Мотиви към присъда №24/04.07.2011 г.1 постановена по НОХД №217 по описа за 2011 г. на Районен съд  - Левски

 

            Срещу подсъдимия П.О. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановени дни в периода от 25.05.2010 г. – 28.02.2011 г., при условията на продължавано престъпление, отнел от владението на Е.Х. – ВНД Началник „УССД” при ОД на МВР – Плевен, чужди движими вещи, общо 2410 кг. старо желязо на обща стойност 852.40 лева, собственост на МВР, без съгласието на Х., с намерение противозаконно да ги присвои.

Престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия, със съгласието на назначеният му служебен защитник – адв.Д.М. от ПлАК, производството по делото е разглеждано по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Подсъдимият П.О. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Моли съда за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание, чийто вид и размер предоставя на преценката на съда.

            Подсъдимият О., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез служебния си защитник, моли съда да му наложи наказание, при съобразяване действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.

            Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съда е обявил, че ще ползва при постановяване на присъдата направеното от подсъдимия самопризнание, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият П.О. ***, ЕГН **********.

Подсъдимият О. живеел в *, в близост до помощно стопанство, собственост на МВР и предоставено за стопанисване на РУП – Белене. Стопанството не се охранявало, но било изцяло оградено, тъй като в него имало изградени оранжерии от винкели, метални решетки и други профили. В по – голямата си част те били корозирали и разпаднали се от оранжерията, поради което представлявали старо желязо.

Поради финансови затруднения, подсъдимият решил да извърши кражба на старо желязо от помощното стопанство, което да предаде на пункт за изкупуване на черни и цветни метали. В изпълнение на взетото решение, на неустановен ден в края на месец май 2010 г., влязъл в стопанството и първоначално взел около 12 винкела, които отнесъл в дома си. За периода от 25.05.2010 г. до 28.02.2011 г., подсъдимият многократно влизал в стопанството и вземал винкели и метални решетки, които впоследствие предавал в пункт за изкупуване на вторични суровини, стопанисвано от  „П.” ООД – *, като за предаденото количество метал – желязо, на О. били издавани покупко - изплащателни сметки.

На 28.02.2011 г. била извършена полицейска проверка на пункта за изкупуване на черни и цветни метали в *, стопанисван от горепосоченото дружество. По време на проверката бил установен подсъдимият в момента на предаване на винкели – П-образен и квадратен профил с различна дължина и сечение, за които обяснил, че е взел от помощното стопанство на МВР. Предаденото количество желязо било претеглено на кантара в пункта и същото излязло с общо тегло от 370 кг. Същият ден, подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване на К.Р. – служител при РУП – Белене, цялото количество старо желязо. Впоследствие била извършена документална проверка, при която от представените покупко - изплащателни сметки било установено, че О. няколко пъти е предавал старо желязо в същия пункт идентично с това, което бил докаран на 28.02.2011 г., както следва: на 06.07.2010 г. – 720 кг., на 22.06.2010 г. –  480 кг., на 11.06.2010 г. – 400 кг., на 20.05.2010 г. – 440 кг.    

По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС Левски, срещу подсъдимия за престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

            Изложената фактическа обстановка се подкрепя от приложените доказателства към досъдебното производство, събрани при условията и реда предвиден в НПК, а именно: от протокол за доброволно предаване от 28.02.2011 г. на РУП - Белене от подсъдимия на 370 кг. винкели П-образен и квадратен профил с различна дължина и сечение, от четири броя заверени копия на издадени на името на подсъдимия покупко – изплащателни сметки от пункт за изкупуване на вторични суровини с площадка – гр.Белене, от акт за държавна собственост на имота, представляващ помощно стопанство, находящ се в гр.Белене, от протоколите за разпит на свидетелите, от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза, съгласно което пазарната стойност на общо предаденото количество старо желязо, към датите на предаването му, е в размер на 852.40 лева, както и от справка за съдимост по отношение на подсъдимия.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, предвид направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.

Престъплението е извършено от подсъдимия О. умишлено, при форма на вината - пряк умисъл. Следва да се квалифицира като престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, поради което следва да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. Предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 от НК, която в случая се явява по – благоприятна за него.

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Тъй като няма определен минимум на наказанието лишаване от свобода в състава на извършеното престъпление, съдът е заменил този вид наказание, с наказанието пробация. При определяне размера на наказанието пробация по отношение на подсъдимия, съдът съобрази ниската степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, предвид чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни за личността му, подбудите и мотивите за неговото извършване, както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, доброволното предаване на част от предмета на престъплението, желанието да изплати стойността на предмета на престъплението на неговия собственик, тежкото му имотно и семейно положение – подсъдимият е безработен, без постоянни доходи, което е затруднило финансовото му положение през инкриминирания период и е станало единствена причина за извършване на престъплението, освен това полага грижи и за двете си  деца, съответно на шест и на девет години. Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия, съдът приема още чистото съдебно минало на О. и изразеното съжаление за извършеното, и при тяхното наличие счита, че за постигане целите на наказанието по отношение на подсъдимия ще способства наказанието пробация, със двете задължителни пробационни мерки, към минималния срок, предвиден в закона, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично, и задължителни периодични срещи за срок от шест месеца. Съдът приема, че определяне на срок на пробационните мерки, по-дълъг от минималния, както и налагането на трета пробационна мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото, би било нецелесъобразно по отношение на О.. Добрите характеристични данни за личността му и липсата на каквито и да е прояви, характеризиращи го като личност с изградени престъпни наклонности, водят на еднозначен извод, че извършеното престъпление се явява случаен, инцидентен факт в неговия живот и е мотивирано единствено от влошеното му финансово състояние, продължило през един по – дълъг период от време.

 

                           ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

Срещу подсъдимия П.О. е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански иск ощетеното юридическо лице – ОД на МВР - Плевен, за сумата от 660 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, в резултат на извършеното деяние.

Ощетеното юридическо лице – ОД на МВР – Плевен е конституирано в качеството на граждански ищец по делото.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, както и направеното самопризнание от подсъдимия счита, че несъмнено гражданския ищец е претърпял имуществени вреди, в резултат на извършената от О. кражба на движими вещи – старо желязо от помощното стопанство, собственост на МВР. Претенцията на собственика на недвижимия имот, от който са отнети движимите вещи – предмет на престъплението е в размер на 660 лева, съгласно заключението на вещото лице, който размер се явява паричната равностойност на 2040 кг. винкели, профили и метални решетки, които не са възстановени.  

При това положение, съдът като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложил съответно наказание, го е осъдил да заплати на гражданския ищец сумата от 660 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, в резултат на извършеното деяние.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П.О. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск – сумата от 50 лева, както и направените деловодни разноски в размер на 60 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

               

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: