Решение по дело №9335/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260350
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100509335
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 23.02.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на дванадесети октомври през 2021 г. в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: В. ПЕЙЧИНОВА

          мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ

 

при секретаря В.И.ова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9335 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

           

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 77189 от 27.04.2020 г. СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 2210/2018 г. е намалил по предявения от Й.М.Р. против С.А.С. иск с правно основание чл.30 ЗН извършеното от М.Й.Р., починал на 03.02.2017 г. с нотариален акт № 123, н.д.№ 846/2010 г. от 10.11.2010 г. на нотариус С.Т.в полза на С.А.С. дарение на ½ ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в гр.София, жк „*********ведно с избено помещение № 3 заедно с 1,843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото със сумата от 14 796,48 лв., като е възстановил запазената част на Й.М.Р. от наследството на М.Й.Р. с 14 796,48/92734 ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в гр.София, жк „*********ведно с избено помещение № 3 заедно с 1,843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.А.С. с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е извън кръга на наследниците по закон на М.Р., поради което приемането на наследството по опис от Й.Р. се явява материална предпоставка за уважаване на предявения от него иск по чл.30 ЗН.Излага доводи, че с отговора на исковата молба е възразил, че при приемане на наследството по опис ищецът целенасочено не е посочил наследствени имоти, които са му били известни и на основание чл.64 ЗН е изгубил изгодите, свързани с извършеното от него приемане на наследството по опис.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъждал събраните по делото гласни доказателства напълно изолирано от всички останали доказателства по делото и е възприел безкритично показанията на едната свидетелка, без да отчита нейната пристрастност и заинтересованост, а е дискредитирал показанията на другата, като ги тълкува неправилно, превратно и изопачено.Излага подробни доводи, че мотивите на първоинстанционния съд относно показанията на свидетелката Л.Р.са неубедителни и противоречиви.Въззивникът твърди, че от събраните по делото доказателства е установено, че към момента на открИ.е на наследството Й.Р. е знаел, че неговият баща и наследодател М.Й.Р. е бил съсобственик освен на посочените от него в производството по приемане на наследството по опис имоти, на още 10 имота, находящи се в землището на с.Долна Диканя, община Радомир, че целенасочено не ги е посочил и на основание чл.64 ЗН е изгубил изгодите, свързани с приемане на наследството по опис, което има за последица невъзможността да реализира правото си на възстановяване на запазената му част от наследството на баща му М.Й.Р. по отношение на ответника поради липсата на задължителната материалноправна предпоставка по чл.30, ал.2 ЗН.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-Й.М.Р. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е обяснил ясно и аргументирано защо не кредитира показанията на свидетелката Л.Р..Твърди, че чрез разпита на посочената свидетелка ищецът не е успял да проведе главно и пряко доказване на знание у доверителя му, което е предпоставка за приложението на чл.64 ЗН, и че е недопустимо да се правят изводи за знание за други наследствени имоти само на базата на догадки и предположения.Поддържа становище, че по делото липсват преки доказателства за знанието на ищеца, че баща му се опитва да продава имоти в с.Долна Диканя към момента на приемане на наследството по опис.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.Ищецът- Й.М.Р. твърди, че баща му М.Й.Р. е починал на 03.02.2017 г. и с ответника са негови  наследници по закон, като той е приел наследството по опис.Твърди, че към момента на смъртта си баща му е притежавал 1/30 ид.част от  следните земеделски земи: нива, находяща се в гр.София, р-н „Красна поляна“, местност „Смърдан“ с площ от 7 339 кв.м. и идентификатор 68134.1111.41; ливада, находяща се в гр.София, р-н „Красна поляна“, м. „Смърдан“ с площ от 3 118 кв.м. и идентификатор 68134.1111.188; земеделска земя друг вид, находяща се в гр.София, р-н „Красна поляна“, м. „Смърдан“ с площ от 1 413 кв.м. и идентификатор 68134.1111.341 на обща стойност 7 913 лв. съгласно оценката на вещото лице към момента на приемане на наследството по опис, а стойността на полученото от всеки от наследниците е 3 956 лв.С нотариален акт № 123, н.д.№ 846/2010 г. баща му и съпругата му са дарили на ответника С.С. придобития от тях в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 21, находящ се в гр.София, жк „*********.Ищецът излага твърдения, че частта на наследодателя му от дарения апартамент многократно надвишава стойността на оставеното от него имущество след смъртта му, и че с направеното дарение е накърнил запазената му част от наследството, която възлиза на 1/3.Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.30 ЗН да намали направеното от М.Й.Р. дарение, обективирано в нотариален акт № 123, н.д.№ 846/2010 г. на нотариус С.Т.с размера на накърнената запазена част на Й.М.Р. и да възстанови същата запазена част.

С определение № 195317/17.08.2017 г. СРС, 117 с-в, по ч.гр.д.№ 26813/2017 г. е допуснал приемането по опис на наследството, останало от М.Й.Р. от наследника му-Й.М.Р., което наследство се състои от: ливада от 3 118 кв.м., находяща се в гр.София, р-н „Красна поляна“, м. „Смърдан“ с площ и идентификатор 68134.1111.188 с пазарна цена от 62 360 лв.; земеделска земя от 1 413 кв.м., находяща се в гр.София, р-н „Красна поляна“, м. „Смърдан“ с площ и идентификатор 68134.1111.341 с пазарна стойност от 28 260 лв. и нива с площ от 7 339 кв.м., находяща се в гр.София, р-н „Красна поляна“, местност „Смърдан“ и идентификатор 68134.1111.41 с пазарна цена от 146 780 лв.

Видно от удостоверение за граждански брак на РНС-В.Левски М.Й.Р. и Л.И.С.са сключили граждански брак на 30.04.1980 г.

Видно от договор за покупко-продажба на жилище рег.№ 178 от 05.07.1984 г., сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, М.Й.Р. е закупил апартамент № 21, находящ се в гр.София, жк „*********със застроена площ от 60,47 кв.м. заедно с избено помещение № 3 и 1,843% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

С нотариален акт № 123, н.д.№ 846/2010 г. е оформен договор, с който М.Й.Р. и Л.И.Р.са дарили на С.А.С. апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4360.9.3, находящ се в гр.София, жк „********/стар блок ********ведно с избено помещение № 3 и с 1,843% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като дарителите са си запазили правото на ползване върху дарявания имот заедно и поотделно безвъзмездно и до края на живота на всеки един от тях.

Видно от удостоверение за наследници № РЛН17-УГ01-2314/14.02.2017 г. М.Й.Р. е починал на 03.02.2017 г. и е оставил за наследници по закон: 1. Л.И.Р.-съпруга и 2.Й.М.Р. -син.

С решение № ГБ1/01.09.1998 г. на ОСЗГ-Овча купел по заявление вх.№ 0025/25.11.1991 г. на М.Й.М.е възстановено правото на собственост на наследниците на А.И.Л.върху земеделски земи, находящи се в м. „Смърдан“, както следва: 1.Ливада от 1,552 дка, имот № 011027 по картата на землището и 2. Нива от 7,340 дка, имот № 012064.

С решение № ГБ5С/16.06.1999 г. на ОСЗГ-Овча купел по заявление вх.№ 0025/25.11.1991 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на А.И.Л.върху земеделски земи, находящи се в м. „Смърдан“, както следва: 1.Ливада от 5,670 дка, имот № 012052 и 2.Ливада от 3,119 дка, имот № 012053.

С решение № 08-ТР/24.06.1998 г. на ПК-гр.Р.на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне в землището на с.Долна Диканя на наследниците на А. и Б.И.Л.е възстановено правото на собственост, както следва: 1. Нива от 4,006 дка в м. „Чешмите“, имот № 050035; 2. Нива от 4,404 дка  в м. „Маклище“, имот № 072032; 3. Нива от 5,306 дка, м. „Делин валог“, имот № 078024.

Видно от удостоверение за наследници № 2104/27.04.2017 г. на СО-р-н „Красна поляна“ А.И.Л.е починал на 21.07.2001 г. и е оставил за наследници по закон: 1.В.И.Л.-брат, починал на 07.10.1999 г. и оставил за наследници: Т.И.П.-дъщеря; Е.И.П.-дъщеря; К.И.Л.-син; 2.П.И.Ч.-сестра, починала на 05.04.1972 г. и оставила за наследници: Н.Й.П.-дъщеря, починала на 11.07.2004 г.; Р.Й.В.-дъщеря, починала на 22.11.2004 г.; С.Й.З.-дъщеря; М.Й.Р.-син, починал на 03.02.2017 г.; М.Й.М.-дъщеря; В.Й.Б.-дъщеря, починала на 07.06.1996 г. и оставила за наследница Й. Б.Д.; 3.Й. И.Л.-брат, починал на 07.06.1971 г. и оставил: К.Й..Л.-син; В.Й.Ч.-дъщеря, починала на 02.08.2013 г.; Д.Й.Ч.-дъщеря, починала на 11.03.200 г. и оставила за наследник О.Н.Ч.син; 4.Б. И.Л., починал на 18.08.1995 г. и оставил: Х.Б.Ц.-дъщеря, починала на 24.08.2011 г.; Н.БЛ.-син и 5.И. И. П.а-сестра, починала на 27.05.1995 г. и оставила: Н.Д.П.-син, починал на 15.06.2004 г. и М.Д.П.-син, починал на 18.08.2006 г.

Видно от представените съдебни удостоверения на СРС съответно от 03.10.2003 г. и от 29.04.2004 г. М.Д.П. и Н.Д.П. са се отказали от наследството на А. И.Л., като отказите са вписани в специалната книга на съда под № 277/2003 г., съответно № 136/2004 г.

С решение № 08-ТР/24.06.1998 г. на ПК-гр.Р.на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне на наследниците на И.П.Л.е възстановено правото на собственост върху: 1. Нива от 6,177 дка, м. „Забърде“, имот № 036052; 2. Нива от 3,617 дка, м. „Реджовица“, имот № 041012; 3.Нива от 4,613 дка, м. „Гаста круша“, имот № 048100; 4. Нива от 4,604 дка в м. „Разливо“, имот № 051155; 5. Нива от 3,806 дка, м. „Маклище“, имот № 073008.

От представеното удостоверение за наследници № 908/10.10.1991 г. на км.Долна Диканя е видно, че И.П.Л.е починал през 1974 г.  и е оставил за наследници: 1.П.И. Ч.-дъщеря, починала и оставила за наследници: Н.Й.П.-дъщеря; Р.Й.В.-дъщеря; С.Й.З.-дъщеря; М.Й.Р.-син и В.Й.Е.-дъщеря и М.Й.М.-дъщеря; 2.Й. И.Л.-син, починал и оставил за наследници: К.Й..Л.-син; В.Й.-дъщеря и Д.Й.-дъщеря; 3.А. И.Л.-син; Б. И.Л.-син; Е. И.-дъщеря и И. /В./ И.Л.-син.

С решение № 08-ТР/24.06.1998 г. ПК-гр.Р.на основание чл.27 ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне е възстановила на наследниците на Й.Р. Ч. правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.Долна Диканя върху: 1.Нива от 3,090 дка в м. „Боснешки рид“, имот № 030034; 2. Нива от 2,102 дка в м. „Гаста круша“, имот № 048205.

Видно от удостоверение за наследници № 1528/23.03.2015 г. Й.Р. Ч. е починал на 27.03.1983 г. и е оставил за наследници по закон: 1.Н.Й.П.-дъщеря, починала на 11.07.2004 г.; 2. Р.Й.В.-дъщеря, починала на 22.11.2004 г.; 3.М.Й.Р.-син; 4.В.Й.Е.-дъщеря, починала на 07.06.1996 г.; 5.М.Й.М.-дъщеря и 6.С.Й.З.-дъщеря.

Представен е договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2012 г., от който е видно, че М.Й.Р. е изтеглил от Банка „ДСК“ ЕАД кредит в размер на 5 000 лв. за срок от 60 месеца при месечна вноска в размер на 145,00 лв. на 12.12.2012 г., по 113,61 лв. за периода 07.01.2013 г.-07.11.2017 г. и 98,08 лв. за м.12.2017 г.

Видно от представените по делото вносни бележки за периода м.03.2017 г.-м.07.2017 г. кредитополучателят е платил в полза на кредитодателя сума в общ размер на 1 086,04 лв., като с вносна бележка от 12.07.2012 г. кредитът е погА. окончателно.

Видно от акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК от 13.09.2017 г. към посочената дата размерът на задълженията за данък върху недвижими имоти за 2012 г. възлиза на 137,31 лв., а за такси за битови отпадъци-на 73,82 лв. или общо 211,13 лв.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице М.М. е установено, че пазарната оценка на апартамент № 21, находящ се в гр.София, жк „********* с площ от 60,47 кв.м. към момента на открИ.е на наследството на М.Й.Р.-03.02.2017 г. с подобренията, описани в т.V от становището от 04.04.2019 г., е 95 026 лв., а без подобренията-92 734 лв.Към датата на дарението-10.11.2010 г. пазарната оценка на апартамента е 77 902 лв. без подобренията.Пазарната оценка към момента на открИ.е на наследството на М.Й.Р.-03.02.2017 г. за следните имоти е, както следва: 1.Нива в гр.София, м. „Смърдан“ с площ от 7 339 кв.м. и идентификатор 68134.1111.41-62 500 лв.; 2.Ливада в гр.София, м. „Смърдан“ с площ от 3 118 кв.м. и идентификатор 68134.1111.188-23 500 лв.; 3. Земеделска земя друг вид в гр.София, м. „Смърдан“, с площ от 1 413 кв.м. и идентификатор 68134.1111.341-9 000 лв.Пазарната оценка на описаните в отговора на исковата молба имоти към 03.02.2017 г., находящи се в землището на с.Долна Диканя е, както следва: 1.Нива от 4, 006 дка с идентификатор 22085.50.35-3 017 лв.; 2.Нива от 4,404 дка с идентификатор 22085.72.35-3 318 лв.; 3.Нива от 5,306 дка с идентификатор 22085.78.24-3 301 лв.; 4.Нива от 6,177 дка, идентификатор 22085.36.52-4 208 лв.; 5.Нива от 3,617 дка с идентификатор 22085.41.12-2 487 лв.; 6.Нива от 4,613 дка с идентификатор 22085.48.100-2 871 лв.; 7.Нива от 4,604 дка с идентификатор 11085.51.155-2 866 лв.; 8.Нива от 3,806 дка, идентификатор 22085.73.8-3 116 лв.; 9.Нива от 3,090 дка с идентификатор 22085.30.34-1 943 лв. и 10.Нива от 2,102 дка с идентификатор 22085.48.205-1 377 лв.

От заключението на допълнителната техническа експертиза на вещото лице М.М. е установено, че настоящата пазарна стойност на процесния апартамент с подобренията е 103 128,00 лв., а без подобренията-100 836,00 лв.Пазарната стойност на нива в гр.София, м. „Смърдан“ с площ от 7 339 кв.м. и идентификатор 68134.1111.41 е 62 736 лв.; на ливада в гр.София, м. „Смърдан“ с площ от 3 118 кв.м. и идентификатор 68134.1111.188-23 691 лв.; на земеделска земя друг вид в гр.София, м. „Смърдан“, с площ от 1 413 кв.м. и идентификатор 68134.1111.341-9 394 лв. Пазарната стойност на описаните в отговора на исковата молба имоти към 03.02.2017 г., находящи се в землището на с.Долна Диканя е, както следва: 1.Нива от 4, 006 дка с идентификатор 22085.50.35-3 017 лв.; 2.Нива от 4,404 дка с идентификатор 22085.72.35-3 318 лв.; 3.Нива от 5,306 дка с идентификатор 22085.78.24-3 301 лв.; 4.Нива от 6,177 дка, идентификатор 22085.36.52-4 208 лв.; 5.Нива от 3,617 дка с идентификатор 22085.41.12-2 487 лв.; 6.Нива от 4,613 дка с идентификатор 22085.48.100-2 871 лв.; 7.Нива от 4,604 дка с идентификатор 11085.51.155-2 866 лв.; 8.Нива от 3,806 дка, идентификатор 22085.73.8-3 116 лв.; 9.Нива от 3,090 дка с идентификатор 22085.30.34-1 943 лв. и 10.Нива от 2,102 дка с идентификатор 22085.48.205-1 377 лв. или общо 28 504 лв.

С нотариален акт № 164 по н.д.№ 535/2019 г. е оформен договор за продажба на имоти, находящи се в с.Долна Диканя от Л.И.Р., Г.П. Д.В.Г.Ш., Г.К.И.ова, Т.И.П., С.Й.З., С.П.С., К.И.Л., О.Н.Ч., Д.С.Ч., Е.И.П., К.Й..Л., Т.И.Т., Й.М.Р., М.Й.М., Д.М.Д., П.Й.Г.и Т.Н.Д.на П.Г.П..

С нотариален акт  № 119 по н.д.№ 682/2019 г. е оформен договор за продажба на имоти, находящи се в с.Долна Диканя от Л.И.Р., Г.П. Д.В.Г.Ш., Г.К.И.ова, Т.И.П., С.Й.З., С.П.С., К.И.Л., О.Н.Ч., Д.С.Ч., Е.И.П., К.Й..Л., Т.И.Т., Й.М.Р. и М.Й.М.на П.Г.П..

Разпитаната по делото свидетелка Л. Р.-майка на ответника твърди, че живее в процесния апартамент със сина си от 35 години.Заявява, че след придобИ.е на имота са правили основен ремонт на банята през 2011 г.-изчистена е старата мазилка и покритие, прокарани са нови тръби, поставен е нов теракот, сменена е старата техника с нова, поставени са нови душове, кранове, направен е голям шкаф с мивка за вграждане на пералня, направен е окачен таван, направена е луксозна душ-кабина.Свидетелката твърди, че извън този апартамент съпругът й е имал и имоти в Долна Диканя и в м. „Смърдан“.През 1988 г. са водили дело за делба на дворното място и Д.е имал пълномощно да представлява М.Р. при делбата.Земите са започнали да се продават активно след 2000 г. и М.е търсил купувачи.Твърди, че през 2015 г. са намерили купувач на земите в Долна Диканя и роднини са обсъждали продажбата, но фирмата, която е била кандидат за купувач, се е отказала.Твърди, че М.е бил много разстроен и е потърсил съдействие от Д.за осъществяване на продажбата на земите, карал е С. да прави плакати.Свидетелката заявява, че не знае точно кои имоти са обсъждали с Д., защото той има доста имоти в Долна Диканя.Всичко е движел М., който е контактувал с всички племенници.Преди десетина години М.е завел свидетелката и Д.да разглеждат имоти в Долна Диканя и да коментират какво е наследството им и са обсъждали как са живели по това време.Земите са продадени през 2019 г.Свидетелката твърди, че племенницата на М.Р.-Й. й е казала, че преди този купувач е имало друг, като не може да каже кога е било това, но Д.е казал, че цената е ниска.Свидетелката не е коментирала с Й. имотите, защото мъжът й се е занимавал с тези въпроси и той е разговарял с него.

Свидетелката С. Р.-съпруга на ищеца заявява, че през 2005-2006 г. е правен голям ремонт на апартамента, като спалнята е направена на дневна, а балконът-на кухня, изместени са тръби и щрангове, поставени са нови уреди.През 2013 г. е направен ремонт на банята.М.Р. е оставил три парцела в м. „Смърдан“.Свидетелката е била с Й., когато той е приел наследството по опис.Твърди, че освен декларираните три имота не са имали информация за други имоти, вкл. за такива в Долна Диканя.За тези имоти той е разбрал от отговора на исковата молба, когато адвокатът му го е изпратил.Свидетелката си спомня, че преди много години Д.е попитал баща си М.Р. дали имат някакви имоти в Долна Диканя и той е отговорил, че там отдавна е приключило, защото каквото е имало лелите му са го взели и няма какво да се търси от там.Свидетелката познава Й. от 1984 г., а са женени от 1988 г. и за факта, че Д.е бил пълномощник на баща си за делба на имот в Долна Диканя е узнала от този разговор.Призовката е била скрита от леля му и той не е могъл да присъства на делото и имотите са се разпределили между лелите му.Не си спомня Й. да е возил баща си и жена му до Долна Диканя, за да разглеждат имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че възражението за приложение на неблагоприятните последици на чл.64 ЗН по отношение на ищеца е неоснователно.Съдът е приел, че наследствената маса се равнява на 50 322,10 лв., разполагаемата част на наследодателя и запазената част на ищеца са по 1/3 или 16 774,03 лв.От чистия актив на наследството ищецът е получил 1/2 , т.е. имущество на стойност 1 977,55 лв., т.е. извършеното дарение накърнява запазената му част със сумата от 14 796,48 лв., с която извършеното дарение на ½ ид.част от имота следва да се намали.

Предмет на спор пред настоящата инстанция е обстоятелството дали при приемането на наследството ищецът е знаел, че освен описаните от него имоти в имуществото на наследодателя му М.Р. са включени и други имоти, посочени в отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.При постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

 Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото на възстановяване на запазена част спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.В този смисъл е и ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС /т.4/.В случая ищецът е предявил иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН срещу лице, което не е сред наследниците по закон.От събраните доказателства се установи, че същият е приел наследството на М.Р. по опис, като е декларирал три имота, находящи се в гр.София, местност „Смърдан“, не и имотите, описани в отговора на исковата молба.

Според разпоредбата на чл.64 ЗН наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.Настоящият съдебен състав също счита, че ищецът не е загубил правото на възстановяване на запазена част поради непосочване на всички имоти, включени в наследствената маса на наследодателя.

Законът придава правна последица- изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис само на съзнателното невписване в описа на известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество, за което наследникът не знае. От значение е обективният факт на знание или незнание, но не и извинителността на незнанието и в този смисъл неотносимо е дали наследникът е могъл да научи за наличие на останали в наследството имуществени права или задължения.Наследникът е длъжен да приеме наследството по опис като предпоставка за упражняване на правото му по чл.30, ал.1 ЗН дори когато не знае за наличието на имуществени права и задължения /в този смисъл е налице съдебна практика, която се споделя от настоящият съдебен състав- определение № 448 от 13.06.2016 г. по т.д. № 3373/2015 г., ІІ ТО на ВКС; решение № 75/12.06.2014 г., гр.д.№ 7467/2013 г. на на ВКС, II ГО; определение 60388 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 2260/2021 г., ІІ ГО на ВКС/.В случая въззивникът не е провел успешно доказване на твърдението си, че ищецът е знаел за имотите, описани в отговора на исковата молба.

Първоинстанционният съд не е извършил твърдените във въззивната жалба процесуални нарушения като не е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. Р..Същата не посочва броя на недвижимите имоти, находящи се в землището на Долна Диканя, не ги конкретизира по вид, площ, местност, граници.Свидетелката твърди, че не знае кои точно имоти са обсъждали ищеца и наследодателя му, възпроизвежда споделеното от други лица, че ищецът е знаел за земи в Долна Диканя, и че е отказал продажба на потенциален купувач поради ниска цена, като не конкретизира дали това е станало към момента на приемане на наследството или след това, като посочва общо период след смъртта на М.Р. и през 2019 г.Цитираното от свидетелката пълномощно за упълномощаване на ищеца да представлява наследодателя по делото за делба касае само дворното място, върху което е построена къщата, а не имотите, описани в исковата молба.Същото не е представено по делото, а и от показанията на свидетелката С. Р.е установено, че призовката не е била получена от ищеца, и че бащата на ищеца му е казал, че с имотите в Долна Диканя всичко е приключено, тъй като те са взети от лелите му.

Преценката на първоинстанционния съд относно кредитирането на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели не е произволна, а е направена въз основа на анализ на дадените от тях показания, като е съобразена и вероятната им заинтересованост от изхода на спора.Показанията на свидетелката Р.са общи и неубедителни и не обуславят категоричен извод за знание у ищеца за наличие на други имоти, притежавани от наследодателя му към момента на извършване на отказа от наследство, а само предположение за такова знание.При това положение не може да се приеме за доказано, че към момента на приемане на наследството ищецът е знаел, че наследодателят му е притежавал и други имоти, поради което спрямо него не намира приложение последицата на чл.64 ЗН за съзнателно невписване в описа на други имоти.

Други оплаквания във въззивната жалба, в която предимно се възпроизвежда фактическата обстановка по делото, не са направени, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Независимо от изхода на спора разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочен начина на заплащането им-в брой или по банков път с оглед разясненията, дадени с т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не може да се приеме, че договорът има характер на разписка за получена сума.Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК само направените разноски подлежат на присъждане.

            Водим от горното съдът

 

            Р Е Ш И :

           

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77189 от 27.04.2020 г. на СРС, 63 с-в, по гр.д.№ 2210/2018 г.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.