№ 158
гр. Варна, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502631 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Община Варна, чрез
процесуален представител юриск. Г.П., срещу Решение N93192 от 24.10.2022 г. постановено
по гр.д.№ 2933/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на В. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Студентска №14, вх.Г, ап.41 сумата от
1250 (хиляда двеста и петдесет) лева обезщетение з а причинени неимуществени вреди, като
частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15000 лева, под
формата на причинени болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на
11.07.2021г., при което в гр. Варна, на велоалея по бул. „Христо Смирненски“ в района след
спирка на градски транспорт „Сотира“, посока на движение ж.к. „Виница“, непосредствено
след намиращия се след спирката автосервиз и на разстояние 10-20 метра преди завоя за
включване в движение по бул. „Осми Приморски полк“, по североизточната част от
оградата на Технически университет –Варна, ищецът пропада с левия си крак в дупка, която
се намира на велоалеята, в следствие на което счупва глезенна става на ляв крак, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 11.07.2021г. до окончателно изплащане
на задължението на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 600 (шестстотин) лева, от които 50 лева
дължима държавна такса и 550 лева заплатени от бюджета на съда съдебно – деловодни
разноски и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК.
Въззивникът изразява становище за неправилност на съдебното решение поради
нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Сочи, че в
нарушение на процесуалните правила по същество липсва анализ и оценка на конкретни за
1
случая факти и обстоятелства от значение за формиране на преценката за справедливия
размер на обезщетението. Първоинстанционният съд не е взел предвид и не е обсъдил
изложените от ответната община доводи и съображения. От заключението на вещото лице
по СМЕ не се установявало ищецът да се е подлагал на рехабилитация, доколкото и по
делото не са представени писмени доказателства - медицински документи подкрепящи това
твърдение. Експертът по СПЕ е обосновал, че не са регистрирани маркери на депресия, а
ищецът се е възстановил от процесната травма, което обстоятелство било игнорирано от
съдебния състав и същото не е съобразено при определяне размера на справедливото
обезщетение. На следващо място излага твърдения, че размерът на същия е необосновано
завишен, тъй като при съобразяване тежестта на полученото увреждане с възстановителен
период от 3-4 месеца, като са възстановени основните функции на крайника, създали
неудобство в бита за посочения по - горе период, липса на трайни последици свързани с
болки и страдания над обичайните за подобни случайо. Въззивникът сочи още, че по делото
не са ангажирани доказателства от които да бъде направен категоричен извод, че ищецът е
бил поставен в положение на зависимост, в което да се нуждае от чужда помощ и грижи за
период по дълъг от възстановителния и оздравителния. От друга страна
първоинстанционният съд при преценката на свидетелските показания не съобразил
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не е отчел заинтересоваността на свидетелите и не е
изложил мотиви в тази насока. Неправилно приел още, че ищецът вследствие на процесното
увреждане е бил възпрепятстван да започне работа, като същият противоречал на
представеното по делото писмено доказателство - писмо с рег.№
ПН022000112ВН_001ВН/08.04.2022г. от Директор на дирекция „Агенция по заетостта" - гр.
Варна, от което се установявало обстоятелството, че В. Н. не е имал регистрация в
последното, както и че към момента на настъпване на деликта не е бил трудово ангажирано.
Съдът неправилно отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, тъй като от показанията на свидетелката Красимира Н.а се
установило обстоятелството, че от двете страни на велоалеята, където е настъпил инцидента,
има изградени тротоари. От същите се установявало още, че мястото на процесния инцидент
„не е добре осветен", а не че е нямало улично осветление. Позовавайки се на Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004г., на ОСГК на ВКС обосновава становище, че
законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди следва да се дължи
от момента на предявяването на исковата молба, в случай че бъде доказана вината на
ответната страна, респективно виновното поведение на Община Варна, а не от датата на
настъпване на деликта. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и отхвърляне на иска, евентуално за редуциране на размер на
присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Н. Н., чрез адв. Е. М., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Правилно първоинстанционният съд
приел, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на отговорността по чл. 49 от
ЗЗД. Неоснователно било оплакването във въззивната жалба, че въззиваемият не се е
2
подлагал на рехабилитация, тъй като от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително и от показанията на свид. Н.а и свид. Герчева, които съдът е
кредитирал като пълни и безпристрастни, е доказано, че ищецът е извършвал
рехабилитационни процедури, като лично свид. Красимира Н.а е подпомагала ищеца в този
период от около 4 месеца. Оспорва още възражението, че съдът не е ценил свидетелските
показания при съобразяване разпоредбата чл.172 от ГПК, тъй като показанията на двете
свидетелки били преки и непосредствени, непротиворечиви и кореспондиращи с
доказателствения материал, събран в хода на съдебното дирене, поради което правилно били
кредитирани като достоверни. По отношение на твърденията на въззивника, че
първоинстанционният съд неправилно е формирал извод относно това, дали ищецът е бил
възпрепятстван за започване на работа поради липса на регистрация към Агенцията по
заетостта, сочи, че липсва на правна норма, задължаваща субект на правото при търсене и
намиране на работа да бъде регистриран към съответната Регионална дирекция „Бюро по
труда”. С оглед изложеното обосновава становище, че съдът правилно е отчел характера на
преживените болки, страдания, лишения и ограничения на възможности на ищеца, поради
което обосновано е приел, че справедливото обезщетение изисква предявеният частичен иск
да бъде уважен в пълен размер. В заключение оспорва възраженията на въззивника относно
началния момент на начисляване на мораторната лихва в размер на законната такава, като
счита, че цитираното тълкувателно решение не е относимо към процесния случай. По
изложените съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно
решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. По
изложените съображения въззивното производство по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По отношение на представения с въззивната жалба сигнал от В. Н. с ел. № 634184 от
12.07.2021 г. следва да се посочи, че доказателственото искане, което дори не е
формулирано надлежно, е преклудирано, тъй като не се касае за новоузнато или
нововъзниканало доказателство, поради което по отношение на него е приложимата
забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за ангажиране на доказателства, които са могли да бъдат
посочени в срок в първоинстанционното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Община Варна, чрез
процесуален представител юриск. Г.П., срещу Решение N93192 от 24.10.2022 г. постановено
по гр.д.№ 2933/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на В. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Студентска №14, вх.Г, ап.41 сумата от
1250 (хиляда двеста и петдесет) лева обезщетение з а причинени неимуществени вреди, като
частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15000 лева, под
формата на причинени болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на
11.07.2021г., при което в гр. Варна, на велоалея по бул. „Христо Смирненски“ в района след
спирка на градски транспорт „Сотира“, посока на движение ж.к. „Виница“, непосредствено
след намиращия се след спирката автосервиз и на разстояние 10-20 метра преди завоя за
включване в движение по бул. „Осми Приморски полк“, по североизточната част от
оградата на Технически университет –Варна, ищецът пропада с левия си крак в дупка, която
се намира на велоалеята, в следствие на което счупва глезенна става на ляв крак, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 11.07.2021г. до окончателно изплащане
на задължението на осн. чл. 49, ал.1 ЗЗД, както и в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 600 (шестстотин) лева, от които 50 лева
дължима държавна такса и 550 лева заплатени от бюджета на съда съдебно – деловодни
разноски и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2631/2022г. на 07.02.2022 г. от 09:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НЕ ПРИЕМА като доказателство по делото представения с въззивната жалба сигнал
от В. Н. с ел. № 634184 от 12.07.2021 г.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5