Решение по дело №4733/2020 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер  260484                           22.04.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На шести ноември                                      двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова 

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    4733 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

         

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0435-000184/01.07.2020г. на *** 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на С.П.П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и 50 лв. за нарушение на чл. 104А ЗДвП.

          Жалбоподателят П. чрез повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание.

          Въззиваемата страна Второ РУ ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 19.06.2020г. около 11.15 ч. жалбоподателят С.П. управлявал лек автомобил марка “БМВ Х5” с рег. № ***в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ 156. Движейки се по булеварда, жалбоподателят завил надясно към бензиностанция ЕКО и спрял. Още в навлизането си в бензиностанцията с автомобила намиращите се там свидетели – М.Д. и П.Д. – и двамата полицейски служители към 02 РУ, възприели, че управлявайки автомобила водачът няма поставен обезопасителен колан, както и че говори по телефона. Предвид констатираното от тях, свид. П.Д. съставил АУАН за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, както и на чл. 104А ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателят П. е санкциониран с глоби в размер на по 50 лв. за всяко едно от констатираните нарушения.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, както и от съставения АУАН. В своите показания същите са потвърдили отразените обстоятелства в АУАН. Настоящият съдебен намира, че тези показания изхождат от непредубеден източник и се явяват логични, последователни и неопровергани от събрания по делото доказателствен материал, поради което изцяло се възприемат от съда. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на разпитания по инициатива на жалбоподателя свидетел Е.М.А., който сочи, че влизайки в бензиностанцията жалбоподателят не е говорел по телефона, а чак като е спрял, но при работещ двигател на автомобила. За това обстоятелство съдът се доверява на показанията на полицейските служители, за които по делото  не се установяват причини да дават неистински показания, за разлика от свид. А., който сам заявява, че познава жалбоподателя като приятел на чичо му, което съдът отчита като мотив за  даване на показания, подкрепящи неговата (на жалбоподателя) защитна теза. Така или иначе по същество и показанията на свид. А. сами по себе си не са годни да опровергаят факта на извършеното нарушение по чл. 104А, доколкото самият той потвърждава, че жалбоподателят е говорел, докато автомобилът е бил все още в режим на управление – с работещ двигател, а и това е първия момент, в който възприел действията на жалбоподателя. Свид.А. посочи в проведената очна ставка със свид.Д., че не е видял дали при самото влизане в бензиностанцията жалбоподателя е говорел по телефона. На практика за съставомерното деяние той не е възприел началото на ситуацията, за която свидетелстват самите полицейски служители.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно в случая е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както беше посочено по-горе съдът кредитира изцяло показанията на двамата полицейски служители, които се явяват съответни едни на други и на отразените в АУАН фактически констатации. В конкретния случай презумптивна сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не се разколебава. Ето защо съдът намира, че по делото се установява с категоричност факта на извършените нарушения, а именно: че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят П. е управлявал своя лек автомобил, като е използвал мобилен телефон по време на движение, без наличие на устройство “свободни ръце”, с което е нарушил нормата на чл. 104А ЗДвП и без да е поставил обезопасителен колан по време на движение при наличие на такъв в лекия автомобил – нарушение на чл. 137А, ал. 1, предл. 1 ЗДвП.

Правилно е приложен закона и в неговата санкционна част. Нормата на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП сочи, че водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан се санкционира с глоба в размер на 50 лева. Същото е наказанието и по т.6 на посочената норма за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

 Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото конкретните нарушения не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от този вид.

          При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

          Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0435-000184/01.07.2020г. на *** 02 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на С.П.П., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 104А ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.