Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № ..../...... г., постановено по гр. дело № ..../.... г. по описа на Районен съд – Г. О. е отхвърлен предявения от Г. П. Г., от с. М., Община Л., ул. „Б.” № ..., ЕГН * против „А.” със седалище гр. Л., ул. ”В. Л.” № ...., с ЕИК ......, иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ за неизплатен остатък от основно трудово възнаграждение в размер на 242 лв. за м. 01.2010 г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявения от Г. П. Г., от с. М., Община Л., ул. „Б.” № ....., ЕГН * против „А.” със седалище гр. Л., ул. ”В. Л.” № ...., с ЕИК .... иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 58 лв. върху неизплатен остатък от основно трудово възнаграждение от 242 лв. за м. 01.2010 г. за периода от датата на изискуемостта ...... г. до ..... г., като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлена претенцията на Г. П. Г. за присъждане на направените по делото съдебни разноски (за адв. възнаграждение), като неоснователна. Със същото решение е осъден Г. П. Г., от с. М., Община Л., ул. „Б.” № ...., ЕГН * да заплати на „А.” със седалище гр. Л., ул. ”В. Л.” № ......, с ЕИК .... сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направените по делото съдебни разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Т. Т. от АК – В. Т., като пълномощник на Г. П. Г., от с. М., Община Л. срещу Решение № ...../.... г., постановено по гр. дело № ...../.... г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Съдът бил приел, че според раздел 3 от ВПОРЗ, личният картон бил единственият документ, по който на работника или служителя може да се начисли заплата и че ищецът не бил изпълнил на 100 % трудовата си норма, поради което не била налице хипотезата на чл. 266, ал. 1 от КТ. Излага се, че в утвърдените ВПРОЗ било конкретизирано как се възлага и приема възложената работа и как се определяла дневната, респ. месечната заработка. Излага се, че по делото не са събрани никакви писмени доказателства, кога и какви действия са били възложени за изработка на жалбоподателя, както кога и колко от тях същият не бил изработил в срок, за да се приемело, че при определяне на възнаграждението му следва да се приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от КТ. Съдът бил мотивирал решението си само на показанията на св. Лазаров. Направено е искане да се отмени съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ..../... година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от Г. П. Г., от с. М., Община Л. против „А.” гр. Л. искове за неизпълтено в пълен размер трудово възнаграждение и лихва за забава. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че работи в ответното дружество от 1993 г., като последното му договорено основно трудово възнаграждение било в размер на 599 лв., което е получавал редовно до м. 01.2010 г. Излага, че за м. 01.2010 г. вместо уговореното основно трудово възнаграждение в размер на 599 лв. му е начислено в платежната ведомост и изплатено трудово възнаграждение в размер на 357лв., или с 242 лв. по-малко. Твърди, че многократно отправял искания да му бъзе изплатена дължимата сума, но това не било сторено. Твърди, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения през м. 01.2010 г. Направено е искане съдът да осъди „А.” гр. Л. да заплати на Г. П. Г., от с. М., Община Л., сумата от 242 лв., представляваща неизплатено изцяло трудово възнаграждение за м. януари 2010 г., сумата от 58 лв. – мораторна лихва върху посочената сума за периода 31.01.2010 г. – до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното й заплащане, както и направените съдебни разноски. Ответното дружество е оспорило предявените искове, като излага становище, че същите са неоснователни.Признава факта, че между страните съществува трудово првоотношение и че основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 599 лв. Излага, че за м. 01.2010 г., възнаграждението, което е изплатено на ищеца, е определено на основание чл. 247, ал. 2 от КТ – според изработеното, като изплатеното на ищеца съгласно чл. 266, ал. 2 от КТ. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са в трудово правоотношение, видно от л.к.д. като ищецът работи на длъжността “...... – ........” в ответното дружество „А.” гр. Л.. Не е спорно, че на ищеца е заплатено трудовото му възнаграждение за м. януари 2010 г. в размер на 357 лв. Не е спорно между страните, че същите са уговорили основно трудово възнаграждение 599 лв. Видно от допълнителните споразумения към трудов договор № ...../.... г., е че страните са уговорили основно трудово възнаграждение, като последния договорен размер е 599 лв. и индивидуално месечно възнаграждение по условията на чл. 247, ал. 2 от КТ (според КТД и ВПОРЗ). От личния му картон на ищеца се установява, че същият е изработил за месец януари 2010 г. - 130 бр. изделия, като общо сумата отразена на база изработена продукция била 256.50 лв. и записано трудово възнаграждение във формуляр „личен картон” е 357 лв. От показанията на св. Н. Н. – ръководител производствено отделение в ответното дружество – се установява, че ищецът работел в ответното дружество като .......... За м. 01.2010 г. същият полагал труд и имал пълен отработен месец. Личният картон за този месец на ищеца бил изготвен на база изпълнените от ищеца операции и съобразно това каква сума следва да му се заплати. Същият като ръководител имал право да преразпределя заработения фонд, поради което той увеличил сумата на 357 лв. Св. Н. заявява, че ищецът многократно бил предупреждаван, че изостава с изпълнението на личния си отчет. Машините били изправни и нямало престой, поради производствени причини. От показанията на св. В. Л. – работещ в ответното дружество, като настройчик и ръководител на ищеца – се установява, че ищецът през м. януари 2010 г. не си изработил основното заплащане. Работел по-бавно, с ниска производителност. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че размерът на уговореното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 599 лв., на основание допълнително споразумение № ...../.... г., като в разплащателно – платежната ведомост за м. 01.2010 г. е начислено – по труд, норми (разц.) – 357 лв. и размерът на неизплатения остатък спрямо договореното възнаграждение е 242 лв. Вещото лице дава заключение, че ищецът е изработил за процесния месец 130 бр. изделия, като общо сумата отразена на база изработена продукция била 256.50 лв. и записано трудово възнаграждение във формуляр „личен картон” е 357 лв. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № ..../..... г., постановено по гр. дело № ...../..... г. по описа на Районен съд – Г. О.е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда. Между страните по делото съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работи на длъжността “....... – ......” в ответното дружество „А.” гр. Л.. Не е спорно, че на ищеца е заплатено трудовото му възнаграждение за м. януари 2010 г. в размер на 357 лв. Не е спорно между страните, че същите са уговорили основно трудово възнаграждение 599 лв. За м. януари 2010 г. ищецът не е получил уговореното трудово възнаграждение в размер на 242 лв. Налице е забава. Ответното дружество твърди, че между страните било уговорено възнаграждението да зависи от ВПОРЗ и КТД, според изработеното от ищеца. Настоящата инстанция на въззивния съд не споделя тези изводи. Един от основните елементи на трудовото правоотношение, по които страните следва да постигнат съгласие, е размерът на трудовото възнаграждение, дължимо при престиране на труд от работника или служителя. Страните са уговорили основен размер, който е определен за осемчасов работен ден – при пълно работно време (чл. 8.1 от допълнителните споразумения).Отделно от това страните са уговорили и индивидуално месечно възнаграждение при условията на чл. 247, ал. 2 от КТ (чл. 8.2 от допълнителните споразумения). Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от Кодекса на труда размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното, като в настоящия случай сме изправени пред хипотезата на комбинация от двете системи за определяне на трудовото възнаграждение - уговаряне на трудовото възнаграждение според времетраенето на работата и според изработеното. Този извод съдът прави на основание представените допълнителни споразумения към трудовия договор на ищеца, съгласно които уговаряне на трудовото възнаграждение според изработеното е втори компонент от формиране на трудовото възнаграждение, отделен от основното му трудово възнаграждение (чл. 8.2 от допълнителните споразумения). Ето защо, съдът намира, че при изпълнение на трудовите задължения за процесния период работодателят дължи заплащане на уговорения основен размер на трудовото възнаграждение. Законодателят е определил два начина за определяне размера на трудовото възнаграждение – по времетраене и според изработеното. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ никоя от страните не може да изменя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение, а съгласно алинея 3 на същата разпоредба работодателят може едностранно да увеличава размера на уговореното възнаграждение. В случая работодателят е намалил едностранно размера на уговореното основно трудово възнаграждение. Уговорката за намаляване на основно трудовото възнаграждение (предвид уговорените коефициенти във вътрешните правила (ВПОРЗ) и КТД) се явява в противоречие с императивните правила на чл. 247, ал. 1 от КТ за определяне на размера на възнаграждението съобразно времетраенето на работата. Следователно, уговорката за вариране на размера на възнаграждението с възможност същото да бъде под уговорения с трудовия договор основен размер, поради противоречие със закона се явява недействителна. Такава уговорка би била действителна при заплащане на допълнително възнаграждение, с което се увеличава уговореното трудово възнаграждение предвид императивната забрана на чл. 118 от КТ. Неизплатените суми не се твърди и доказва да се явяват законоустановени удръжки съобразно разпоредбата на чл. 272 от Кодекса на труда, поради което и същите се явяват незаконосъобразни. Ето защо, на ищеца при изпълнение на трудовите задължения за процесния период се дължи пълно възнаграждение в уговорения в трудовия договор основен размер. Работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор. Разпоредбите на колективния трудов договор и ВПОРЗ са приложими само когато са по-благоприятни за работника. Когато обаче те са по-неблагоприятни за него следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗЗД трудовият договор има силата на закон и на него следва да се даде приоритет - Решение № 11 от 5.04.2002 г. на ВКС, III г. о. Съдът намира, че обезщетението за забава е дължимо от първо число на месеца, следващ месеца на изработването, тъй като трудовите възнаграждения са били дължими до последно число на месеца на начисляването на възнаграждението, поради което и работодателят изпада в забава от първо число на следващия месец. За този извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Предвид липсата на твърдение и доказателства при лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи други уговорки, различни от уредбата в Кодекса на труда, то съдът намира, че работодателят е следвало да изплаща трудовите възнаграждения до края на текущия месец, поради което се явява в забава от първо число на следващия месец. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 128 от КТ във вр. с чл. 242 от Кодекса на труда е доказан до размер от 242 лв. „А.” гр. Л. дължи на Г. П. Г., от с. М., Община Л. сумата от 242 лв. – представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2010 г. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда е доказан до размер от 25.05 лв., като в останалата му част до пълно предявения размер но 58 лв., като неоснователен следва да се отхвърли. Размерът на законната лихва е определен, чрез използване на изчислителен модул, за което не са необходими специални знания. „А.” гр. Л. дължи на Г. П. Г., от с. М., Община Л. сумата от 25.05 лв. – законна лихва върху главницата за периода 31.01.2010 г. – 31.01.2011 г. Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № ..../......... г., постановено по гр. дело № ...../...... г. по описа на Районен съд – Г. О., на основание чл. 270, ал. 1, предл. второ от ГПК следва да се отмени се отмени и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда. Съобразно направеното искане и изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 100 лв. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № .../.... г., постановено по гр. дело № ..../.... г. по описа на Районен съд – Г. О., вместо което ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА „А.” със седалище гр. Л., ул. ”В. Л.” № ......, с ЕИК ... да заплати на Г. П. Г., от с. М., Община Л., ул. „Б.” № ...., ЕГН * сумата от 242 (двеста четиридесет и два) лв. – представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2010 г., на основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. ОСЪЖДА „А.” със седалище гр. Л., ул. ”В. Л.” № ....., с ЕИК ..... да заплати на Г. П. Г., от с. М., Община Л., ул. „Б.” № ....., ЕГН *, сумата от 25.05 (двадесет и пет лева и пет ст.) лева - законна лихва върху главницата за периода 31.01.2010 г. – 31.01.2011 г., на основание чл. чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда, като отхвърля иска до пълно предявения размер от 58 (петдесет и осем) лева, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА А.” със седалище гр. Л., ул. ”В. Л.” № ....., с ЕИК ..... да заплати на Г. П. Г., от с. М., Община Л., ул. „Б.” № ....., ЕГН * сумата от 100 (сто) лева – направени разноски пред двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |