Определение по дело №2685/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1218
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20195220102685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.06.2020г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №2685 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

С молбата от 17.02.2020г. ответникът Й. Н. Б. с ЕГН **********, малолетна, представлявана от майка си П.И.З. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Надя Палева, съдебен адрес:***, е поискала допълване в частта за разноските на определението на съда от 30.09.2019г. за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и прекратяване на производството по делото. В молбата се сочи, че съдът е пропуснал да присъди разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. и за превод на представени писмени доказателства в размер на 80лв., които ответникът е направил в хода на производството. С молбата по чл.248 ГПК са представени писмени доказателства за направата на исканите разноски.

В срока по чл.248, ал. 2 от ГПК ищецът Н.Ж.Б. е депозирали писмено становище, че искането е недопустимо поради подаването му след срока по чл.248 ГПК, а евентуално е неоснователно. При условията на евентуалност е предявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

   Съдът, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намери следното.

   Молбата е допустима – същата е подадена от страна по делото, на която не е бил връчен препис от определението за прекратяване на производството, поради което за нея не е започнал да тече срокът по чл.248, ал.1 ГПК.

   Разгледана по същество молбата е основателна.

   Ответникът има право на съдебни разноски при прекратяване на делото – чл.78, ал.4 ГПК, при условие, че своевременно е представил доказателства за направата на разноските и за техния размер – т.1 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Крайният момент, до който страната може да иска разноски и да представя доказателства за тях е до постановяване на определението, с което съдът дава ход на устните състезания - т.11 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. От тук може да се направи извод, че искания и доказателства за разноски могат да се правят и да се представят само при наличието на висящ исков процес, който не е преминал във фазата на устните състезания.

В конкретния случай производството приклйчило преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, поради което същото не е достигнало стадия, до който се допуска представянето на доказателства за направени съдебни разноски. Поради прекратяването ответникът не е могъл да представи доказателства за разноските и е направил това в първия възможен момент – с молбата по чл.248 ГПК. Затова същите следва да се приемат като допустими и да се съобразят от съда при разпределянето на отговорността за разноските.

Видно от материалите по делото, ответникът Йоана Божинова е извършила процесуални действия като е подала писмен отговор на исковата молба, както и отговор на частната жалба на ищеца срещу определението на съда във връзка с подсъдността. И в двата случая същата е действала чрез своята майка и законен представител П.З. и освен това е била представлявана от пълномощник - адв.Надя Палева с пълномощно, което е приложено по делото. Освен това е представила документи на английски език и в превод на български език, за който е заплатено възнаграждение на преводача.

Видно от представените с молбата по чл.248 ГПК писмени доказателства, ответникът е заплатил на своя пълномощник адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. и е направил 80лв. разноски за преводач, които му се дължат, но не в пълния претендиран размер. Поради ранния етап на приключване на производството и липсата на фактическа и правна сложност съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК. Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер по чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като според представения договор за правна защита и съдействие възнаграждението е уговорено и платено преди 15.05.2020г., то горепосочената разпоредба следва да се приложи в редакцията от ДВ, бр. 28 от 2014 г., съгласно която минималният размер на възнаграждението е 300лв.

   С оглед на изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА определение №2803 от 30.09.2019г. за прекратяване на производството по гр. д. №2685/2019г. по описа на РС – П.в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА следното:

ОСЪЖДА ищеца Н.Ж.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ответника Й. Н. Б. с ЕГН **********, малолетна, представлявана от майка си П.И.З. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Надя Палева, съдебен адрес:***, сумата от 380лв. - съдебни разноски.

На основание чл. 248, ал.3 вр. чл.275, ал.1 ГПК определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П.в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ответника да се изпрати и препис от определението за прекратяване на производството.

                                                                 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: