РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Михаела К. П.
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20212100101787 по описа за 2021 година
Ищецът „Глисада-2010“ЕООД,ЕИК *********, чрез пълномощника адв.
Мария Димитрова с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2 е
предявил два обективно съединени иска, главният от които частичен, за
осъждане на държавата да му заплати сумата от 26000 лв., като част от сумата
от 137861,30 лв. /левова равностойност на 70487 евро/, с която последната се
е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди, че на
24.08.2010 год. е закупил от О. и А. А. недвижим имот-апартамент с
идентификатор 51500.510.118.1.30 по КККР на гр.Несебър, ведно със
съответни ид.ч. от общите части на сградата и от терена ,в който тя е
построена срещу продажна цена от 70487 евро. Заявява, че с влязло в сила
решение № 210 от 30.05.2019 год. по гр.д.№ 1523 по описа за 2018 год. на
Окръжен съд Бургас, потвърдено е решение № 88 от 14.11.2019 год. по в.гр.д.
№ 299 по описа за 2019 год. на Бургаски апелативен съд, последното
недопуснато до касационно обжалване с определение № 473 от 09.12.2020
год. по гр.д.№ 1359 по описа за 2020 год. на ВКС, по водено от Национална
спортна академия в качеството й на процесуален субституент на държавата
срещу дружеството дело, е прието за установено, че държавата е собственик
1
на този недвижим имот като собственик на терена, върху който той е бил
построен, и дружеството е било осъдено да предаде на държавата владението
върху имота чрез процесуалния й субституент НСА Васил Левски. Намира, че
в резултат на горното решение държавата се оказва собственик на недвижим
имот по силата на приращение, без да е направила никакви разходи за
придобиването му и се е обогатила със стойността му, а дружеството е
лишено от собствеността си върху процесното жилище, за придобиването на
което е направила разход в размер на 70 487 евро с левова равностойност
137861,30 лв. Счита, че е налице недопустимо разместване на блага, което
следва да се уреди по правилата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, тъй като дружеството
не разполага е друг иск срещу държавата. Смята, че му се дължи по-малката
от двете суми: цената, която е платил за апартамента и неговата пазарна
стойност, която счита, че съответства по размер на заплатеното от него.
Претендира разноски. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са е правни основания в чл.59,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Държавата,представлявана от Министъра на финансите,
представляван от пълномощника старши юрисконсулт Вилиан Бецов с
административен адрес гр. София, ул.‘Т.С.Раковски“ № 102 оспорва
основателността на предявените искове. Счита, че не е налице връзка между
твърдяното от ищеца обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, а дори
и да е налице разместване на блага, то това е станало на валидно правно
основание-влязло в сила съдебно решение. Твърди, че имотът е преминал в
патримониума на държавата по оригинерен способ на валидно правно
основание, като се позовава освен на посоченото от ищеца решение на
Окръжен съд Бургас и на решение № 214 от 15.01.2009 год. постановено по в.
гр.д.№ 706 по описа за 2007 год. на Окръжен съд Бургас, влязло в сила на
31.07.2009 год. с недопускането му до касационно обжалване е определение
№ 702 от същата дата, постановено по гр.д.№ 592 по описа за 2009 год. на
ВКС Второ г.о. Счита, че не са налице общ факт или обща група факти, от
които обедняването на ищеца и обогатяването на държавата да произтичат:
държавата е получила на оригинерно правно основание правото на
собственост върху имота-не се е обогатила с нещо, ищецът е заплатил
продажната цена на трети за спора физически лица, а не на държавата,
следователно последната не се е обогатила с претендираната от ищеца
парична сума. Намира, че при липса на разваляне на договора за покупко-
2
продажба между ищеца и третите за спора лица по съдебен ред, липсва и
елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59,
ал.1 от ЗЗД-липсва правно основание за заплащане от ищеца на процесната
сума. Намира за недоказано плащането на продажната цена по договора за
покупко-продажба, като счита, че нотариалният акт не удостоверява
извършено плащане, а не са ангажирани преки доказателства относно този
факт-оригинални платежни документи. Оспорва доказателственото искане за
допускане на експертиза. Прави свое доказателствено искане. На основание
чл.219, ал.1 от ГПК моли да бъдат привлечени като трети лица помагачи на
негова страна праводателите на ищеца по договора за покупко-продажба,
посочен в исковата молба. Счита,че при уважаване на предявените срещу нея
настоящи искове ще има право да иска обратно платената цена от тези лица в
качеството им на продавачи на процесния имот, тъй като те ще са се
обогатили неоснователно е процесната сума. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
С определение № 1152 от 16.05.2022 г. по настоящото дело са конституирани
трети лица помагачи на страната на ответника О. А. и А. А..
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорни са между страните следните факти: на 24.08.2010 год. ищцовото
дружество е закупило от О. и А. А. недвижим имот- апартамент с
идентификатор 51500.510.118.1.30 по КККР на гр.Несебър, ведно със
съответни ид.ч. от общите части на сградата и от терена, в който тя е
построена срещу договорена продажна цена от 70 487 евро; с влязло в сила
решение № 210 от 30.05.2019 год. по гр.д.№ 1523 по описа за 2018 год. на
Окръжен съд Бургас, потвърдено е решение № 88 от 14.11.2019 год. по в.гр.д.
№ 299 по описа за 2019 год. на Бургаски апелативен съд, последното
недопуснато до касационно обжалване с определение № 473 от 09.12.2020
год. по гр.д.№ 1359 по описа за 2020 год. на ВКС, по водено от Национална
спортна академия в качеството й на процесуален субституент на държавата
срещу ,,Глисада-2010“ ЕООД дело и при участието на О. и А. А. в качеството
на трети лица помагачи на „Глисада- 2010“ ЕООД е прието за установено,че
държавата е собственик на този недвижим имот, и дружеството е било
3
осъдено да предаде владението върху имота на държавата чрез процесуалния
й субституент НСА Васил Левски; основанието на правото на собственост на
държавата върху апартамента, съгласно горното съдебно решение, е в чл.92
от ЗС, а именно приращение: собственикът на земята-държавата, е собственик
и на постройките върху земята; апартаментът не е изграден от държавата или
от процесуалния й субституент НСА Васил Левски; апартаментът не е
изграден от „Глисада-2010“ ЕООД.
От представено по делото нареждане за валутен превод е видно, че на
24.08.2010 г., ищцовото дружество „Глисада - 2010“ ЕООД е превело по
банкова сметка на А. А. сумата от 70 487 евро, с основание – продажба на
недвижима собственост.
На настоящия съд е служебно известен следния факт (което е обявено и на
страните): в деловодните програми на Окръжен съд Бургас няма данни за
висящи или приключили дела със страни: ищец „Глисада 2010“ ЕООД,ЕИК
********* и ответници О. А. А. и А. Х. А.. Съдът, на основание чл. 186 от
ГПК, служебно е изискал информация от Окръжен съд Велико Търново - има
ли висящо или приключило дело или дела със страни ищец- „Глисада - 2010“
ЕООД, ЕИК ********* и ответници О. А. А. и А. Х. А., предмет на делото,
правно основание. С писмо вх. № 7282/27.05.2022 г., Окръжен съд Велико
Търново удостоверява, че не са открити образувани граждански и търговски
дела в периода от 01.01.2014 г. до настоящия момент, със страни „Глисада -
2010“ ЕООД, ЕИК *********, О. А. А. и А. Х. А..
По делото е назначена и изслушана съдебно – оценителска експертиза,
вещото лице по която е дало заключение, че средната пазарна стойност на
процесния имот към 09.12.2020 г. възлиза на 60 800 евро със закръгление,
равняващи се на 118 915 лева без ДДС, а към датата на заключението възлиза
на 68 340 евро със закръгление, равняващи се на 133 670 лева без ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да са налице следните
предпоставки: обогатяване на едно лице, обедняване на друго лице за сметка
на обогатилото се лице, липса на основание за обогатяването, обеднелият да
няма друга правна възможност (друг иск) за защита на правата си. Съгласно т.
5 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 връзката между обедняването
4
на ищеца и обогатяването на ответника не е причинна, т.е. едното да е
следствие от другото, а се изразява в това, че и двете са последици от един и
същи факт или от обща група правопораждащи факти.
От представеното по делото влязло в сила решение № 210 от 30.05.2019 год.
по гр.д.№ 1523 по описа за 2018 год. на Окръжен съд Бургас,потвърдено е
решение № 88 от 14.11.2019 год. по в.гр.д.№ 299 по описа за 2019 год. на
Бургаски апелативен съд, последното недопуснато до касационно обжалване
е определение № 473 от 09.12.2020 год. по гр.д.№ 1359 по описа за 2020 год.
на ВКС, което се ползва със сила на присъдено нещо между страните в
настоящото производство, се установява, че сградата, част от която е
процесния апартамент, е построена от дружеството „Спектър“ ООД. Сградата
е изградена в поземлен имот, представляващ УПИ I-794 в кв. 1 по ПУП на
местността „Акротирия“, в землището на град Несебър, по време на висящ
съдебен процес по предявен ревандикационен и негаторен иск от НСА „Васил
Левски“ против праводателя на „Спектър“ ООД, по отношение на посочения
поземлен имот. В последствие „Спектър“ ООД е продало процесния
апартамент на праводателите на настоящия ищец - А. и О. А., а през 2010 г.
ищецът го е закупил от тях. От изложеното е видно, че построяването на
сграда в собствения на държавата поземлен имот, част от която е апартамент с
идентификатор 51500.510.118.1.30, не е извършено от ищеца „Глисада - 2010“
ЕООД, а от трето за настоящия спор лице – „Спектър“ ООД. Дадените от
ищеца парични средства за придобиването на апартамент с идентификатор
51500.510.118.1.30 в размер на 70 487 евро представляват уговорена
продажна цена –насрещна престация по сключен договор за покупко-
продажба,а не парични средства,изразходени за създаване на процесния имот
чрез построяването му , и не са постъпили в патримониума на държавата.
Безспорно ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент
без да е направил разходи за изграждането му, но такива не са направени и от
ищеца, нито дадените от него парични средства са обогатили по някакъв
начин ответника, тъй като те се постъпили в патримониума на А. и О. А., а
не на държавата.
След като е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, на изследване
подлежи връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника,която следва да се изразява в това и двете да произтичат от един и
същ факт или от обща група факти. В настоящия случай ищецът е обеднял
5
от сключения от него договор за покупко – продажба на недвижим имот на
24.08.2010 год. с О. и А. А., а обогатяването на ответника е резултат от
построяването в собствения му имот на сграда,в която се намира и
придобития чрез покупко-продажба от ищеца апартамент.Ищецът е обеднял
поради неизпълненото от страна на продавачите О. и А. А. спрямо него на
поетото от тях задължение да му прехвърлят правото на собственост върху
апартамента,за което са получили от него уговорена продажна
цена.Ответникът-държавата се е обогатил като си е спестил разходи за
извършване на строително-монтажни работи за създаване на сградата,в която
се намира и процесния имот. Следователно обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от различни факти.При това
положение,тъй както не е налице общ факт или обща група от факти, от
които произтичат обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
предявеният иск се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на претенцията по главния иск, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за законна лихва върху претендираната сума.
По разноските по делото:
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. Съдът намира, че възраграждението
следва да е в минималния размер от 360 лв. по ал.1 на чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, но не следва да намери приложение
възможността по разпоредбата на ал.2 на чл. 25 от същата наредба, въпреки,
че материалният интерес е над 10 000 лв., тъй като спорът не представлява
фактическа и правна сложност, обосноваваща възнаграждение по-високо от
минимално предвиденото в законодателството.
По изложените съображения и на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Глисада-2010“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв. Акротирия, к-с „Акротирия“
бл. 1, вх. А, ет. 3, ап. 2-3, чрез пълномощника адв. Мария Димитрова с адрес
на кантората: гр.Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2 два обективно съединени
6
иска против Българската държава, представлявана от министъра на
финансите, главният от които частичен, за осъждане на държавата да заплати
на „Глисада-2010“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 26000 лв., като част от
сумата от 137861,30 лв. /левова равностойност на 70487 евро/, с която
последната се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Глисада-2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Несебър, кв. Акротирия, к-с „Акротирия“ бл. 1, вх. А, ет. 3, ап.
2-3, , чрез пълномощника адв. Мария Димитрова с адрес на кантората:
гр.Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2 да заплати на Българската държава,
представлявана от министъра на финансите сумата от 360 лева,
представляваща юрисконсутско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Решението е постановено при участието на О. А. А. и А. Х. А. и двамата с
постоянен адрес: с. А., общ. В. Т., област В. Т., ул. „К. П. Г.“ № * в качеството
им на трети лица - помагачи на ответника Българската държава.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7