало сключен договор с
лицензирана фирма, респ. не е извършвана метрологична проверка на общия
топломер, монтиран в сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, като в последствие през 2022 г., а именно на 26.03.2022 г. е извършена
метрологична проверка на общия топломер със заключение от извършената
проверка „съответства на одобрения тип“. От значение е обстоятелството, дали
монтираният в абонатната станция на сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния недвижим имот, общ топломер, е функционирал нормално през
процесния период и дали е съответствал на изискванията. Действително в
нарушение на нормативната уредба, през 2019 г. и 2020 г. не е извършвана
метрологична проверка на монтирания в абонатната станция общ топломер. От
8
друга страна, обаче, от събраните по делото доказателства се установява, че
такава метрологична проверка е извършена през 2022 г., като е установено, че
общият топломер е бил в изрядно състояние и е функционирал нормално.
Житейски неоправдано е да се приеме, че през 2017 г. общият топломер е бил
изправен и е функционирал нормално, след това през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не е
бил в изправност /доколкото не са извършвани метрологични проверки/ и отново
през 2022 г. е бил в изрядно състояние и е функционирал нормално.
Следователно, съдът намира, че монтираният в абонатната станция общ топломер
е бил изправен и е функционирал нормално през заявения в исковата молба
период, като възраженията на ответника в тази връзка, съдът намира за
неоснователни.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1212,62 лева, като всеки от ответниците Т. Д. К. и С. И. Й.,
следва да отговаря за заплащането на по 1/2 част от тази сума или за сума в
размер от 606,31 лева, до които размери предявените искове за главница за
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия се явяват доказани по
основание и размер.
Доколкото от ответниците се претендира сума, представляваща главница за
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия в по-малък размер, то
предявените искове за главница за доставена и потребена в процесния имот
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., се явяват основателни и
доказани за пълните предявени размери и следва да бъдат уважени.
Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от
14.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от общо 211,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
07.10.2022 г., върху главниците за доставена и потребена топлинна енергия,
настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
дълг, както и забава на ответника.
9
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/..../“ ЕАД на клиенти в гр. с., приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/..../” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно всеки от ответниците е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 606,29 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2019 г. до 07.10.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2020 г. – 07.10.2022 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че всеки от ответниците дължи лихва за забава именно за
посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на по 126,83
лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на
НАП/. Доколкото от всеки от ответниците се претендира сума в по-нисък размер,
то предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2020 г. – 07.10.2022 г. и за пълния предявен размер, и
следва да бъдат уважени, с оглед и обстоятелствтото, че от ответниците не са
представени доказателства или наведени твърдения за извършени плащания на
сумите за лихва за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия.
10
По отношение на претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 30,15 лева за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021
г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „/..../” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответниците не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на общо 30,15 лева /изчислено по реда на чл. 162
ГПК, при съобразяване на представения и приобщен към доказателствения
материал по делото договор рег. Индекс № Д-0-67/03.06.2020 г. за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл. 139в от Закон за
енергетиката, сключен между /..../ ЕАД и /..../ ЕООД и представляващия
Приложение № 2 към същия – Ценоразпис/.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Следователно претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г. са основателни и доказани
за пълните предявени период и размери и следва да бъдат уважени.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от общо 6,10 лева, представляваща лихва за забава върху главниците за цена на
услуга дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. – 07.10.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
11
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер
на 200,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебно-техническа в размер на 300,00 лева, за заплатен депозит за особен
представител, назначен на ответника в производството в размер на 450,00 лева и
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Т. Д. К., гражданин на Република Северна Македония и С. И. Й.,
гражданин на Република Северна Македония, следва да бъдат осъдени да заплатят
в полза на ищеца /..../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. с.,
ул. /..../ № /..../, сумата от 1045,62 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответниците не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство и не се представят доказателства за извършването на
такива, поради което и в тяхна полза не следва да се присъждат разноски в
производството.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – /..../
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. К., гражданин на Република Северна Македония, с адрес:
гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент да заплати на /..../ ЕАД, ЕИК
/..../, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. /..../ № /..../, на основание чл.
12
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 606,29 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
представляващ надпартерен апартамент, находящ се в гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1,
абонатен № 26944, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. Д. К., гражданин на Република Северна Македония, с адрес:
гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент да заплати на /..../ ЕАД, ЕИК
/..../, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. /..../ № /..../, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 105,93 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Т. Д. К., гражданин на Република Северна Македония, с адрес:
гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент да заплати на /..../ ЕАД, ЕИК
/..../, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. /..../ № /..../, на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата
от 15,08 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ надпартерен
апартамент, находящ се в гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, абонатен № 26944, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 14.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /..../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. с.,ул. /..../ № /..../ против Т. Д. К., гражданин на Република Северна
Македония, с адрес: гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Т. Д. К., гражданин на
Република Северна Македония да заплати в полза на /..../ ЕАД, ЕИК /..../ сумата от
3,05 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2019 г. – 07.10.2022
г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. И. Й., гражданин на Република Северна Македония, с адрес:
гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент да заплати на /..../ ЕАД, ЕИК
/..../, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. /..../ № /..../, на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата
от 606,28 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
представляващ надпартерен апартамент, находящ се в гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1,
абонатен № 26944, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
13
ОСЪЖДА С. И. Й., гражданин на Република Северна Македония, с адрес:
гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент да заплати на /..../ ЕАД, ЕИК
/..../, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. /..../ № /..../, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 105,92 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 07.10.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия.
ОСЪЖДА С. И. Й., гражданин на Република Северна Македония, с адрес:
гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент да заплати на /..../ ЕАД, ЕИК
/..../, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул. /..../ № /..../, на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата
от 15,07 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ надпартерен
апартамент, находящ се в гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, абонатен № 26944, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 14.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от /..../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. с.,ул. /..../ № /..../ против С. И. Й., гражданин на Република
Северна Македония, с адрес: гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на С. И. Й., гражданин на
Република Северна Македония да заплати в полза на /..../ ЕАД, ЕИК /..../, сумата
от 3,05 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2019 г. –
07.10.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Д. К., гражданин на Република Северна Македония, с адрес:
гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен апартамент С. И. Й., гражданин на
Република Северна Македония, с адрес: гр. с., ул. /..../ бл. 3, ет. 1, надпартерен
апартамент да заплатят в полза на /..../ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление: гр. с., ул. /..../ № /..../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1045,62 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „/..../” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15