РЕШЕНИЕ
№ 4294
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Р. Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330114995 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, против В. Б. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на
сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот,
находящ се в гр. П. ****, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й и сумата за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение
на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С
оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност
158.35 лева, през периода 01.05.2019 г. – 31.10.2020 г., която същият не заплатил. Предвид
забавата в плащането, се дължала и сумата от 18.99 лева – обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.07.2019 г. – 12.07.2021 г.
Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 11601/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIX гр. състав, била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски от 25
лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, която била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което за ищеца се породил правен
интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
1
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението – 13.07.2021 г. до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и за настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител адв.
Р. М., е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на
предявените искове.
Оспорва всички твърдения на ищеца, като се твърди, че ответникът не е собственик
на топлоснабдения имот, находящ се в гр. П. ****.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 11601/2021 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.07.2021 г. срещу
ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 158.35 лева – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ
се в гр. П. ****, с ИТН ****, за периода 01.05.2019 г. – 31.10.2020 г., както и сумата от 18.99
лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2019 г. до 12.07.2021 г.,
ведно със законна лихва от 13.07.2021 г., когато е подадено заявлението, до окончателното
изплащане.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и
съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. Пловдив, публикувани в местен
ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник –
вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и
потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.
Основният, спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на
ответника е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. ****.
От приетите по делото писмени доказателства /л.60-63/- Договор за покупко –
продажба на топлинна енергия от 21.10.1997 г., сключен между „Топлофикация – Пловдив-
Север“ ЕАД и Етажните собственици, живеещи в жил. блок № ****, всеки от тях пооделно
наричан за краткост в договора Купувач, съгласно Приложение № 1 към него, в което под №
6 фигурира ответника В. Б. Т., се установява, че ответникът е собственик на имот - жилище,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „****.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение
по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в
ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
2
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на
дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, дори не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор, а обвързаността между страните възниква по силата
на закона. Нещо повече, в процесния случай, такъв договор е сключен между потребителя и
доставчика на услугата, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи
информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата
дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена
стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от
Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че
потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки
в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите
условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинна енергия.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния
период, в която е отразено, че задълженията са за сградна инсталация и за услуга
разпределение.
Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по
партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата
експертиза, на вещото лице инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза,
прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
през процесния период 01.05.2019 г. – 30.10.2020 г., абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в гр. П., бул. ****, където се намира процесния апартамент № 6, е работила
през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ на
включените в съответната мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която се
намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на
ответника, през процесния период, всички отоплителни тела тип радиатор са били
отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за същите не начислявана. Установява
също, че отопляемия обем на имота е 151 м3. Вещото лице установява още, че през имота на
ответника не преминава щранг лира, както и, че през процесния период в имота няма
монтирани ИРУ за визуален отчет. Вещото лице установява още, че в имота на ответника
няма монтиран водомер за топла вода, като имотът е отсъединен от частта за БГВ и такава
не е начислявана за процесния период.
Според вещото лице, за имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 във
връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Вещото лице установява, че за имота през процесния период,
3
разпределеното количество топлинна енергия е общо 1,31863 МWh за отдадена сградна
инсталация, 0,0 МWh за отопление и 0,0 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от
ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ
съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ,
уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно
изготвено.
Обстоятелството, че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и
подавала топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно изготвена. В тази насока съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че не дължи начислените му суми.
Действително, макар и от заключението на съдебно – техническата експертиза да се
установява, че през процесния период, отоплителните тела в жилището на ответника са
отсъединени от топлопреносната мрежа в блока, както и, че няма монтиран водомер за
топла вода, тъй като имотът е отсъединен от частта за БГВ, вещото лице установява, че за
отопление и БГВ не са начислявани суми. Независимо от това, купувачът е в сграда –
етажна собственост, дори и в случаите на спряно топлоподаване към отоплителните тела в
имотите, остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата – чл. 11, ал. 5 от Общите условия. В същия
смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
ВКС, ОСГК.
Изготвената от вещото лице В. Ш. и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза
като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, дава точен отговор на това
как е образувана стойността на начислените количества топлинна енергия и акцесорните
вземания, като на база изчисленията на вещото лице размерът на главницата за исковия
период възлиза на сумата от 158.35 лева, а обезщетението за забавеното й плащане – на
сумата от 18.99 лева, които суми съответстват изцяло на претендираните от ответника
вземания.
Изложеното дотук налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за
установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение-
главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и законната лихва,
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 13.07.2021 г. до
окончателното й заплащане.
Ето защо предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80
ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ в
общ размер от 350 лева, възнаграждение за особен представител - 300 лева, като се
4
претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело
следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от
ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи
такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 825 лева, а за заповедното
производство – 75 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Б. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П. ****, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, сумите, както следва: сумата от 158.35
лева /сто петдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки / – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П.
****, с ИТН ****, за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г. и сумата от 18.99 лева
/осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/- обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 02.07.2019 г. до 12.07.2021 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 13.07.2021 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 6390/14.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11601/2021 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. състав.
ОСЪЖДА В. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. П. ****, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37,
следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 11601/2021 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. с. и общо 825 лева
/осемстотин двадесет и пет лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5