№ 58
гр. Ямбол, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20252300500055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Д. от гр.***, подадена от пълномощника
му адв.М.Б. от АК–Ямбол, срещу Решение №723/20.12.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №2784/2024г. по описа на този съд, в частта, с която е изменен и
увеличен размера на определената по гр.д. №2793/2021г. на ЯРС дължима от Д. Д. на
малолетното дете Г. Г., род. на *****г. месечна издръжка, за разликата над 300лв. до размера
на 420лв. месечно и на основание чл.150 от СК Д. Д. е осъден да заплаща на Г. Г. Г. от гр.***,
като майка и законен представител на малолетното дете Г. Г. посочената разлика като част от
месечна издръжка в размер на 420лв., считано от 09.09.2024г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката.
Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС в оспорената му част е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и
необоснованост. Според въззивника определената от съда месечна издръжка е значително
завишена, тъй като не е съобразена с възрастта и нуждите на малолетното дете, с
възможностите на бащата да заплаща присъдената издръжка, както и със събраните и
приложени по делото писмени и гласни доказателства, които са налични и относими към
момента на разглеждания период. За себе си въззивникът сочи, че в периода 20.05.2020г.-
06.12.2024г. е работил като шофьор, като за девет месеца през 2024г. е получил общо
7 514,92лв. брутно трудово възнаграждение или 751 лв. средно-месечно, а с представено по
делото платежно нареждане е установил, че банковата му сметка е закрита, като с
наличността по банковата сметка е бил погасен кредит. Счита, че районният съд
неоснователно не е приел и ценил представеното платежно нареждане за погасения банков
кредит с мотив, че това писмено доказателство не е представено своевременно и на
основание чл.312, ал.2 от ГПК по отношение на същото е настъпила преклузия, като
изтъква, че платежното нареждане е представено във връзка с произнесено от съда
протоколно определение в първото по делото открито съдебно заседание за разкриване на
банкова тайна. Въззивникът намира, че неправилно съдът е кредитирал и издадена от
1
психолог „служебна бележка“ за това, че малолетното дете посещава веднъж седмично
психолога и заплаща 40лв. на посещение, тъй като служебната бележка не е доказателство за
плащане на посочената в него сума. В обобщение въззивникът изтъква, че
първоинстанционният съд неправилно е ценил и анализирал доказателствата по делото, при
което е формирал неправилния извод за нуждите на детето и необходимата месечна
издръжка от общо 653,25лв. за задоволяване на тези нужди. Бащата изтъква, че в случая е
изминал период от 3 години от последното определяне на дължимата от него месечна
издръжка за детето му, през който период детето е израснало и са се увеличили
потребностите му, но той доброволно е завишил даваната от него издръжка, заплащал е
240лв. месечно, а детето е на 5 години и не е със специални потребности, като понастоящем
бащата е безработен и майката, която също е задължена за издръжка следва да участва с
повече средства, тъй като няма здравословни проблеми или други пречки, препятстващи я да
полага труд и да реализира доходи.
По тези съображения моли ЯОС да отмени атакувания съдебен акт в частта, с
която предявеният иск за издръжка е уважен за разликата над 300лв. до размера от 420 лв., с
присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата Г. Д. Г., малолетна, чрез своята майка и законен представител Г. Г. Г.,
представлявана от пълномощника адв.С.Г., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на съда е правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие със събрания по делото
доказателствен материал, като съдебният акт е обоснован, тъй като съдът, формирайки
своето вътрешно убеждение е постановил решението в унисон с опита и с правилата на
логическото мислене, отчитайки правилно връзките между явленията. В мотивите на
решението, според въззиваемата, ЯРС подробно и изчерпателно е обсъдил събрания по
делото доказателствен материал, извел е правилни фактически и правни констатации, на
които е основал постановеното решение. По тези съображения моли ЯОС да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно
и обосновано, с присъждане в полза на въззиваемата направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника адв.Б., който излага
доводи в доразвитие на оплакванията в жалбата и акцентира върху обстоятелството, че
бащата продължава да работи по ТПО с трудово възнаграждение в размер на минималната
за страната работна заплата, а получаваните командировъчни пари не са трудово
възнаграждание и нямат постоянен характер. Моли за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна в с.з., чрез пълномощника адв.Г., оспорва жалбата и пледира
за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с присъждане
на разноските, направени пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
С подадената до ЯРС искова молба от 09.09.2024г. малолетната Г. Д. Г., род. на
*****г., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Г. Г., двете от гр.***, е
предявила против своя баща, ответника Д. Г. Д. от гр.***, иск по чл.150 СК.
За да претендира увеличение на даваната от баща й месечна издръжка от 170 лв.
на 600лв., ищцата е навела обстоятелства, с които е обосновала изменение на нуждите си
спрямо тези, при които през 2021г. е била определена издръжката й. Твърденията са за
нарастване на потребностите с оглед изминалия период от време и нуждите й от облекло,
храна, спортни занимания, развлечения, почивка и др., както и наличен психологичен
проблем, за който се провеждат психотерапевтични сесии от клиничен психолог и за
заплащането на който разход също са необходими средства.
С отговора на исковата молба ответникът Д.Д. е оспорил иска за разликата над
сумата 300лв. месечна издръжка за дъщеря му с твърдението, че от началото на 2024г.
доброволно е завишил издръжката за детето в размер на 240лв. месечно и с възраженията, че
реализираният от него средно-месечен доход е в размер на 880лв., варира в границите между
2
623,02лв. и 1208,35лв., че не притежава имоти и не получава допълнителни доходи от други
източници, а нуждите на детето не обосновават претендираната издръжка от 600лв., както и
че не са налице сочените специфични психологични потребности на детето.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е
установена с представените писмени и събраните гласни доказателства, правилно е разкрита
от първоинстанционния съд и е непроменена пред настоящата инстанция:
Не е налице спор и е установено, че малолетната ищца Г. Д. Г., род. на *****г., е
рождено дете на майката Г. Г. Г. и на бащата Д. Г. Д.. С влязлото в сила на 13.10.2021г.
Решение №289/13.10.2021г. по гр.д.№2793/2021г. по описа на ЯРС, съдът на основание
чл.127, ал.1 от СК е одобрил сключеното между родителите на детето Г. споразумение,
съгласно което на майката Г.Г. е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето, постановено е детето да живее при своята майка, на бащата е
определен режим на лични отношения с детето и същият се е задължил да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 170лв., считано от 03.09.2021г. При постановяване на
съдебното решение ищцата е била на две навършени години, като липсват данни какви
доходи са реализирали родителите на детето към този момент.
Понастоящем малолетната Г. е на 5 години и 6 месеца, установено е, че през
2024/2025г. детето е записано и посещава ДГ„Валентина“- Ямбол, като за допълнително
избрани дейности - народни танци, диско танци и забавно пеене за детето се заплаща
седмична такса от по 3лв. за първите две дейности и 4,50лв. за третото занимание. Пред
първата инстанция са събрани като писмени доказателства две служебни бележки от
клиничния психолог Д.Ц., установяващи, че от м.март 2024г. веднъж седмично се провеждат
психотерапевтични сесии с детето, поради прояви на прекомерна възбудимост, екстремални
реакции като отказ да пребивава в дома на баща си и необходимост от подобряване на
приемането на заявката, като цената на сесията е в размер на 40лв. Според служебна
бележка, издадена от друг клиничен психолог – Д.А., в периода 29.02.2024г.- 07.03.2024г.
също са били проведени няколко психотерапевтични сесии с детето Г. по повод екстремални
реакции на отказ да пребивава в дома на баща си и нужда от временно асистиране на
връзката им в присъствието на познат възрастен или социален служител.
Разпитаната по делото като свидетел Р.К. с показанията си е потвърдила, че от
м.март 2024г. малолетната Г. посещава частен психологичен център в гр.Сливен, където на
детето се оказва професионална помощ за подобряване на връзката с неговия баща, а
свидетелката Др.А. (посочена от ответника) е дала показания, че научавайки от исковата
молба за психологичния проблем на дъщеря си, ответникът, заедно със свидетелката, е
посетил психолога в гр.Сливен, който ги информирал, че не е налице здравословен проблем,
но детето е с буен и своенравен характер и това налага работа върху характера на детето.
За бащата по делото е установено с представени трудов договор и допълнително
споразумение към него, че считано от 20.05.2020г. Д.Д. е работил по трудово
правоотношение с „Ес Ес Джи Логистикс“ООД гр.София на длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Установено е с издадената от работодателя му
служебна бележка, че в периода м.02.2024г.- м.07.2024г. Д.Д. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на общо 5 800,88лв. или 966,81лв. средно -месечно, като съгласно
справка на НАП получаваното като размер БТВ от ответника е размерът и на осигурителния
му доход. Установено е, че на 06.12.2024г. трудовото правоотношение на Д.Д. е прекратено
по почин на работодателя „Ес Ес Джи Логистикс“ООД, поради намаляване обема на
работата.
По делото са събрани писмени доказателства и е установено, че в периода от
06.03.2020г.- 28.10.2024г. бащата-ответник е имал активна сметка в евро в „Уникредит
Булбанк“АД, по която сметка е получавал плащания и е извършвал разплащания. От
издадените от банката извлечения от банковата сметка в евро на Д.Д. е установено, че в
относимия за издръжката на детето Г. период от м.01.2024г. до 25.09.2024г., бащата е
получавал по банков път не само трудовото си възнаграждение от работодателя „Ес Ес Джи
Логистикс“ООД, но и плащане на командировъчни пари. Така на 26.02.2024 г. е получил
командировъчни с левова равностойност от 3 285,79лв., на 28.03.2024г. - 2000 лв., на
12.04.2024г. - 2253,93 лв., на 24.04.2024г. - 4547,30 лв., на 27.05.2024г.- 733,44лв., на
3
26.06.2024г. -3422,70 лв., на 26.07.2024г. - 4517,97 лв. и на 29.08.2024г. - 4864,15 лв. Общата
сума на командировъчните пари в периода м.02.-м.08.2024г. е в размер на 25 625,28лв. или
3 660,75лв. средно-месечно. На 25.09.2024г. ответникът е извършил превод на сумата
12316,41 евро (24 088,80лв.) по сметка на баща си Г.Д.Г. с основание „за погасяване на
кредит“.
За майката на ищцата Г.Г. не се спори, че е безработна. Същата има и друго
рождено дете - Х.Д.М., малолетен, род. на *****., понастоящем ученик в 4-ти клас на ОУ
„Николай Петрини“-гр.***. Бракът на Г.Г. с бащата на Х. е прекратен, като упражняването
на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, местоживеенето
на детето е определено при нея, а дължимата от бащата месечна издръжка е определена на
130лв. месечно. Не е имало спор, че понастоящем Г.Г. продължава да съжителства с бащата
на Х., който работи като международен шофьор. Установено е, че малолетният Х. проявява
симптоми на дислексия и дисграфия, има значителни трудности в усвояването на учебния
материал и му предстои освидетелстване от ТЕЛК, като с него работят клинични психолози
– факт, установен и с показанията на св. К.. Според същата свидетелка, майката Г.Г. не
работи, тъй като се грижи за децата си, предвид специалните потребности на по-голямото
дете Х..
При тези фактически данни, с постановеното по спора решение ЯРС е уважил
иска за увеличение на дължимата от ответника издръжка за дъщеря му от 170лв. на 420лв.
месечно, при общо дължима от двамата родители сума в размер на 653,25лв. месечно. За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че са настъпили съществени изменения в
условията, при които е бил определен предходния размер на издръжката за детето – то е
пораснало, нараснали са потребностите му от храна, облекло, образование и др. на фона на
нарастващата инфлация в страната, възникнала е необходимост от допълнителни средства за
занимания в детската градина и за заплащане на психологичните сеанси. Съдът е приел, че
са нараснали и доходите на бащата, който в периода м.04.-м.08.2024г. е реализирал доходи
между 4 000лв. и 6 000лв. месечно, а през м.09.2024г. е превел сумата 12 316,41евро по
сметката на свой близък, с които средства е разполагал и е могъл да осигури издръжката на
дъщеря си. Независимо от прекратяване на трудовото му правоотношение в хода на висящия
процес, ЯРС е приел, че бащата е трудоспособен и може с оглед натрупания професионален
опит и квалификация да реализира по-високо възнаграждение от минималната работна
заплата в страната.
Решението на ЯРС е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Съображенията за този извод са следните:
Предявеният иск за изменение на месечната издръжка за ищцата Г. правилно е
квалифициран от първостепенния съд по чл.150 СК. Съгласно тази норма и разпоредбата на
чл.142,ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите
на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143, ал.2 СК правило е, че
задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като
законът (чл.142,ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката - той е равен на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента е 1 077лв., или
минималният законов размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете възлиза в
размер на 269,25лв. месечно.
За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение
на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Според задължителната съдебна практика на ВКС -
Постановление №5/1970г. на Пленума, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. С издръжката следва да се осигуряват условия на
живот, каквито децата биха имали, ако родителите живеят заедно, съгласно ППВС
№5/1981г.
Предвид тези разяснения на закона, съдебната практика и доказаните по делото
факти, в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение в
4
нуждите на детето – от последното определяне на размера на издръжката за него е изминал
период от три години, през който период съществено са се променили потребностите му. То
е пораснало, изменили са се обичайно присъщите му нужди от храна и облекло, започнало е
да посещава детска градина, в която са настъпили и проявени допълнителни културни и
социални потребности, за които са необходими средства, проявило е и психологичен
проблем, нуждаещ се от преодоляване и изискващо парични средства. Както се посочи, за да
бъде уважен иска по чл.150 СК, достатъчно е да е налице изменение или в нуждите на
нуждаещото се от издръжка ненавършило пълнолетие дете, или изменение във
възможностите на задължения за издръжка родител, като в случая е осъществена едната от
алтернативно посочените предпоставки.
Съдът приема, че е налице и втората предпоставка - настъпила е промяна и във
възможностите на задълженото за издръжката на детето лице – бащата Д.Д.. Доходите на
двамата родители са базата за установяване на финансовите им възможности да участват в
издръжката на децата си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970г., а в същия
смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред първата
съдебна инстанция са представени доказателства за получавано от бащата средно-месечно
брутно трудово възнаграждение от 966,81лева, както и суми от командировъчни пари
средно–месечно в размер на 3 660,75лв. или общо 4 627,56лв. Пред въззивната инстанция се
установи, че след като на 06.12.2024г. е било прекратено трудовото правоотношение на
бащата, на 24.02.2025г. той отново е започнал работа като международен шофьор при същия
работодател. За майката е установено от въззивната инстанция, че е безработна и
понастоящем, но същата е в трудоспособна възраст и при липса на данни да е
възпрепятствана да полага труд поради здравословни или други обективни причини, съдът
приема, че може да реализира месечни доходи поне в размер на минималната за страната
работна заплата от 1 077лв. Второто й дете Х. е на възраст, при която самостоятелно
посещава училище и може да се обслужва, и независимо от наличния психологичен проблем
на детето, същият не налага постоянен надзор над него, като изборът и решението на
майката да се грижи за детето е взето едностранно от нея. За другото си малолетно дете - Х.
майката също дължи издръжка, а за бащата не се твърди и не е установено да има
задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие низходящи, освен към ищцата.
След като съобрази посочените по-горе факти, както и обстоятелството, че
задължението на бащата - ответника да заплаща издръжка на малолетната ищца е
безусловно, а майката има и непосредствената грижа за отглеждането и възпитанието на
детето, както и задължение за издръжка към друго малолетно дете, ръководейки се от
законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на Г., която е на
5г. и 6м., при отчитане нуждите на детето на тази ниска възраст и наличния психологичен
дефицит, са необходими средства от общо 640лв. месечно - с оглед изискването с издръжката
да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно.
От тази обща сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката и
вземайки предвид съотношението на материалните възможности на двамата родители,
бащата следва да поеме по-голяма сума в размер на 370лв. месечно от издръжката за детето,
а разликата в размер на минимума по чл.142, ал.2 СК от 270лв., следва да се заплаща от
майката, която престира и грижите в натура за детето.
При така възприетите фактически положения и правни изводи ЯОС констатира,
че същите не съвпадат с разрешението по спора, дадено от първата инстанция с обжалваното
решение. Същото следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за изменение на
издръжката на детето за разликата над сумата 370лв. до размера на сумата 420лв., като за
посочената разлика искът за издръжка следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. В останалата му обжалвана част решението следва да се потвърди.
Неоснователно е оплакването на ответника, че при определяне на издръжката за
ищцата районният съд неправилно е преценил материалните му възможности. Вярно е, че
по делото е установено, че месечният размер на получаваното от бащата трудово
възнаграждение е близък до минималната работна заплата, но същият е реализирал и
командировъчни пари, с които средно-месечните му възможности са в посочения по-горе
размер от 4 627,56лв. Безспорно при съобразяване нормата на чл.215 КТ командировъчните
пари представляват обезщетение, а не са елемент от трудовото възнаграждение. Същите
5
нямат постоянен характер и не представляват част от трудовото възнаграждение, тъй като по
своя характер и естество са необходими разходи като пари за пътни, дневни, квартирни и
други, и са свързани с изпълнение на конкретно поставени задачи. Независимо от правния
им характер обаче, командировъчните пари са доход за работещия по трудово
правоотношение, който доход подлежи на съобразяване при определяне материалните
възможности на задължения за издръжка родител, тъй като според задължителното за
съдилищата ППВС №5/70г.– т.6 възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, а не само от
получаваното трудово възнаграждение. При правилно приложение на материалния закон и
на посочената задължителна съдебна практика районният съд е приел, че с доходите от
командировъчни пари и от получаваното трудово възнаграждение ответникът има
възможност да задоволява както собствената си издръжка, така и да участва с повече
средства в издръжката на дъщеря си. При съобразяване и на установения от въззивната
инстанция нов факт ( чл.235,ал.3 ГРК), че отново е възникнало трудово правоотношение на
бащата с работодателя „Ес Ес Джи Логистик“ООД, изводът, който ЯОС прави е, че
материалните възможности на бащата му позволяват да престира определения по-горе
размер за издръжката на детето Г., при отчитане и на предназначението на
командировъчните пари. В случай, че по действащия трудов договор доходът на ответника
бележи траен спад, на разположение на бащата също е иска по чл.150 КС за изменение чрез
намаление на дължимата от него издръжка за дъщеря му.
Основателно е оплакването на въззивника, че в нарушение на съдо-
производствените правила районният съд не е приел като доказателство представеното от
него платежно нареждане за погасен кредит. По отношение на това доказателство ЯОС
споделя довода на ответника, че не е настъпила преклузия на права, тъй като същото е
представено във връзка с уважено от съда в о.с.з. на 05.11.2024г. искане на ищцата за
установяване движението на сумите по банковите сметки на бащата. Касае се за ново
доказателство по смисъла на чл.147, ал.1, т.1 ГПК, което страната не е представила
своевременно, тъй като не е във връзка с твърдения и искания на ищцата по исковата молба
и е след доклада на съда по чл.312, ал.2, вр. с чл.146 ГПК. Това процесуално нарушение на
съда обаче не е повлияло на решаващата му дейност, тъй като съдът е приел за установен
факта на извършения от ответника превод на сумата 12 316,41евро по сметката на баща му и
с посоченото основание – за погасяване на кредит. Правилна е и преценката на районния
съд, че плащането на сумата не следва да се съобразява при определяне на материалните
възможности на бащата с оглед задължението му за издръжка към ищцата, тъй като
разходите, които всеки от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на
битовите си условия, като напр. изплащане на заем, наем, кредит и др., не следва да се
спадат от общия му доход, когато въз основа на него се определя издръжката на
ненавършило пълнолетие дете. В този смисъл е константната съдебна практика и това
принципно положение е обосновано от безусловния характер на задължението за издръжка
на ненавършило пълнолетие дете, че задължението за издръжка на дете е от първи ред и
задълженото лице не следва само да се поставя в положение на невъзможност да дава тази
издръжка, сключвайки един или повече договори за заем, кредит и др. От подобно
поведение страната не може да черпи права, нито съдът е длъжен да съобразява размера на
издръжката за едно дете с обстоятелството дали и към колко кредитори е задължен
родителят.
Също основателно е възражението на бащата-въззивник, че издадената от
психолога служебна бележка не е доказателство за плащане на посочената в бележката сума
от 40лв., но същото възражение не променя решаващите изводи на съдебните инстанции,
тъй като релевантният за спора факт, който е установен по несъмнен начин е, че детето Г.
има установен психологичен проблем. И независимо, че детето не е с трайно установени
специфични дефицити от психологично естество, извън съмнение е, че е необходимо да се
работи с детето, за да може този психологичен проблем да бъда повлиян и преодолян, а за
това са необходими средства, които следва да бъдат отчетени, каквато правилна преценка е
извършил и първостепенният съд.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, решението на първата
инстанция следва да се отмени и в частта, с която на ответника е възложено заплащането на
ДТ за разликата над сумата 288лв. до размера на 360лв. Въззивникът има право и на същия
6
на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му се присъдят сторените разноски пред тази
инстанция, които съразмерно с отхвърлената част от иска възлизат в размер на 202,67лв.
(при общ размер на разноските от 486,40лв.- ДТ и адв.възнаграждение).
Въззиваемата – ищцата по делото също има право на разноските пред въззивната
инстанция съразмерно с уважената част от иска, но до приключване на устните състезания
(крайният срок, до който могат да бъдат правени искания за присъждането на разноски и да
бъдат представени доказателства за извършването им), същата не е доказала размер на
сторени разноски и такива не й се присъждат. Срещу решението на ЯРС в частта на
присъдените на ищцата разноски пред първата инстанция въззивникът не е заявил
оплакване, нито искане за отмяна и въззивната инстанция не извършва проверка на съдебния
акт в тази му част.
ЯОС констатира, че ЯРС е допуснал очевидна фактическа грешка, изразила се в
изписването на ЕГН на ответника в диспозитива на решението, която грешка следва да се
поправи по реда на чл.247 ГПК от първата инстанция, по инициатива на съда.
Окръжният съд установи също, че при постановяване на първоинстанционното
решение ЯРС не се е произнесъл и по цялото искане на ищцата, като липсва отхвърлителен
диспозитив по претенцията за издръжка за разликата над сумата 420лв. до заявения размер
от 600лв., но процедура по чл.250 ГПК за допълване на решението може да се проведе по
искане на страната, направила искането, като в случая искане по чл.250 ГПК не е заявено от
ищцата.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №723/20.12.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по
гр.д. №2784/2024г. по описа на този съд в частта, с която е изменен и увеличен размера на
определената по гр.д. №2793/2021г. на ЯРС дължима от Д. Г. Д. на малолетното дете Г. Г.,
род. на *****г. месечна издръжка, за разликата над 370лв. до размера на 420лв. месечно и
на основание чл.150 от СК Д. Д. е осъден да заплаща на Г. Г. Г. от гр.***, като майка и
законен представител на малолетното дете Г. Г. посочената разлика, считано от 09.09.2024г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката, както и в частта, с която Д. Г. Д. е
осъден да заплати ДТ за разликата над сумата 288лв. до размера на 360лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. Г., малолетна, род. на *****г., ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител Г.Г.Г. с ЕГН **********, двете от
гр.***, ж.к.****, бл.**, ет.**, ап.**, против Д. Г. Д. от гр.***, ул.*****№**, ЕГН
**********, иск по чл.150 СК за изменение на размера на дължимата от бащата Д. Г. Д. на
детето Г. Д. Г. месечна издръжка за разликата над сумата 370лв. до размера на 420лв., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №723/20.12.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №2784/2024г. по описа на този съд, в останалата му обжалвана част,
с която е изменен и увеличен размера на определената по гр.д. №2793/2021г. на ЯРС
дължима от Д. Г. Д. на малолетното дете Г. Г., род. на *****г. месечна издръжка, за
разликата над 300лв. до размера на 370лв. месечно.
В останалата му част Решение №723/20.12.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №2784/2024г. по описа на този съд, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., малолетна, род. на *****г., ЕГН **********, представлявана
от своята майка и законен представител Г.Г.Г. с ЕГН **********, двете от гр.***, ж.к.*****,
бл.**, ет.**, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Д. от гр.***, ул.*****№**, ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски пред въззивната инстанция в размер на
202,67лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
7
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8