РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Смолян, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500105 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 39/21.02.2022г., постановено по гр.д. № 1051/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Смолян, първостепенният съд е отхвърлил
предявения от „СПА КРЕАТИВ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Д.“ № , представлявано от
управителя – Г. К. против „МЕДИСОЛ 1“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Д. П.“ № **,
представлявано от управителя – Виктор Николов установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за разликата над 3 718,80 лв. до пълния
предявен размер от 10 718,80 лв. като погасен чрез прихващане.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 1103/04.03.2022г., депозирана от „СПА КРЕАТИВ“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Д.“
№ 107, представлявано от управителя – Г. К., чрез процесуалния представител
– адв. Г. К..
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна
1
процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.
С въззивната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му
отхвърлителна част. Твърди се от дружеството – жалбоподател, че
претендираните суми произтичат от записи на заповед, по които е налице
издадена заповед за изпълнение, като няма възражение по формалната страна
на документите. Липсва и възражение по автентичността на положените
подписи от управляващия дружеството поемател към момента на
подписването им.
В жалбата се твърди, че размерът на задълженията по записите на
заповед съответстват на подписания между страните анекс от 19.11.2018г.,
който е приложен като писмено доказателство по делото. Не са направени
твърдения и не са представени доказателства, удостоверяващи погасяването
на претендираните задължения. Излага се, че процесната сума от 7 000 лв., с
която частично е отхвърлена исковата претенция, е платена като аванс преди
подписването на договора между страните. Жалбоподателят твърди, че тази
сума е взета предвид, като цената по вече сключения договор е намалена със
същата.
Във въззивната жалба се поддържа оплакване, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че сумата от 7000 лв. е платена без правно
основание, тъй като договорът по който е представена спецификацията /с по –
голямата сума/ впоследствие не бил подписан. Според дружеството –
жалбоподател този извод е необоснован, доколкото противоречи на
установената по делото фактическа обстановка. От една страна е установено,
че между страните е развито само едно облигационно отношение,
обективирано в един договор, който е подписан и е произвел правните си
последици. От друга страна, ако първостепенният съд счита, че сумата от
7000 лв. е платена без правно основание, то тогава същата би трябвало да се
претендира от ответника /в настоящото производство въззиваем/в отделно
производство, а не в настоящото.
Излага се, че страните имат едно договорно отношение, свързано с
изграждането и декорацията на солните стаи. По това отношение има
преддоговорни отношения, разменени оферти, проектодоговори и
проектоспецификации. Извършеното плащане от 7000 лв. също е свързано с
договорното отношение, което не е спорно в отношенията между страните.
Според жалбоподателя, не се спори, че се касае за извършване на едни и същи
работи по едни и същи помещения /солни стаи/ в един и същи комплекс.
Намалената стойност на работите по подписания договор и респ. подписаната
спецификация се дължи не на намален обем на работа, а на приспаднат размер
на аванса по договора – 7000 лв. В първоначалната /преддоговорна/
спецификация е вписано че облицовката е 47,60 кв.м., а в подписаната
спецификация тя е 14,67 кв.м. Именно разликата от 33 кв.м. е на стойност
7000 лв. и квадратурата е вписана в такъв намален размер, за да се отчете
направеният аванс.
2
Жалбоподателят излага, че не е спорно между страните, че е направена
облицовка на двете солни стаи. Според същия, ако окончателно договорения
размер е 14,67 кв.м., това очевидно няма да е достатъчно даже за едната.
Твърди се, че записите на заповед, въз основа на които е издадена
заповедта за изпълнение, са издадени от въззиваемото дружество след
превода на аванса от 7000 лв. Необосновано е твърдението на въззиваемото
дружество, че с тази сума следва да се компенсират задълженията по
издадените записи на заповед, тъй като последните установяват задълженията
на дружеството – поемател към момента на издаването им, а този момент е
месеци след превода на аванса и очевидно е взет предвид при формиране на
размера на задълженията.
