РЕШЕНИЕ
Номер 711.11.2020 г.Град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Монтана
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена Ц. Бранкова
Членове:Диана К. Йорданова
Костадин С. Живков
Прокурор:Районна прокуратура - Берковица
Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Милена Ц. Бранкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201600600145 по описа за 2020 година
С Присъда на РС Б. от 30.06.2020 г по НОХД № 24/2020 г. подсъдимия Н. Н. от гр. В., обл.
М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 17.10.2019 г. в гр. В., по ул. „Г. Д.“ управлявал
МПС – л.а. „Ф.“ с ДК № *** след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 0,51 на
хиляда, установена по надлежния ред с техничско средство, след като бил осъден за същото
деяние с влязло в сила споразумение по НОХД № 259/2017 г. на РС Б., поради което е и
ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК.
В срок срещу горната присъда е постъпил въззивен ПРОТЕСТ от Р.п. Б.. В същия
се поддържа, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна. Твърди се, че
техническото средство е отчело 0,51 промила алкохол в издишания от водача въздух, че
същият е приел показанията на Дрегера без възражения и след като не е дал кръвна проба,
следва да се приеме за меродавна концентрацията, показана от техническото средство.
Същата е достатъчна, за да ангажира наказателната отговорност на извършителя по чл. 343б,
ал. 2 от НК, поради което се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на
нова, осъдителна по текста на обвинението.
Въззиваемият – подсъдим Н. Н. моли да бъде потвърдена оправдателната
присъда.
1
Защитникът на подсъдимия поддържа, че Присъдата е законосъобразна. Твърди,
че техническото средство действително е отчело концентрация от 0,51 промила, но предвид
характеристиките му при работа, са възможни отклонения и неточности в измерванията, още
повече, че и тестването на подсъдимия е станало в период на изтичане срока на проверка на
техническото средство. Горното прави неубедително доказана концентрацията и от тук –
съставомерността на деянието. Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в Протеста, във връзка с доводите
и становищата на страните и след като провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно
обжалваната Присъда, намира следното:
Протестът е допустим – подаден е в срок и от страна, която разполага с
процесуалната възможност за въззивно обжалване. Съдържанието му е конкертно и
съобразено с изискванията на закона.
Разгледан по същество - протестът е неоснователен.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по внесен от РП Б.
обвинителен акт срещу подсъдимия Н. Н. с обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от
НК – за това, че на 17.10.2019 г. в гр. В. управлявал МПС след употреба на а. с
концентрация 0,51 на хиляда, установена с техническо средство, след като вече е бил осъден
за същото деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по НОХД № 259/2017 г. Съдът разгледал делото
по общия, предвиден в НПК ред и установил от фактическа страна следното: на 17.10.2019
г. свидетелите К. К. и Т. Р. – служители на РПУ В. спрели за проверка л.а. „Ф.“ с ДК № ***,
управляван от подсъдимия. След извършена рутинна проверка, направили такава и за
употреба на алкохол. Тествали водача с „Дрегер Алкотест“ с фабр. № ***, който отчел 0,51
промила алкохол в издишания въздух. Издаден бил на водача талон за кръвно изследване, но
последният не извършил такова. Подписал без възражения съставения му АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приел, че подсъдимият не е
извършил престъплението, в което е обвинен и го оправдал. Посочил, че е необходимо да се
установи управление на МПС с концентрация над 0,5 на хиляда алкохол, че тази
концентрация следва да е несъмнено доказана по надлежния ред, както и че следва да има
предходно осъждане за управление на МПС след употреба на алкохол. В случая не били
изпълнени всички тези комулативни изисквания, тъй като установената концентрация е с
гранични стойности, няма химическо изследване на кръвта, техническото средство е с
фабрично възможни отклонения, което прави неубедителна показаната от него
концентрация.
Проверката на горната присъда по повод подадения срещу нея Протест от РП сочи
на незаконосъобразност на правните изводи. Няма спор по фактите, поради което не е
2
необходимо и да се повтаря отново фактическата обстановка, несъмнено доказана по делото.
Въззивната инстанция намира, че формално са налице всички елементи от фактическия
състав на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК. На посочената в обвинителния акт дата и
на отразеното пак там място, подсъдимият е управлявал л. а.. Тестът му с Дрегер е отчел
0,51 промила алкохол в издишания въздух. Спазена е била процедурата по установяване
употребата на алкохол, предвидена в Н № 1/19.07.2017 г. Съставен е АУАН, който водачът е
подписал без възражения. Издаден му е талон за кръвна проба, но същият не е дал такава.
По аргумент на противното / чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. / той е приел за
меродавни показанията на Дрегера. Не оспорва и употребата на алкохол в съдебно
заседание. След като водачът не се е възползвал от възможността за прецизно химическо
изследване на кръвта, от значение за отговорността му са показанията на техническото
средство, което установява алкохола в издишания въздух по „надлежния ред“. Такива са
изискванията на горната Наредба, издадена въз основа на законовата делегация. По-
нататъшните съждения на първоинстанционния съд обаче са неправилни. Сторено е труд и
са събрани като доказателства справка за годността на процесния уред за измерване, както и
упътване за употреба и техническите му характеристики. При това е установено, че
Дрегерът, с който е направено процесното изследване е бил надлежно проверен и употребен
в срока на годност от тази проверка. Това е било достатъчно на съда, за да се довери на
показанията му. Всички останали съждения за технически отклонения, повтаряни от
защитника и във въззивното производство, са правно ирелевантни, тъй като законът е
уредил „надлежния ред“ за установяване на алкохолната концентрация у водачите на ППС,
без да прави уговорки за отчитане и на теоретично възможните отклонения на уреда при
измерване.
Справката за съдимост на въззиваемия сочи, че той вече е бил осъждан за
подобно престъпление – шофиране след употреба на алкохол / чл. 343б, ал.1 от НК/ с влязло
в сила споразумение по НОХД № 259/2017 г. на РС Б.. Този неоспорим факт установява не
само елемент от обективната страна на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, но и
субективния елемент на престъплението: станало му е известно и чрез съдебен акт, че не
следва да управлява МПС след употреба на алкохол. Въпреки това го е направил, като е
извършил настоящето деяния при условията на пряк умисъл.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намери
основанието за оправдаване на извършителя за незаконосъобразно. Налице са обаче други
законови основания за оправдаването му и те са свързани с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
НК поради явната незначителност на обществната опасност на конкретното деяние.
Приложената по делото характеристична справка сочи на добри характеристични данни.
Налице е до момента само едно осъждане – това по чл. 343б, ал.1 от НК, обусловило
съставомерността на настоящето деяние. Справката от Сектор „Пътна полиция“ указва на
незначителни и малобройни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Установената алкохолна концентрация при осъществяване на настоящето деяние е на
границата на съставомерността – от 0,51 на хиляда. От деянието не са произтекли някакви
3
вреди. Извършителят признава употребата на алкохол и не е създавал проблеми при
извършване на проверката. Или – касае се до съществени отклонения от типичното
отрицателно въздействие, което конкретното престъпление оказва върху съществуващата
система от обществени отношения, което прави деянието малозначително и изключва
престъпния му характер.
Предвид изложеното, на друго правно основание, като верен краен резултат
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Във връзка с искането във въззивния протест за постановяване на осъдителна
присъда, настоящият състав намира, че следва да отбележи още следното:
Първоспененният съд е допуснал процесуално нарушение, което не може да бъде
отстранено във въззивното производство. То се свежда до следното: след като РС е приел, че
процесното деяние не съставлява престъпление /макар и на погрешно правно основание/,
следвало е да извърши проверката по чл. 301, ал. 4 във вр. с ал.1, т. 2 от НПК, т.е. дали то не
представлява административно нарушение и да отрази становището си в мотивите към
присъдата. В случай, че приеме, че шофирането след употреба на алкохол с концентрация
над 0,5 на хиляда е адм. нарушение, следвало е да се произнесе с присъдата по чл. 305, ал. 6
от НПК и да наложи административно наказание. В случая сме изправени пред точно тази
хипотеза. По делото е несъмнено установено, че на 17.10.2019 г. в гр. В. подсъдимият е
управявал МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство по надлежния
ред на 0,51 промила и то след като вече е бил наказван за същото деяние с влязло в сила
споразумение. Това деяние не съставлява престъпление, предвид посочените по-горе мотиви
за малозначителност на деянието по чл. 9, ал.2 от НК. То обаче е административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и подлежи на административно наказание по чл. 174,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДвП. След оправдаването на подсъдимия, първият съд е имал
възможността и задължението по закон да наложи административно наказание, т.к. в
обвинителния акт съответното административно нарушение е точно и ясно фактологически
очертано, подсъдимият е могъл да се защитава сещу него и не се нарушават по никой начин
правата му. Хипотезата е подобна на изменение на обвинението по НК - при една и съща
обстановка се преминава към по-леко наказуемо деяние /в административно нарушение/.
Този пропуск не е възможно процесуално да бъде отстранен от въззивната
инстанция, въпреки, че деянието на въззиваемия представлява административно нарушение,
защото няма съответен протест на прокуратурата. Нито във въззивния Протест на РП Б.,
нито в хода на съдебното заседание пред въззивния съд представителят на ОП М. са
поискали разглеждане на въпроса с административно-наказателната отговорност на
извършителя. Липсата на подобно искане е индентично с липсата на „съответен“ протест и
изключва произнасянето по-нататък от въззивния съд предвид ограничението за него,
отразено в текста на чл. 337, ал. 2, т. 4 от НПК.
4
Поради изложеното и като верен краен резултат от произнасянето на РС, на
основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на Районен съд град Б., постановена на 30.06.2020 г. по НОХД
№ 24/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5