РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501757 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
Жалба с вх. № 2756 от 09.09.2021г. по описа на ДСИ при Районен съд – Айтос
против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Айтос,
изразяващи се в извършен на 02.09.2021г. въвод във владение на недвижим
имот, а именно – недвижим имот, представляващ Лозе, цялото с площ от
12 740 кв.м., находящо се в м. „Могилата“ в землището на гр. Айтос,
съставляващо имот № 175008 по плана на същата местност, трета категория
на земята по отношение на трето на изпълнителното производство лице.
В жалбата се посочва, че един ден преди извършването на въвода
на съдебния изпълнител е представен Предварителен договор за закупуване
на имота от 01.05.2008г. с твърдение, че трето лице владее процесния имот
много преди образуване на изпълнителното производство и преди
образуването на съдебното производство, въз основа на което е издаден
изпълнителния титул. В жалбата се посочва, че владението е продължило
повече от десет години – явно, несмущавано, без каквото и да е прекъсване и
демонстративно – както по отношение на взискателите по изпълнителното
1
дело, по отношение на длъжника по същото, така и по отношение на всички
останали трети лица. Излага се твърдение, че владението на имота е
придобито десетилетие преди завеждането на делото, по което е издадено
изпълняваното решение и се излага твърдение, че имотът е придобит по
давност.
В жалбата се посочва, че предвид заявените права, които
изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител е следвало да отложи
изпълнението и да даде на третото лице тридневен срок да поиска от
районния съд спиране на изпълнението.
Претендира се действията на съдебния изпълнител да бъдат
отменени.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по жалбата – М. Н. Т. и В.Н. Т. – А. депозират
по делото писмено становище, в което оспорват жалбата, като твърдят, че
жалбоподателя никога не е ползвал имота, а в хода на продължилото съдебно
производство се е установило, че имота се ползва от ответника Д. З. З...
Посочва се, че с така подадената жалба се твърдят неверни обстоятелства, в
противоречие с фактическите твърдения по гр. дело № 854/2018г., по което е
издаден изпълнителния лист.
В съдебно заседание въззиваемите – М. Н. Т. и В.Н. Т. – А. в
съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорват жалбата и
считат, че следва да бъде оставена без уважение.
Ответната страна по жалбата – Д. З. З.. не депозира писмен
отговор на жалбата и не изразява конкретно становище по основателността й.
В съдебно заседание ответната страна по жалбата – Д.З. се явява
лично и изразява становище, че жалбата следва да бъде уважена.
По делото са депозирани Мотиви от Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Айтос.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
На основание чл. 435, ал. 5 от ГПК въвод във владение на
недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във
владение на имота преди предявяване на иска, решението, по който се
изпълнява. На основание чл. 437, ал. 2 от ГПК подадените от трети лица
жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя,
длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
В конкретния случай е безспорно, че образуваното изпълнително
дело № 169/2020г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд - Айтос е въз основа на депозирана молба от страна на М. Н. Т. и В. Н. Т.
против Д. З. З.. и представен Изпълнителен лист № 20 от 19.08.2020г.,
издаден въз основа на Решение № ІІІ-127/07.08.2020г., постановено по гр.
дело № 1054/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, по силата на който е
осъден Д. З. З.. да предаде на М. Н. Т. и В.Н. Т. – А. владението на следния
недвижим имот – Лозе с площ от 12 740 кв.м. в м. „Могилата“ в землището на
гр. Айтос, съставляващо имот № 175008 по плана на същата местност, поради
изтичането на срока на сключения между страните Договор за наем от
03.04.2008г.
Въз основа на представено по изпълнителното дело Определение
№ 342 от 15.09.2020г., постановено по гр. дело № 2748/2020г. по описа на
ВКС на РБ, с което е спряно изпълнението на въззивно решение, постановено
по въззивно гр. дело № 1054/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас,
Държавният съдебен изпълнител с Постановление от 29.09.2020г. е спрял
изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.
282, ал. 2 от ГПК. По делото е представено и Определение № 60206 от
26.07.2021г., постановено по гр. дело № 3450/2020г. по описа на ВКС на РБ е
отменено спряното с Определение № 342/15.09.2020г., постановено по частно
гр. дело № 2748/2020г. по описа на ВКС на РБ, изпълнение на Решение от
07.08.2020г., постановено по въззивно гр. дело № 1054/2019г.
С Разпореждане от 09.08.2021г., постановено по изпълнителното
дело, Държавният съдебен изпълнител е насрочил въвод във владение на
недвижимия имот, находящ се в землището на гр. Айтос, м. „Могилата“ за
02.09.2021г. от 10.00 часа по местонахождението на имота.
По делото – на дата – 01.09.2021г. е постъпила Молба с вх. №
2666 от Я. Н. И., с която се посочва, че по силата на предварителен договор за
3
покупко-продажба притежава самостоятелни права върху земеделската земя и
всички подобрения, извършени в недвижимия имот – предмет на въвода и се
претендира да му бъде даден срок, указан в закона, за да поиска спиране на
изпълнението от Районен съд – Айтос.
В изпълнителното производство е представен Предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 01.05.2008г., от който е видно, че
Д. З. З.. в качеството му на продавач се е задължил да продаде, а Я. Н. И. в
качеството му на купувач се е задължил да закупи следния недвижим имот –
лозе, находящо се в землището на гр. Айтос, м. Могилата с площ от 12, 740
дка, съставляващо имот № 175008 по плана на землището на с. Айтос.
Безспорно е, че представения предварителен договор за покупко-продажба от
01.05.2008г. е сключен в писмена форма, а подписите на договарящите страни
не са нотариално заверени.
По делото – от представения Протокол за въвод във владение на
недвижим имот от 02.09.2021г., от който е видно, че на 02.09.2021г.
съдебният изпълнител е пристъпил към принудителното отнемане на
недвижимия имот – лозе с площ от 12 740 кв.м. в местността Могилата в
землището на гр. Айтос , съставляващо имот № 175008 по плана на същата
местност. От представения по делото протокол се установява, че съдебният
изпълнител е заварил в имота съпругата на Я.И. – Д. И., която чрез своя
процесуален представител представя предварителен договор, приложен към
делото, който е сключен в писмена форма и не е вписан. Съдебният
изпълнител посочва, че молбата да не бъде извършен въвод във владение е
оставена без уважение, тъй като от правото на чл. 523 от ГПК може да се
ползва само лице, което е придобило владението на имота след завеждане на
делото, по което е издадено изпълняваното решение, а в настоящия случай
третото лице не противопоставя права на взискателя, тъй като сключеният
договор не поражда никакви права още повече по отношение на взискателите.
С оглед приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
3/10.07.2017г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015г. по описа на
ОСГК на ВКС ако третото лице е придобило владението преди завеждане на
делото, по което е издадено изпълняваното решение, като твърди че
притежава права върху имота, които изключват правата на взискателя, въвод
не може да бъде извършен. В този случай третото лице не е обвързано от
4
постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. В този
случай е налице спор за права, който не може да бъде решен от съдебния
изпълнител в рамките на производството по принудителното изпълнение. По
отношение на това трето лице правата на взискателя не са установени с
надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за
реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по
аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши
въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото
владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху
него и дали те са противопоставими на взискателя. Изводът следва от
обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на
взискателя не обвързват това трето лице, за разлика от хипотезата на чл. 523,
ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал.
3 ГПК. Именно по тази причина третото лице, придобило владението върху
имота преди завеждане на делото, не може да се ползва от предвидената в чл.
523 и чл. 524 от ГПК защита, а и няма интерес от същата. Същото трето лице
има правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК, като за да
бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението
и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за
обжалване на извършени въвод не води до санирането му, тъй като в този
случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76
от ЗС срещу взискателя.
От посоченото следва, че в случаите, когато имотът, предмет на
въвода, се владее от трето лице, което е установило владението си преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение,
съдебният изпълнител не може да въведе взискателя във владение на имота, а
ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 от ГПК. След като поради съществуваща
законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде
отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 от ГПК, тъй като отлагане е възможно само
по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до
неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК защита в
случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди
завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От
5
съществуващата между двете алинеи на чл. 523 от ГПК връзка следва, че от
защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК могат да се ползват не всички
трети лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде
извършен по силата на ал. 1. В случай, че третото лице е придобило
владението преди завеждане на делото, взискателят ще трябва да понесе
последиците от това, че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да
предяви нов такъв срещу третото лице.
Съобразявайки мотивите на цитираното тълкувателно решение,
настоящата инстанция намира, че следва да се приеме, че законът е задължил
съдебния изпълнител, ако при въвода намери в имота трето лице, различно от
длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има
качеството на държател или на владелец и ако е налице второто - откога
датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези
обстоятелства. В този случай, съдебният изпълнител е длъжен служебно, а
третото лице при условията на пълно и главно доказване, да установи по
изпълнителното дело, дали владението е придобито преди завеждане на иска,
по който е издадено изпълнителното основание или след това. Ако не бъде
категорично установено, че владението е установено преди завеждане на
делото решението, по което се изпълнява, едва тогава следва да намери
приложение редът по чл. 523, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 524 от ГПК.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 523 от ГПК визира само и единствено
лицата, които са започнали да владеят имота след завеждане на делото,
решението по което се изпълнява, но не и лице, което заявява права от преди
завеждане на делото, решението по което се изпълнява (какъвто е конкретния
случай).
В своята жалба, Я.И. твърди, че се намира в имота преди
завеждане на делото, решението по което се изпълнява, а именно – от
01.05.2008г. въз основа на сключен Предварителен договор за покупко-
продажба на имот, сключен с Д. З. З.. – длъжник в изпълнителното
производство (задълженото лице да предаде имота на взискателите М.Т. и В.
Т. – А.).
Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по
делото доказателства, съдът намира, че в конкретния случай не е установено
обстоятелството, че владението на процесните имоти е предадено от Д. З. З..
6
на завареното в имота трето лице преди предявяването на иска, по който е
издадено съдебното решение, което се изпълнява. Безспорно е, че
жалбоподателят установява своето владение с представения по делото
Предварителен договор от 01.05.2008г., сключен между него и Д. З. З.., но на
основание чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ, какъвто представлява
представеният по настоящото дело предварителен договор от 01.05.2008г.,
има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. Взискателите – М.Т. и В.Т. безспорно имат
качеството на трето лице по смисъла на цитираната норма, защото не са
страна по предварителния договор и техния подпис не е положен на
документа. Предварителният договор не е нотариално заверен, нито са налице
някои от другите предпоставки на чл. 181 от ГПК. Следователно
фактическият извод за датата на сключване договора, а от там и за предаване
на владението, не може да бъде противопоставен на взискателя и не може да
се приеме по несъмнен и категоричен начин, че Я. Н. И. установява по делото
своето владение преди предявяване на иска, решението, по който се
изпълнява в настоящото образувано изпълнително производство.
По делото не са представени други доказателства пред настоящата
инстанция, от които да се направи извод, различен от изложеното. Сочените
доводи, че имотът се владее явно, необезпокоявано, демонстративно и без
прекъсване повече от десет години са голословни твърдения, неподкрепени
от доказателства по делото.
При това положение и с оглед на заявените права от страна на
жалбоподателя, съдът намира, че не се установява обстоятелството
владението по отношение на имота да е започнало за него от преди
предявяване на исковата молба, решението по което се изпълнява от съдебния
изпълнител. При положение, че жалбоподателят черпи своите права от
длъжника по изпълнителното дело, дори и да се приеме, че той е започнал
своето владение след предявяване на иска, решението по който се изпълнява,
то съдебният изпълнител отново е следвало да отнеме имота и да изпълни
7
постановено съдебно решение, тъй като не се сочат права, които да изключват
правата на взискателя по смисъла на чл. 523 от ГПК. В този смисъл,
настоящата инстанция намира наведените доводи в съдебно заседание за
неоснователни, тъй като както бе посочено по-горе чл. 523, ал. 2 от ГПК дава
защита единствено на лице, което е започнало да владее имота след завеждане
на делото, по което е издадено изпълняваното решение и което заявява права,
които изключват правата на взискателя. Първата предпоставка на посочената
разпоредба не е налице, за да намери приложение в конкретния случай
посочената разпоредба на чл. 523, ал. 2 от ГПК – лицето, което е намерено в
имота при извършване на въвода във владение действително заявява
собствени права, но твърди, че владението по отношение на имота е
започнало преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното
решение. В случай, че лицето твърди, че се намира във владение на имота
преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение то
защитата му е по чл. 435, ал. 5 от ГПК – чрез жалба против действията на
съдебния изпълнител. Както бе посочено по-горе – доказателството, което е
представено, за да се докажат правата на жалбоподателя е без достоверна
дата и няма как да докаже твърденията, че владението на имота е започнало
от датата, посочена в предварителния договор, а именно – през 2008г., поради
което и правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е извършил
въвода във владение.
Мотивиран от изложеното, съдът намира депозираната жалба от
страна на Я. Н. И. против извършеното от страна на Държавен съдебен
изпълнител изпълнително действие – Протокол за въвод във владение,
обективирано в Протокол от 02.09.2021г. и осъществено по изпълнително
дело № 169/2020г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд - Айтос за неоснователна и счита, че същата следва да бъде оставена без
уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на ответната страна по въззивната жалба – М. Н. Т. и В. Н. Т. и да
им бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 800
лева, представляващи възнаграждение за адвокат. Доказателство за
направените разноски е представено на лист 30 от настоящото производство –
Договор за правна защита и съдействие, сключен между М.Т. и В.Т. и адвокат
8
Станчев, в който изрично е отбелязано, че договореното възнаграждение за
адвокат в размер на 800 лева е изплатено в брой.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 2756 от 09.09.2021г.
по описа на Държавен съдебен изпълнител от Я. Н. И. от гр. Б., ул. „В. Л.“ №
*, ет. * против действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд -
Айтос, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот,
обективирано в Протокол от 02.09.2021г. и осъществено по изпълнително
дело № 169/2020г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд – Айтос, извършен на 02.09.2021г. по отношение на недвижим имот,
представляващ Лозе, цялото с площ от 12 740 кв.м. в местността Могилата, в
землището на гр. Айтос, съставляващо имот 175008 по плана на същата
местност.
ОСЪЖДА Я. Н. И., ЕГН ********** от гр. Б., ул. В. Л. № *, ет. *
да заплати на М. Н. Т., ЕГН ********** и В. Н. Т., ЕГН ********** – двете от
гр. С., Община С,, ул. „К.“ № *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.
„Хан Крум“ № 38, ет. 1 – адвокат Радостин Станчев сума в размер на 800
(осемстотин) лева, представляваща направените по делото разноски в
настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9