Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
гр. Свищов, 18.10.2019г.
Свищовският
районен съд, в публично заседание
на 19.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 559 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.127а,
ал.2 от СК, предявен от Р.С.Г. против М.Е.Ч..
Ищецът твърди, че е баща на малолетното дете Е.Р.Г.,
роден на ***г. с ЕГН **********, а ответницата - негова майка. Заявява, че
двамата родители живеели разделено, като родителските права на детето се
упражнявали от ответницата. Твърди, че отношенията на страните не са добри,
като повод за това са претенциите на ответника за промяна на родителските права
и образуваното гр.д. №246/2019г. по описа на РС Свищов. Твърди, че имал желание
да заведе детето на почивка в Турция и при среща с ответницата в съда изразил
желание детето да има задграничен паспорт, но срещнал категоричния ѝ
отказ. Твърди, че детето също било разговаряло с майка си за такава почивка, но
и на него ответницата категорично отказала да даде разрешение за снабдяване със
задграничен паспорт. Моли съда да постанови решение, с което да замести
съгласието на майката М.Е.Ч. за издаване на паспорт за задгранично пътуване на
детето Е.Р.Г.. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да разреши детето да пътува
извън пределите на Република България – в страните от Европейския съюз,
Обединеното кралство и Република Турция, придружавано само от бащата или от
упълномощено от него лице до навършване на пълнолетие. Моли съда за
предварително изпълнение на решението. Моли да му бъдат присъдени деловодни
разноски.
В срок по чл.
131 от ГПК, ответницата М.Ч. е депозирала отговор на исковата молба. Моли съда
да спре разглеждане на делото, тъй като предметът на спора е преюдициален по
отношение на заведеното по-рано пред РС Свищов гражданско дело №249/2019г. по
описа на съда с предмет родителски права по отношение на детето Е.Р.Г.. В
случай, че съдът не спре делото сочи следното: Оспорва всички изложени в
исковата молба твърдения. Заявява, че никога не е отказвала детето да пътува
със своя баща извън пределите на Република България. Заявява, че към настоящия
момент детето има вече издаден паспорт. Заявява, че ищецът не е заявил
конкретен период за пътуване, поради което не може да подготви декларация.
Заявява, че не е съгласна до навършване на пълнолетие на детето, то да пътува с
баща си в чужбина нерагламентирано и свободно, без да е информирана за това и
предварително да й е поискано съгласието.Счита, че с ищеца може да постигне съгласие
за всяко извънгранично пътуване, тъй като желае предварително да бъде
информирана. В тази връзка прави искане за отхвърляне на иска по чл.127а от СК.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Б.Г.
от ВТАК. Поддържа исковата молба, счита
иска за основателен и моли съда да се произнесе с решение, с което да даде
заместващото съгласие на майката за пътуване на детето в чужбина и за лични
документи. Аргументира се, че независимо, че към настоящия момент детето е
снабдено с паспорт, възможно било същият да се изгуби.
В съдебно заседание ответницата се явява лично.
Поддържа отговора на исковата молба. Счита, че дори и съда да даде заместващото
съгласие, то срокът следва да е кратък.
Съдът констатира, че в съдебно заседание е пропуснал
да се произнесе по направеното искане от страна на ответницата за спиране на производството
на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, поради което следва да се произнесе с
настоящото решение. Счита, че въпросът за решаване на родителските права по
отношение на детето Е.Р.Г., във връзка, с който е образувано гр.д. № 249/2019
г. на РС Свищов не се явява преюдициален по отношение на спора, предмет на настоящото дело. Така е, защото за иска по
чл.127а, ал.2 от СК ирелевантно е на кого от двамата родители са предоставени
родителските права. Спор за пътуване на детето в чужбина между двамата родители
винаги може да възникне, дори и в хипотезата, когато родителските права да се упражняват от
двамата родители. Предвид на това искането се явява неоснователно и същото
следва да се остави без уважение.
В тази връзка искането за спиране на производството е
неоснователно. В настоящото производство предмет на делото е
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверения за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №********
на Община Плевен е видно, че М.Е.Ч., ЕГН ********** и Р.С.Г., ЕГН ********** са
родители на Е.Р.Г., ЕГН **********.
Установява се от протоколно определение от
14.03.2012г. по гр.д.№1119/2011г. на
СвРС, че упражняването на родителските права по отношение на малолетния Е. Г. е
предоставено на майката, местоживеенето на детето е определено на адреса на
майката. С него са определени и режима на лични отношения с другия родител, като освен определения
режим за цялата година и празниците, бащата има право да взема детето по 10 дни през лятото.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Свищов. Видно от него е, че след раздялата на родителите, грижите за детето са поети от майката, подпомагана от разширен семеен кръг. От 2014г. грижи по отглеждането на детето се полагат от майката и нейния съжител, като междувременно семейството се е увеличило – родили са се две едноутробни сестри на малолетния Е. Г.. Сочи се, че с определение от 02.07.2019г. РС Свищов са постановени привременни мерки относно малолетното дете като родителските права са предоставени на бащата Р.Г.., а на майката са определени режим на лични отношения с детето. Становището на социалните работници отразено в доклада е, че в интерес на всяко дете е да има възможност да пътува извън страната, без да могат да определят срок за това.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите –П.П. – приятел на ищеца. Същият заяви, че към
момента детето живее при своя баща. Изложи, че бащата има приятелка и двамата
планирали да почиват в чужбина. Лично свидетелят им бил търсил ранни оферти за
Гърция и Турция за двама възрастни и дете, като им посочил различни дестинации.
Според свидетелят те не отишли на почивка, тъй като майката на детето не го пуснала.
Лично чул детето да казва, че по този начин майка му направила „мръсно“ на баща му, но и на него.
Съдът на основание чл.15 от Закона за закрила на
детето изслуша детето Е. Г.. Детето заяви, че е запознато предмета на делото. Заяви, че първия път,
когато имали намерение да пътуват с баща си било да пазаруват в Турция.
Първоначално майка му се съгласила, но впоследствие без да му даде обяснение
отказала. Тогава детето все още живеело при майка си. След това детето било с
майка си на почивка в Сандански и тя поискала да отидат до Гърция, но тогава
пък баща му не дал разрешение. След това бащата искал да го заведе на почивка в
Турция или Гърция, но майка му не дала разрешение. Детето споделя, че негови
приятели пътували до различни държави – Испания, Гърция и Турция. То също
искало да пътува, още повече, че майка му и нейния съжител, заедно със сестрите
му отишли до Гърция. Детето сподели, че от новата учебна година ще спортува или
ще ходи на танци. Заяви, че не чувал от баща си да иска да живее в чужбина. Към
настоящия момент живеел с баща си и неговата приятелка в къщата му в гр.Свищов.
Изслушани по реда на чл.59, ал.6 от СК двамата родители заявиха, че към момента малолетния Е.Р.Г. е снабден с паспорт. Ищецът заяви, че няма намерение да напуска страната и да живее в чужбина. Неговото желание било да изведе детето на екскурзия и почивка. Ответницата заяви, че не е против детето да пътува с баща си в чужбина, но трябвало да дава съгласие за всеки конкретен случай. Заяви, че се опасява, че бащата може да отведе детето, тъй като от години между двамата липсвала комуникация, контактували единствено чрез различни институции, като подавали жалби един срещу друг.
Преценен по същество, съдът намира иска за частично допустим и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, съдът разрешава
спора между тях. Безспорно между страните е, че детето към настоящия момент е
снабдено с паспорт. Независимо, че майката му твърди, че не е против Е. да
пътува с баща си, от събраните по делото доказателства се установи противното.
До момента на съдебното заседание ответницата или не е давала разрешение, или
ако е давала такова, непосредствено преди пътуването тя е отказвала да подпише
декларация, с която дава съгласие детето да пътува заедно със своя баща в
чужбина.
При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът
следва да прецени какъв е интереса на детето. Когато пътуването извън
територията на България е в интерес на детето, съдът дава разрешение за
напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя.
Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на
детето от пътуване извън границите на страната. При пътуване на детето в
чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или
спортни прояви и др., съдът подлага на преценка причината за искането. В
конкретния случай съдът намира, че искането за даване на заместващото
разрешение за пътуване е основателно. От една страна възможността за пътуване в
други държави е в интерес на детето, т.к. това би довело до обогатяване на
мирогледа и общата му култура,както и би съдействало за личностното му
развитие. От друга страна с ограничаването
на детето от възможностите да посещава други държави се ограничават основни
права и свободи на детето, регламентирани и защитени от конституцията и закона.
Детето не може да бъде ограничавано да
напуска страната без да има основателни причини и да е налице опасност за
неговото физическо или психическо развитие, каквито доказателства в случая не се
събраха, а само са ангажирани твърдения от ответницата в този смисъл. Искането
е за даване на разрешение да пътува в държави от Европейския съюз, включително
и Великобритания, както и Република Турция. Липсва конкретен риск за пътуване
на детето в тези държави, а същевременно в същите са налице множество
туристически и културни дестинации, които ще спомогнат за обогатяването на
мирогледа на детето. Съгласно Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк.
д. № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, изискването
за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период
от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през
определен период от време, но също до определени държави. От събраните по
делото доказателства се установи, че желанието на детето и неговия баща е да
посещават посочените по-горе държави с цел туризъм и развлечение. Предвид на
гореизложеното съдът намира, че интересът на детето да пътува в тези държави е защитен и искането е
основателно. С оглед защита на най-добрия интерес на детето и в съответствие с
цитираното тълкувателно решение, което е задължително за съда, следва
разрешението да бъде дадено за определен период от време, като най-подходящо е
срокът да е пет годишен. Този срок съдът
съобразява и с валидността на издадения вече личен документ на детето.
Що се касае до искането за даване на заместващо
съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето, искът е недопустим в
тази част, тъй като за ищеца липсва правен интерес. Безспорно между страните е,
че такъв вече е издаден, а от събраните доказателства се установи, че физически
паспортът се намира у ищеца.
На основание чл. 127, ал. 4 от СК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в уважената част.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца
искане, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата 30 лв. разноски
по делото за внесена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Е.Ч., с която се иска
спиране производството по гр. дело № 559/2019 г. на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК, като неоснователна.
ЗАМЕСТВА
СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК на майката М.Е.Ч., ЕГН ********** за
пътуване на детето Е.Р.Г., ЕГН ********** извън пределите на Република България
– в страните на Европейския съюз, Великобритания и Република Турция,
придружавано от своя баща или от
упълномощено от него лице за период от 5 години, считано от постановяване на
решението.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително
изпълнение на решението в тази част.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 559/2019 г. на
РС- Свищов В ЧАСТТА, в която е предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2
от СК за заместване съгласието на майката М.Е.Ч., ЕГН ********** за издаване на
паспорт за задгранично пътуване на детето Е.Р.Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Е.Ч., ЕГН **********, да заплати на Р.С.Г.,
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 30лв. за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ВТОС, а в
частта, в която е прекратено производството по делото и в частта с характер на
определение - с частна жалба, в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: