Р Е Ш
Е Н И Е №
260003
гр. София, 07.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 21
по описа за 2020 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ –
И.Н.Д., с ЕГН, чрез пълномощника му адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес гр.
С., бул. Княз Александър Дондуков - Корсаков № 5, вх.
В, ап. 25 е предявил срещу Застрахователна компания
„Л” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Симеоновско
шосе" № 67А, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки
и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 29.12.2018г. около
00:30 часа в гр. Б., в района на паркинг на дружеството „К“ ЕООД и изразяващо
се в блъскане и влачене на ищеца в качеството му на пешеходец от отворената
предна лява врата на движещия се л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СО 0372 ВС,
управляван от П.Ц.Н. и собственост на „П“ ЕООД, застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/22/118000507305 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна
от 08.02.2018г. до 08.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.06.2019 год. – датата, на която изтича тримесечния срок от
предявяване на доброволната претенция пред ответника за извънсъдебно изплащане
на поискано обезщетение, до окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на
29.12.2018 г. около 00:30 ч. в град Б., област Софийска в района на паркинг на дружеството
„К" ЕООД, се намирал до отворената шофьорска врата на таксиметров л.а.
„Киа Сиид" с peг. № СО0372ВС, собственост на „П"
ЕООД и попитал водача на автомобила П.Ц.Найденов от гр. Ботевград, който бил
спрял автомобила, ще се върне ли, за да превози и други, намиращи се в района
на сградата и двора на дружество „К и Н Форест Комерс" граждани. Ищецът
излага още, че в този момент П.Н. се обърнал с агресивен тон към него, след
което потеглил внезапно на заден ход. При извършване на тази маневра ищецът
излага, че бил ударен от отворената шофьорска врата на л.а. „Киа Сиид" с peг. № СО0372ВС и паднал върху терена.
Сочи се още в исковата молба, че впоследствие
П.Н. започнал да се движи с автомобила в посока напред, към вътрешността на
паркинга, като повлякъл ищеца - тялото, на който започнало да се влачи по
настилката на паркинга, до момента, в който се откачило от л.а. „Киа
Сиид", след което П.Н. предприел отново маневра назад и излязъл от района
на паркинга на „К", като се отдалечил в неизвестна посока с управлявания
от него автомобил.
Местопроизшествието
било посетено от представител на КАТ при РУ - Б. Полицейските служители
съставили Констативен протокол № 239. Във връзка с възникналото ПТП било
образувано досъдебно производство № ЗМ 624/29.12.2016г. по описа на РУ – Б. и пр. пр. № 8/2019г. по
описа на РП-Б.
Изложено
е още в исковата молба, че в следствие на ПТП ищецът получил следните
травматични увреждания: закрито
счупване на външен кръгловат израстък на глезенната става на десния крак, което
му причинило трайно затруднение на движението на долния десен крайник;
разкъсване на тръбното сухожилие на 5-ти пръст на дясната му ръка, което му
причинило трайно затруднение на движението на горния десен крайник, както и
разкъсно-контузна рана в областта на дясно коляно, което увреждане му причинило
трайно затруднение на движението на долния десен крайник.
Поддържа се още от ищеца, че бил на лечение в Първа
клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" за времето
от 29.12.2018г. до 04.01.2019г., като бил подложен на оперативно лечение на
фрактурата на десния глезен. По повод установеното разкъсване на тръбното
сухожилие на петия пръст на дясната ръка на ищеца била поставена ортеза за
фиксация на пръста.
Предвид на продължаващите болки и затруднено движение
на десния крак, ищецът на 05.01.2019г. отново постъпил за лечение в Първа
клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н". След направените
изследвания и консултации, той бил подложен на оперативно лечение за извършване
на ревизия на раната на дясното коляно и зашиване на сухожилието на капачката
на дясното коляно. Ивайло останал на лечение в Първа клиника по ортопедия и
травматология на УМБАЛСМ „Н" до 08.01.2019г. В резултат на получените
травми от претърпяното ПТП, ищецът бил във временна неработоспособност за
времето от 29.12.2018г. до 26.06.2019г.
Към настоящия момент Ивайло Димитров не се бил
възстановил от получените травми. Ежедневните му дейности и удовлетворяването
на личните му нужди били затруднени, като последица от обездвижването и болките
в десния му крак и петият пръст на дясната му ръка.
Сочи се в исковата молба, че към датата на ПТП по
отношение на л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СО 0372 ВС, управляван от П.Ц.Н. била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с ответника и с полица № BG/22/118000507305 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна
от 08.02.2018г. до 08.02.2019г.
Ищецът
излага, че с искане от 15.03.2019г. бил предявил доброволна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за имуществените и неимуществените
вреди, претърпени от него в резултат на ПТП. Ответникът определил на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева и за
имуществени в размер на 1889.63 лева, като извънсъдебно споразумение било
постигнато само за определената сума за имуществени вреди и същите били
репарирани до датата на претенцията – 15.03.2019г.
Именно поради това ищецът – И.Н.Д., с ЕГН, чрез
пълномощника му адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес гр. С., бул. Княз
Александър Дондуков - Корсаков № 5,
вх. В, ап. 25
е предявил срещу Застрахователна компания „Л” АД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Симеоновско шосе" № 67А, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 60 000
лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 29.12.2018г. около 00:30 часа в гр. Б., в
района на паркинг на дружеството „К“ ЕООД и изразяващо се в блъскане и влачене
на ищеца в качеството му на пешеходец от отворената предна лява врата на
движещия се л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СО 0372 ВС, управляван от П.Ц.Н. и
собственост на „П“ ЕООД, застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/22/118000507305 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 08.02.2018г. до 08.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2019 год. – датата, на
която изтича тримесечния срок от предявяване на доброволната претенция пред
ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното й
заплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ЗК „Л” АД, е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител
адв. З.Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва и
описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и виновното и противоправно
поведение на водача на процесния лек автомобил. На следващо място ответникът
сочи, че ако увреждането на ищеца е причинено умишлено от водач на лек
автомобил, то водачът следва да отговаря по чл.45 от ЗЗД, а не отговорността да
носи неговият застраховател. Сочи се обаче и разпоредбата на чл.433 във вр. с
чл.432, ал.3 от КЗ досежно регресният иск на застрахователя по отношение на
умишлено причинено увреждане.
С отговора на исковата молба ответникът е направил и
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради обстоятелството, че
ищецът е можел да избегне съприкосновението с тексиметровия автомобил ако
описаният в исковата молба механизъм на ПТП е действителен.
Оспорва се и претенцията за лихви, тъй като
застрахователят не бил дал повод за завеждане на делото и не бил отказал
изплащането на обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищеца е депозирал допълнителна
искова молба, с която оспорва направените от ответника твърдения с отговора на
исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа и допълва направените с
отговора на исковата молба твърдения.
С определение от 01.10.2020г., постановено на основание
чл.374 от ГПК, съдът е конституирал по делото в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника, а именно водачът на л.а. „Киа Сиид" с peг. № СО0372ВС –
П.Ц.Н. с ЕГН и адрес – гр.Б., кв.“Саранск“, бл.13, вх.В, ет.2.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото констативен протокол
за ПТП № 239 от 21.01.2019г. съставен от дежурен по КАТ, при РУ на МВР – Ботевград
е, че ищецът И.Н.Д., с ЕГН е участник в ПТП и е пострадал от него.
Установява се по делото, че с молба от 15.03.2019г.,
ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП, като с молбата е поискано от
ищеца и изплащането на обезщетение за претърпените вреди.
С писмо от 19.08.2019г., адресирано до пълномощника на
ищеца, ответното търговско дружество е информирало пълномощника на ищеца, че въз
основа на направеното искане е определено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 24 000 лева и за имуществени в размер на
1 889.63 лева. Не се спори по делото, че обезщетението за имуществени
вреди е изплатено на ищеца извънсъдебно.
От прието от съда като компетентно
и обективно заключение на в.л. Топалов по назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че ищецът е получил при процесното ПТП следните
травматични увреждания: Счупване на външния глезен на дясната
подбедрица /фибуларния малеол/, Разкъсване на дорзалната апоневроза на 5-ти
пръст на дясната ръка, Разкъсване на сухожилието на дясната колянна капачка и
Разкъсно-контузна рана на дясното коляно.
Вещото лице
установява, че констатираните
травматични увреждания се дължали на удари с или върху твърди тъпи предмети и
добре отговаряли да са получени при пътнотранспортното произшествие.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета СМЕ се установява още, че
ищецът бил подложен на оперативно
лечение по повод счупването на глезена и разкъсването на пателарното сухожилие.
Приложена му била и медикаментозна терапия. При подобни увреждания, вещото лице
сочи, че възстановителния период бил от порядъка на 2-2,5 месеца.
Установява се още от заключението
на СМЕ, че в кориците на делото не се съдържа медицинска документация сочеща
наличие на усложнения на травмата на ищеца, която е от края на 2018г., поради
което експертът счита, че е налице възстановяване на пострадалия, като
прогнозата за развитие на здравословното му състояние била благоприятна. В
резултат на счупването при ищеца щяла да бъде налице болезненост при физическо
натоварване на крайника или промяна на времето, които щели да останат доживот.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от
заключението на която, както и от показанията на св.Григоров се установява
следния механизъм на процесното ПТП:
На 29.12.2018 година около 00:30
часа, при облачно, дъждовно време, в град Б., област Софийска в района на
паркинг на дружеството „К" ЕООД, бил спрял за качване на пътници,
таксиметров лек автомобил „Киа Сиид" с per. № СО 03 72
ВС. Водач на автомобилът бил П.Ц.Н., който се намирал на седалката на водача, а
предна лява врата на автомобила била отворена. В автомобила се качили двама
пътници, като единият от тях бил разпитания по делото свидетел Ц.И.Г. Към
отворената предна лява врата на автомобилът се приближил ищецът И.Н.Д., като
застанал от към задната част на автомобила, до вратата и попитал водачът Н.
дали ще се върне, за да вземе и други хора, при което водачът му отговорил с
агресивен тон и потеглил в посока назад на автомобила, без да затвори вратата.
При тази маневра, тялото на ищеца било изведено от равновесие и същият паднал
върху терена по гръб, при което десният му крак и дясната ръка попаднали към
лявата странична габаритна част на автомобила. Автомобилът се е придвижил в
посока назад на разстояние около 5-7 метра, като е достигнал скорост до около
13,2 километра в час, след което е преминал в спирачен режим и спрял на място. В
този момент двамата пътници напуснали автомобила, който е потеглил напред и
заминал в неизвестна посока.
Вещото лице установява, че към
момента, непосредствено преди настъпване на произшествието, между водача на
автомобила – Н. и пешеходеца Д.
съществувала пряка видимост.
Видно е още от заключението на
вещото лице, че от техническа гледна точка причината за възникване на ПТП
следвало да се търси в субективните действия на водачът на лек автомобил „КИА”
„Сиид” – П.Ц.Н., който преди да предприеме маневра за движение назад, не се бил
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, какъвто в
случая бил пешеходецът И.Н.Д. с неговото положение, спрямо габаритите на
автомобила.
Установява се още от заключението
на САТЕ, че пешеходецът не е имал техническа възможност да възприеме движението
на автомобила и отклонявайки се встрани да предотврати произшествието. При така
описания механизъм на възникване и развитие на произшествието, вещото лице
счита, че нараняването на десен крак и дясна ръка при ищеца може да се получи
от контакт на крака с ляв праг и долна част на предна лява врата.
По делото са
събрани и гласни доказателства относно съществуването и обема на претърпените
от ищеца неимуществени вреди – показанията на свидетеля Димитрова, съпруга на
ищеца. От тези показания се установява, че съпругът й след като се е прибрал от
болницата трябвало да бъде на легло, нямало как да става, защото болките му
били силни. През нощта ползвал уринатор. Трябвало му помощ за обслужване – за
обличане, за хранене. Няколко пъти трябвало да ходи до болницата, а живеели на
втория етаж, поради което му било трудно придвижването с патериците и с
болките. Свидетелката сочи още, че според нея съпругът й трудно се възстановил,
защото не можел да става. В коляното болката била много силна, казвал, че го
боли около три-четири месеца. Свидетелката установява, че след това ищецът
започнал да ходи на рехабилитация, за да може да движи крака си. Към момента
кракът продължавал да го боли при натоварване, а ръката не можел да си я свива.
Не се спори по делото, а и от
представената с исковата молба справка от ИЦ към Гаранционен фонд се установява
обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по отношение собствеността и ползването на л.а. „Киа Сиид" с peг. № СО0372ВС, по силата на Застрахователна полица № BG/22/118000507305 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна
от 08.02.2018г. до 08.02.2019г., сключена с ответника –
чл. 574, ал.12 от КЗ .
При така установената
фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе
установено от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението
по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на
описаното с и.м. ПТП са субективните действия на водачът на лек автомобил „Киа
Сиид“ с рег. № СО 0372 ВС – П.Ц.Н., който преди да предприеме маневра за
движение назад, не се бил убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, какъвто в случая бил пешеходецът И.Н.Д. с неговото положение,
спрямо габаритите на автомобила.
При преценката на заключението по допусната
съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице
досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със
събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и водят до
извода, че единствено противоправните действия на водачът на лек автомобил „Киа
Сиид“ с рег. № СО 0372 ВС – П.Ц.Н. са довели до пътно-транспортното
произшествие, при което на ищеца са били причинени описаните в заключението на
СМЕ увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между
горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие
на ПТП/.
Ответникът при условията на пълно, главно доказване не установи
направеното от него възражение за съпричиняване. По делото не са събрани
доказателства, че ищецът е можел да избегне съприкосновението с тексиметровия
автомобил. Нещо повече – от заключението на САТЕ се установи, че пешеходецът -
ищец не е имал техническа възможност да възприеме движението на автомобила и
отклонявайки се встрани да предотврати произшествието.
В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите
увреждания, констатирани от експертизата, както следва: Счупване на външния
глезен на дясната подбедрица /фибуларния малеол/, Разкъсване на дорзалната
апоневроза на 5-ти пръст на дясната ръка, Разкъсване на сухожилието на дясната
колянна капачка и Разкъсно-контузна рана на дясното коляно.
Установено бе, че уврежданията на ищеца са пряк
резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Киа Сиид“
с рег. № СО 0372 ВС - Петър Цветанов Найденов, както и че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка
с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение
към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС -
участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Доказан по основание,
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени
и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му
травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420
000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е
настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той
е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки
и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
2018г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика за справедливият размер на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените в настоящия случай от ищеца неимуществените
вреди - болки и
страдания, продължаващи за период от два до два и половина месеца, тяхната
интензивност, физическия дискомфорт, изключителната
дързост на причиняване на уврежданията на ищеца, както и болезнеността
продължаваща при натоварване и промяна на времето до края на живота на ищеца, е в размер
на 45 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените
по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.
С
оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 16.06.2019г. – датата следваща деня,
в който изтича законоустановения тримесечен срок на ответното дружество за
произнасяне и съответно извънсъдебно заплащане на застрахователно обезщетение,
до окончателното му заплащане, като следва да се отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му
предявен размер от 60 000 лева.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с определение от 05.03.2020г. ищеца с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен частично от заплащане на
държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на
уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1800
лева /4 % от 45 000 лева/ без размера заплатен от ищеца /800 лева/, т.е. сумата
от 1000 лева.
В хода на производството по делото ищецът е направил
разноски в общ размер на 1400 лева – за държавна такса, както и за депозити за
възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи. С оглед на това, изхода на спора и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца,
съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 1050.00
лева, съставляваща разноски за държавна такса и
възнаграждение на възнаграждение на вещи лица.
Тъй
като, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 10.11.2020
год., сключен между ищеца и адвокат И.Ж. от САК, ищецът е заплатил за
процесуално представителство по делото сумата в размер на 2 400 лева, то с
оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от
исковете,
сумата от 1800.00 лева, съставляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
В
хода на производството по делото ответникът също е направил разноски за вещо
лице в размер на 200 лева. Същият, чрез процесуалния си представител адв.Томова
претендира направените съдебни разноски, включително и за юрисконсултско
възнаграждение /стр.64 от делото/, макар последната да няма качеството
юрисконсулт. Нещо повече – не са представени доказателства по делото за реално
направени разноски от ответника за процесуално представителство. С оглед на
това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 50.00 лева, съставляваща
съдебни разноски - възнаграждение на вещо лице, съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, Застрахователна компания „Л” АД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул."Черни връх" № 51 Д да заплати на И.Н.Д., с ЕГН, сумата от 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лв./,
съставляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди
– болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се 29.12.2018г.
около 00:30 часа в гр. Б., в района на паркинг на дружеството „К“ ЕООД и
изразяващо се в блъскане и влачене на ищеца в качеството му на пешеходец от
отворената предна лява врата на движещия се л.а. „Киа Сиид“ с рег. № СО 0372
ВС, управляван от Петър Цветанов Найденов и собственост на „П“ ЕООД,
застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/22/118000507305 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 08.02.2018г. до 08.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2019 год. – датата, на
която изтича тримесечния срок от предявяване на доброволната претенция пред
ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
главен иск за разликата до пълния му
предявен размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователна
компания „Л” АД, ЕИК да заплати по сметка на Софийски окръжен
съд сумата от 1000 лева, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Застрахователна
компания „Л” АД, ЕИК да
заплати на И.Н.Д., с ЕГН сумата от 2850.00 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, И.Н.Д., с ЕГН да заплати на Застрахователна компания „Л” АД, ЕИК сумата от 50.00 лева, съставляваща
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: