№ 939
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100503263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 158402 от 04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 8425/2017 г. по описа
на СРС, 36 състав, е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. Е. Р.
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и Х. Е. Р. е осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 115,98 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия в имот - гараж № 8, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ул.
„******* аб. № *******, за периода м.01.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлена
претенцията за разликата над сумата от 115,98 лв. до пълния предявен размер от 129,97 лв.,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17,65 лв., представляваща лихва за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.03.2014 г. до 25.01.2018 г.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Х. Е. Р., чрез назначения
й особен представител адв. Г.. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност
и необоснованост на обжалваното решение, както и за нарушение на материалния и
процесуалния закон при постановяването му. Твърди се, че ответницата няма качеството на
потребител на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да
доказват наличието на облигационна връзка между ответницата и топлопреносното
дружество. Поддържа, че в производството пред СРС ищецът не е доказал реално доставена
и използвана топлинна енергия за процесния имот. По тези съображения е отправено искане
до въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се сторените пред двете инстанции
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
1
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Н.“ АД не е изразило становище по
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. Е. Р. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за разликата над сумата от 115,98 лв., до пълния предявен размер от 129,97 лв., както
и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17,65 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 02.03.2014 г. до 25.01.2018 г., не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.) „клиенти на
топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
2
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В случая от представен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 178, том LLXXXX, дело № 27802/1996 г., се установява, че на 18.12.1996 г. Б.М.Д. в
качеството й на купувач, е придобила правото на собственост върху апартамент № 1,
находящ се в жилищна сграда на ул. „Ворино“ №35-37, заедно с гараж № 8, находящ се на
партерния етаж на жилищната сграда. От нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти на същите се установява, че за обезпечаване на отпуснатия
на Б.М.Д. на 30.06.2009 г. паричен кредит, по който като солидарен длъжник е посочена
ответницата, Б.М.Д. е учредила върху съсобствения е ответницата недвижим имот, в т.ч. и
процесния гараж № 8 договорна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД. Видно от
писмо изх. № 23241/28.04.2014 г. до службата по вписванията, ЧСИ Якимов е поискал да се
впише възбрана върху собствената на ответницата % ид.ч. от посочения в писмото
недвижим имот, в т.ч. и процесния гараж № 8, находящ се в гр. София, район „*******, ул.
*******
По делото са представени и приети като писмени доказателства документи за главен
отчет и изравнителни сметки, видно от които през процесния период като титуляр на
партидата е записано лицето П.Н.П..
Останалите, ангажирани от ищецът писмени доказателства - нотариални актове за
учредяване на договорна ипотека, не следва да се обсъждат, доколкото не касаят процесния
недвижим имот.
От съвкупния анализ на изброените документи, настоящият съдебен състав намира,
че от същите не се установява при условията на пълно и главно доказване право на
собственост в патримониума на ответницата през процесния период. От представения по
делото нотариален акт за собственост е видно, че собственик на имота е трето за спора лице
- Б.М.Д., като по отношение на последната по делото не е установено да е наследодател на
ответницата. Липсват данни за настъпила смърт на това лице, както и за наличието на
роднинска връзка между последното и ответницата в производството.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че ответницата няма качеството
на потребител на топлинна енергия, поради което и предявения срещу нея иск за потребена
топлинна енергия, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
решение№ 158402 от 04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 8425/2017 г. по описа на СРС, 36
състав, следва да се отмени в обжалваната част.
По разноските:
В резултат на изводите, до които достигна въззивната инстанция - за неоснователност
на предявените искове, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта
за разноските, за сумата от 785,28 лв., представляваща сторените пред първа инстанция
разноски.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 158402 от 04.07.2019 г„ постановено по гр. д. № 8425/2017 г.
по описа на СРС, 36 състав, в частта, в която е уважен предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Х. Е. Р. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, и Х. Е. Р. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 115,98 лв„
3
представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот - гараж № 8, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, ул. „******* аб. № *******, за периода м.01.2014 г. до м.04.2016 г„
ведно със законната лихва, считано от 10.02.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и в частта, в която Х. Е. Р., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
размер на 785,28 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу Х. Е. Р., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и Х. Е. Р. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 115,98 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот - гараж № 8,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ул. „******* аб. № *******, за периода м.01.2014 г.
до м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
- "Н." АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4