Предвид гореизложеното, дружеството – жалбоподател настоява за
отмяна на Решение № 39/21.02.2022г., постановено по гр.д. № 1051/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Смолян в отхвърлителната му част и
постановяване на ново, с което предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК да бъде уважен в пълен размер. Претендира и
присъждане на направените в първоинстанционното и въззивното
производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК писмен отговор от
въззиваемия – „МЕДИСОЛ 1“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. См., ул. „Д. П.“ № **, представлявано от управителя – В.
Н. не е постъпил.
В съдебно заседание пред въззивния съд, дружеството – жалбоподател –
„СПА КРЕАТИВ“ ООД – редовно призовано, не изпраща представител. От
пълномощника му – адв. К. е постъпило писмено становище, с което
поддържа въззивната жалба. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемото дружество -
„МЕДИСОЛ 1“ ООД – редовно призовано, не изпраща представител. От
пълномощника му – адв. К. е постъпило писмено становище, с което изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид оплакванията, изложени
във въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
лице, което има активна процесуална легитимация, като същата е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са
3
всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
По делото от страна на първостепенния съд е установената следната
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и се споделя от
настоящия въззивен съдебен състав:
Жалбоподателят – „СПА КРЕАТИВ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Д.“ № 107,
представлявано от управителя – Г. К., е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК. Въз основа на депозираното заявление е образувано ч.гр.д. №
1671/2021г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. Издадена е Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 1089/03.02.2021г., с
която е разпоредено длъжникът - „МЕДИСОЛ 1“ ООД да заплати на
кредитора – „СПА КРЕАТИВ“ ООД следните суми: 1 745,00 лв., дължим
остатък по запис на заповед, издаден на 19.11.2018г. от „МЕДИСОЛ 1“ООД в
полза на „СПА КРЕАТИВ“ ООД за сумата от 2 745,00лв. с падеж на плащане
17.12.2018г., както и сумата в размер на 8 973,80лв., дължима по запис на
заповед, издаден на 19.11.2018г. от „МЕДИСОЛ 1“ООД в полза на „СПА
КРЕАТИВ“ ООД за сумата 8 973,80лв. с падеж на плащане 17.01.2019г., както
и разноски в размер на 214,37лв. за ДТ и 580,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на
29.03.2021г., като и в срока по чл.414 ал.2 от ГПК- на 26.04.2021г., същият е
подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение по вземането по
издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане 07706/27.04.2021г. по ч.гр.д.№167182021г. на Районен
съд – гр. Пловдив съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, предмет на издадената по делото заповед за
изпълнение в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса, както и че ако не представи по делото
доказателства, че е предявил иска в посочения срок заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист ще бъдат обезсилени. Разпореждането е получено от
заявителя на 13.05.20221г. и на 08.06.2021г. е входирана исковата молба, по
която е образувано настоящото дело.
По делото е представен сключен между страните Договор за доставка и
монтаж на солна стаяоборудване, сключен на 14.09.2018г. между „МЕДИСОЛ
1“ООД гр.Пловдив, представлявано от управителя Н. Д. Й., като възложител и
„СПА КРЕАТИВ“ ООД гр.Бургас, представлявано от управителя Г. К. К.,
като изпълнител, с който изпълнителят се е задължил да достави и монтира по
поръчка на възложителя на обекта му, находящ се в гр.Пл., ул.“Н. К.“ №49-51
Солна стая-2 бр. с необходимите принадлежности, подробно описани в
Спецификация №1, представляваща неразделна част от този договор, а
възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя за извършените
доставка и монтаж на солна стая сумата, посочена в т.7 от договора,
определена в Спецификация №1.
