РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Белоградчик, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200171 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Р. Р. от с. Ц. Ш., обл. В., ул. ”М. П. ” № ...,
с ЕГН **********, срещу НП № 22-0242-000252/06.07.2022 г. на Началник
Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е санкциониран за
извършено нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в
размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то
12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП.
В жалбата се прави оплакване за не законосъобразност и неправилност
на НП, отрича се неправомерното поведение от страна на жалбоподателя,
твърди се, че не е приложена правилната санкционна норма към дадената
квалификация на нарушението. Излага се, че с управлявания от него
автомобил, жалбоподателят е извършвал маневра – завИ.е на обратно, при
което поради състоянието на пътната настилка, се е стигнало до поднасянето
на МПС. Иска се в жалбата отмяна на НП. В с.з. И. Р. се представлява от
1
упълномощено лице - адвокат, който подържа жалбата, в пледоарията си по
същество, твърди допълнително, че има извършено нарушение, но не
приписаното – а именно предприетата маневра обратен завой, която не е
допустимо да се извършва в кръстовище, но не затова е потърсена
отговорност от доверителя му, още – че представената по делото от АНО
оправомощителна заповед на Министъра на МВР е от една година преди
деянието и е възможно правомощията на актосъставителя и АНО да не са
същите. Моли съда да отмени НП. Претендират се и разноски поделото –
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено,
а в обратния случай – ако НП се отмени, се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 17.06.2020 г., около 18.50 ч., жалбоподателят Р., управлявал свой
личен л. а. м. ”Фолксваген - Голф” с рег. № ВН 6750 АМ, в гр. Д., по ул. „Г.
Д.“ / съвпадаща с Е-79 в рамките на същия град/, като се движел в посока гр.
Белоградчик, а с него имало и пътник – св. Пл. Георгиев. На кръстовище на
посочената улица с път ІІІ-1102, обособено малко преди ж.п. прелез в града,
Р. умишлено рязко увеличил оборотите на двигателя на автомобила, с цел
превъртане на задвижващите колела на МПС, което довело до занасяне и
поднасяне на същото - по надлъжната ос на пътя. Така автомобилът се
завъртял в зоната на кръстовището / или бил извършен „дрифт“/, от което
имало опасност от , или предизвикване на - ПТП. След завъртането на
автомобила, той обърнал посоката си на движение – обратно към центъра на
гр. Д.. В този момент обаче, свид. Д. Т. – мл. автоконтрольор и В. В. –
автоконтрольор, и двамата при РУ-Белоградчик, като наряд се придвижвали
със служебен полицейски автомобил по път ІІІ-1102 / навлизащ в гр. Д., в
близост до кръстовището с ул. „Г. Д.“/. От този автомобил, наближавайки
кръстовището на ок. 20 м., имайки пряка видимост към него, те забелязали
поведението на жалбоподателя. Наблюдавайки „дрифт“-а, който той
2
извършил с автомобила си, както и че напускайки кръстовището се отправя
обратно по ул. „Г. Д.“ решили да извършат проверка на водача. Последвали
го веднага по улицата – „Г.Д.“, и му подали сигнал – светлинен и звуков, да
спре своето МПС. Р. след няколко метра спрял. След изискани документи,
свид. Т. и В. установили самоличността на водача на спрялото МПС, както и
че до него, като пътник имало и друго лице, но на него не извършили
проверка. Полицейските служители осъществили проверка – с технич.
средства за наличие на алкохол и наркотични вещества в дъха на водача Р., но
тестовете били отрицателни.
Предвид поведението на И. Р., като водач на МПС, на кръстовището на
ул. „Г. Димитров“ и път ІІІ-1102 в гр. Д., свид. Т. му съставил АУАН с. GA №
582219 /номер по кочан/, в присъствието на свидетел - очевидец – колегата си
В. В., за нарушение по чл.104 Б т.2 ЗДвП – поради това, че не използвал
обществените пътища в страната по тяхното предназначение - за превоз на
пътници и товари.
