№ 15957
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110145137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от Н. Н. И. срещу
ДРУЖЕСТВО, както следва: установителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за осъждане на ответника да заплати сумата от 8,04
лева, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че изцяло признава иска. Въвежда доводи за злоупотреба с право от страна на
процесуалния представител на ищеца, имащо за цел получаването на възнаграждение под
формата на съдебни разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 08,04 лева,
представляваща престирана при начална липса на основание сума по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на
престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума
на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на
1
основание за осъщественото имуществено разместване.
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да
установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да
докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната
престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С
отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С
оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2
ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, въпреки направеното признание в отговора на
исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето
производство. Настоящият състав на съда счита, че Директива 93/13 предоставя на
потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на
договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност
трябва да се запази. Поради това режимът на разпределяне на съдебните разноски в
такова производство не трябва да възпира потребителя да упражни това право. (вж. в
този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Servicios Prescriptor y medios de pagos EFC,
C‑215/21, EU:C:2022:723, и т. 83 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г. В точка 99
от решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и
C‑259/19, EU:C:2020:578), Съдът е постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат
върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуалния неравноправен
характер на договорни клаузи.
2
Като заключение при предявен иск за установяване на недействителността на договор
за потребителски кредит или на отделна негова клауза, респективно за връщане на
престираното без основание, потребителят не следва да понесе отговорността за съдебни
разноски, освен при наличието на злоупотреба с процесуални права, доколкото кредиторът е
дал повод за завеждането на производството с включването на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор.
Ищецът има правно разноски в размер на 50лева за държавна такса.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. От приложения по делото договор за правна защита и
съдействие (л.64) не може да се направи извод, доколкото липсва индивидуализация, за кое
конкретно гражданско дело е сключен процесния договор за защита и съдействие. От
служебно изготвената справка се установява, че ищецът, чрез същия процесуален
представител, е инициирал образуването на 18 бр. граждански дела с идентичен предмет
срещу ответника. От изложеното не може да се направи извод, че страните са постигнали
съгласие за предоставянето на правна помощ конкретно по настоящето дело.
Отговорността за разноски е санкция срещу страната, която неоснователно е инициирала
правния спор, но не и средство за обогатяване. Напротив отговорността е деликтна и целта е
да се възстанови имущественото положение преди образуването на процеса, т.е.
извършените от страната разходи във връзка с хода на производството. При липса на
индивидуализация за кое конкретно гражданско дело е сключен представения договор за
правна защита и съдействие и при обективното наличие на 18 бр. идентични съдебни дела
не може да се направи категоричен извод, че страните са постигнали съгласие за
предоставяне на безплатна правна помощ по настоящето гражданско дело, поради което
претенцията по чл. 38 ЗА следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 08,04 лева, представляваща престирана при
начална липса на основание сума по договор за потребителски кредит № 649349/16.03.2022
г., ведно със законната лихва от 30.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да
заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, сумата от 50 лева, представляваща сторените
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4