Решение по дело №803/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Поля В. Ц., гр. Тръстеник , ул. "Тракия" № 4, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 18, офис 7 чрез адв. О. Л. срещу решение №337/04.07.2024 г. по анд № 1061/2024 г. по описа на Районен съд–Плевен.

В жалбата се прави искане за отмяната на обжалваното решение като противоречащо на закона и постановено при нарушение па съдопроизводствените правила, както и на потвърденото с него наказателно постановление., издадено от изпълняващата правомощия председател на Сметна та палата, като се претендират направените разноски пред двете инстанции.

Посочва, че първоинстанционният акт е необоснован, липсва произнасяне по оплакванията в т. 3 на подадената до Плевенски районен съд жалба, не се посочва, защо съдът приема, че е налице извършено нарушение по чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. „б“ ЗОП.

Посочва, че съдът, за да приеме, решение № 3902 от 02.04.2024 г. на ВАС по АД № 53/24 г. е без значение е ползван изолиран и изваден от контекста цитат от решението на ВАС.

Счита, че не се посочват задълбочени или каквито и да е мотиви в какво се състои разликата в изпълняваните дейности (а не наименование на обществената поръчка) по двете паралелни процедури, поради които да се приеме, че именно в настоящия случай има незаконосъобразна Методика и като резултат административно нарушение, а в другия случай - не?

Твърди, че след като в разглеждания от ВАС казус първият показател от Методиката К1 и неговите четири надграждащи оценката елемента, които добавят допълнителни точки за крайния резултат при оценяването, са приети, че осигуряват възможност за обективно сравнение на техническите предложения на участниците и на нивото на изпълнение на офертите, както и че Методиката съдържа достатъчно информация за правилата, по които ще се оценяват неколичествените показатели, то първоинстанционният съд е дължал отговор защо приема, че е налице нарушение на ЗОП, което представлява обратно установяване на направеното от касационната инстанция в негово АД № 53/24 г.

Посочва, че при внимателно запознаване с Методиката за определяне на комплексна оценка може да се направи извод, че тя не страда от пороците, които са посочени в АУАН и са послужили като основание за налагането на административно наказание с атакуваното НП, тъй като не се установява възложителят да е използвал „неясните“ според административния орган изрази извън обичайното им разбиране/съдържание, като в контекста на конкретния показател те са напълно разбираеми;

Твърди, че Община Долна Митрополия е задала условия, в които се оценява наличието на четири обстоятелства (съставляващи подпоказатели по критерий К1) в съответното предложение на участника, като в хипотеза, в която един участник посочва само едно от надграждащите обстоятелства, а друг предвижда включване на друго обстоятелство, се присъждат съответните точки за наличие на един допълнителен елемент.

Навежда доводи, че в цялата методика са използвани конкретни и точни указания, фрази, които носят конкретна информация, в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 70, ад. 7, т. 3, б. „б“ ЗОП, като методиката съдържа достатъчно техническа информация, на базата на която в рамките на своята професионална строителна компетентност, всеки един участник да покаже възможността си да покрие, както минималните изисквания по спорния показател, така и евентуално способността му да отговори на някое или на всички от надграждащите и водещи до по-високо оценяване обстоятелства.

Твърди, че възложителят не е допуснал и нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, тъй като не оценява съдържанието на офертите по тяхната пълнота, като се оценява с допълнителни точки предложение, което включва (1). обособяването на задачи и разпределението по експерти. (2). необходимите ресурси за изпълнението па дейностите. (3). мерки за вътрешен контрол и (4). други дейности относими към спецификата на поръчката, извън нормативно установените. Счита, че посочените обстоятелства не са свързани с пълнотата на представената информация, като действително надграждащите обстоятелства са свързани с базовите критерии за оценка, но именно затова се наричат надграждащи обстоятелства - обвързани са с базовите изисквания и дават добавена стойност на предложението, като гарантират качествено изпълнение на предмета на поръчката. Намира, че разгледани съвместно базовите и надграждащите условия се допълват, като минималните гарантират съответствие на предложението с нормативните изисквания и изискванията на възложителя, а надграждащите представят вижданията на участниците по организация на строителния процес, които да гарантират „качественото изпълнение“ на базовите изисквания.

Счита, че посочените в предходната точка четири надграждащи обстоятелства са свързани с базовите показатели за оценяване и затова са наричани надграждащи, т.е. чрез тяхното дефиниране се очаква допълване на предложението на участника, чрез което да се осигури допълнителна гаранция за качественото и в срок изпълнение па обществената поръчка. Твърди, че ако бъдат прочетени съвместно базовите и допълнителните (надграждащи) изисквания се намират в синергия, при което първите очертават гаранцията, че офертата е съобразена с минималните изисквания за нормативния ред и изискванията на възложителя, а вторите изясняват вижданията на изпълнителя как ще осигури качествено изпълнение на възложеното му строителство, т.е. на базовите изисквания на поръчката.

Посочва, че в одобрената Методика за комплексна оценка е постигнат точен баланс на отделните елементи, които са представени максимално ясно и при отсъствие на двусмислие, което да бъде потенциална опасност за прилагане ма субективизъм от помощния орган и процедурата по възлагане на обществена поръчка.

Счита, че нито административно-наказващия орган, а в още по-малка степен първоинстанционния съд, не да дали отговор по каква причина приемат, че четирите подпоказателя по критерий К1 - (1). обособяването на задачи и разпределението по експерти. (2). необходимите ресурси за изпълнението па дейностите. (3). мерки за вътрешен контрол и (4). други дейности относими към спецификата па поръчката, извън нормативно установените, придават качеството незаконосьобразност на анализираната Методика за комплексна оценка. Твърди, че тези надграждащи елемента са насочени към детайлизиране на организацията за изпълнение на поръчката с предмет строителство.

Посочва, че при съобразяване на подробната Техническа документация с Методиката за комплексна оценка е видно, че коментираните четири показателя на ползвания критерий К 1 се намират в пълен синхрон, като чрез тяхното наличие в офертите на участниците може да се прецени дали възприетата организация на изпълнение на поръчката от участника добавя гаранции за срочното и качествено изпълнение на възложеното от община Долна Митрополия.

Моли да се отмени решението и наказателното постановелние.

В законоустановения срок ответникът -председателят на Сметна палата на РБ, гр. София ул. "Екзарх Йосиф" № 37 е депозирал писменото становище, в което моли да се остави без уважение подадената касационна жалба

Посочва, че не отговаря на обективната действителност, че „първоинстанционният акт е необоснован“, както и че „липсва каквото и да е произнасяне по оплакванията в т. 3 на подадената до Плевенския районен съд жалба. “ тъй като въззивният съд подробно е разгледал казуса, както и е изложил факти, защо приема извършеното деяния за нарушение. Твърди, че в обжалваното съдебно решение съдът изрично приема, че „надграждащите обстоятелства, за които се присъждат допълнително точки, са общи и неясно дефинирани, което не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател, не гарантират обективност при оценяване и сравняване на техническите предложения".

Намира, че съдът приема, че „начинът на оценяване на този показател не представлява измерител на качество на изпълнението, тъй като няма пряко отношение към предмета, характеристиките и дейностите по изпълнението на обществената поръчка". Счита, че районен съд в своето решение изрично обсъжда избраният подход от възложителя за разглеждане и оценяване по показател К1 „Организация за изпълнение на поръчката“.