Нарушителят подписал съставения му акт и приел копие от него, като
не направил възражения тогава. Въз основа на акта е издадено и обжалваното
НП № 22-0242-000252/06.07.2022 г. на Началник Група в ОД-МВР-Видин,
РУ-Белоградчик.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на
наказателното постановление.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят И. Р.
да е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 104"Б" т. 2
от ЗДвП, а именно - на 17.06.2022 г., около 18.50 ч., в гр. Димово, на
кръстовището на ул. “Г. Димитров“ и път ІІІ-1102, движейки се към гр.
Белоградчик, при управление на л. а. "Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 67 50
АМ, е използвал пътя за други цели, освен по предназначението му за превоз
3
на пътници и товари, а именно – извършил демонстративна маневра "дрифт",
чрез завъртане на автомобила в кръг на пътното платно /увеличавайки
оборотите на двигателя, което предизвикало превъртане на задвижващите
колела на МПС, занасяне и поднасяне на автомобила по надлъжната ос на
пътя/, от което е било възможно предизвикване на ПТП.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което
следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН,
като и актосъставителят и свидетелят по акта – очевидци на случая на самото
извършване на нарушението, с показанията си подкрепиха категорично
всички обстоятелства, касаещи състава на същото - по чл. 104"Б" т. 2 от
ЗДвП. Двамата свидетели – на практика очевидци, както се посочи и по-горе
/наблюдавали непосредствено /, и свидетелстващи за тези наблюдавани
факти, сочат, че мястото на което, и разстоянието от което са наблюдавали
поведението на Р., им дали достатъчно възможност да забележат кой, с какво
МПС, какви действия извършва. И двамата описаха подробно и
последователно действията на водача на автомобила и поведението на самото
МПС – без водача да спира автомобила, първо са спрели да се движат
/блокирали/ задните колелета на същия, увеличена е скоростта на движение –
оборотите, от което колелетата на МПС са превъртели, то се е занесло и
после обърнало посоката си на движение. При така стеклите се обстоятелства,
за свидетелите единствения извод е бил, че нарочно, умишлено, водачът е
извършил увеличаването на оборотите, дърпането на ръчната спирачка и
смяната на посоката на движение. Съдът възприема изцяло за основателни
тези изводи на свидетелите. Независимо от състоянието на пътната настилка –
твърдяно от представителя на жалбоподателя и видно от снимковия материал,
представен от последния на съда – наличен прах от принципно преминаващи
тежкотоварни МПС във връзка с извършван в близост ремонт. Свидетелите Т.
и В. описват по абсолютно идентичен начин извършваните действия от
водача на л. а. „Фолксваген Голф“, поведението като следствие на самия
автомобил, и че това създава опасност от настъпване на ПТП, още повече, че
се е случило и в кръстовище. ПТП не е предизвикано, поради това, че други
автомобили /или пешеходци / не са преминавали от там в момента, но не
4
оправдава по никакъв начин поведението на водача на неправилно
управлявания автомобил и е достатъчно предположението, че такова може да
се причини. Така описаните действия с МПС „Фолксваген Голф“, в района на
кръстовището, преди ж. п. прелез, които като негов водач Р. е извършил,
безспорно не са такива по превоз на хора и товари.
Предвид изложеното до тук, съдът няма и причина да не дава вяра на
показанията на свидетелите Д. Т. и В. В.. Думите им, съдът приема за истинни
и отразяващи действителната обстановка по казуса.
Показанията на свид. Пл. Г., съдът кредитира частично, приемайки, че
той има интерес да не съобщава всички значими обстоятелства по казуса пред
съда. Респ. той е пристрастен и не съвсем обективен, поради отношенията си
с жалбоподателя Р.. Съдът приема за истина, че Г. е бил заедно с И. Р. в
автомобила на последния, когато е извършено нарушението, но не и думите
му за „нормална“ маневра обръщане посоката на движение на МПС, без
вдигане на ръчна спирачка и осъществяване на „дрифт“. Нормално е, като
пътник в колата с Р., Г. да иска да оневини своя познат, но в тази им част
показанията на свидетеля Пл. Г. противоречат изцяло на тези на свид. Т. и В.,
вкл. и за пътната обстановка – че по пътя е имало камиони, които те са
изчакали да преминат, след което Р. е обърнал колата.
Показанията на свид. К.съдът кредитира. Но те не допринасят за
оборване на приетата от съда вече фактическа обстановка. Този свидетел
разказа пред съда за уговорка на нея и жалбоподателя за общо пътуване до гр.
Белоградчик, на 17.06.22г., което в крайна сметка не се е осъществило.
Свидетелката заяви, че се е обадила на Р. и той е дошъл с автомобила си в
този ден, но преди обяд, откъм гр. Б., а тя го е чакала пред хотел в гр. Д., в
близост и с видимост към ж. п. прелеза в града, в посока Б.. Нарушението,
което е описано в АУАН и НП и се разглежда от съда е извършено в същият
ден, но много по-късно – в късния следобед, и очевидно показанията на св. К.
нямат отношение към него. Тя разказа пред съда за друг случай, по-ранен, и
съдът няма причина да не го приеме за действителен. Но както се посочи, той
е различен от сега обсъждания, в подкрепа на което са и думите на К., че
когато Р. и друго лице, пътник в колата, дошли да я вземат, не е имало
наоколо полицаи, не е видяла да проверяват Р. и да му съставят АУАН. Това,
че Р. й е съобщил – да е спиран от полиция, също не е невъзможно да е
5
истина, в същият ден, по -рано – но не и проверката около 18.50 ч., в
последствие която е отпочнатото админ. нак. производство за нарушение по
ЗДвП, предмет на делото.
Съдът не намира за основателно и възражението, относно липса на
доказателства за компетентност у АНО и актосъставителя. След негово / на
съда/ изискване на доказателства за правомощията на същите, му бяха
представени такива – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
МВР, очевидно действаща и към момента на деянието. Персоналната смяна
на лицето, издало документа – Министъра на вътрешните работи, като
ръководен орган, не води до машинална отмяна на издадените от него
разпореждания от всякакъв вид /в общия смисъл на израза/, т.е. не отпада
действието на процесната Заповед, ако няма изричен акт за
отмяната/изменението й. Няма никъде въведени и изисквания за старшинство
на длъжностните лица, съставящи АУАН при изготвяне на този вид
документи – по повод възражението за длъжностите „мл. автоконтрольор“ и
„автоконтрольор“ на свид. Т. и В. – кой от тях е следвало да бъде
актосъставител и кой свидетел по акта, предмет на делото.
Така по делото се установи безспорно и категорично, чрез допустимите
от закона доказателства, че жалб. Р. е извършил административното
нарушение по чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП, като няма допуснати съществени
нарушения водещи до нарушаване правото му на защита в хода на админ. нак.
производство, правилна е квалификацията на деянието, наказанията са
правилно определени – вид, размер, вкл. срок, са в съответствие със закона.
Чл. 175 А ал. 1 предл.3 ЗДвП предвижда санкции : "глоба" от 3 000,00 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушението
по чл. 104 б т. 2 от ЗДвП, т.е. законова възможност да бъдат коригирани няма.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова -
следва да се потвърди.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в с. з. – следва да останат за негова / на жалбоподателя/
сметка, предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0242-000252/
06.07.2022 г. на Началник Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което
И. Р. Р. от с. Ц. Ш., обл. В., ул. ”М. П.” № ..., с ЕГН **********, е
санкциониран за извършено нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е
наказан с “глоба” в размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да
управлява МПС“ за срок то 12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането от страна на жалбоподателя И. Р.
Р. от с. Ц. Ш., обл. В., ул. ”М. П.” № ..., с ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7