Р Е Ш
Е Н И Е
№219/4.12.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 10
ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
Прокурор: Д.Георгиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 168 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Адм.дело № 168 по описа за 2020 г. на Административен съд Ямбол е образувано
след прекратяване на адм.д.№1205 по описа за 2020г.
на Административен съд Бургас и изпращането му на осн.
чл.7, ал.2 от ЗОДОВ по подсъдност на най-близкия родово компетентен съд – Административен
съд Ямбол, с Определение №1189/02.07.2020г. на Административен съд Бургас.
Производството по настоящото дело е по
чл.203 и следв. от АПК вр.
с чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ, по предявена искова молба с вх.№6432/07.02.2020г. на
Районен съд Бургас на М.И.Д. ***, п.к.24, против Административен съд Бургас,
Върховен административен съд и Прокуратура на Република България, с която се
претендира осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 815 лева,
представляващи заплатени от него адвокатски хонорари, 250 лева за гориво или
общо 1 065 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 5 500 лева
неимуществени вреди, причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз – чл.2 от Договора за европейски съюз, чл.3, ал.2 от
Договора за Европейски съюз, чл.6 от Договора за Европейски съюз, чл.47 от
Харта за основните права в ЕС. С уточняваща молба вх.№8805/20.02.2020г. на
Районен съд Бургас се сочи, че вредите произтичат от Решение №2855 от
06.03.2018г. по адм.д. №11135/2016г. на ВАС, с което
е потвърдено Решение №1293 от 05.07.2016г. по адм.д.№98
по описа за 2016г. на Административен съд Бургас, като в рамките на съдебните
производства е било нарушено правото на ищеца на справедлив процес. С втора
уточняваща молба вх.№1551/06.08.2020г. ищецът допълва като акт, от който са
произтекли вреди и Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. за отказ за
образуване на наказателно производство на прокурор от Бургаска районна
прокуратура, уточнява също, че претендира вреди солидарно от тримата сочени в
исковата молба ответници.
За обосноваване на претенцията в искова
молба с вх.№6432/07.02.2020г. се сочат следните обстоятелства:
Ищецът е гражданин на Република България,
женен и живее в град Бургас. Повече от две седмици, дъщеря му тренирала усилено
за участие в детски концерт, който бил обявен от детската градина, като
спонсориран и организиран от фонд, санирал детските
градини в к-с „Славейков”, гр. Бургас. Концертът трябвало да се проведе в присъствие
на родители и да бъде изява на децата пред техните родители. Никъде не било
обявено предварително, че на концерта ще присъстват политически фигури, като
поканени официални лица или някакво участие на Община Бургас. Концертът бил
обявен за 25. 11.2015 г. от 17.00 часа в сградата на Културен дом на
Нефтохимика - гр. Бургас.
На 25.11.2015 г. около 8.00 часа попитал
учителката на дъщеря си в детската градина, кой ще присъства на концерта.
Отговорила му: „Министъра на екологията, Кмета, двама зам. Кметове и
Председателя на Общинския съвет.” Реагирал, че не желае дъщеря му да танцува
пред Кмета и Председателя на Общинския съвет. Отговорили, че вече няма как
детето да не участва, понеже е предвидено в програмата.Скарали се със съпругата
му. Около 9.00 часа отишъл при зам. директорката на ***Бургас и я попитал, защо
няма никъде обявено, че ще присъстват политици на концерта. Отговорили, че не
са задължени да го информират, това била общинска програма и било нормално кмета
да участва на такива мероприятия, винаги участвал. Отговорил, че вече няма как
да обясни на 5-годишно дете, че не може да участва, понеже баща му не се
разбира с политиката на кмета. Това трябвало да бъде първата изява на дъщеря му
на сцена.Около 10.00 часа се обадил на горещия
телефон на Община Бургас (телефон на доверието), за да попита, дали наистина кмета
ще присъства на този детски концерт, представил се. Три пъти му затворили
телефона, при отговор от отсрещната страна, че това е „авариен телефон". След около 20 мин. се
обадил отново и му вдигнал оперативен дежурен на Община Бургас. Обяснил му за
концерта, че не иска дъщеря му да танцува пред кмета или други политически
фигури, понеже това е отживелица от комунизма, че има наложен запор от
Председателя на Общинския съвет, и получил отговор да се обади след „малко”.
Звъннал след около 10 мин, получил отговор, че по неговия въпрос се работи. Междувременно
разговарял по телефона с Директорката на ***Бургас, с директора на Отдел „Образование“
към Община Бургас, като от последния разговор получил отговор, че дъщеря му ще
бъде изкарана от групата за концерта, а кметът ще присъства. Отговорил, че не
такъв е интересът на детето, то е репетирало две седмици. Около 12.30 часа
съпругата му се обадила, казали й по телефона да вземе детето, и че то няма да
участва в групата за концерта. Около 12.30 - 13.30 часа на два пъти се обадил
до горещия телефон на Община Бургас, после още два или три пъти, като последния
път получил отговор, че няма по-голяма чест детето да танцува пред Кмета и
Председателя на Общински съвет. Около 15.30 часа му се обадила притеснена майка
му, защото някъде е казал, че ще слага бомба. Телефонът взел полицай, за който по-късно
разбрал, че е ръководител група Криминална полиция в Първо РПУ Бургас. Той му
наредил до половин час да се яви в първо РПУ, но ищецът отговорил, че е извън
Бургас и не може, извън Бургас съм. После на няколко пъти звънял в първо РПУ
Бургас, опитвайки да разбере какъв е проблема, разговарял с ръководител сектор
Криминална полиция в Първо РПУ Бургас, който му отговорил, че ако не се яви, ще
бъде задържан, където го видят. Разбрал, че е натопен отново, в сайта www.flagman.bg прочел, че "Културния дом на НХК е евакуиран заради анонимна заплаха
за бомба, като сигналът е подаден в 14.00 часа в дежурната на Община Бургас“.
Някой от полицаите му казал, че и призоваването по телефона вече има сила на
редовна призовка. На няколко пъти му се обадили полицайки,
представящи се за журналисти от “24 часа” и „Телеграф”, както и от радио Бургас
и го разпитвали по телефона какво е казал.Докато пътувал за работа, разговарял
с прекия си началник и разбрал, че е извикал друг колега да работи тази вечер,
после му се обадила съпругата му и му казала за публикация, в която пишело, че
вече е задържан, иззет му е телефона и срещу него е образувано бързо
производство. Около 18.00 - 18.10 часа, при влизане през портала на ЛУКОЙЛ
Нефтохим Бургас, бил задържан от трима полицаи (двама цивилни и един униформен).
На въпроса защо го задържат получил отговор
„Вие си знаете ”, взели пропуска му и го предали на охраната за фирмата.
Бил отведен в Първо РПУ, като го конвоирали там, дочул, че концертът се е
провел с участието на Кмета и Председателя на Общинския съвет, съответно без
дъщеря му, съответно, че е арестуван. Издали му заповед за задържане, обискирали
го. Присъствали Началник сектора на Криминална полиция Първо РПУ Бургас,
Началник групата и други трима цивилни полицаи. Единият седял точно срещу него
и дори му предложил сделка да напише, че е заплашвал с бомба, но нямало какво
да признава. Казал на единия от полицаите, че има всички записи, скрил е
телефона си, и че това, което са им казали, не е съвсем така. Попитал кой е
подал сигнала в полицията и кога (в колко часа), никой не му отговорил. Попитал
дали се е провел концерта, също никой не му отговорил. Отказал да дава подробни
обяснения и написал едно кратко обяснение, бил му отказан достъп до всякакви
материали по случая. Писал, че иска адвокат, като посочил адв.
М.Ч., единият полицай го свързал с него по телефона, на адвокатът бил в София.
Посочил брат си, но той не си вдигнал телефона. След това, върху него бил
оказан силен психически натиск, да си промени това искане - да зачеркне това,
че е искал адвокат. Бил предаден на конвой около 20.00 часа, а задържалите го
полицаи си тръгнали (бил „вече сготвен“). Докато чакал за освидетелстване пред
шокова зала на МБАЛ Бургас, видял снимката си в един сайт, там пишело, че е задържан,
че има бързо полицейско производство и ще бъде осъден по бързата процедура на
две години затвор. Човекът, на когото бил телефона нарочно го обърнал към него
на два пъти, за да прочете заглавията. Тогава се усъмнил сериозно, че отново е
политически задържан, единствено по указание на кмета и/или на председателя на
Общинския съвет. Поискал да обжалва заповедта за задържане веднага - отказали му,
нямал право.От ареста бил отведен в Първо РПУ едва около 11.00 часа на 26.11.2015
г., при този конвой му поставили белезници, след около час два чакане, бил
приет от разследващия полицай, който му заявил, че пропуска му ще бъде върнат,
няма да бъде уволнен от работа, но трябва да предостави телефона си за
експертиза за около две седмици, а ако не го стори доброволно, ще го търсят с
обиски. Поискал адвокат, който отново му отказали, подали му лист за подпис,
без написано върху него номер на досъдебното производство.Отишли до автомобила му на паркинга на Лукойл Нефтохим Бургас и предал
телефона на разследващия полицай. Щом чул четвъртия разговор, полицаят му казал:
„ Ти си прав". Прав е, ама какво от това, задържан 24 часа в ареста по
„опечена работа" и опит да бъде „сготвен". Бил освободен в 17.45
часа, като на изхода дал кратко интервю пред БТВ за късните новини, но отказал
да отговаря на въпроси, касаещи разследването. От тази журналистка разбрал, че
вече е осъден на две години затвор по бързата процедура и понеже „обжалва”,
затова го пускат, както и подробности за концерта – което не било вярно. В
последствие прочел и че е обвиняем.
Срещу заповедта за задържане подал жалба
до инспектората на МВР и до Административен съд Бургас. С разпореждане от
02.03.2016 г., по адм. д. № 98/2016 г. съдията
задължил Началник Първо РПУ Бургас да представи преписката, свързана със
заповедта за задържането му. С постановление от 22. 03. 2016 г. прокурор при РП-Бургас
разрешил да се представят по делото само определени документи. В о.с.з. на
11.05. 2016 г. адвокат М.Ч. бил разпитан като свидетел. Въпреки поставените му
от съда ограничения във въпросите, от отговорите на свидетеля, ставало ясно, че
действително ищецът му се обаждал по телефона с искане за съдействие, понеже
бил задържан в полицията. В същото о.с.з. съдът задължил Директор ОДМВР Бургас
да представи цялата преписка по жалбата до инспектората на МВР. С писмо от
25.05.2016 г. преписката била представена. От дадените по нея сведения и
направените изводи, обективирани в справка, се виждало,
че никога не е искал адвокат, нито че е разговарял с него или да е търсен
такъв, нито че е искал да обжалва заповедта за задържане веднага. Това е
основание да счита, че това разследване е неадекватно. В последното о.с.з.,
ангажираният от него срещу хонорар от 300 лева адвокат Х., поискал да бъдат
разпитани лица, участвали в разследването, но не дали сведения по
административната преписка, чиито показания да докажат неговата защитна теза,
но това искане било отхвърлено. Отхвърлено било и искането му да се извърши
експертиза върху предоставения гласов запис от 25.11.2015 г. от разговора от
13.23 часа. С Решение № 1293 от 05.07.2016 г. Административен съд Бургас
отхвърлил жалбата му срещу заповедта за задържането му на 25.11.2015 г. В
мотивите на съда се чете: "Установени са множество обаждания от Д. до
дежурен служител по сигурността на Община Бургас, последното съдържащо закана
за поставяне на „бомба". За това последно обаждане са били уведомени
полицейските служители. То е станало повод за извършване на проверка в сградата
на НХК. Освен това, жалбоподателят не е бил намерен на адреса по местоживеене,
а при проведен телефонен разговор е отказал да се яви в полицейското
управление.При тези факти, без съмнение може да се предположи причасност на последния към извършването на престъпление по
чл. 326, ал.1 НК, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни ..." и "Налагането
на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24
часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане
на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на
човека принципи, по прилагането на чл. 5, § 1от КЗПЧОС, съотнесени
към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са
налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му
свобода."
Обжалвал това решение пред ВАС, който го
оставил в сила с Решение № 2855 от 06.03.2018 г. по адм.
д. № 11135/2016 г. с основния мотив: "Целта на задържането е установяване
самоличността на подателя на сигнала и предотвратяване на възможността той да
се укрие или да създаде пречки за разследването. При проявеното от Д. нежелание
да се яви доброволно в полицейското управление неоснователни са доводите му за
неспазване на чл. 5 от ЕКПЧ, която гарантира и признава правото на свобода и
сигурност, като лишаването от свобода е допустимо в изрично предвидените случаи
и по реда, предвиден в закона", който извод е съвсем различен от посочения
в самата заповед и първоинстанционното решение. Това
решение е окончателно и не подлежи на обжалване. След запознаване с цялата
преписка по образуваното досъдебно производство, поискал от ВАС да отмени
заповедта за задържане по предвидения извънреден способ, но с решение № 9710 от
16. 07. 2018 г. по адм. д. № 4668/2018 г. молбата му
била отхвърлена.
Счита, че искът му се явява допустим за
разглеждане по реда на чл. 2в от ЗОДОВ, понеже вредите са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, представляващо
ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2016/С 202/02) и ЕКЗПЧОС, които
са част от правото на Европейския съюз съгласно чл. 6, ал. 1, ал.2 и ал.3 от
Договора за Европейски съюз. Подава настоящия иск в предвидения петгодишен
срок, след постановяване на окончателното решение № 2855 от 06. 03. 2018 г. по адм. д. № 11135/2016 г. на ВАС. Счита, че са нарушени чл.
5, чл. 6, ал. 1, вр. чл. 13 и чл. 6, ал. 3 от
Конвенцията, както и чл. 47, ал. 1-3 от Хартата.Административен съд Бургас и
Върховния административен съд, при разглеждане и постановяване на съдебните
решения са допуснали достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, като не са отчели свидетелските показания на разпитания свидетел -
адвокат, както и не са разгледали задържането му като политическо в нарушение
на чл. 6 и чл. 7 от Хартата - нарушаване на свободата и сигурността му и
зачитането на личния му, семейния му живот и тайната на неговите съобщения,
както и на чл. 5 от ЕКЗПЧОС, която се зачита като основополагащ принцип в
правото на ЕС. В град Бургас, намиращ се под авторитарен режим, всеки ще бъде
арестуван и подложен на психически тормоз, притесняван на работното си място и
в дома си, ще се упражнява този тормоз и върху семейството му, ще бъде
разпространявана клеветническа информация срещу него и ще бъдат настройвани
колегите, приятелите и обществото срещу този човек, само защото в ОД на МВР -
Бургас е постъпила информация за твърдения на този човек. Ако човека посмее да
се жали срещу тези твърдения, то неговата жалба няма да бъде разгледана и той
ще продължава да бъде тормозен, докато не бъде сринат психически, дори и може
да бъде въдворен в психиатрия, след доклад на необходимия служител.
Извършеното разследване от ОД на МВР
Бургас по негова жалба е неадекватно, понеже не са разпитани всички възможни
свидетели, като по този начин умишлено не е спазена инструкция на МВР, а само
удобните такива, като разследването е проведено под личното ръководство на К.К., издал лично разпореждане да бъде задържан на 25.11.2015
г., единствено по политически причини - заради възгледите му за авторитарно
управление на гр. Бургас. Инспекторите не са събрали и всички относими доказателства - например записите на разговорите
от МЦМ в ОД на МВР - Бургас, от които е видно, че лично К.К.
дава нареждането да бъде арестуван и да бъде образувано досъдебно производство
срещу него. Лисата на такова адекватно разследване е нарушение на чл. 6, ал. 1,
вр. чл. 13 и чл. 5 § 2-4 от ЕКЗПЧОС вр. чл. 47 от Хартата, понеже липсва друг начин за защита,
а наличния е крайно неефективен, не е безпристрастен.
Извършеното съществено нарушение на
правото на ЕС е и липсата на ангажираност на съда с всички събрани по делото
доказателства, от които е видно, че е налице пълната им манипулация от страна
на органите на МВР - Бургас и то под ръководството на прокурор от БРП, което е
довело до погрешни изводи на съда, а именно, че той е престъпник и склонен да
извършвам нарушения, откачен и побъркан, не понасящ кмета. Съдът не е разгледал
фактите в тяхната цялост и е допуснал намеса в личните и семейните му
отношения, абсолютно необосновано само по политически причини. Не е отчетен
факта, че се е възпротивил срещу използването на пет годишни деца за
политически цели, а и никой до момента не е отрекъл, а и не е разгледал този
факт, въпреки, че се обърнал към съд, по предвидения в закона ред, който се
оказал крайно неефективен. Не е отчетен и факта, че през време на 24 часовото
му задържане не са повдигани обвинения, не му е предоставен адвокат, има поправка
на протоколи и заповеди.
Справедливостта и безпристрастността на
съдебния процес изисква оценка на всички факти и доказателства. Към онзи момент
е имало само и единствено твърдения на двама заинтересовани служители на Община
Бургас и нареждане на Д.Н., К.Л.и К.К., който е
изключително близък до кмета на Община Бургас, единствено с цел да не бъдат
притеснявани политическите лица, по време на детския концерт, а изразилия
собствено мнение баща, да бъде арестуван и заклеймен като враг. За да бъде
опазен имиджа на кмета, Калоянов нарежда на своите подчинени да го арестуват,
да образуват досъдебно производство срещу него и да съгласуват всички обвинения
с юристите на община Бургас, което те и правят, поправяйки всякакви доказателства
и разпространявайки клеветническа информация, нарушавайки грубо и безцеремонно
правата му.
Чувството му за чест и човешко достойнство
били тежко и непоправимо засегнати. Накърнено било и доброто му име в
обществото и пред колегите, тъй като с години изграждал авторитета си на
активен и честен колега с неоспорими професионални качества, човек с научна
степен и университетски преподавател, учен. Засегнати били и дълбоко интимни,
емоционални чувства, свързани с родителските му задължения и грижи за дъщеря му,
като счита, че е полагал същите винаги в максимален обем и с оглед най-добрите
интереси на детето - предоставял е необходимите финансови средства за обучение
и е имал високоотговорно отношение, включително и относно защитата й от
необосновано политическо влияние - било чрез учителки или участие в концерти и
други политически мероприятия. В следствие на това поведение на ответниците, изпаднал в тежък душевен дискомфорт.
След тези действия на ответниците, останал засрамен и
унизен. Впоследствие, като последица от преживяното, започнал да чувства
потиснатост при общуване с колеги, усеща още неприятните ефекти от разговори и
коментари по негов адрес във връзка със случилото се. Месеци наред бил
стресиран, в резултат на което загубил каквото и да е доверие в правосъдие,
полиция, съд и прокуратура, както и в общинските и държавни власти. Почувствал
се и изолиран от останалите колеги, като продължавам да чувствам такава
изолация и на работното си място, от където бях задържан, съседите му, сред
които се разпространява, че е конфликтна личност и има психически отклонения,
въпреки че е водил разговори разследващите, изпитва силна неприязън и
отвращение от съдебните органи, прокуратурата и служителите на ОД на МВР -
Бургас, тъй като преживеният срам довел изключително негативни изживявания и
отказ да разговаря с полицейски служители.
По тези съображения се иска съдът да
установи нарушение на правото на ЕС - ЕКЗПЧОС и ХАРТАТА и да осъди ответниците Административен съд Бургас, Върховен административен съд и Прокуратура на
Република България, да му заплатят
обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 815,00 (осемстотин
и петнадесет) лева, представляващи заплатените от него адвокатски хонорари и
250,00 (двеста и петдесет) лева за гориво - общо имуществени вреди - 1065,00 (хиляда
шестдесет и пет) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба, както и сумата от 5500,00 (пет хиляди и петстотин) лева - неимуществени
вреди, причинени му от описаното достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз.
С допълнителна уточняваща молба
вх.№1551/06.08.2020г. ищецът допълва като акт, от който са произтекли вреди и
Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. за отказ за образуване на наказателно
производство на прокурор от Бургаска районна прокуратура. Уточнява също, че
претендира вреди солидарно от тримата сочени в исковата молба ответници.
От ответника Административен съд Бургас,
чрез председателя Ч.Д. е представен писмен отговор досежно твърденията на ищеца, че Административен съд - Бургас и Върховният административен съд при разглеждане и постановяване на
съдебните решения са допуснали достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, като не са отчели свидетелските показания на разпитания
свидетел - адвокат, както и не са разгледали задържането му като политическо, в нарушение на чл. 6 и чл. 7 от Хартата -
нарушаване на свободата и сигурността му и зачитането на личния му, семейния му
живот и тайната на неговите съобщения, както и на чл. 5 от ЕКЗПЧОС, която се
зачита като основополагащ принцип в правото на ЕС.Посочва се, че фактическият
състав на обективната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС
включва следните предпоставки, които трябва да са налице кумулативно: Нарушена
правна норма от правото на ЕС; Нарушението да е „достатъчно съществено“; Да е
налице причинна връзка между нарушението и претърпените вреди. В настоящият
случай ищецът сочи нарушени норми на Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи и на Хартата на основните права на
ЕС.ЕКПЧ е водещият инструмент за защитата на основните права в Европейското
пространство на държавите членки на Съвета на Европа, но доколкото Европейският
съюз не се е присъединил към ЕКПЧ то последната не съставлява част от правото
на ЕС. Макар последният да следва принципно практиката на ЕСПЧ, съдебната
практика по нарушенията на тази конвенция също не е източник на правото на ЕС. По тези съображения, исковата претенция в тази част се счита за недопустима, като сочеща на
вредоносен резултат, причинен от неправилно приложение на правен акт извън
правото на ЕС. По отношение на Хартата на основните права на ЕС се посочва, че същата
е източник на първичното право на ЕС, но съгласно разпоредбата на чл.51 на ХОПЕС, пряко позоваване на нарушения на права и
принципи, защитени от Хартата, от страна на граждани на съюза е допустимо
единствено в случай, че същите се явяват страна в правоотношение, пряко породено или развило се въз основа
на норма на европейското право с пряко действие и вертикален директен ефект,
каквито са част от нормите на регламентите и само ограничен брой правни норми
на някои Директиви на ЕС, при условие че са изпълнени по отношение на тях при
условията на кумулативност следните предпоставки:
Създаденото с тях задължение да бъде е ясно, да бъде по-скоро отрицателно,
отколкото положително задължение, да бъде безусловно, да не съдържа резерви от
страна на държавата-членка и същото да бъде независещо от каквито и да е
национално мерки за изпълнение. Правоотношението, чийто резултат е породил
настоящия спор, касае законосъобразното приложение на вътрешноправна норма,
каквато е разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, а не такава на регламент или директива на ЕС, поради което
липсва пряка причинно-следствена връзка между разрешения от АС Бургас и ВАС
правен спор, развил се изцяло на база националното законодателство и сочените
като нарушени норми на ХОПЕС, а именно чл. 6 и чл.7. Независимо от това, следва да бъдат отчетени
и обстоятелствата, че като нарушение от страна на Административен съд - Бургас
и ВАС при разглеждане и постановяване на съдебните решения е посочено
неотчитането на свидетелските показания на разпитания свидетел – адвокат, както
и не е разгледано задържането на ищеца като политическо.Тези твърдения се
считат за неоснователни по същество. Административен съд - Бургас е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка и е направил верни правни изводи. Видно от мотивите на решението,
свидетелските показания на разпитания свидетел - адвокат са обсъдени от съда,
като е посочено, че показанията на разпитания в хода на съдебното дирене
свидетел М.Ч. сочат, че Д. дори е реализирал възможността да потърси адвокатска
защита, т.е. правото му не е било ограничено въпреки декларирания отказ.При
тези съображения Административен съд - Бургас не е допуснал нарушение на чл.6 и
чл.7 от Хартата, поради което въпросът
за преценката на неговата тежест изобщо не стои за разглеждане, а се явява
пречка и за извършване на преценка на обстоятелството налице ли е причинно-следствена
връзка между твърдените вреди и съответно недоказаното нарушение на ПЕС, т.е.
не е налице нито една предпоставка от фактическият състав на обективната
отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС в лицето на АС Бургас, ВАС
и Прокуратурата на Република България.
Предвид неустановяване на елементите от фактическия състав на чл.2в от ЗОДОВ искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
От ответника Върховен административен съд, чрез упълномощен представител от председателя Г.Ч., М.С.- съдебен
помощник във ВАС, по делото е наличен писмен отговор, според който спорът не попада въобще в приложното поле на правото на ЕС,
поради което искът е недопустим. Алтернативно се сочат и съображения за
неоснователност. Ищецът възразява, че този отговор е неотносим
по настоящото дело, тъй като касае на
друго дело на Районен съд-Бургас по предявена искова молба на друго лице срещу
ВАС. Възражението е основателно – макар да съдържа становище по приложението на
чл.2в от ЗОДОВ, писменият отговор касае гр.д.838/2020г. на РС-Бургас, поради
което настоящият съд не го взема предвид.
От
ответника Прокуратура на Република България в качеството на неин представител,
съгласно т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е депозиран писмен отговор със
становище, че искът подлежи на разглеждане по чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ от
компетентния административен съд. Независимо, че в исковата молба като ответник
е посочена Прокуратурата на Република България, от съдържанието й, както и от
направеното допълнение към нея - „уточняваща молба“, става ясно, че искът, с
посочено основание чл. 2в от ЗОДОВ, не касае действия или актове на
прокуратурата. Този иск не е насочен към прокуратурата и същата не следва да
отговаря по него. Претендираните нарушения на правото
на Европейския съюз не са свързани с работата на прокуратурата.Оспорва се така
предявения иск като неоснователен и поради недоказаност. Тежестта на доказване
е за ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите
твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между претендираните
вреди и действията на Прокуратурата. Наличието на действително търпяни вреди е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2в ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за
претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от нарушения на
правото на Европейския съюз. Ищецът твърди, че от незаконното му задържане са
били нарушени и спрямо него са настъпили отрицателни последици в емоционален,
социален и професионален план, изразяващи се в преживян стрес, силен душевен дискомфорт, притеснения, уронване на доброто му име, като
не е представил доказателства за твърдяните вреди и
за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата
на Република България. Освен това в чл. 2в, ал.1 от ЗОДОВ е поставено и едно
допълнително условие, а именно, вредите да са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Предявения иск не намира
основание в закона предвид изричното изискване за „същественост“. Това е така,
тъй като се касае за задържане, при което наложената административна мярка е
приложена спрямо Д. при спазване на материално правните изисквания на закона.
Относно това обстоятелство е налице приключило административно производство №
98/2016г. пред Административен съд- Бургас. Съдебното решение на АС- Бургас е
влязло в сила. Последното е потвърдено и с решение на Върховния административен
съд.Не са приложени и доказателства за размера на сумата, платена от ищеца за претендираните от него адвокатски възнаграждения в размер
на 815 лева, както и доказателства за платена от ищеца сума за пътни разходи в
размер на 250 лева, или общо сумата от 1 065, 00 лева.Оспорва се иска за
обезщетяване на неимуществени вреди и по размер. Съгласно константната съдебна
практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия
за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следва да се
има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства
на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. В конкретния случай
предявената претенция от 5 500, 00 лв. за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди е силно завишена, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както и с обществено-икономическите условия в
страната. Въпреки че, като основание на исковата молба е посочена разпоредбата
на чл. 2в от ЗОДОВ, то ако съдът приеме, че искът е с правно основание чл.2,
ал.1, т.2 от ЗОДОВ, то смята, че такава искова претенция е напълно неоснователна,
тъй като претендираните от ищеца вреди са настъпили
от приложението на принудителна административна мярка, а Прокуратурата на
Република България не е компетентна да задържа лица, въз основана на ред,
предвиден в Закон за министерство на вътрешните работи.И все пак, ако съдът
приеме за разглеждане иска на това основание, се смята, че за да се присъди обещетение за неимуществени вреди е необходимо ищецът да
докаже по несъмнен начин настъпилото непозволено увреждане и факта, че това
увреждане е настъпило именно в резултат на незаконното му задържане. В
разглеждания казус ицещът не е ангажирал каквито и да
било доказателства в тази насока. Именно поради това предявения иск е недоказан
и последният следва да бъде оставен без уважение.Ако съдът пристъпи към
разглеждане на исковата молба, се иска да бъдат отхвърлени изцяло така
предявените искови претенции против Прокуратурата на Република България като
неоснователни и недоказани. В случай, че съдът счете същите за основателни, се
моли да бъде намален размера на претендираното
обезщетение, което с оглед залегналите в чл. 52 от ЗЗД принципи и константната
съдебна практика се явява прекомерно завишено и несъобразено със
социално-икономическите условия на живот в периода. По отношение на претендираните имуществени вреди, се моли да не бъдат
уважени, тъй като не са представени доказателства в тази връзка.
В първото по делото о.с.з. ищецът заявява,
че претенциите му са срещу Административен съд – Бургас и Върховен
административен съд във връзка с двете дела, които са гледани на първа и втора
инстанция. По разпореждане на съда е направил едно уточнение, че искът му е
предявен срещу тримата ответника,
включително и срещу прокуратурата, като сочи, че солидарно претендира вредите. За
връзката на Прокуратура на Република България като ответник в настоящото
производство посочва факта, че при разглеждане на делото, където е допуснато
нарушение на правото на ЕС, административният съд е разпоредил прокуратурата да
представи цялата преписка, а прокуратурата представя отделни извадки, които
счита за относими. Това от една страна е попречило на
съда да изведе правните изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и
на цялата процедура по ареста му, а от друга страна е допринесло за крайния
изход на делото. В тази връзка представя документи по Досъдебно производство №
1353/2015 г. на Първо РПУ. Освен това претенцията му е и във връзка с
Постановление № 1972/2017 г. на Районна прокуратура – Бургас за отказ за
образуване на досъдебно производство. С отделна молба вх.№2014/05.10.2020г. е
внесъл уточнение за тази претенция- съседите му К.П., семейство *** са пряко
свързани с ареста му на 25. 11. 2015 г. и медийното му разпространение.Според
съдържащата се в преписката докладна записка 434 р-10663 от 21. 07. 2017 г. на
мл. пол. инсп. С. Н. до началника на Второ РПУ в гр.
Бургас, тези съседи са дали сведения, според които Д. е конфликтна личност, не
се разбира с останалите живущи, спори и се кара с тях, същият има отклонения в
психиката, винаги е в опозиция с останалите.Ищецът прави връзка между дадените сведения от
съседите по преписка № 1972/2017 г. на Районна прокуратура, тъй като в
последния абзац на докладна записка 434 р-10663 от 21. 07. 2017 г. на мл. пол. инсп. С. Н. до началника на Второ РПУ в гр. Бургас е
посочено: „ От извършена справка в АИС на МВР се установи, че срещу М. Д. има
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 326 от НК по ДП 1353/2015 г. по описа
на първо РПУ Бургас за поставено СВУ в сграда на НХК - гр. Бургас, пл.
„Тройката“.
В съдебно заседание на 10.11.2020г. ищецът
М.Д. поддържа иска си.
Пледира, че на 25.11.2015 г. бил арестуван
и срещу него се провела една изключително злостна кампания. Причината да бъде
арестуван по разпореждане лично на Директора на ОД на МВР гр. Бургас е, че
изразил несъгласие дъщеря му, тогава на 5 години, да участва в концерт с
присъствието на политически лица, между които Заместник-председателят на ПП
„ГЕРБ“, министър, Председател на общинския съвет, като целта на този концерт била
да се повиши рейтингът на Заместник-председателя на ПП „ГЕРБ“ Д.Н., който в
момента е кмет на град Бургас. Върху него бил оказан изключително силен
психологически натиск. Не му бил предоставен адвокат, въпреки че поисках такъв,
манипулирали се веществени доказателства и на 25-и, по-точно на 26.11.2015 г. му
бил отнет чрез протокол за доброволно предаване телефонен апарат, в който се
съдържала изключително важна негова научна разработка.Тази негова разработка му
причинила изключително много имуществени вреди. Обжалвал заповедта за задържане
в предвидения срок, като в първото открито съдебно заседание пред
Административен съд – Бургас поискал документите, на които има право и които
служат на съда, за да прецени дали е бил законно задържан и дали са му спазени
правата като гражданин на Република България и на Европейския съюз при това
задържане. Прокурорът от Районна прокуратура – Бургас решил, че трябва да
предостави само някои материали, избирателно. Отново ангажираният от него адвокат
поискал да се представи цялата преписка, всички материали, съдът отказал.
Тогава адвокатът му поискал да се призоват на разпит полицейските служители,
дори някои от тях изброил поименно, Административен съд – Бургас отново му
отказал. Административният съд излязъл със съдебно решение, с което отхвърлил
жалбата му срещу заповедта. Междувременно Районна прокуратура – Бургас провеждала една преписка, в която се сочат данни, че той е криминално
проявен по линия на кражби. Административен съд – Бургас отказал да събере тези
доказателства, за да се установи защо така се отнасят към него полицейските
служители и прокуратурата. На практика административният съд му отказал
правосъдие, твърдейки че заповедта е законна, издадена от лице с власт. Какво
се случило след това – бил понижен на работното си място, срещу него се
развихрила кампания, че е психически нестабилен, че изпада в кризи, изключително
злостна кампания, която продължава и към настоящия момент, не само на работното
му място, но и в университета, където преподава, Русенският университет „Ангел
Кънчев“.От доказателствата се вижда как прокурорът от Районна прокуратура –
Бургас не спазва Конституцията - да изясни докрай твърдения в прокурорска
преписка, да образува досъдебно производство, да назначи експертиза, която да
установи дали той е психически нестабилен, дали има нужда от лечение. В
записите, които настоящият съд отказва да слуша има предложение до
прокуратурата да бъде въдворен в психиатрия и Директорът на ОД на МВР – Бургас
казва: „Хм, да, добре, ще го направим, но само ония
от прокуратурата да не ни отсвирят“. Няма информация докъде е стигнало това
твърдение, не се е задълбочавал, но тези твърдения са станали основание за
ареста му, за произнасянето на Административен съд – Бургас, за продължаващото
отношение на прокуратурата, включително преправяне на доказателства, оказване
на влияние върху състава на Районен съд – Бургас за това да бъде осъден на база
подхвърлени доказателства при задържането му на 26.11.2015г., като дори съдът
цитира, че на 26.11.2015 г. той като обвиняем е направил твърдение в протокол
за доброволно предаване, когато не е бил обвиняем, не е бил запознат с правата
си на обвиняем и това е следвало да бъде установено от административния съд, от
прокуратурата и най-вече от Върховния административен съд.Според разпитания по
делото свидетел, има нормални отношения със съседите. В един момент четирима от
тях твърдят, че има някакви психически отклонения, а в постановлението на
прокурора те стават 7 - 8 човека. На работното му място кампанията, която се
развихрила срещу него, била свързана с факта, че работи в стратегическа зона.
Полицията и прокуратурата най-вече, за да продължат да твърдят, че е психически
нестабилен, прокурорът изпращал полицаи на работното му място, включително до
края на 2017 г.. През месец януари 2018 г. Върховният административен съд осъдил
ОД на МВР – Бургас за причинени му неимуществени вреди при по-ранен арест. Но това
решение минало ей така, никой не го преценил, включително и Прокуратурата на
Република България, че е бил задържан неправомерно от органите на МВР, няма
образувано производство за превишаване на правомощия, има образувано едно
досъдебно производство, което е свързано с тези записи и то е спряно. Арестът му
на 25.11.2015 г. се оказал политически.Всичко тръгва от ареста на 25.11.2015 г.
и това, че служителите, че прокуратурата не си е свършила работата,
Административен съд – Бургас не си е свършил работата и най-вече Върховният
административен съд не си е свършил работата, да преценят. Не може да иска
доказателства по тези дела, прокурорът да отказва, съдът също да отказва да ги
събира, а накрая въз основа на тези доказателства да го осъждат за нещо, което
не е извършил.Посочва, че този арест, тази заповед не била отменена, защото
съдът не си спазил задълженията, и това довело до два пъти да го отвеждат
принудително от работното му място през 2017 г., защото ако е имал предоставен
адвокат на 25.11. и на 26.11.2015 г., никой нямало да посмее да преправя
протокол за доброволно предаване, като посочи вътре SD карта, никой, но по
времето на това дело, за което говори, пред Административен съд – Бургас, този
протокол е бил вече поправен със знанието на прокурора, но не е предоставен по делото
да се запознаят той и адвоката му. Оттам нататък цялото досъдебно производство
след потвърждаване на тази заповед за арест тръгва в посока да бъде осъден и
навсякъде се твърди, че е психически нестабилен, че изпада в кризи. Хора, с
които е влизал по един или друг начин в конфликт, за да защити обществен
интерес (на входа), се възползват от това, дори в едното сведение се появило,
че бил чувал от някой за него, че е психически нестабилен и не се справял добре
като домоуправител. Но прокурорът отказва да изясни докрай фактите.При
разглеждането на делата пред Административен съд – Бургас и Върховния
административен съд имал адвокат, но не били представени всички искани от тях
доказателства, при което делата не били изяснени, и счита, че като краен резултат
съдебните актове са неправилни, постановени при недостиг на доказателства и при
особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което е посочил в
исковата молба, заради отхвърлените негови доказателствени
искания.Претендира разноски по настоящото дело по представените документи за
гориво и платена такса. Други разноски не претендира, не ползва адвокат.
Ответниците по делото Административен съд Бургас, Върховен административен съд и
Прокуратура на Република България, редовно призовани, не изпращат процесуални
представители.
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава
заключение, че предявеният иск е неоснователен. Счита, че в настоящото съдебно
производство не са събрани доказателства, които да сочат на нарушения от страна
на съда и от прокуратурата, в резултат на които да са били причинени твърдените
от ищеца вреди. Посочва, че допускането на едни или други доказателства е
изцяло в прерогативите на съда и не може да служи като основание за търсене на
отговорност на съответния орган.
Като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Предявеният иск от М.И.Д. ***, п.к.24,
против Административен съд Бургас, Върховен административен съд и Прокуратура
на Република България, с претенция за осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени му от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
е допустим за разглеждане по следните съображения:
Новоприетата разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда ред за разглеждане на искове срещу
държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал.
1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове,
при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение
на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в,
ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен
съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна
дейност.Предявеният иск от М.И.Д. ***, п.к.24, е против Административен съд
Бургас, Върховен административен съд и Прокуратурата на Република България,
претендира се осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като се сочат
за нарушени конкретни разпоредби от Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането
на Европейския съюз, Хартата за основните права в ЕС и ЕКЗПЧОС.Настоящият
съдебен състав счита иска за допустим за разглеждане по реда на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ – претендират се обезщетения за вреди, които са резултат от
правораздавателна дейност на Административен съд Бургас(Решение №1293 от
05.07.2016г. по адм.д.№98 по описа за 2016г.),
от правораздавателна дейност на Върховния
административен съд(Решение №2855 от 06.03.2018г. по адм.д.
№11135/2016г. на ВАС) и от постановен акт на Прокуратурата на Република
България(Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. за отказ за образуване на
наказателно производство на прокурор от Бургаска районна прокуратура), с позоваване
на нарушения на правото на ЕС.Предвид уточнението на ищеца, че претендира
солидарна отговорност от тримата сочени в исковата молба ответници,
исковете за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди следва да се разгледат по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по арг. за приложение на чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ и по силата на новоприетата норма на чл. 203, ал.
3 АПК (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която по реда на глава единадесета от АПК се
разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
В исковата си молба ищецът се позовава на Договора
за Европейския съюз(ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС),
Хартата за основните права в ЕС(ХОПЕС). Посочва, че според чл.2 от ДЕС, Съюзът
се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията,
равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на
човека.Според чл.3 от ДЕС, Съюзът предоставя на своите граждани пространство на
свобода, сигурност и правосъдие.Според чл.6 от ДЕС, Съюзът зачита правата,
свободите и принципите, определени в Хартата на
основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12
декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като
Договорите.Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи. Основните права, както са гарантирани от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и
както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част
от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Ищецът твърди, че вредите
за него са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, като най-малкото са били нарушени чл. 47 от ХОПЕС и чл.5,
чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, които счита за част от правото на Европейския съюз
съгласно чл. 6, т.1, т.2 и т.3 от Договора за Европейски съюз. Сочи още, че са били нарушени правото му на свобода и
сигурност, на зачитане на личния и семейния живот – въздигнати като основни
свободи в чл. 6 и чл. 7 от ХОПЕС.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите на ответника Административен съд-Бургас за това, че ЕКЗПЧОС не е част
от правото на ЕС. Обратно, както ищецът твърди, по силата на чл.6, т.2 и 3 от
ДЕС, Съюзът се е присъединил към Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи(ЕКЗПЧОС). Основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС
и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са
част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Договорът за
Европейския съюз, Хартата за основните права в ЕС(ХОПЕС) безспорно са източници
на правото на ЕС. Според настоящия съдебен състав е достатъчно позоваване на
източници на правото на ЕС(ДЕС, ХОПЕС, ЕКЗПЧОС), чиито норми се сочат за
нарушени, във връзка с дейност на правораздавателните органи на държавата, за
да е допустим искът по чл.2в от ЗОДОВ и чл.203, ал.3 от АПК, а дали е налице достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съобразно сочените като
нарушени норми от правото на ЕС е въпрос на основателност на иска.
Искът е предявен от лице с правен интерес,
което твърди, че в рамките на проведени производства от органи в структурата на
съдебната власт са били нарушени защитени от правото на ЕС негови права -право
на свобода и сигурност, право на зачитане на личния и семейния живот, право на
справедлив съдебен процес, право на ефективни правни средства за защита, с
постановяването на Решение №1293 от 05.07.2016г. по адм.д.№98
по описа за 2016г. на Административен съд Бургас, Решение №2855 от 06.03.2018г.
по адм.д. №11135/2016г. на ВАС и Постановление
№1972/2017 от 23.08.2017г. за отказ за образуване на наказателно производство
на прокурор от Бургаска районна прокуратура. Искът е предявен и срещу пасивно
процесуално легитимирани ответници, разполагащи с правосубектност като юридическо лице по смисъла на чл.205,
ал.1 от АПК, солидарно срещу тях, съобразно предписаното в чл.4, ал.2 от ЗОДОВ.
С оглед на горното, съдът приема за
разглеждане по реда на чл.2в, ал.2 ЗОДОВ вр. с
чл.203, ал.3 от АПК исковата молба от М.И.Д. ***, п.к.24, против
Административен съд Бургас, Върховен административен съд и Прокуратура на
Република България, с претенция за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на имуществени и неимуществени вреди, в сочения в
исковата молба размер, причинени му във връзка с постановени Решение №1293 от
05.07.2016г. по адм.д.№98 по описа за 2016г. на
Административен съд Бургас, Решение №2855 от 06.03.2018г. по адм.д. №11135/2016г. на ВАС и Постановление №1972/2017 от
23.08.2017г. за отказ за образуване на наказателно производство на прокурор от
Бургаска районна прокуратура, за които се твърди, че са постановени при
съществено нарушение на правото на ЕС.
По основателността на претенцията на ищеца
за имуществени и неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на
Европейския съюз при дейност на ответниците, съдът взе предвид следното:
Съгласно
практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което
носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се
основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при
наличието на три условия: 1)предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти, 2)нарушението на тази норма
да е достатъчно съществено и 3)да съществува пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на
Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т.29 и т.30 от
решението).
В настоящото
производство за ангажиране отговорността на ответниците,
на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдяни
факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките
между тях.Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на
основанията за претендираните вреди, така и по
отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата
на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответниците.
В случая е
налице първата предпоставка - ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза,
които му предоставят права като гражданин на общността.Чл.2 от ДЕС изрично
сочи, че Съюзът се основана на ценностите на зачитане на човешкото достойнство,
на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на
зачитането на правата на човека. Според чл.3, т.2 от ДЕС, Съюзът предоставя на
своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според чл.6 от
ДЕС, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7
декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има
същата юридическа сила като Договорите. Съюзът се присъединява към Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Основните права,
както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни
традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на
общи принципи. Според чл.6 и чл.7 от ХОПЕС-Всеки има право на свобода и
сигурност; Всеки има право на зачитане на
неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите
съобщения.Чл.47 от ХОПЕС закрепва правото на всеки на ефективни правни средства
за защита и на справедлив съдебен процес.Чл.5, чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС
провъзгласяват правото на свобода и сигурност, правото на справедлив съдебен
процес и правото на ефективни правни средства за защита като основни човешки
права. В заключителната част на исковата си молба, ищецът обобщава като счита,
че в рамките на развилите се производства пред ответниците
са били нарушени правата му чл. 5, чл. 6, ал. 1, вр.
чл. 13 и чл. 6, ал. 3 от ЕКЗПЧОС, както и чл. 47, ал. 1-3 от ХОПЕС.
Второто условие,
достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е
установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на
ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите,
които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно
степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на
свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните
власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен
критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на
правото на Съюза (Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007 година по
дело C-278/05, т.3 от решението).В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и
ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и
основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт(вкл. органите на
съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му
функции.
Ищецът сочи, че вреди за него произтичат
от правораздавателни актове - Решение №2855 от 06.03.2018г. по адм.д. №11135/2016г. на ВАС, с което е потвърдено Решение
№1293 от 05.07.2016г. по адм.д.№98 по описа за 2016г.
на Административен съд Бургас.Счита че съдебните актове, които са решили
повдигнатия от него спор за законосъобразност за приложена спрямо него
административна мярка като не са отменили заповедта за задържането му, са дали
отражение върху ефективността на правните му средства за защита пред институциите
впоследствие. Конкретно ищецът твърди, че Административен съд Бургас и
Върховния административен съд, при разглеждане и постановяване на съдебните си решения
досежно проверката за законосъобразността на
задържането му на 25.11.2015г. не са отчели свидетелските показания на
разпитания свидетел - адвокат, както и не са разгледали задържането му като
политическо. Съдът не си е свършил работата – липсата на ангажираност на съда с
всички събрани по делото доказателства, от които е видно, че е налице пълната
им манипулация от страна на органите на МВР - Бургас и то под ръководството на
прокурор от Бургаска районна прокуратура, е довела до погрешни изводи на съда,
а именно, че той е престъпник и склонен да извършва нарушения, откачен и
побъркан, не понасящ кмета. Съдът не е разгледал фактите в тяхната цялост и е
допуснал намеса в личните и семейните му отношения, абсолютно необосновано само
по политически причини. Не е отчетен факта, че се е възпротивил срещу
използването на пет годишни деца за политически цели, а и никой до момента не е
отрекъл, а и не е разгледал този факт, въпреки че се е обърнал към съд, по
предвидения в закона ред, който се оказал крайно неефективен. Не е отчетен и
факта, че през време на 24 часовото му задържане не са повдигани обвинения, не
му е предоставен адвокат, има поправка на протоколи и заповеди.При
разглеждането на делата пред Административен съд – Бургас и Върховния
административен съд имал адвокат, но не били представени всички искани от тях
доказателства, при което делата не били изяснени, и счита, че като краен
резултат съдебните актове са неправилни, постановени при недостиг на
доказателства и при особено съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, заради отхвърлените негови доказателствени
искания.
Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен
интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Следва обаче
да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия
ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в
процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата,
като гаранция за правна сигурност. Голяма част на изложението в исковата молба
представлява хронологичното описание на събитията, предхождащи задържането на
ищеца на 25.11.2015г. със заповед за принудителна административна - Заповед за
задържане на лице рег. № 431зз-619/25.11.2015 год., издадена от полицейски
орган в Първо РУ “Полиция” гр.Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Д. е задържан за срок
от 24 часа.Всички тези обстоятелства, съдът счита като неотносими
към предмета на настоящото производство. Проверка за законосъобразност на
задържането на М.И.Д. на 25.11.2015г. със Заповед за задържане на лице рег. №
431зз-619/25.11.2015 год., издадена от полицейски орган в Първо РУ “Полиция”
гр.Бургас е извършена в рамките на развилите се първоинстанционно
адм.д.№98/2016г. на Адм.съд
Бургас и касационно адм.д. №11135/2016г. на ВАС.
Съдебните актове са влезли в сила и тяхната правилност не подлежи на проверка в
настоящото исково производство, не
подлежат на проверка и установените факти, на които са основани съдебните
актове. Настоящото производство има друга цел – проверка за допуснати нарушения
от съда при разглеждане на жалбите на М.И.Д. по адм.д.№98/2016г.
на Адм.съд Бургас и по касационно адм.д.
№11135/2016г. на ВАС, които да обосновават извод за нарушено право на защита на
ищеца и в тази връзка основателност на претенцията му за обезщетение по
аргумент за установено достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз при разглеждане на жалбите му.
Изискването за достатъчно съществено
нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, цели
да предотврати случаи, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират
засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в
пълна степен правомощията си в обществен интерес. В този смисъл преценката за
това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за
правилността на постановения съдебен акт, а преценка на следните критерии:
осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане
и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна
степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи
на съда за това дали законът е бил правилно приложен.
По
настоящото производство са приобщени като
доказателства адм.д.№98/2016г. на Административен съд
Бургас и адм.д. №11135/2016г. на ВАС. Настоящият
съдебен състав извърши проверка за това дали в рамките на тези проведени
съдебни производства са били нарушени правото на ефективни правни средства за
защита и на справедлив съдебен процес на ищеца, които да обуславят
основателност на претенцията му за обезщетение. Констатира се неоснователност
на оплакванията на ищеца, като съображенията за това са следните:
Административен
съд Бургас е приел за разглеждане жалбата на М.И.Д. против Заповед за задържане
на лице рег. № 431зз-619/25.11.2015 год., издадена от полицейски орган в Първо
РУ “Полиция” гр.Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Д. е задържан за срок от 24 часа.По
жалбата е било образувано адм.д.№98/2016г. В
това производство са проведени три
открити съдебни заседания, за които страните са били редовно призовани и са се
явили. В о.с.з. на 02.03.2016г. жалбоподателят Д. се е представлявал сам,
направил е доказателствено искане съдът да задължи
ответника да представи преписката, въз основа на която е издадена заповедта за
полицейско задържане.Това доказателствено искане е
уважено, като съдът е задължил началника на Първо РУ на МВР-Бургас да представи
заверен препис на документите, въз основа на които е издадена обжалваната
заповед за задържане и на съдържащите се в досъдебно производство №431,
ЗМ-1353/2015г.Разпореждането на съда е било изпълнено - исканите документи от
административната преписка са представени, с мотив, че разследването по ДП
№431, ЗМ-1353/2015г. не е приключило, не прокурор от РП-Бургас е разрешил
предоставяне документи, които са предхождащи издаването на заповедта за
задържане.В проведеното по делото о.с.з. на 11.05.2016г. е било докладвано доказателствено искане на жалбоподателя за изслушване на
звуков файл-запис на телефонен разговор, постъпило по електронната поща на
съда- искането за приемане на файла като доказателство е оттеглено лично от
жалбоподателя, приобщени са писмени доказателства, представени от страните,
допуснат е до разпит посочен от жалбоподателя свидетел - адвокат, търсен от
жалбоподателя по време на задържането си.Уважено е искане на жалбоподателя
съдът да изиска от ОД на МВР-Бургас документите от проверката по негово
заявление до Дирекция“Инспектора“ МВР.В третото по делото о.с.з. на
15.06.2019г. за жалбоподателя се е явил упълномощен адвокат от
АК-Бургас.Повторно е направено искане от негово име за изслушване на звуков
файл, поискано допускане до разпит на двама свидетели-първият разговарял с
жалбоподателя на дежурния телен в общината, вторият-разследващ полицай, водела
досъдебното производство.Исканията са отхвърлени от съда, като е счетено, че
представеният звуков файл не отговаря на изискванията на ЗЕДЕП и не е сред
допустимите доказателства, предвидени в ГПК, досежно
свидетелите е преценено, че за фактите, които
пълномощникът на жалбоподателя цели да установи с разпита на първия
свидетел е приложен писмен документ, за втория-искането е неотносимо
към предмета на доказване в производството.Страните не са направили други доказателствени искания,
поради което съдебното дирене е приключено, даден е ход на устните състезания и
възможност за писмени бележки. Административен съд Бургас е постановил Решение
№1293 от 05.07.2016г. в рамките на инструктивния едномесечен срок след
обявяване на делото за решаване.С крайния съдебен акт по адм.д.98/2016г.
на Адм.съд.Бургас е отхвърлена жалбата на Д. против
заповедта за задържане, като съдът е изложил подробни мотиви от фактическа и
правна страна, като е извършил проверка за наличието на всички отменителни основания по чл.146 от АПК – компетентност на
издателя на акта, спазване на установената форма, допуснати съществени
нарушения, съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона.
Адм.д.
