№ 42
гр. *, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20221840100475 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Х. И. Л.,
ЕГН ********** и В. И. Л., ЕГН ********** на основание чл. 108 ЗС да бъде
признато за установено спрямо С. Д. П., ЕГН **********, че ищците са
собственици на реална част от недвижима вещ – поземлен имот /дворно
място/ с площ от 800 /осемстотин/ кв.м., находящ се в село *, общ. * /с
предишно наименование село */ и съставляващо част от имот пл. № 300
/триста/, в квартал 33 /тридесет и трети/ и при съседи: улица, * и *,
понастоящем терен с площ от 800 /осемстотин/ кв. м. идеални части от 2 822
/две хиляди осемстотин двадесет и две/ кв. м. от имот, целият с площ от 2 822
/две хиляди осемстотин двадесет и две/ кв. м. с идентификатор 04830.41.122
по плана на село *, община */идентичен с имот № 060122 по плана за
земеразделяне на землището на населеното място/ и при граници: имот №
04830.41.123; 04830.888.9901 и останалата част от имот № 04830.41.122.,
означен на приложената скица проект и осъждане на ответницата да предаде
на ищците владението върху същия.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство от родителите им И.
Х.в Л. /бивш жител на гр. */ и * Л.а /бивш жител на гр. */ на поземлен имот
/дворно място/ с площ от 800 /осемстотин/ кв.м., находящ се в село *, общ. *
/бивше село */ и съставляващо част от имот пл. № 300 /триста/, в квартал 33
/тридесет и трети/ и при съседи: улица, * и *, понастоящем терен с площ от
1
800 /осемстотин/ кв.м. идеални части от 2 822 /две хиляди осемстотин
двадесет и две/ кв.м. от имот, целият с площ от 2 822 /две хиляди осемстотин
двадесет и две/ кв.м. с идентификатор 04830.41.122 по плана на село *,
община * /идентичен с имот № 060122 по плана за земеразделяне на
землището на населеното място/ и при граници: имот № 04830.41.123;
04830.888.9901 и останалата част от имот № 04830.41.122. Наследодателите,
техни родители през време на брака си, съгласно уточнението направено в
съдебно заседание, започнали да осъществяват давностно владение върху
имота преди 1986 г. Ищците през започнали да владеят имота през 1986 г.,
като присъединили осъществяваното от техните родители владение. За
присъединеното и осъществено лично давностно владение от наследодателя
им И. Л. бил съставен нотариален акт № 141, том II, дело № 688/1986 г. на
РС-*. Същите до смъртта си владеели явно, непрекъснато и необезпокоявано.
Владението им продължавало повече от 30 години. Имотът бил деклариран и
ежегодно плащали дължимите данъци. В началото на 2021 г. при посещение
на имота, с цел подготовка за обработка и засяване, установили, че липсват
оградата и постройката, както и че целият имот бил изоран. Не установили
кой ги е унищожил и подали жалба до ИРП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в която твърди, че е собственик на целия недвижим имот, описан по-
горе, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № 037 от 4 септември 2019 година, том II, дело № 212/2019 г., опис но
нотариус * с район на действие - Районен съд – *. Праводателите им Позовава
се при условията на евентуалност и на изтекла в нейна полза придобивна
давност въз основа на самостоятелно и присъединено давностно владение в
периода от 1962 г. до депозиране на отговора на исковата молба. Оспорва
твърденията, че ищците Х. И. Л. и В. И. Л. да са осъществявали владение
върху спорната реална част от собствения й имот.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – *, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По завещание, обявено от нотариус с Акт за публично завещание № 2
по нотариално дело № 43/1962 г. от 05.03.1962 г. * придобил поземлен имот с
идентификатор 04830.41.122 по плана на село * (с предишно наименование с.
*), община *, с начин на трайно ползване пасище мера, идентичен с парцел
XII-129 в квартал 1-(първи) по предходния план на с. *.
* е починал на 12.12.1997 г. оставяйки наследници по закон *** –
съпруга, починала на 12.12.2002 г., * Х.ва – дъщеря и *. След смъртта на
2
тяхната майка *** * и * Х.ва станали собственици на гореописания имот при
квоти по ½ ид. част за всеки от тях.
Посредством договор за покупко-продажба във форма на Нотариален
акт № 037 от 4 септември 2019 година, том II, дело № 212/2019 г., опис но
нотариус * с район на действие - Районен съд – * ответницата С. П. придобила
от * и * Х.ва поземлен имот с идентификатор 04830.41.122 по плана на село *.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност № 141, том II, дело № 688/1986 г. на съдия при РС-* наследодателят
на ищците И. Л. е признат за собственик по наследство, отказ от наследство,
давностно владение на празно дворно място от 800 кв.м., място
представляващо част от имот пл. № 300 в квартал 33 по плана на с. * /с
предишно наименование с. */, като не е спорно между страните, че към този
момент е бил в брак с * Л.а.
* Л.а е починала на 28.11.2012 г., а И. Л. е починал на 21.01.2017 г.
Двамата оставили наследници по закон своите деца – ищците Х. И. Л. и В. И.
Л..
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира в цялост, като обективно и компетентно изготвено,
посоченото в предходния абзац дворно място представлява имот, който е
частично идентичен с поземлен имот с идентификатор 04830.41.122 по КККР
на село *, като представлява североизточната му част. Изобразен е на
изготвената към експертизата комбинирана скица с кафяв контур.
Съдът не споделят възраженията, на процесуалния представител на
ответницата, развити в писмената защита, срещу правилността на
заключението. Действително в него е посочено, че спорният имот е посочен
от ищеца, но видно от същото, както и от изслушването на вещото лице, при
изготвянето му са извършени справки в техническата служба на община *,
съобразени са кадастралния план от 1982 г., както и кадастралната карта от
2020 г. Ето защо няма основание да се счита, че изводите са опорочени
единствено въз основа на обстоятелството, че ищецът Х. Л. е посочил
имотните граници на вещото лице. Не може да се направи извод, че при
изготвяне на заключението си, както и на комбинираната скица, вещото лице
е взело предвид единствено посоченото от ищеца Л., тъй като заключението
сочи точно обратното.
3
Не се споделят доводите за нищожност на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 141, том II, дело №
688/1986 г. на съдия при РС-*. Същият е издаден от длъжностно лице съдия
при РС – * в кръга на компетентност компетентността му, съгласно ГПК
(отм.). Разбираемо е волеизявлението на автора, т.е. актът притежава всички
реквизити, за да породи правно действие. Въпросът дали процесният
поземлен имот /дворно място/ с площ от 800 /осемстотин/ кв.м е било
възможно да бъде обособен като самостоятелен обект през 1986 г. е относно
правилността на акта, но не го прави нищожен, дори порокът да съществува.
Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание
чл. 108 ЗС.
С ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС
е изяснено, че когато и двете страни по правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни
или такива за правни сделки/ то разпределението на доказателствената тежест
при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Процесният
случай е точно такъв, поради което основателността на иска е обусловена от
доказване от страна на ищците при пълно и главно доказване, че са
собственици на посоченото основание в нотариалния акт и твърдяно от тях
основание – осъществено лично давностно владение от наследодателя им И.
Л. в периода 1976-1986 г., присъединено от ищците и упражнявано от тях до
2021 г.
В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване, като докаже,
че е придобила имотът чрез покупко-продажба от собственици, а при
условията на евентуалност, осъществено присъединено и самостоятелно
давностно владение в периода от 1962 г. до 2022 г.
В хода на настоящото производство ищците на успяха да докажат при
условията на пълно и главно доказване придобивното основание,
удостоверено от нотариуса и твърдяно в хода на настоящото производство,
както и твърденията, че са осъществявали лично давностно владение след
1986 г. За доказване на тези твърдения в хода на производството беше
проведен разпит на свидетелите *** и **. Показанията им добре хармонират
4
помежду си и действително са налице твърдения, че имали непосредствени
впечатление върху имота през последните повече от 40 години,
наследодателят на ищците И. Л. е владял процесната част от поземлен имот с
идентификатор 04830.41.122 по КККР на село * в периода от 1969 г. като го е
заградил, заедно със съпругата си изградил барака през 1982 г., обработвали, а
след смъртта му го обработвали и ищците. В дисонанс с тази група показания
са показанията на свидетелите от втората група – тези на И.ка * и *.
Свидетелките от своя страна твърдят, че са имали непосредствени
наблюдения върху поземлен имот с идентификатор 04830.41.122 в период от
над тридесет години, като никога не са виждали И. Л., съпругата му * Л.а или
ищците в процесната част от имота, не са виждали ограда или постройка.
От изложеното е видно, че двете групи свидетелски показания са
напълно взаимно изключващи се. Вътре в групите не се наблюдават вътрешни
противоречия между показанията на свидетелите. Т.е. те са логични и
вътрешно непротиворечиви. Същевременно при съпоставянето им едни с
други не може да бъде даден еднозначен и несъмнен отговор, показанията на
свидетелите от коя от двете групи са достоверни. Липсват каквито и да е
други доказателствени източници, които да спомогнат да отхвърляне на
достоверността на показанията на свидетелите от едната или другата група.
Обстоятелството, че са приложени квитанции за платени данъци не доказва
действия по осъществено владение в периода от 1976 г. до 2021 г., а могат да
бъдат само индиция за намерение за своене. Същевременно видно от
комбинираната скица към СТЕ с червен цвят са показани имотните граници
по кадастралния план от 1982 г. и с черен цвят имотните граници по
кадастралната карта от 2020 г. Прави впечатление, че в тях липсва
изобразяване на постройка, каквато се твърди да е съществувала в
показанията на свидетелите от първата група (М. * и И. Сарова). Известно е,
че в кадастралния план, както и в кадастралната карта следва да бъдат
отразени всички съществуващи сгради при неговото попълване. Разбира се
неотразяването на такива не може да представлява несъмнено доказателство,
че сграда не е съществувала. Отнесено на плоскостта на настоящото дело
обаче това означава, че показанията на свидетелите М. * и И. Сарова не
намират подкрепа и в отразеното в кадастралния план и кадастралната карта
на с. *. При това положение, доколкото свидетелските показания са в двете
групи са противоречиви до степен на пълно взаимно изключване, не са
5
налице други доказателства, с които да се съпоставят, е невъзможно без
недопустими предположения показанията на някои от свидетелите да бъдат
кредитирани за сметка на другите. Ето защо следва се приеме, че ищците не
осъществяват пълно и главно доказване на претенциите си , поради което
предявените от тях искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.
С оглед липсата на главно доказване на придобивното основание е
безпредметно да бъде дават отговор на наведените спорните въпроси
възможно ли е било да бъде придобита по давност процесната част от
поземлен имот с идентификатор 04830.41.122 по КККР на село *, а ако
съставлява реална част, дали страните са станали съсобственици, тъй като
ищците са придобили по давност 800 идеални части от 2 822 ид.ч. от имота.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски
съобразно припадащата им се част. Доказват се сторени разноски в размер на
2 105 лв. (250 лв. – депозит за вещо лице, 1850 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение).
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на процесуалния представител на
ищците е неоснователно. Фактическата и правната сложност на делото е
висока. Необходимо е да се преценяват множество устройствени закони, от
страните са релевирани няколко изключващи се придобивни основания,
предявени са два субективно активно съединени осъдителни иска. Всичко
изложено не дава основание да се счита, че възнаграждението следва да бъде
договорено съгласно минималния по чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. бр. 68 от
31.07.2020 г.) от 1200 лв. (по 600 лв. за защита по всеки от предявените
искове). В конкретния случай сумата от 1850 лв. включва процесуално
представителство до приключване на делото пред всички инстанции, не само
пред първата. Ето защо няма основание за уважаване на възражението и
намаляване претендираното възнаграждение до законоустановения минимум
от 1200 лв.
При това положение всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати
на ответницата сумата от 1 052,50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - *
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *,
ул. „*“ № 3 и В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „***“ № ****
искове на основание чл. 108 ЗС ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО
спрямо С. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с. *, общ. *, че Х. И.о Л. и В. И. Л.
са собственици на поземлен имот /дворно място/ с площ от 800 /осемстотин/
кв.м., находящ се в село *, общ. * /с предишно наименование село */,
съставляващо реална част от поземлен имот с идентификатор 04830.41.122
по плана на село *, община * /идентичен с имот № 060122 по плана за
земеразделяне на землището на населеното място и имот пл. № 300 /триста/, в
квартал 33 /тридесет и трети/ при граници: имот № 04830.41.123;
04830.888.9901 и останалата част от имот № 04830.41.122. и осъждането й за
ПРЕДАВАНЕ на ищците на владението върху същия.
ОСЪЖДА Х. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: с. *, общ. *, сумата от 1 052,50 лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „***“ № ****
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С. Д. П., ЕГН **********, с
адрес: с. *, общ. *, сумата от 1 052,50 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7