ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
07.05.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в закрито заседание в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4606 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по чл.118 ал.1 от ГПК съдът констатира, че образуваното пред него дело не му е подсъдно.
Предявен е иск за обезщетение по КЗ
на увреденото лице срещу застраховател. Съгласно чл.115 ал.2 от ГПК / в сила от
7.08.2018г./ този иск следва да се предяви пред съда, в чийто район към момента
на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният
адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие. От
извършената от съда служебна справка става ясно, че постоянният и настоящ адрес
***, като ПТП е настъпило в района на с.Борово, обл.Благоевград. За подсъдността на делото по чл.115 ал.2 от ГПК съдът следи
служебно /така чл.119 ал.3 от ГПК/. Ето защо делото следва да се прекрати и да
се изпрати на компетентния съд. Настоящият съд намира, че такъв, съобразно
редът на изброяване на хипотезите в чл.115 ал.2 от ГПК, е съдът по постоянния и
настоящ адрес на ищеца– Окръжен съд Благоевград.
Позоваването на ищеца на
Регламент №1215/2012 /Брюксел Іа/, с което иска да обоснове компетентност на
настоящия съд за спора, като съд по седалището на ответника, не може да бъде
възприето. Регламент 1215/12 урежда компетентността по граждански и търговски
дела с трансгранично значение. Съображение 5 на Регламента изрично препраща към
чл.81 от ДФЕС. С регламента се цели, наред с друго, да се създадат единни правила на
компетентност при разглеждане на трансгранични спорове по чл.1 от Регламента на
територията на ЕС. Компетентността на конкретен съд е уредена от вътрешното,
национално право /ГПК/ и Регламента не може да бъде прилаган по аналогия към
тези правила. Разбира се принципите, стандартите на Регламента относно
компетентността следва да бъдат съобразени в националното право. И това
всъщност е направено с изм. на чл.115 ал.2 от ГПК , в сила от 7.08.2018г. В съображение 18 от Регламента е изрично
записано, че „във връзка със застраховането, потребителските и трудовите
договори по-слабата страна следва да бъде защитена от правила за компетентност
, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото
общите правила“. Общите привила за компетентност се определят от местоживеенето
на ответника. В случая с изм. на чл.115 ал.2 от ГПК са създадени специални
правила на компетентност за защита на по-слабата страна в правоотношението
застраховател - пострадал, като са уредени правила за компетентност на съда
по-близко до увредения или на съда с най-тясна връзка до правния спор /там където е настъпило ПТП и
са събрани доказателствата/. Това улеснява както страната, която не се налага
да прави разходи за път, транспорт на свидетели и т.н., така и улеснява доброто
правораздаване / в този см. и съображение 16 от Регламента/ . Нито националното
право, нито европейските норми обосновават компетентността на СГС да разгледа
настоящия спор. По този спорен въпрос вече е създадена и практика на ВКС – вж.
в този см. определение по ч.т.д.№ 1389/2018г. на ВКС, ІІ т.о., определение по
ч.т.д.№ 755/2019г. на ВКС, ІІ т.о.
Ето защо и на основание чл. 118 ал.2 от ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4606/2019г. по описа на СГС и го ИЗПРАЩА по подсъдност на Окръжен съд Благоевград.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
Съдия: