РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500980 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С А Париж ЕИК*****,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България , със седалище и адрес на
управление гр. ***** представлявано от Д. Д. - зам управител чрез юриск.П. П. против
решение №260013/31.01.2022 г. по гр.д.№664/2021г на РС-Асеновград, 1 гр.с., в частта, с
което са отхвърлени предявените от него против Н. И. Ю. ЕГН **********, с посочен адрес
за призоваване гр ***** искове да се признае за установено по отношение на ответницата
вземането му по Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.№
1895/2020г по описа на АРС в размер на 696,51лв главница, 149,73 лв възнаградителна
лихва за периода 05.06.2017г до 05.05.2018г, 223,58лв мораторна лихва за периода
05.07.2017г до 16.10.2020г, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда-
27.10.2020г. до окончателното плащане.
Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност, с искане за отмяна и за
постановяване на друго решение, с което искът да се уважи.
Въззиваемата страна - Н. И. Ю., ЕГН: ********** чрез особения си представител
адв.С.Д.-оспорва жалбата.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото,
намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.
1
Иск с пр. осн.422 ГПК и евентуален осъдителен иск с пр.осн.чл.79 ЗЗД.
Производството, в частта, с която е прекратен евентуален осъдителен иск с
пр.осн.чл.79 ЗЗД – не е обжалвано и е влязло в сила.
АРС е отхвърлил установителният иск по 422 ГПК срещу Н.Ю. по мотиви, че липсват
представени доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост. Във въззивната жалба се счита, че решението е неправилно, тъй като съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС, при вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните. В
настоящия случай длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните, тъй като последната падежна дата по
процесния договор за кредит е била 5.5.2018 г. Счита, че още преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК вземането е било ликвидно и изискуемо в целия си размер. Иска се
уважаване на иска по чл. 422 ГПК и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания, че съдът неправилно е отхвърлил исковете,
въпреки че ответницата не е навела твърдения и не е представила доказателства, че е
изпълнила задълженията си по процесния договор, както и че неправилно съдът е приел, че
длъжницата не била уведомена за предсрочната изискуемост на задълженията, тъй като към
момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК всички дължими вноски по кредита са
били падежирали.
От въззиваемата чрез сл.защитник – адв.Д. не е подаден отговор; в с.з. същият
оспорва жалбата.Излага доводи, че правилно РС е приел, ищецът не е уведомил ответницата
за предсрочната изискуемост и няма как тя да бъде уведомена за това с ИМ чрез назначения
й особен представител. Моли да му бъде определено и заплатено възнаграждение за
особеното представителство на въззиваемата страна.
По първоинстанционното дело са предявени съединени установителен иск иск с
пр.осн.чл.422 ГПК и при условие на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация
по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
По направените оплаквания, ПОС намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 18.04.2017г. между
БНП Париба Пърсънъл Файненс и ответницата е сключен договор за потребителски паричен
кредит №14742443, по силата на който на Н.Ю. е предоставен стоков кредит - сумата 639
лева –цена на закупени стоки. Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно
със застрахователна премия от 57,51 лева или общо 846,24 лева на 12 месечни вноски по
70,52 лева, в срок до 05.05.2018г. – видно от погасителния план на кредита /л.5 от
д.РС/.ГЛП е 34,35%, а ГПР по кредита – 40,31%.
От приложеното ч.гр.д. №1895/2020г. на Районен съд – Асеновград е видно, че е
издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора
2
сумите по исковата молба, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от
ГПК, поради което е предявен иск да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
горните суми, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащането й. Евентуално, в случай, че искът бъде отхвърлен
изцяло или частично, ответникът да бъде осъден да му заплати процесните суми.
Според съд. практика - р.№198/18.01.2019 г. на ВКС,1ГО по т.д.№193/2018 г.-
процесуалния представител редовно може да получи копие от ИМ и да направи всички
възражения срещу нея, в т.ч. и да получи всякави уведомления.
Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени с ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д.
№8/2017 г. на ОСГТК, се приема, че е допустимо предявеният по реда на чл.422,ал.1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
ЗИ въз основа на документ и този иск по чл.422 ГПК може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на СПН, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
ПОС намира, че заявителят в заповедното производство, не е представил
доказателства, че е съобщил на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, поради
което предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество за
падежиралите вноски по кредита. От приететия по делото договор за потребителски кредит
и погасителен план към него е видно, че същият има падеж на последната вноска на
05.05.2018 г., а заявлението по чл.410 е подадено на 27.10.2020 г. Горното налага извода, че
към момента на подаване на заявлението всички вноски по кредита са падежирали.
Ответникът, върху който лежи доказателствената тежест да докаже плащанията по
предоставения му стоков кредит не представи доказателства, от които да е видно, че
изпълнил задължението си.
С оглед на горното, ПОС намира, че установителният иск по чл.422 ГПК е
основателен и следва да се уважи -в тази част решението на РС следва да се отмени и да се
постанови друго, с което УИ да се уважи.
С оглед уважаване на претенцията на въззивника, въззиваемата следва да бъде
осъдена да му заплати направените разноски за производството в размер на 670 лв., в т.ч.:75
лв – в заповедното производство /25 лв.-ДТ+50 лв.-юриск.в./, 470 лв.- в исковото
производство пред РС/50 лв.-ДТ,320лв.– за особ.представител на дл., 100 лв. юрк.в./ и 125
лв.- в исковото производство пред ПОС /100 лв.-юрк.възн.,25лв.-ДТ/. С оглед цената на
исковете – решението не подлежи на касационно обжалване. Определя 300лв.-
възнаграждение за адв.С.Д. – особен представител на въззиваемата, вносим в 1-седмичен
срок от съобщението от въззивника, след което ще следва да бъде осъдена въззиваемата да
ги възстанови на въззивника.
Предвид гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260013/31.01.2022 г. по гр.д.№664/2021г на РС-Асеновград, 1
гр.с., в частта, с което са отхвърлени предявените от БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С А
Париж ЕИК*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България , със седалище
и адрес на управление гр. ***** представлявано от Д. Д. - зам управител против Н. И. Ю.
ЕГН **********, с адрес - гр ***** искове да се признае за установено по отношение на
ответницата вземането му по Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по
ч.гр.д.№ 1895/2020г по описа на АРС в размер на 696,51лв главница, 149,73 лв
възнаградителна лихва за периода 05.06.2017г до 05.05.2018г, 223,58лв мораторна лихва за
периода 05.07.2017г до 16.10.2020г, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението
в съда-27.10.2020г. до окончателното плащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. И. Ю. ЕГН
**********, с адрес - гр ***** дължи на БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С А Париж
ЕИК*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България , със седалище и адрес
на управление гр. ***** представлявано от Д. Д. - зам управител вземането му по Заповед
за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.№ 1895/2020г по описа на АРС в
размер на 696,51лв.- главница, 149,73 лв.- възнаградителна лихва за периода 05.06.2017г
до 05.05.2018г, 223,58лв.- мораторна лихва за периода 05.07.2017г до 16.10.2020г, ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда-27.10.2020г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Н. И. Ю. ЕГН **********, с адрес - гр ***** да заплати на БНП ПАРИБА
Пърсънъл Файненс С А Париж ЕИК*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България , със седалище и адрес на управление гр. ***** представлявано от Д. Д. - зам
управител сумата 670 лв.- разноски по делото.
Определя 300лв.-възнаграждение за адв.С.Д. – особен представител на въззиваемата,
вносим от въззивника в 1-седмичен срок от съобщението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4