№11135/2016г. на ВАС е образувано по касационна жалба на М.И.Д. против Решение
№1293 от 05.07.2016г. по адм.д.№98/2016г. на
Административен съд Бургас. ВАС е приел касационната жалба за разглеждане, по
делото е проведено публично заседание на 21.02.2018г., за което страните са
били редовно призовани, касационният жалбоподател Д. се е явил лично и с
упълномощения от него адв.Х.. По делото са приобщени
писмени доказателства, отхвърлено е искане за назначаване на експертиза и за приемане
като доказателство на аудиозапис, като съдът е
мотивирал акта си с касационния характер на производството, в което за установяване
на касационни основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение се допускат само писмени доказателства и съобразно забраната за
фактически установявания в рамките на проверката за съответствие на решението с
материалния закон. По същество ВАС е преценил касационната жалба за
неоснователна с Решение №2855/06.03.2018г.. ВАС е приел касационната жалба за
разглеждане, но по същество е преценил същата за неоснователна. Касационната
инстанция е счела, че първоинстанционният съд е
обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, доводите на страните и
правилно е приел, че полицейското задържане на касатора
е извършено от компетентен орган, при спазване административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон. ВАС е изложил мотиви за това, че
фактическите установявания на първоинстанционния съд
се подкрепят от събраните доказателства, които сочат, че задържането на касатора е осъществено при наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК (който предава по радио, телефон или по
друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или
тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години). Съобразно тази
разпоредба, посочена като правно основание за налагане на принудителната административна
мярка (ПАМ), и фактическото основание в заповедта, че лицето Д. е заподозрян за
подаване на злоумишлено телефонно обаждане, сигнал за поставена бомба в
сградата на НХК гр.Бургас на 25.11.2015 година, е приел че правилно е бил
приложен закона. Обсъден е основният аргумент на касатора,
поддържан както пред административния съд, така и пред касационната инстанция,
че не е имало основание за неговото задържане, тъй като не е заплашвал, че ще
саботира мероприятието и ще постави взривно устройство.
ВАС е приел, че от представените по преписката докладна записка и сведения на
полицейски служители, както и от дневника за получени сигнали в община Бургас
се установява, че от телефонния номер на жалбоподателя са били осъществени 9
обаждания за периода от 10.19 часа до 13.23 часа. По време на същите Д. е
потвърдил самоличността си, като казал, че няма да допусне гостите да влязат,
че времето за приказки е свършило и вече е време да действа, че преди е работил
като сапьор и мероприятието няма да се проведе, защото ще има бомба. Във връзка
с отправената заплаха била сформирана дежурна оперативна група, районът е бил
отцепен, извършено било претърсване на сградата, при което не е открито взривно
устройство. Няколкократно е разговаряно с Д. да се яви в полицейското
управление за изясняване на случая, но той отказал да стори това без да му е
връчена призовка, като впоследствие заявил, че ще се яви в удобно за него
време. Поради това, че не бил намерен на адреса, е бил задържан при отиването
му на работа. При тези писмени доказателства ВАС е счел за неоснователни
твърденията на жалбоподателя, че изложеното в писмените доказателства не
отговаря на истината, защото не бил приет представения от него аудиозапис на разговорите, като съдържанието им се установява
от дадените от полицейските служители сведения, които са безпротиворечиви.
В заключение ВАС е приел, че установената фактическа обстановка сочи, че са
били налице материално-правните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за
задържането на Д. за срок от 24 часа, тъй като предположението за извършено от
него престъпно деяние по чл. 326, ал. 1 от НК е било обосновано при наличните
данни. По приложението на закона и целта на мярката са изложени мотиви за това,
че за налагането на принудителната административна мярка не е необходимо
данните да уличават категорично лицето в извършване на престъпление, целта на
задържането е установяване самоличността на подателя на сигнала и
предотвратяване на възможността той да се укрие или да създаде пречки за разследването,
при проявеното от Д. нежелание да се яви доброволно в полицейското управление,
неоснователни са доводите му за неспазване на чл. 5 от ЕКПЧ, която гарантира и
признава правото на свобода и сигурност, като лишаването от свобода е допустимо
в изрично предвидените случаи и по реда, предвиден в закона. В случая ПАМ е
приложена в съответствие с нормативните изисквания и ограничаването на правото
на свобода е с оглед постигане на предвидените в закона цели, поради което е
налице пропорционалност на държавната принуда. Като краен резултат обжалваното
решение на Административен съд Бургас е преценено за правилно, постановено при
липса на допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна,
поради което е оставено в сила.
По горните съображения настоящият съдебен
състав приема, че в рамките на развилите
се първоинстанционно
и касационно производство не са нарушени правото на справедлив съдебен процес и
на ефективни правни средства за защита по смисъла на чл.47 от ХОПЕС и чл.6 и
чл.13 от ЕКЗПЧ на ищеца Д.. На същия е бил осигурен достъп до правосъдие,
осигурено е било равенство на страните в процеса да ангажират доказателства,
отхвърлянето на доказателствени искания е мотивирано
от съда, спорът е разгледан и решен в разумен срок, като съдебните решения са
постановени в рамките на едномесечен срок от обявяване на делата за решаване, съдебните
актове са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на
съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно
приложен.Не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от ефективни правни
средства на защита, заради отхвърлени негови доказателствени
искания. Всички актове на Адм.съд Бургас и на ВАС в
тази връзка са мотивирани с приложимите процесуални правни разпоредби или с
предмета на доказване по повдигнатия за решаване правен спор. И в двете съдебни
решения е обсъдено и приложението на чл.5 от ЕКЗПЧОС във връзка със законността
на задържането на лицето, като е прието, че мярката е пропорционална и не е
налице твърдяното за нарушено право на свобода и сигурност по Конвенцията. По
съдебните дела ищецът е бил представляван и от адвокат, делата са разгледани
публично, със съдебните решения е даден отговор на всички възражения на
жалбоподателя.
Ищецът твърди още, че съдът е формирал
погрешни изводи въз основа на манипулирани доказателства, а именно, че той е престъпник
и склонен да извършва нарушения, откачен и побъркан, не понасящ кмета. Съдът не
е разгледал фактите в тяхната цялост и е допуснал намеса в личните и семейните
му отношения, абсолютно необосновано само по политически причини. Не е отчел
факта, че се е възпротивил срещу използването на пет годишни деца за
политически цели, а и никой до момента не е отрекъл, а и не е разгледал този
факт, въпреки, че се обърнал към съд, по предвидения в закона ред, който се
оказал крайно неефективен. Не е отчетен и факта, че през време на 24 часовото
му задържане не са повдигани обвинения, не му е предоставен адвокат, има
поправка на протоколи и заповеди. Изложеното сочи освен за твърдяни нарушения във връзка с правото на ищеца на
справедлив процес и ефективни правни средства за защита, за нарушения по
чл.6(право на свобода и сигурност) и 7(право на зачитане на личния и семейния
живот) от ХОПЕС, които са допуснати при разглеждане на делата. В тази връзка на
първо място следва да се отбележи, че Решение №1293 от 05.07.2016г. по адм.д.№98/2016г. на Административен съд Бургас и Решение
№2855 от 06.03.2018г. по адм.д. №11135/2016г. на ВАС
не съдържат констатация за това ищецът е „престъпник и склонен да извършва
нарушения, откачен и побъркан, не понасящ кмета“. Съдебните решения са основани
на главните подлежащи факти на доказване, а именно – дали по време на
задържането на Д. е имало налични данни за предположение за извършено престъпно
деяние по чл. 326, ал. 1 от НК.Обратно на твърдението на ищеца, в съдебните са
изложени мотиви за това, че за налагането на принудителната административна
мярка не е необходимо данните да уличават категорично лицето в извършване на
престъпление, целта на задържането е установяване самоличността на подателя на
сигнала и предотвратяване на възможността той да се укрие или да създаде пречки
за разследването.В обжалвана заповед за задържане не се сочат като фактически
основания обстоятелства, че Д. се е възпротивил срещу използването на пет
годишни деца за политически цели, поради което съдът не е дължал проверка за
законосъобразност на това основание, съответно оплакванията на ищеца, че съдът
е допуснал вмешателство в личния му живот по политически причини, се преценят
като неоснователни.
Във връзка с твърденията на ищеца, че под
ръководството на Районна прокуратура – Бургас по адм.д.№98/2016г.
на Административен съд Бургас са били представени манипулирани доказателства и
избирателно, съдът констатира че единственото участие на този ответник по
делото се свежда до издаването на Постановление от 23.03.2016г. на прокурор от
РП-Бургас, с което е разрешено на разследващия орган да изготви копие на част от документите по воденото ДП
№431 ЗМ-1353/2015г. в Първо РУ при ОДМВР-Бургас за представянето им по делото,
за което е било налице разпореждане на съда.Действително не са представени
всички съдържащи се в ДП документи, но актът на прокурора за това кои точно
документи да се представят е мотивиран от обстоятелството, че разследването не
е приключило и възможността на страните по административното дело да се
запознаят с всички материали по досъдебното производство преди разследването да
е приключило може да затрудни разкриването на обективната истина. Отделно от
това, разследването по досъдебното съдебното производство е последващо
издаването на заповедта за задържане на ищеца, а нейната законосъобразност
съдът е преценил към момента на издаването й, съобразно сочените към този
момент за осъществени фактически основания за прилагане на мярката.В тази
връзка непредставянето на цялото ДП №431
ЗМ-1353/2015г. в Първо РУ при ОДМВР-Бургас по адм.д.№98/2016г.
на Административен съд Бургас не обосновава непълнота на доказателствата,
поради което правото за ефективни средства на защита за жалбоподателя по делото
не е било нарушено.
В заключение, по отношение наличието на
втората предпоставка ангажиране на отговорността на ответниците
за причинени на ищеца вреди вследствие на нарушения на правото на Съюза, в
рамките на приключилите адм.д.№98/2016г. на Административен съд Бургас и адм.д. №11135/2016г. на ВАС, съдът приема, че въобще не е
налице нарушение на правата на ищеца на
справедлив процес и ефективни правни средства на защита, на свобода и сигурност и на зачитане на
личния и семейния живот.
Освен постановените съдебни решения по
горепосочените дела, решили спора за законосъобразност на задържането му,
ищецът обосновава претенцията си за обезщетение срещу Административен съд
Бургас, Върховен административен съд и Прокуратура на Република България, като
произтичаща и от Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. за отказ за
образуване на наказателно производство на прокурор от Бургаска районна
прокуратура. Видно от приобщената по делото преписка №1972/2017 на Районна
прокуратура-Бургас, преписката е образувана по Разпореждане за възлагане на
проверка от 16.03.2017г. на прокурор от РП-Бургас по постъпило писмо(сигнал) от
М.Д. за евентуално извършено престъпление общ характер.По преписката е наличен
сигналът на М.Д., постъпил по електронен адрес ***- в сигнала се посочва, че е
установил, че майка му е била изнудвана да се подпише като собственик на
апартамента за учредяването на сдружение на собствениците.Било свикано спешно
общо събрание, установил, че никой не знае кой е избран в управителния съвет на
сдружението и го представлява, поискал дружествения договор с протокол с
решенията за учредяване на сдружението, но не му били представени, което
породило у него съмнения за истинността на изготвените документи и положените
подписи от присъствалите 23 души на учредителното събрание.Помолил за
съдействие да се установи има ли истински документи.Видно от съдържанието на
преписката проверка е била извършена като са събрани писмени доказателства -
Удостоверение за регистрация на сдружение на собствениците по чл.46а ЗУЕС,
издадено от общинска администрация-Бургас, за регистрирано сдружение на
собствениците:гр.Бургас, ***с предмет на дейност: усвояване на средства от
фондовете на Европейския съюз и/или от държавния и общинския бюджет,
безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства за ремонт
и обновяване на сгради в режим на етажна собственост, Протокол за проведено
общо събрание на етажната собственост в сградата с адрес: гр.Бургас, ***на
12.02.2017г. и споразумение от същата дата за създаване на сдружение на
собствениците. Снети са и обяснения от собственици в етажната собственост, вкл.
от Д.М.Д.(майка на Д.).С Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. на прокурор
от Бургаска районна прокуратура, е отказано образуване на наказателно
производство по постъпилото писмо от Д. със сигнал, че майка му е била
принудена да се подпише като собственик на апартамент при учредяване на
сдружение на собствениците във връзка със санирането на блока им.
Между образуваната преписка №1972/2017г.
на РП-Бургас и проведените съдебни производства по адм.д.№98/2016г.
на Административен съд Бургас и адм.д. №11135/2016г.
на ВАС липсва каквато и да е причинно-следствена връзка.Ищецът прави такава
връзка, като твърди, че преписката има общо с ареста му на 25.11.2015г. С
отделна молба вх.№2014/05.10.2020г. внася уточнение за тази претенция- съседите
му К.П., семейство *** са пряко свързани с ареста му на 25. 11. 2015 г. и
медийното му разпространение.Според съдържащата се в преписката докладна
записка 434 р-10663 от 21. 07. 2017 г. на мл. пол. инсп.
С. Н. до началника на Второ РПУ в гр. Бургас, тези съседи са дали сведения,
според които Д. е конфликтна личност, не се разбира с останалите живущи, спори
и се кара с тях, същият има отклонения в психиката, винаги е в опозиция с
останалите.Ищецът прави връзка между
дадените сведения от съседите по преписка № 1972/2017 г. на Районна прокуратура,
тъй като в последния абзац на докладна записка 434 р-10663 от 21. 07. 2017 г.
на мл. пол. инсп. С. Н. до началника на Второ РПУ в
гр. Бургас е посочено: „От извършена справка в АИС на МВР се установи, че срещу
М. Д. има повдигнато обвинение за престъпление по чл. 326 от НК по ДП 1353/2015
г. по описа на първо РПУ Бургас за поставено СВУ в сграда на НХК - гр. Бургас,
пл. „Тройката“. Видно от самата констатация в докладната записка, източник на
информация за наличието на повдигнато обвинение срещу Д. е информационната
система на МВР, на второ място изходът от ДП 1353/2015 г. по описа на първо РПУ
Бургас по никакъв начин не е обусловен от
развилото се съдебно административно производство по обжалване на
принудителната административна мярка, наложена със Заповед за задържане на лице
рег. № 431зз-619/25.11.2015 год., издадена от полицейски орган в Първо РУ
“Полиция” гр.Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Д. е бил задържан за срок от 24
часа. Трето, и най-съществено – предмет на проверка по преписка № 1972/2017 г.
на Районна прокуратура-Бургас е не дали същият е бил правилно задържан или
обвинен, а дали подаденият от него сигнал за извършено престъпление(изнудване)
спрямо майка му е основателен и дали са налице данни за образуване на досъдебно
производство в тази връзка.Липсват каквито и да са конкретни сведения по
преписката, дадени от съседите му К.П., семейство ***, които да сочат, че
мнението на същите, че Д. е конфликтна личност е формирано заради задържането
му под стража на 25.11.2015г. Напротив, дори воденият за разпит свидетел от
ищеца – Г.Т.С., в разпита си пред настоящия съд дава показания за това, че
конфликти между Д. и съседи, дали сведения че е невменяем, психически
нестабилен или нещо подобно, могат да се дължат на обстоятелството, че Д. е бил
домоуправител и в това си качество е водил дела заради неплащане на сметки от
съседи. С оглед на това съдът приема, че липсва причинно-следствена връзка
между Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. на прокурор от Бургаска районна
прокуратура и постановените съдебни актове по адм.д.№98/2016г.
на Административен съд Бургас и адм.д. №11135/2016г.
на ВАС, поради което отговорност на тримата ответници
по настоящото дело за обезщетение за вреди, поради нарушение на правото на ЕС,
произтичащи от Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. на прокурор от Бургаска
районна прокуратура, не може да бъде ангажирана.
Наличието на третата предпоставка за
ангажиране на отговорност по чл.2в от ЗОДОВ – съществуване на пряка причинно-следствена връзка между
нарушение на правото на ЕС и претърпяна от ищеца вреда, не следва да бъде
обсъждана, поради изразеното становище, че по делото не се констатира нарушение на правата на ищеца на справедлив
процес и ефективни правни средства на защита,
на свобода и сигурност и на зачитане на личния и семейния живот в
рамките на проведените съдебни производства по адм.д.№98/2016г.
на Административен съд Бургас и адм.д. №11135/2016г.
на ВАС. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието
на три условия: 1)предмет на нарушената правна норма на Съюза да е
предоставянето на права на частноправните субекти, 2)нарушението на тази норма
да е достатъчно съществено и 3)да съществува пряка причинно-следствена връзка
между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Условията
следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до
отпадане отговорността на ответниците.
Мотивиран от изложеното, съдът счита, че исковата
молба на М.И.Д. ***, п.к.24, против Административен съд Бургас, Върховен
административен съд и Прокуратура на Република България, с която се претендира
осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, в сочените в исковата молба размери, причинени
му от Решение №2855 от 06.03.2018г. по адм.д.
№11135/2016г. на ВАС, с което е потвърдено Решение №1293 от 05.07.2016г. по адм.д.№98 по описа за 2016г. на Административен съд Бургас,
и Постановление №1972/2017 от 23.08.2017г. на прокурор от Бургаска районна
прокуратура, при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата молба
на М.И.Д. ***, п.к.24, против Административен съд Бургас, Върховен
административен съд на Република България и Прокуратура на Република България,
с която се претендира осъждане на ответниците да му заплатят
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 065 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и
сумата от 5 500 лева неимуществени вреди, причинени му от Решение №2855 от
06.03.2018г. по адм.д. №11135/2016г. на ВАС, с което
е потвърдено Решение №1293 от 05.07.2016г. по адм.д.№98
по описа за 2016г. на Административен съд Бургас, и Постановление №1972/2017 от
23.08.2017г. на прокурор от Бургаска районна прокуратура, при допуснато достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Ответник по иска е Върховния
административен съд на Република България и съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗОДОВ последна инстанция по делото следва
да бъде равен нему по степен съд, поради което настоящото съдебно решение
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния касационен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и ЯОП.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
|
|
|
|