4
В т. 3.1 от договора е предвидено, че възложителя има право да
прегледа в рамките на 5 работни дни извършената работа за недостатъци и
незабавно да уведоми доставчика, амо има такива. Отстраняването на
констатираните недостатъци е за сметка на изпълнителя. Съгласно т.7 от
договора цените на стоките се уточняват в Спецификация №1,
представляваща неразделна част от този договор и възлизат общо на 26
217,00лв. без ДДС. В т.8 от договора е предвидено плащането на уговорените
стоки да се извършва по банков път п ри следното разпределение: Етап 1-50%
от сумата по т.7 възлизаща на 13 380,00лв. без ДДС при подписване на
договора; Етап 2- 40% от сумата по т.7 възлизаща на 10 704,00лв. без ДДС
при готова конструкция преди доставка оборудване на солни стаи -2бр.; и
Етап 3- 10% от сумата по т.7 възлизаща на 2 745,00лв. без ДДС при предаване
на солната стая в завършен вид, изработването й и въвеждането й в
експлоатация, удостоверено с протокол. Представена е и спецификация №1,
подписана от страните ,в която са описани видовете работи за обзавеждане ,
оборудване, подово отопление и опънат таван на обща стойност 22 357,50 лв.
без ДДС / 26 829,00лв. с ДДС/.
Представен е и подписан от страните Договор за доставка и монтаж на
солна стаядекорация, сключен на 14.09.2018г. между „Медисол 1“ ООД
гр.Пловдив, представлявано от управителя Н. Д. Й., като възложител и „Спа
креатив“ ООД гр.Б., представлявано от управителя Г. К. К., като изпълнител,
с който изпълнителят се е задължил да достави и монтира по поръчка на
възложителя на обекта му, находящ се в гр.Пл., ул.“Н. К.“ №49-51 Солна стая-
2 бр. с необходимите принадлежности, подробно описани в Спецификация
№1, представляваща неразделна част от този договор, а възложителят се е
задължил да заплати на изпълнителя за извършените доставка и монтаж на
солна стая сумата, посочена в т.7 от договора, определена в Спецификация
№1. В г.3.1 от договора е предвидено, че възложителя има право да прегледа
в рамките на 5 работни дни извършената работа за недостатъци и незабавно
да уведоми доставчика, ако има такива. Отстраняването на констатираните
недостатъци е за сметка на изпълнителя.
Съгласно т.7 от договора цените на стоките се уточняват в
Спецификация №1, представляваща неразделна част от този договор и
възлизат общо на 8 973,80 лв. без ДДС. В т.8 от договора е предвидено
плащането на уговорените стоки да се извършва по банков път при следното
разпределение: Етап 1-50% от сумата по т.7 възлизаща на 8 973,80 лв. без
ДДС при подписване на договора; Представена е и Спецификация №1,
подписана от страните, в която са описани видовете работи за солна
декорация стени, оборудване, и облицовка на обща стойност 8 973,80 лв. без
ДДС.
Между страните е подписан анекс от 19.11.2018г. към договор от
14.09.2018г. за доставка и монтаж на солни стаи и договор от 14.09.2018 г. за
декорация на солни стаи страните са констатирали, че към момента на
подписване на анекса възложителят дължи на изпълнителя следните суми,
изискуеми по цитираните договори: по договор за оборудване2 745, 00лв. и
по договор за декорация- 8 973,80 лв. или общо сумата от 11 718,80 лв. В т.2
5
от анекса страните са уговорили,че възложителят следва да заплати
дължимите суми по договора за оборудване- 2 745,00 в срок до 17.12.2018г. и
по договора за декорация- в срок до 17.01.2019г. Съгласно т.3 от анекса
страните са уговорили, че за горните суми възложителят издава на
изпълнителя като поемател записи на заповед с падежи, съгл. т.2.
От представения в първоинстанционното производство Протокол за
монтаж на съоръжения от 07.12.2018г. се установява, че страните
констатирали извършени видове и количества строително – монтажни
работи, подробно описани в протокола, както и са установили , че
оборудването е монтирано и работи нормално, а съоръжението е без видими
дефекти
По делото са представени два броя записи на заповед. Първият запис на
заповед е с № 1 и е издаден на 19.11.2018г. в гр.Пл., с който издателят
„МЕДИСОЛ 1“ ООД гр.Пловдив, представлявано от управителя Н. Д. Й.,
безусловно и неотменимо се е задължил срещу представянето на този запис на
заповед да плати на „СПА КРЕАТИВ“ ООД гр.Б., представлявано от
управителя Г. К. К. или на негова заповед сумата от 2 745,00лв. без протест и
разноски на падеж 17.12.2018г. Мястото на плащане на задължението е гр.Б.
ж.к. „Л.“, ул.“Д. Д.“, бл.107.
Вторият запис на заповед е с № 2, като също датира от 19.11.2018г. в
гр.Пловдив, с който издателят „МЕДИСОЛ 1“ООД гр.Пловдив,
представлявано от управителя Н. Д. Й. безусловно и неотменимо се е
задължил срещу представянето на този запис на заповед да плати на „СПА
КРЕАТИВ“ ООД гр.Б., представлявано от управителя Г. К. К. или на негова
заповед сумата от 8 973,80 лв. без протест и разноски на падеж 17.01.2019г.
Мястото на плащане на задължението е гр.Б., ж.к. „Л.“, ул.“Д. Д.“, бл. 107.
Ответникът представя към отговора ни исковата молба Договор за
доставка и монтаж на солна стая – декорация от 23.08.2018г./подписан само
от възложителя –ищеца по делото/, според който изпълнителят се е задължил
да достави и монтира по поръчка на възложителя на обекта му в гр.Пл., ул.“Н.
К.“ №**** солна стая 2 бр. с необходимите принадлежности, подробно
описани в Спецификация №1, представляваща неразделна част от настоящия
договор, а възложителя се е задължил да плати на изпълнителя за
извършените доставка и монтаж на солната стая сумата, посочена в т. 7 на
договора. В т. 7 е уговорено, че цените на стоката, уточнена Спецификация
№1 възлизат общо на 14 049лв. без ДДС, като е предвидено плащането да се
извършва по банков път, както следва: Етап 1-50% от сумата по т.7 възлизаща
на 7 000 лв. и Етап 2 - 50% от сумата по т.7 възлизаща на 7 049,00лв. без ДДС.
Ищецът представя по делото Спецификация №1 / неподписана от страните/,
която твърди, че е към проектодоговора от 23.08.2018г.,, в която подробно са
описани видовете работи за декорация на стени, оборудване и облицовка на
обща стойност 14 049,00 лв. без ДДС /16 858,80 лв. с ДДС/.
По делото пред първоинстанционния съд са представени три броя
фактури, видно от които с фактура № *********/14.09.2018г. ответникът е
платил на ищеца по договор за солна стая сумата от 13 380,00лв. с ДДС, по
6
фактура № *********/07.11.2018г. ответникът е платил на ищеца по договор
сумата 10 704, 00лв. с ДДС и по фактура № **********/15.05.2019г. за сумата
от 2287,50лв. без ДДС / 2 745,00лв. с ДДС/, получена като от сумата 22
357,50лв. без ДДС е приспаднат аванс по фактура № *********/14.09.2018г. в
размер на 11 150,00лв. без ДДС и приспаднат аванс по фактура
№*********/07.11.2018г. в размер на 8 920,00 лв.без ДДС.
От представените по делото извлечения от сметка на „СПА КРЕАТИВ“
ООД по посочените три фактури има извършени плащания от „МЕДИСОЛ 1“
ООД , както следва: на 28.11.2018г. сумата от 10 704,00 лв. по фактура №
449/07.11.2018г., на 14.09.2018г. сумата от 13 380,00лв. по фактура №
321/14.09.2018г. и на 17.05.2019г. сумата от 1000 лв. по фактура №
1044/15.05.2019г. Неизплатеният остатък по последната фактура е в размер на
1 745,00лв. Няма спор, че дължимата сума по договор за доставка и монтаж
на декорация от 14.09.2018г. в размер на 8 973,80лв. като същата не е
заплатена от ответното дружество.
Видно от представеното движение по сметка на 24.08.2018г., единият от
съдружниците в „МЕДИСОЛ 1“ ООД – Н. М.Л. е превела по банков път на Г.
К. К. – управител на „СПА КРЕАТИВ“ ООД сумата от 7 000,00лв. с посочено
основание „плащане по договор“.
От приложените извлечения от дневник на покупките на „МЕДИСОЛ 1“
ООД дружеството е заплатило на „СПА КРЕАТИВ “ООД суми, както следва:
на 10.03. 2020г. ремонт на мелница настойност 72,00лв. с ДДС , на
27.03.2020г.- ремонт на дозатор на стойност 60,00 лв. с ДДС и на 17.08.2020г.-
отново ремонт на мелница на стойност 72,00 лв. с ДДС.
В хода на производството пред първоинстанционния съд са разпитани
свидетелите – Н. Л. /майка на Н. Л. – съдружник в „МЕСИДОЛ 1“ ООД/ и
Я.П. /служител на „СПА КРЕАТИВ“ ООД/.
От показанията на свидетелката Н. Л. се установява, че същата била
упълномощена от съдружниците в „МЕДИСОЛ 1“ ООД да проведе
преговорите и изобщо целият процес по изграждане на солните стаи, които
закупили от ищцовото дружество. Сочи, че й е известно за превод, който е
направен по банков път от 7 000 лв. и тази сума е включена в цената на
солните стаи, но не са приспаднати от цената по двата договора. Според
свидетелката Л., тези 7000лв. са включени в цената за оборудване на солните
стаи и декорацията, но не са взети предвид като платени при подписване на
записите на заповед. Свидетелката сочи още, че след като били сключени
договорите е имало рекламация по оборудването на солните стаи, което имало
дефекти. След монтажа, след 20-30-ия ден паднала част от мазилката и в
двете стаи, подовото отопление не работело както трябва- някои от кръговете
на подовото в стаите не работели. Халогенераторите за двете години, които
били в гаранция не спрели да се развалят и няколко пъти били пращани за
ремонт в Б.. Ремонтите били заплащани от „МЕДИСОЛ 1 ООД“. За двете
години халогенераторът е дефектирал около 15 пъти. Той продължава да
дефектира, макар че в момента друга фирма обслужва халогенераторите.
Свидетелят Я. П. сочи, че работи в „СПА КРЕАТИВ“ ООД. Занимава се
7
с гаранционен и извънгаранционен сервиз на оборудване- халогенератори и
др. Извършвал е пролетта и лятото на 2020г. два пъти ремонт на мелница и и
един път на дозатора на халогенератор на ответника. При ремонта установил,
че е имало прекъсване между кабела и буксата. Сочи, че при нормална
експлоатация, при почистване не е нужно да се разскача буксата, а е
достатъчно кабела да се изкара, за да се почисти и да се постави на място. И
мелницата и дозатора имали един и същи дефект. Ремонта се изразявал в
смяна на кабела с буксата. Според свидетеля, описаната повреда, наложила
ремонтите, се дължи на небрежна експлоатация.
При така установената от първостепенния съд фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните и изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. Производството по
чл.422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със
заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. Предявяването на иска по
чл.422 ГПК няма самостоятелно правно значение и до него се стига само след
успешно проведено производство по издаване на заповед за изпълнение и
депозирано от длъжника възражение или когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Тази пряка
обвързаност е отразена и в обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и че за иска се доплаща държавна такса, а не се внася изцяло нова
такава. Целта на иска по чл.422 ГПК е да установи дължимостта на вземането
на ищеца така, както е отразено в заповедта за изпълнение.
В представения по делото анекс страните са уговорили, че към момента
на сключването му ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 2
745,00лв. по договора за оборудване и 8 973,80лв. по договора да декорация
или общо 11 718,80лв. Установено е от представените доказателства за
плащане, че след сключването на анекса въззиваемото дружество е заплатило
на 17.05.2019г. сумата от 1000 лв. по фактура №1044/15.05.2019г. Няма спор
между страните, че остатъкът от тази фактура в размер на 1745,00лв. и сумата
от 8 973,80 лв. по договора за декорация или общо в размер на исковата сума
от 10 718,80 лв. не са платени от страна на въззивамия.
Безспорно установено от е от събраните по делото доказателства, че на
24.08.2018г. единият от съдружниците в „МЕДИСОЛ 1“ ООД – Н. М. Л. е
превела по банков път на Г. К. К. – управител на „СПА КРЕАТИВ“ ООД
сумата от 7000 лева с посочено основание „плащане по договор“. Това
обстоятелство не е спорно между страните и се признава от ищеца по делото
/въззивник в настоящото производство/.
В настоящия случай, правният спор между страните се свежда до това
дали при сключването на процесния Договор за доставка и монтаж на солна
стая – декорация между страните, сключен на 14.09.2018г., е взето предвид
извършеното от страна на въззиваемото дружество в полза на дружеството –
жалбоподател плащане на процесната сума от 7000 лева по проектодоговора
от 23.08.2018г., както и дали същата е извадена от сумата по окончателния
8
договор.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира депозираната
въззивна жалба за основателна, като не споделя изводите на първостепенния
съд за частична основателност на исковата претенция.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че между
страните са съществували преддоговорни отношения, обективирани в т.нар.
„проектодоговор“ от 23.08.2018г. /неподписан от страна на изпълнителя и
жалбоподател в настоящото производство – „СПА КРЕАТИВ“ ООД/.
При извършена от страна на въззивния съд съпоставка между
Спецификация № 1 към проекта за договор за солна стая-декорация на
стойност 14 049,00 лв. без ДДС и Спецификация № 1 към сключения между
страните договор за солна стая-декорация на стойност 8 973,80лв. без ДДС се
установява, че намалената стойност на работите по сключения между
страните договор и спецификацията към него се дължи именно на
приспаднатия аванс в размер на 7000 лева, заплатен от „МЕДИСОЛ 1“ ООД.
В спецификацията към проектодоговора от 23.08.2018г. е вписано, че
облицовката е 47,60 кв. м., а в подписаната от страните спецификация към
Договора от 14.09.2018г., същата е 14,67 кв.м. Следователно процесната сума
е взета предвид, като цената по сключения на 14.09.2018г. между страните
договор е намалена с тази сума, а квадратурата е в намален размер, за да се
отчете авансовото плащане.
В подкрепа на горния извод е представеният по делото Анекс от
19.11.2018г., видно от който страните са уговорили, че към момента на
сключването му, ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 2
745,00лв. по договора за оборудване и 8 973,80лв. по договора да декорация
или общо 11 718,80лв. Анексът е подписан между страните след извършеното
плащане на процесната сума от 7000 лева от страна на „МЕДИСОЛ 1“ ООД
на „СПА КРЕАТИВ“ ООД и същият има характер на признание за
съществуването на дълга.
В унисон с правните изводи на въззивния съд е обстоятелството, че като
писмено доказателство по делото е представен Запис на заповед № 2, който
също датира от 19.11.2018г. в гр.Пловдив, с който издателят „МЕДИСОЛ
1“ООД гр.Пловдив, представлявано от управителя Н.Д. Й. безусловно и
неотменимо се е задължил срещу представянето на този запис на заповед да
плати на „СПА КРЕАТИВ“ ООД гр.Б., представлявано от управителя Г.К. К.
или на негова заповед сумата от 8 973,80 лв. без протест и разноски на падеж
17.01.2019г. Записът на заповед също е издаден от „МЕДИСОЛ 1“ООД след
извършване на плащането на сумата от 7000 лева/на 24.08.2018г/.
Неоснователно в тази насока се явява възражението в отговора на
исковата молба, че представители на „МЕДИСОЛ 1“ ООД не съобразили, че
вече има извършено плащане на парична сума в размер на 7000 лева, като
същото не е взето под внимание при подписване на Записа на заповед. Това е
така, доколкото се касае за дружество, което упражнява търговска дейност и
от него се изисква полагане на квалифицираната грижа на „добрия търговец“,
която се определя в правната доктрина като грижата, която добрият,
9
почтеният и опитен търговец в, съответствие с даден бранш, обикновено
проявява при изпълнението на задълженията си.
Въззивният съд намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията
на свидетелката Н. Л., доколкото същата е заинтересована от изхода на
делото, предвид обстоятелството, че същата е майка на единият от
съдружниците в „МЕДИСОЛ 1“ ООД – Н. Л. и доколкото показанията и не
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства /два броя
записи на заповед и анекс/.
Показанията на свидетеля П. не следва да бъдат обсъждани от
настоящия съдебен състав, доколкото същите установяват обстоятелства,
свързани с възражението на процесуалния представител на въззиваемото
дружество за некачествено изпълнение по сключените договори, което не е
предмет на въззивното производство, доколкото липсва жалба от страна на
„МЕДИСОЛ 1“ ООД.
При така изложените правни съображения, настоящият съдебен състав
намира, че въззивната жалба е основателна, а атакуваното Решение №
39/21.02.2022г., постановено по гр.д. № 1051/2021г. по описа на Районен съд –
гр. Смолян ще следва да бъде отменено в частта, с която първостепенният съд
е отхвърлил предявения от „СПА КРЕАТИВ“ ООД против „МЕДИСОЛ 1“
ООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за разликата
над присъдения размер от 3 718,80 лв. до пълния предявен размер от 10
718,80лв., като погасен чрез прихващане.
Обжалваното Решение № 39/21.02.2022г., постановено по гр.д. №
1051/2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян ще следва да бъде отменено
и в частта за разноските, като с оглед изхода на спора и предвид цялостното
уважаване на исковата претенция, ще следа да бъде осъдено въззиваемото
дружество – „МЕДИСОЛ 1“ ООД да заплати на „СПА КРЕАТИВ“ ООД
съдебни разноски по водене на делото за двете инстанции в общ размер на
2298,74 лева, от които сумата от 1808,74 лева за първоинстанционното
производство и сумата от 490 лева, представляваща сторени разноски във
въззивното производство, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК.
В необжалваните части, атакуваното Решение № 39/21.02.2022г.,
постановено по гр.д. № 1051/2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян е
влязло в законна сила.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 39/21.02.2022г., постановено по гр.д. №
1051/2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявеният от „СПА КРЕАТИВ“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Д.“ № 107,
представлявано от управителя – Г. К. против „МЕДИСОЛ 1“ ООД, с ЕИК:
10
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. П.“ № **,
представлявано от управителя – В. Н. установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за разликата над присъдения размер от 3 718,80 лв. до
пълния предявен размер от 10 718,80 лв. като погасен чрез прихващане, както
и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„МЕДИСОЛ 1“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Д. П.“ № , представлявано от управителя – В. Н. дължи на„СПА
КРЕАТИВ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Д.“ № ***, представлявано от управителя – Г. К.
парична сума в размер на още 7 000 /седем хиляди/лева, представляваща
непогасена част от задължение по Запис на заповед № 1/ 19.11.2018 година и
Запис на заповед № 2/19.11.2018 година, за която сума по ч.гр.д.1671/2021 по
описа на Районен съд – гр.Пловдив е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК.
ОСЪЖДА „МЕДИСОЛ 1“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Д. П.“ № **, представлявано от управителя –
В.Н.да заплати на „СПА КРЕАТИВ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ж.к. „Л.“, бул. „Д. Д.“ № ***, представлявано от
управителя – Г. К. парична сума в общ размер на 2298, 74 лв./две хиляди
двеста деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща сторени разноски за двете съдебни инстанции.
В необжалваните части, атакуваното Решение № 39/21.02.2022г.,
постановено по гр.д. № 1051/2021г. по описа на Районен съд – гр. Смолян е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11