Посочва, че не може да се приеме и изнесеното в точка 2 от касационната жалба, тъй като съдът изрично записва, че „изискванията на чл. 70. ал. 7 ЗОП винаги си за една точно определена методика за оценка, която нито е абстрактна, пито има универсално приложение, тъй като с оглед на чл. 70. ал. 5 ЗОП показателите, включени в критериите за възлагане, трябва да бъдат свързани с предмета на поръчката

Намира, че е неотносима към настоящото производство цитираната практика на ВАС по дела по ЗУСЕФСУ, поради липсата на връзка между двете производства, и най-вече с оглед преследваните различни нормативни цели с двата закона: 1.Налагането на финансови корекции е също рестриктивна мярка упражнявана от държавата, но с цел да бъде отменена предоставена финансова подкрепа с публични средства или да бъде намален размерът на изразходваните средства- допустими разходи по проект.за да се постигне или възстанови ситуацията.при която всички разходи, подадени пред ЕК, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство; 2. Целта на ЗАПИ, приложим съгласно чл.261 ал.З ЗОП. част осма „Административнонаказателни разпоредби“, е да бъде санкциониран всеки нарушител,вкл. възложител на ОП, за да се предупреди и превъзпита към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Следователно, целта на контрола по ЗУСЕФСУ (по приложението на който СРС е изложил ненужно мотиви),изведена от чл.71 ал.1 е много различна, сочеща че не всяко нарушение може да бъде квалифицирано като „нередност" по чл.2 т.36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, изрично дефинирана и в националното ни право.Същата (нередността по чл.70 ал.1 т.9 ЗУСЕФСУ) е свързана и с хипотетична опасност за нанасяне на вреда на бюджета, каквито презумпции са ирелевантни по правило в пеналистиката, видно и от целта от чл.12 ЗАНН.

Счита, че в тази насока Върховен административен съд се е произнесъл също, особено по въпроса кога има идентитет между две дела, а именно налице е идентитет, „когато страни, предмет и основание са абсолютно еднакви, като за исковото производство може да се приеме, че и когато предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, или когато по едното са участваш част от страните по другото.“ Твърди, че в случая е налице различни административни актове като предмет на разглеждане на делата и на съдебните решения като резултат, макар и издадени по идентични случаи. Намира, че в случая не сме изправени пред едни и същи страни, а и вида на актовете, подлежащи на съдебен контрол е коренно различен, както и правните последици от тези актове са различни.

Посочва, че изцяло се поддържат писмените бележки и заявеното в съдебно заседание на 27 юни 2024 г. пред Районен съд - Плевен.

Счита, че нарушенията на член 2, ал. 2 от ЗОП не могат да бъдат квалифицирани като маловажни.

Моли съдът да остави в сила решението, прави възражение за прекомерност в случай, че са претендирани разноски по анд № 1061/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен за заплатено от жалбоподателя възнаграждение за адвокат, надвишаващо минимално определения размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, имайки предвид неголямата действителна фактическа и правна сложност на производството по обжалваното наказателно постановление Моли да бъде присъдено възнаграждение за процесуална защита чрез пълномощник юрисконсулт за тази инстанция, в размер на 80 лева, т.е. предвидения минимум от 80 лева и далеч под предвидения максимум от 150 лева.

В съдебно заседание касаторът Поля В. Ц., гр. Тръстеник , ул. "Тракия" № 4, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 18, офис 7, не се явява, представлява се адв. О. Л., който моли да се уважи касационната жалба и да се отмените като неправилно и незаконосъобразно решението на Районен съд гр. Плевен по съображенията подробно изложени в касационната жалба.

Посочва, че в становището на процесуалния представител на ответника юрк. Б., напълно ирелевантно е съдържанието за спора на решението по ТД № 4/2010 г. на Първа и Втора колегия на ВАС, тъй като то касае процедура по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Намира, че настоящото производство не е по отмяна на съдебно решение, а на съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Посочва, че голяма част от спора се основава на това, дали приключилото дело с влязло в сила решение на ВАС и настоящото, са идентични, като счита, че е очевидно, че не са идентични, но макар и различни процедури, в приключилата пред ВАС е отменено решение за налагане на финансова корекция поради констатирани конкретни нарушения в провеждането на обществена поръчка. Счита, че в настоящия случай, на провелия обществената поръчка кмет на община Долна Митрополия, е наложена глоба, затова че е допуснала нарушение на ЗОП, като и в двата случая причините са едни и същи.

Посочва, че в представеното в съдебно заседание решение, на стр. 30, има аргументи, които напълно съвпадат с тези, които са вписани в НП като основание за налагане на глоба, като се твърди наличие на прекален субективизъм, неясни условия и изобщо незаконосъобразност на така изготвената методика, която и в двата случая е една и съща.

Намира, че ако обществената поръчка, с която е наложена финансова корекция, е била законосъобразна, то би следвало тази незаконосъобразност, която се претендира днес, да е свързана именно с характеристиките на обществената поръчка, по която отново е приложена същата методиката.

Счита, че предметът на поръчката е различен, но не точно, защото ЗОП предвижда три вида предмет – доставка на стоки, доставка на услуги и строителство, като в настоящия случай и в онзи, вече разглеждан, предмет на обществената поръчка е строителство. Счита, че поради това и доверителят му е ползвал една и съща методика спрямо двете поръчки, като следователно не може да се твърди пълна липса на идентичност. Моли да се отмени решението

В съдебно заседание ответникът – председател на Сметна палата на РБ, гр. София ул. "Екзарх Йосиф" № 37, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище, в което се поддържа вече изложеното в становище към касационна жалба и се посочва, че решение№ 3902/02.04.2024 година по адм. дело № 53 по описа за 2024 г на ВАС е неприложимо.Посочва, че нарушението е безспорно установено и следва да бъде оставено в сила съдебното решение, като претензира разноски за юрисконусултско възнаграждение за двете инстанции за всяка в размер на 80 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че са налице мотиви относно всички обстоятелства, предмет на НП, включително и обсъждането на представеното в съдебно заседание съдебно решение на ВАС, съгласно което законосъобразността на методиката се преценява с оглед конкретната обществена поръчка и намира, че следва решението да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО, но не сочените основания в касационната жалба.

С посоченото решение се потвърждава наказателно постановление № ЗОП-12 от 09.05.2024 година на изпълняващата правомощията на председател на Сметната палата Г. Н. Г. - Кожарева, с което на Поля В. Ц. , гр. Тръстеник, е наложена глоба в размер на 5000,00 (пет хиляди) лева за извършено на 28.07.2022г. в Община Долна Митрополия, гр. Долна Митрополия в качеството и на Кмет на Община Долна Митрополия нарушение на чл. 70, ал.7, т.1, т.2 и т.3, б. „б“ от ЗОП във вр. с чл. 177 от ЗОП -за това, че на 28.07.2022г. е одобрила обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие в обществената поръчка, като в нея е утвърдила Методика за комплексна оценка на офертите, в която начинът за определяне на оценката по показател К1 „Организация за изпълнение на поръчката“ не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническата спецификация, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и не осигурява на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по този показател, като не посочва начина за оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при съществено нарушение на съдопризвоводствените правила, тъй като при произнасяне РС-Плевен не е изложил собствените си съображения относно всички събрани доказателства.

Съдът е възпроизвел написаното относно фактическата обстановка от НП и е изложил бланкетни мотиви относно законосъобразност на НП и липса на процесуални нарушения по принцип , като е цитирал нормата, която е приета за нарушена –чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 б. „б“ от ЗОП и само е посочил, че нарушението е осъществено, като липсва анализ на установените факти, не са изложени решаващи мотиви по възраженията на жалбоподателя относно характер на заложените в Методика за комплексна оценка допълнителни показатели по показател К1 „Организация за изпълнение на поръчката“ като се съобрази характера на конкретната обществена поръчка.

Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение на изискванията на чл. 172а ал.2 АПК, засягащо формираната воля на съда при постановяване на решението, което влече неговата незаконосъобразност . В случая е недопустимо при принципно изяснена фактическа обстановка изводите за материалната законосъобразност на акта за пръв път да бъдат изложени в касационното решение, като по този начин страната се лишава от право на съдебна защита на две инстанции.

Предвид горепосоченото решението на РС Плевен следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде отговор на всички изложени възражения на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение №337/04.07.2024 г. по анд № 1061/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Връща делото за ново разглеждане на друг състав на РС-Плевен, .

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.