Определение по дело №472/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

С Определение № 277 от 30.09.2024г./л.120 д./ по АД № 472 по описа за 2024г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т. – тримата от гр.Русе, [улица], конкретизирана с молба вх.№ 3261 от 01.07.2024г. срещу: 1.Виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ от 20.05.2015г. и 2. Виза за проектиране на инвестиционен проект на [УПИ], кв.261 по РП на гр.Русе за обект „Жилищна сграда с обществено-обслужващ първи eтаж и подземни гаражи по указания начин, двете издадени от Гл.архитект на Община Русе, като процесуално недопустима. С определението съдът е осъдил жалбоподателите Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т. да заплатят разноски на конституираната заинтересована страна „Поли-Ч.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица], вх.Б, ет.2, ап.2 в размер на 1000/хиляда/ лв, на основание чл.143, ал.4 от АПК, след което съдът е прекратил производството по адм. дело № 472 /2024 г. по описа на АС – Русе, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателите.

Определението е връчено на Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т. на 07.10.2024г. чрез техния процесуален представител адв.Е. К. от АК Русе.

С молба, с вх.4659 от 10.10.2024г./л.148д./ по описа на АС Русе, в срока за обжалване на определението е направено искане от адв.Е.К., като пълномощник на тримата жалбоподатели, на основание чл.248 от ГПК вр.с чл.144 АПК, да се измени решението, в частта за разноските, като се прави възражение за прекомерност на присъдените разноски. Не е конкретизирано искането, като не е посочен до какъв размер да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Посочва се, че процесуалният прпедставител на заинтересованата страна не се е явил в съдебно заседание и действията му се изчерпват само с изготвянето и подаване на молба.

В предоставения срок по чл.248, ал.2 от ГПК заинтересованата страна, чрез процесуалния си представител адв.О.Басарболиев от АК Русе, вземат становище по молбата, като в писмен отговор с вх.№ 4754 от 18.10.2024г./л.151д./ сочат, че същата е неоснователна и молят съда да я остави без уважение. В отделна молба с вх.№ 4777 от 21.10.2024г./л.154д./ управителят на дружеството- заинтересована страна лично оспорва молбата на жалбоподателите, като посочва, че техният процесуален представител не е присъствал в с.з., тъй като същия ден е участвал в с.з. по АНД в РС София, за което представя доказателства.

Административен съд-Русе намира, че подадената молба от страна на жалбоподателите е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Разпоредбата на чл. 143 от АПК урежда отговорността за разноските в зависимост от изхода на правния спор. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.

Съдът с определението си е уважил изцяло претендираните от заинтересованата страна разноски, в пълен размер.Отговорността за разноските е обективна, присъждането на разноски ,най-вече в случая на чл.143 ал. 3 АПК, не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер при направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК , който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и следователно съразмерен на извършената правна защита и съдействие , без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съдът следва да прецени дали заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в конкретния случай не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на извършената работа и осъществената ефективна защита. Няма спор и са представени доказателства/л.103 д./, че възнаграждението на пълномощника на заинтересована страна е реално платено, както и че, заплатеното адвокатско възнаграждение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.2,т.1 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по адм.дела по ЗУТ и ЗКИР, възнаграждението [рег. номер]. До момента по тези въпроси е утвърдена съдебна практика, която е изцяло съобразена и с разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК, към която препраща чл.144 от АПК, а именно: „ Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възнаграждението е под минималния определен в наредбата, но очевидно предстои преосмисяне на въпроса за изменение на съдебния акт в частта за разноските след постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, според което размерът на адвокатските възнаграждения може да бъде редуциран и под определения минимум по наредбата.

В настоящия случай възражението за прекомерност на възнаграждението и искането за изменението му е частично основателно, както са частично основателни и изложените в молбата доводи за несъответствие на присъденото възнаграждение с обема на защитата, която е осъществена. Действително, обемът на предоставената защита се изразява в изготвяне на молба/л.102 д./ с правно основание чл.153 от АПК за конституиране на заинтересована страна и изготвяне на писмени бележки/л.125 д./. Действително упълномощеният процесуален представител не се е явил и не е участвал в проведеното открито с.з. на 25.09.2024г., но в настоящия случай следва да се отчитат обстоятелствата, че по делото са подадени подробни писмени бележки с посочване и обсъждане на представените и събрани писмени доказателства. Настоящият състав не споделя тезата от страна на жалбоподателите, че по делото липсва фактическа и правна сложност. Напротив, в представените писмени бележки е цитирана съдебна практика и извършен задълбочен анализ на относимите по делото факти.

Съдът намира, че в конкретния случай процесуалният представител на заинтересованата страна е проявил процесуална активност доколкото позволява включването му в процеса в един по-късен етап. От друга страна следва да се отчита неявяването на процесуалния представител в открито с.з., както и приключване на делото непосредствено след конституирането на заинтересованата страна, т.е. изчерпване на възможността му за участие в този съдебен процес.

Не на последно място следва да се има предвид и това, че присъденото адвокатско възнаграждение е с размер под минималното възнаграждение, предвидено в наредбата. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до размера на 700лв. Редукцията е допустима единствено поради новите възможности, с които разполага съдът, предоставени му с приетото Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, което допуска присъждане на разноски за адвокатска защита под определения минимален размер, като се съобрази обема на предоставената адвокатска защита.

По изложените съображения и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, дължимото на заинтересованата страна адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер от 700лв, с оглед първоначалния размер на възнаграждението, определено близо до размера по реда на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн.чл.144 АПК вр.с чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7дневен срок от съобщаването му на страните пред В. А. съд на Република България.

По изложените съображение и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ Определение № 277 от 30.09.2024г./л.120 д./ по АД № 472 по описа за 2024г. на Административен съд Русе, като намалява размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, което Б. Й. Т., Х. П. Т. и Й. П. Т. – тримата от гр.Русе, [улица], следва да заплатят „Поли-Ч.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица], вх.Б, ет.2, ап.2, представлявано от управителя К. С..Ч. от 1000/хиляда/лв на 700/седемстотин/ лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7дневен срок от съобщаването му на страните пред В. А. съд на Република България.