№ 263
гр. Варна, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600406 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпили са частна жалба от защитника на осъдения АЛ. Т. Т. и от самия осъден
срещу определение № 984, постановено на 24.11.2021 г. по ЧНД № 1190/21г. по описа на
ВОС, с което молбата на осъдения АЛ. Т. Т. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание лишаване от свобода в размер
на 6 години е оставена без уважение.
С частните жалби се навеждат доводи за наличието на реални доказателства за
поправянето и превъзпитанието на осъдения, каквито законът изисква, за да бъде допуснато
предсрочно освобождаване. Моли се атакуваното определение да бъде отменено, а молбата
на Т. да бъде уважена.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото
материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:
Подадените жалби са процесуално допустими, поради наличието на процесуална
легитимация, спазен е и срока. Разгледани по същество се преценяват като основателни по
следните съображения:
Осъденият А.Т. търпи общо наказание в размер на 6 години лишаване от свобода.
Изтърпяването на наказанието е започнало на 25.06.2018г.
Към датата на постановяване на атакуваното определение осъденият Т. е изтърпял 3
години, 8 месеца и 22 дни, зачетеният от арест период се равнява на 1 година, 9 месеца и 19
дни, а неизтърпяната част от наложеното наказание възлиза на 4 месеца и 29 дни, т.е
осъденият е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 2/3 от наложеното
1
му наказание, с което е изпълнено едното от условията за допускане на предсрочното му
освобождаване.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице противоречиви становища от
страна на компетентните лица, заради което е сметнал, че осъденият не е дал убедителни
доказателства за поправянето си. Постигнатите резултати на корекционния процес са
крайно недостатъчни и неустойчиви, в количествено и качествено изражение, за да
формират обосновано убеждение за успешно и необратимо приключен процес на
превъзпитание, каквото е изискването на закона.
Съставът на апелативният съд не споделя изводите на първата инстанция, поради
следните съображения:
Първоначалната оценка на риска от рецидив на лишения от свобода Т. е била на
високо ниво - 97 точки. Като основни зони на дефицит са били регистрирани: отношение
към правонарушението, жилищно устройване, трудова заетост, управление на финансите,
начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от
вреди по отношение на обществото е отчетен на средно ниво.
Актуалната оценка на риска от рецидив към 23.09.2021г. е с резултат 78 т.
Първоначалната оценка към 26.06.2018г. е била 97 т., т.е налице е спад с 19 пункта и
попада в средния диапазон за вероятност от рецидив, от които отношение към
правонарушението - спад със 7 пункта, междуличностни проблеми - спад с 5 пункта, вече не
е враждебен към другите лишени от свобода, умения за мислене - спад с 3 точки -разпознава
проблемите и вече не е импулсивен, начин на живот - спад с 3 точки, вече не е толкова
мнителен. Осъденият Т. е развил умения да предвижда резултатите от своите действия и да
се съобразява с нормите в обществото.
Поради заболяването, от което страда, не се е включвал в трудовия процес, но от м.
август 2021 г. Т. бил назначен за хигиенист в медицинския център на затвора.
Администрацията на затвора е потвърдила, че той не е конфликта личност и е
спазвал правилата за вътрешния ред мястото за лишаване от свобода. Поощряван е няколко
пъти: две писмени похвали и четири удължени свиждания. Няма наложени наказания.
Включвал се е в турнири по шах и белот, изготвял е есета по повод националните
празници. Планът за изпълнение на присъдата е насочен към създаване на умения да води
законосъобразен начин на живот и съобразяване с нормите в обществото, след връщането
му в нормалната среда.
По отношение на Т. е изготвена експертна справка за актуалното му психично и
емоционално състояние, в която се сочи, че резултатите бележат липса на симптоматика за
антисоциални нагласи и поведение. Безспорно е, че в становищата, изготвени от
затворническата администрация са направени изводи, че не е дал доказателства за своето
поправяне. Тези изводи се намират в противоречие, както с обективно установените факти,
така и с описаното в обстоятелствената част на становището. В становището, изготвено от
ИСДВР на 8-ма група в затвора се съдържа изявление, че за изминалия период от време при
2
Т. се отчита добросъвестност, не допуска нарушения на реда и дисциплината, тих,
неконфликтен, спокоен, повишена с личната отговорност към действия, преценки и
решения. Планирането на присъдата е насочено към реализиране на поставени близки цели
и приоритети и са очертани перспективи за справяне с живота на свобода. В същото време
обаче становището приключва с извод, че не е дал доказателства за поправянето си и не
следва да бъде условно предсрочно освободен.
Анализирайки всички обстоятелства, отнасящи се към поведението на лишения от
свобода Т. съставът на съда намира следното:
Член 439а, алинея трета от НПК прогласява принципа за цялостна оценка на
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В
текста на разпоредбата на член 439а от НПК са посочени критериите, по които следва да се
извърши тази оценка. Като доказателства за поправянето на подсъдимия неизчерпателно са
посочени добро поведение, участие в трудови образователни и обучителни
квалификационни и спортни дейности, специализирани програми за въздействие и
общественополезни прояви. От личното досие на лишения от свобода Т. е видно, че той е
участвал в трудови дейности като хигиенист към медицинския център, спортни прояви по
шах и белот, извършвал е общественополезни прояви като писане на есета по случай
националните празници. Същият е изпълнявал плана по изпълнение на присъдата
добросъвестно, което е довело до чувствително намаление на оценката за риск от проява на
повторение на престъпна дейност. Осъденият Т. е с висше образование - компютърен
специалист, има семейство, което би оказало поддържаща и положителна роля в процеса на
превъзпитание. Психологическата справка от психолога на затвора е в смисъл, че у лишения
от свобода Т. е отчетена липса на симптоматика за антисоциални нагласи и поведение.
Съставът на апелативния съд счита, че тези обективни факти са достатъчни за да се приеме,
че е налице трайна промяна в поведението на осъдения Т.. Тези обстоятелства дават
основание да се заключи, че Т. е дал доказателства за своето поправяне. На последно място,
следва да се съобрази, че остатъка от изтърпяване на наказанието е минимален и условното
предсрочно освобождаване на осъдения Т. ще повлияе поощрително и стимулиращо неговия
процес на превъзпитание и по-нататъчната му ресоциализация в обществото. Съдът
констатира наличие на противоречие между оценките на затворническата администрация и
установените обективни факти от всички документи, приложени към досието на осъдения
Т.. Настоящата инстанция намира, че следва да се даде приоритет на установените
обективни промени в поведението на осъдения Т. и същият да бъде поощрен чрез условно
предсрочно освобождаване. Постановявайки условното предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на 4 месеца 8
дни, считано от датата на изпълнение на настоящото определение, съгласно чл. 70, ал. 6
предл. 2-ро НК следва да се определи изпитателен срок в размер на този остатък. Съдът
счита, че не следва да се определя пробационна мярка, поради малкия изпитателен срок,
респ. малкия остатък от наказанието.
Всички изложени по-горе обстоятелства позволяват на ревизиращата инстанция да
3
достигне до изводи, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по смисъла
на чл.70, ал.1 от НК. Следователно, частните жалби са основателни, а определението на
първоинстанционния съд като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.345 от НПК, настоящият състав на
Апелативен съд - Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №984 на Варненски окръжен съд, постановено
в публично заседание на 24.11.2021г. по ЧНД №1190/2021 по описа на същия съд.
ОСВОБОЖДАВА АЛ. Т. Т., ЕГН **********, роден в гр. Варна, живущ в гр.
Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“, № 308, вх.5, ет.7, ап.98 УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от
изтърпяване на останалата част от наложено му с присъда по НОХД № 1279/2018 г. на
Окръжен съд-Варна общо наказание от шест години лишаване от свобода в размер на
неизтърпения остатък от 4/четири/ месеца 8/осем/ дни.
УСТАНОВЯВА изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от 4 /ЧЕТИРИ/
месеца И 8/ОСЕМ/ дни, считано към датата на изпълнение на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4