Определение по дело №3059/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1126
Дата: 21 юли 2021 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20207180703059
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 1126

 

гр. Пловдив, 21 юли 2021 год.

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                       

като разгледа докладваното от съдията административно дело 3059 по описа на съда за 2020 год. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК във връзка чл.144 от АПК.

Постъпила е молба от адв. С.  Д., процесуален представител на жалбоподателя С.Р.С., с която иска изменение на решението в частта за разноските. Посочва, че в постановения акт съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане. За справка посочва л.134 и л. 173 по делото. Моли да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар.

 Дадена е възможност на ответната страна за становище по искането. В посочения от съда срок не е постъпило от ответната становище по искането.

Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като решението е постановено на 18.06.2021 г. и е окончателно, а молбата е подадена на същата дата.  Ето защо съдът намира молбата за допустима.

По същество на искането съдът намира молбата за неоснователна.

Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските е средство за поправяне на допуснати от съда грешки във фактическите констатации или в правните изводи.

За да се присъдят разноски, същите следва да са своевременно претендирани - най-късно в последното съдебно заседание по делото. В случая, видно от депозираната съда, както и от протоколите на  проведените съдебни заседания, такова искане не е било направено в нито един момент, макар да е бил представено пълномощно, в което със ситни букви е посочено, че е изплатен хонорара от 410 лв. Няма приложен списък с разноски.

В този смисъл искането за присъждане на разноските не може да се направи за първи път с в депозирана допълнително молба много след приключване на устните състезания по делото.

В хода на производството по допълване на решението в частта на разноските могат да бъдат отстранени пропуски на съда относно присъждане на разноските, а не и да се правят за пръв път процесуални искания от страните за присъждане на разноски. Този характер на производството следва от систематичното място на разпоредбата, която се намира между уредбата за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на съдебно решение.

За да е основателно искането за присъждане на разноски, е необходимо да са налице три предпоставки: искането да е реализирано своевременно, да са доказани разноските и да са действително направени. В случая не е налице първата предпоставка – направено искане. При липсата на направено своевременно искане за разноски, същите не могат да бъдат присъдени. След фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. Следователно  не могат да се въвеждат нови искания. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, а такова искане, каза се, в случая не е било направено.

Депозираната молба на л.173 по делото е много след приключването му. Съдът е посочил в решението си, че от жалбоподателя се претендират разноски, имайки предвид въпросната молба от 03.06.2021 г., но искането в нея не е било отправено своевременно до съда, поради което такива не са били присъдени. Видно и от протокола от последното с.з. процесуалния представител на ответната страна също е оттеглил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като искане за разноски от страна на жалбоподателя не е било направено в никой момент от процеса.

Ето защо на основание чл.144 АПК във връзка с чл.248 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в молбата от 18.06.2021 г. от адв. С.  Д., процесуален представител на жалбоподателя С.Р.С., за допълване на решение № 1241 от 18.06.2021 г. по адм.д.№ 3059 от 2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: