Решение по дело №10100/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4537
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110210100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4537
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110210100 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. С. Й. от ..................., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 009369
издадено на 17.05.2021г. от Началник група към СДВР отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 20 лева и глоба в размер на 150 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца за извършени административни
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.3б.В от ЗДвП.
В бланкетната си жалбата жалбоподателят оспорва изцяло
наказателното постановление искане същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Й., редовно призован, се явява
лично. Същият поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
1
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.01.2021г., около 16:00ч. в гр.София, на ул.,,Свети Наум" с посока
на движение към бул.,,Черни връх", жалбоподателят П. Й. управлявал лек
автомобил ,,С. С.", с рег. №..............., регистриран на името на Л. И., като на
самото кръстовище на бул.,,Черни връх", поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, реализирал ПТП, удряйки дясната страна на
движещия се до него лек автомобил марка "А."..... с рег.№..............,
управляван от свидетеля В. Х. След възникналото произшествие,
жалбоподателят продължил движението на управлявания от него автомобил,
което накарало свидетеля Хинов да го последва със своя автомобил и да го
накара да спре. Между двамата възникнали пререкания по повод настъпилото
произшествие и неспирането на П. Й.. Последният си тръгнал, което накарало
свидетеля Х. да се обади на телефон 112, както и на застрахователя на
автомобила си, във връзка със сключена застраховка ,,Каско". На мястото на
произшестивето пристигнал екип на сектор ,,Пътна Полиция" при СДВР в
състав мл.автоконтрольор К. К. и Ц.. Двамата установили единствено, че там
се намирал свидетеля Х.. Участниците в ПТП депозирали отделни
декларации, в които описали механизма на произшествието, както и
поведението им непосредствено след неговото възникване. Свидетелят М.
съставил и нарочен Протокол за ПТП № 1785719. Въз основа на данните по
преписката на жалбоподателя бил съставен АУАН от страна на свидетеля С.
Д. и подписан от свидетеля Ц. Ц. и Е. П.. Актът бил връчен на П. Й. и
подписан без възражения. По силата на съставения АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел
очевидец Владимир Хинов е, че същият е бил непосредствен участник във
възникналото ПТП между управлявания от него лек автомобил и този на
жалбоподателя. При своите показания свидетелят подробно описва
извършената маневра от страна на водача на лекия автомобил Ситроен,
2
изразяваща се в недостатъчно упражнения контрол върху него и
реализирането на ПТП, както и последващото му поведение по напускане на
произшествието дори и след преследване и уведомяването му. Косвено
показанията на свидетеля се потвърждават от тези на посетилия
местопроизшествието свидетел Ц. и съставения от него Протокол за ПТП. В
разпита си от съдебно заседание свидетелят признава, че на място е установил
единствено като участник в произшествието свидетелят Х. и е съставил
протокола въз основа на неговите показания. От друга страна показанията на
свидетлеите С. Д. и Ц. Ц. установяват единствено обстоятелството по
съставения на следващия ден АУАН, без същите да са посетили
местопроизшествието.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като правдиви и
подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Видно от саморъчно попълнената и подписана декларация от
жалбоподателя е, че в нея същият признава, че е бил засечен от свидетеля Х. с
управлявания от него лек автомобил, което е обусловило изгубването на
управление на неговия и възникване на ПТП.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят П. С. Й. е извършил административни
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителните деяния са формални и се считат за
извършени чрез действие. Жалбоподателят е бил длъжен да контролира
управляваното от него автомобил, като съобрази пътната обстановка и
движещите се в близост до него МПС - та. Като не е сторил това, същият е
станал причина за възникване на ПТП само с имуществени щети, което, след
3
като е бил последван и уведомен от другия участник, е напуснал
произшествието поради възникнали разнограсия помежду им, без да уведоми
органите на МВР.
От субективна страна деецът е извършил нарушението по чл.20, ал.1 от
ЗДвП непредпазливо, а това по чл.123, ал.1 т.3б.В от ЗДвП - умишлено, тъй
като след като е бил уведомен от другия участник за настъпилото ПТП, не е
останал на място и не е уведомил надлежните органи.
По отношение на наказанията съдът съобрази, че административно
наказващият орган правилно е приложил санкциониращите разпоредби на
чл.185 и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП. Налице е строго регламентирано наказание
за първото административно нарушение от 20 лева и определено такова от
150 лева и 2 месеца лишаване от право да се управлява МПС за второто.
Размерът на двете кумулативно наложени наказания за извършеното деяние
по чл.123, ал.1 т.3б.В от ЗДвП са справедливи и съобразени с наличието на
предходни влезли в сила наказателни постановление за извършени нарушения
по ЗДвП от страна на дееца. Тъй като санкциите са определен и към
предвидения минимум по разбиране на съда, спрямо тях не следва да бъде
постановявана последваща редукция.
Наложените наказания в този размер биха постигнали в най - пълна
степен целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 009369
издадено на 17.05.2021г. от Началник група към СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на П. С. Й. от ............... с ЕГН: ********** са
наложени наказания глоба в размер на 20 лева и глоба в размер на 150 лева,
4
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за
административни нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.3б.В от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. С. Й. от ................., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 009369
издадено на 17.05.2021г. от Началник група към СДВР отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в
размер на 20 лева и глоба в размер на 150 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца за извършени административни
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.3б.В от ЗДвП.
В бланкетната си жалбата жалбоподателят оспорва изцяло
наказателното постановление искане същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят П.Й., редовно призован, се явява
лично. Същият поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 30.01.2021г., около 16:00ч. в гр.София, на ул.,,Свети Наум" с посока
на движение към бул.,,Черни връх", жалбоподателят П.Й. управлявал лек
автомобил ,,С. С.", с рег. № ................, регистриран на името на Л. И. като на
самото кръстовище на бул.,,Черни връх", поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, реализирал ПТП, удряйки дясната страна на
движещия се до него лек автомобил марка А. с рег.№ ................, управляван
от свидетеля В. Х.. След възникналото произшествие, жалбоподателят
продължил движението на управлявания от него автомобил, което накарало
свидетеля Х. да го последва със своя автомобил и да го накара да спре.
Между двамата възникнали пререкания по повод настъпилото произшествие
и не спирането на П.Й.. Последният си тръгнал, което накарало свидетеля Х.
да се обади на телефон 112, както и на застрахователя на автомобила си, във
връзка със сключена застраховка ,,Каско". На мястото на произшествието
пристигнал екип на сектор ,,Пътна Полиция" при СДВР в състав
мл.автоконтрольор К. К. и Ц. М.. Двамата установили единствено, че там се
намирал свидетеля Х.. Участниците в ПТП депозирали отделни декларации, в
които описали механизма на произшествието, както и поведението им
непосредствено след неговото възникване. Свидетелят Матейков съставил и
нарочен Протокол за ПТП № 1785719. Въз основа на данните по преписката
на жалбоподателя бил съставен АУАН от страна на свидетеля С. Д. и
подписан от свидетеля Ц. Ц. и Е. П. Актът бил връчен на П.Й. и подписан без
възражения. По силата на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление.
1
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел
очевидец В. Х. е, че същият е бил непосредствен участник във възникналото
ПТП между управлявания от него лек автомобил и този на жалбоподателя.
При своите показания свидетелят подробно описва извършената маневра от
страна на водача на лекия автомобил Ситроен, изразяваща се в недостатъчно
упражнения контрол върху него и реализирането на ПТП, както и
последващото му поведение по напускане на произшествието дори и след
преследване и уведомяването му. Косвено показанията на свидетеля се
потвърждават от тези на посетилия местопроизшествието свидетел Ц. М. и
съставения от него Протокол за ПТП. В разпита си от съдебно заседание
свидетелят признава, че на място е установил единствено като участник в
произшествието свидетелят Х. и е съставил протокола въз основа на неговите
показания. От друга страна показанията на свидетелите С. Д. и Ц. Ц.
установяват единствено обстоятелството по съставения на следващия ден
АУАН, без същите да са посетили местопроизшествието.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като правдиви и
подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Видно от саморъчно попълнената и подписана декларация от
жалбоподателя е, че в нея същият признава, че е бил засечен от свидетеля Х. с
управлявания от него лек автомобил, което е обусловило изгубването на
управление на неговия и възникване на ПТП.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят П. С. Й. е извършил административни
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителните деяния са формални и се считат за
извършени чрез действие. Жалбоподателят е бил длъжен да контролира
управляваното от него автомобил, като съобрази пътната обстановка и
движещите се в близост до него МПС - та. Като не е сторил това, същият е
станал причина за възникване на ПТП само с имуществени щети, което, след
като е бил последван и уведомен от другия участник, е напуснал
произшествието поради възникнали разногласия помежду им, без да уведоми
органите на МВР.
2
От субективна страна деецът е извършил нарушението по чл.20, ал.1 от
ЗДвП непредпазливо, а това по чл.123, ал.1 т.3б.В от ЗДвП - умишлено, тъй
като след като е бил уведомен от другия участник за настъпилото ПТП, не е
останал на място и не е уведомил надлежните органи.
По отношение на наказанията съдът съобрази, че административно
наказващият орган правилно е приложил санкциониращите разпоредби на
чл.185 и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП. Налице е строго регламентирано наказание
за първото административно нарушение от 20 лева и определено такова от
150 лева и 2 месеца лишаване от право да се управлява МПС за второто.
Размерът на двете кумулативно наложени наказания за извършеното деяние
по чл.123, ал.1 т.3б.В от ЗДвП са справедливи и съобразеи с наличието на
предходни влезли в сила наказателни постановление за извършени нарушения
по ЗДвП от страна на дееца. Тъй като санкциите са определен и към
предвидения минимум по разбиране на съда, спрямо тях не следва да бъде
постановявана последваща редукция.
Наложените наказания в този размер биха постигнали в най - пълна
степен целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.
3