СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12
състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 02.04.15г. /с участието на секретаря С. В./
гражданско дело № 3080/14г. и констатира следното:
Предявен е иск от „П.И.” ЕАД
против А. П. с правно основание чл. 124 от ГПК – за установяване, че
ответникът не е собственик на: поземлен
имот с идентификатор № 68134.1600.2684, находящ се в град С., р-н С., местност
„Витоша-Вец-Симеоново”, с площ от 1 704 кв.м., при съседи – имоти с
идентификатори: 68134.1600.3249, 68134.1600.2636, 68134.1600.1808,
68134.1600.4639, 68134.1600.3051.
Заявено е и искане да бъде обезсилен Нотариален акт № 115 от 13.11.12г. на
нотариус В. Връблянска.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Искът е процесуално допустим:
В хипотеза като процесната /при
предявен отрицателен установителен
иск/ правният интерес на ищеца
произтича от твърдението /изрично заявено в исковата молба/, че –
дружеството е собственик на част от процесния недвижим имот. Този интерес произтича и от факта, че – ответникът изрично поддържа /извън-съдебно, съответно и в
рамките на настоящия процес/ своето
право на собственост върху спорния
недвижим имот.
В хипотеза като процесната /при
предявен отрицателен установителен
иск/ е в тежест на ответника да
установи своите права на собственост
върху процесния имот /т.е. – в случая ищецът е „освободен” от задължението да
доказва правото си на собственост/. С оглед това принципно правило – председателя на състава не обсъжда възражението на ответника,
заявено в тази връзка /съответно не обсъжда и представеният в същата
връзка от ищеца доказателствен материал/.
В случая – ответникът се легитимира
като собственик на процесния имот с
Нотариален акт № 115 от 13.11.12г. на нотариус В. В. /който удостоверява договор за покупко-продажба между Н. С.
– продавач и ответника – купувач/.
Този нотариален акт е „основан” /това изрично
е удостоверено от нотариуса във финалната част на документа/ на предходен констативен нотариален акт от
15.02.63г. /който установява правата
на собственост на праводателя по
горната продажба – Н. С./.
Ищецът оспорва последния
нотариален акт с единственото
твърдение /което е доказано надлежно
по делото с удостоверения от АВ/, че – такъв
документ не се съхранява в архива на
АВ. Това твърдение обаче /дори и да е, въпреки, че е доказано/ не
може само по себе си /особено при липса на друго оспорване на документа – на подписите върху същия, на
печатите върху същия и т.н./ да обоснове
еднозначен /директен/ извод за основателност на иска. На практика по делото оспореният
документ е представен, същият е формално редовен /съдържа всички
реквизити на констативен нотариален акт/, още повече – нотариусът /в договора
за покупко-продажба от 13.11.12г. – изрично
е удостоверил, че пред него е представен заверен
препис на документа от архивата на СРС/. В такава хипотеза следва да се приеме, че оспорването на ищеца не е надлежно доказано в процеса /от
друга страна – това оспорване, предвид изложените по-горе съображения само по себе си принципно не е годно да подкрепи застъпваната от ищеца теза –
фактът, че даден документ не се
съхранява в съответната архива не означава, че такъв документ не съществува по принцип, изначално, не
означава, че този документ е „неистински” каквото е твърдението на дружеството
в исковата молба/. В тази връзка
следва да се допълни и това, че – самото вписване
на даден нотариален акт е действие, което принципно
няма отношение нито към действителността на съответната сделка,
нито към транслативния
/прехвърлителния/ ефект на сделката /вписването има само – оповестително, декларативно значение/.
Действително в хипотеза като
процесната /при оспорване на правата
на собственост на ответника/ е в тежест
на последния да удостовери с надлежни доказателства цялата придобивна „верига”
на собствеността. Това обаче следва
да бъде сторено само в контекста на конкретното оспорване от страна на
ищеца, което оспорване съобразно изложеното по-горе се явява – неоснователно.
Изводите на председателя на състава разбира
се биха били обратни /искът би
бил уважен/ в хипотеза на установена
неистинност /неавтентичност, подправеност и т.н на процесния констативен
нотариален акт/.
Изложеното налага – отхвърляне на иска.
Следва да бъде отхвърлено и акцесорното искане за обезсилване на
процесния нотариален акт /което на
практика е такова по чл. 537, ал. 2
от ГПК/. Същото от друга страна принципно
не може да бъде уважено, доколкото последицата по този законов текст е приложима само
за констативни нотариални актове /а
процесният удостоверява правна сделка/.
Доказателства за сторени от ответника съдебни разноски – липсват.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124 от ГПК на „П.И.” ЕАД
против А.Х.П. ЕГН ********** за
установяване, че ответникът не е собственик на: поземлен имот с идентификатор № 68134.1600.2684, находящ се в град С.,
р-н С., местност „Витоша-Вец-Симеоново”, с площ от 1 704 кв.м., при съседи
– имоти с идентификатори: 68134.1600.3249, 68134.1600.2636, 68134.1600.1808,
68134.1600.4639, 68134.1600.3051.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: