ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2418
гр. Пловдив, 29.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в закрито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа докладваното от
Председателя частно адм. дело № 3611 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.41 във връзка с чл.127ж, ал.1 ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Агростар 2016“ ЕООД против действия на органите по приходите по
извършване на фискален контрол върху движение на стоки с висок фискален риск,
обективирани в протокол № 161601378749_3 от 30.10.2019 г., потвърдени с Решение № 455 от 13.11.2019 г. на
Директора на ТД Пловдив на НАП.
Според
дружеството-жалбоподател обжалваните действия са неправилни и необосновани, извършени
при съществени нарушения на процесуалните правила, защото не е налице нужда от
налагане на обезпечителни мерки, както и не е налице нито една от
предпоставките на чл.121а, ал.1 ДОПК. Изтъква се, че посочените от органите по
приходите факти не обосновават опасност от несъбиране на данъци или бъдещи
затруднения във връзка с тяхното събиране. Иска се отмяна на действията и връщане
на преписката на ТД Пловдив на НАП за връщане на платеното парично обезпечение.
Претендират се разноски.
Ответникът не изразява становище по жалбата.
Относно искането за връщане на платената като парично
обезпечение сума съдът намира, че в ДОПК съществува ред за връщане на недължимо
платени суми по чл.129 ДОПК и дружеството може да инициира такова производство
чрез подаване на писмено искане до приходната администрация, т.е. не е необходима намесата на съда, за да
получи дружеството търсеното разрешаване на въпроса, поради което съдът не
дължи такова произнасяне.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, адресат на
действията по обезпечаване, които са неблагоприятни за дружеството, доколкото
представляват ограничаване на правото му на разпореждане със собствени вещи, и
в срока по чл.41, ал.3 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна поради следните съображения:
На 30.10.2019 г. служители на Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на „Агростар 2016"
ЕООД, при която е констатирано, че дружеството е получател на 22 000 кг сушено
грозде, представляващо стока с висок фискален риск по смисъла на приложение № 1
към заповед № ЗМФ-4 от 02.01.2014 г. на министъра на финансите. Установено е, че
транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/ получаване в
декларираните от водача час, дата и място, поставеното техническо средство за
контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост, а при разтоварването е
установено пълно съответствие в между декларираното и установеното количество
стоки.
От страна на органите по приходите са предприети
действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.121а, ал.3, във връзка
с чл.121а, ал.2 ДОПК, като е съставен процесният протокол за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск № 161601378749_3 от 30.10.2019 г., обективиращ обжалваните
действия на органите по приходите, с който е определено обезпечение в размер на
26 862 лева, представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката, а самата
стока е иззета заедно със всички оригинални документи, които я придружават. Дружеството
е превело по сметка на ТД Пловдив НАП определения размер на паричното
обезпечение, след което на основание чл.121а, ал.3 ДОПК е премахната забраната
за разпореждане с обезпечената стока.
За да издадат обжалвания административен акт органите
по приходите са приели, че въпреки съответствието на декларираната и получената
стока с оглед на другите установени обстоятелства в информационните масиви на
НАП по отношение на дружеството – липса на ДМА, наличие на доставки, за които
са установени несъответствия в дневниците за покупки и продажби, неосъществяването
на дейност по смисъла на ЗСч. за 2016 г., декларирано от дружеството в ГДД по
чл.92 ЗКПО – ще доведат до затруднение в събирането на дължимите данъци, които
ще възникнат при реализацията на стоката, като събирането ще бъде невъзможно
или значително затруднено.
При
обжалването по административен ред, за да отхвърли жалбата против действията, обективирани в протокол № 161601378749_3 от 30.10.2019 г. –
предмет на настоящото дело, директорът на ТД Пловдив на НАП е приел, че
действията са извършени от компетентни органи, при безспорно установено наличие
на хипотезата на чл.121а, ал.3, във връзка с ал.2 ДОПК и след задълбочен анализ
на данните от информационните масиви на НАП и генериране на обща справка за
наличие на рисков профил.
При така
изложеното съдът намира, че оспорените действия са незаконосъобразни. Съгласно
чл.121а, ал.2 и 3 ДОПК предварителни обезпечителни мерки могат да се наложат и
когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване
на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане по
чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след
представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция
със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
В
настоящия случай в оспорения протокол, обективиращ действията по обезпечаване,
липсват мотиви за извършването им, доколкото цитирането на законовата норма не
представлява мотиви. Мотивите са задължителен реквизит на всеки
административен акт, издаден при условията на обвързана компетентност или
оперативна самостоятелност, защото именно те дават възможност на адресата на
акта и на заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма или защо е избрано едно от няколкото възможни
законосъобразни разрешения, съответно мотивите дават възможност на
по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверката за
законосъобразност. В този смисъл тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на ОСС на ВАС.
За да
се наложат предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на
стоката, е необходимо да е изпълнено някое от условията, изчерпателно изброени
в чл.121а, ал.1 ДОПК, а именно: 1) нарушаване целостта на техническите средства
за контрол; 2) неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3) несъответствие
между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или
количество на стоката; 4) неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването
й. В конкретния случай не е налице нито едно от тях.
Обжалваният
протокол не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, сочещи
наличието на обезпечителна нужда по смисъла на цитираната норма и относими към
приетото за установено основание – при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В протокола изобщо не е посочено дали дружеството има публични задължения
и какъв е техният размер и основание, нито в какво се изразява рисковият профил
на самото дружество. Впрочем това не става ясно и от решението на решаващия
орган макар да е направен опит за по-подробна обосновка. От друга страна,
основателно е възражението на дружеството-жалбоподател, че изложените в
решението на решаващия орган мотиви, обосноваващи необходимост от предприемане
на обезпечителни мерки, не може да санира допуснатото от органите по приходите
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и липсата на
техните собствени мотиви.
Формалното
цитиране на хипотезата на чл.121а, ал.2 ДОПК не може само по себе си да
обоснове извод за нейното осъществяване. Приложената хипотеза изисква
установяване от органите по приходите на конкретни факти, подкрепени с
доказателства, които факти да дават възможност недвусмислено да се заключи, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. В случая липсват доказателства за
констатациите на органите по приходите относно несъответствията в дневниците за
покупки, както и връзка между констатацията за декларираното неосъществяване на
дейност през 2016 г. и настоящото състояние на дружеството три години по-късно.
Липсата
на мотиви в протокола, обективиращ оспорените действия, не може да бъде
преодоляна от анализа на данните от информационната система на НАП относно
дружеството, установяващи наличие на неправомерно поведение, защото тези данни
не са анализирани от органите по приходите, извършили проверката и издали
обжалвания протокол, поради което напълно необоснован и нелогичен е техният извод
за наличие на основание за прилагане на чл.121а, ал.2 и 3 ДОПК.
Нормата на чл.121а, ал.2 ДОПК изисква конкретно
установяване, а не само предположения, на факти, последица от проявлението или
липсата на които несъмнено ще доведе след разпореждане със стоката до невъзможност
или значително затруднение на събирането на дължимите данъци. В случая дори не
е посочено събирането на кои данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде
затруднено. Ето защо обжалваните действия са несъразмерни на преследваната от
закона цел. Предприемането на действия по обезпечение на доказателствата в хода
на упражняван фискален контрол следва да бъде обосновано с установена по един
категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на
чл.121а, ал.2 ДОПК, каквато в случая не е направена.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваните
действия следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. С оглед изхода от
делото и направеното от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
искане за присъждане на разноските, следва да бъде осъдена ТД на НАП – Пловдив
да заплати на жалбоподателя сумата от 1
570 лв., съобразно представения списък с разноските и представените
доказателства за плащане.
Мотивиран от горното, Административен съд Пловдив, ІІ състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действията на
органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движение на стоки
с висок фискален риск, обективирани в протокол №
161601378749_3 от 30.10.2019 г.,
потвърдени с Решение № 455 от 13.11.2019 г. на Директора на ТД Пловдив
на НАП.
ОСЪЖДА ТД на НАП –
Пловдив да заплати на „Агростар 2016“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:
с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи“ № 2, представлявано от
управителя А.З.Ч., разноски в размер на 1 570 лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: