РЕШЕНИЕ
№ 3852
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110101726 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с
чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, с която срещу ответника Р.
Ж. Х. ЕГН **********, с настоящ адрес с. *****, с която е предявен осъдителен иск по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца,
сумата от 593,84лв., представляваща премия за застраховка „Живот“, дължима на
основание Договор за потребителски кредит №***** от 30.08.2018г., сумата от 182,44лв.,
представляваща възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода от
05.02.2020 г. до 19.02.2021г., както и сумата от 45,42лв., обезщетение за забава върху
премията за застраховка „Живот“ за периода от 05.02.2020г. до 18.03.2021г., за които
вземания е отхвърлено заявлението на ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение и изп. лист по ч.гр.д. №***/2021г. на ВРС, 8- ми състав.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба ищецът излага,
че по силата на сключен Договор за потребителски кредит №***** от 30.08.2018г., на
ответника е отпуснат заем в общ размер на 5318,66лева. Съгласно чл. 7, т.2.1. от договора ,в
случаите, в които кредитополучателят е заявил сключване на договор за застраховка или
присъединяване към застрахователни програми, средствата за застрахователната премия се
1
превеждат в полза на застрахователя. В случаят се сочи, че ответникът е заявил сключване
на договор за застраховка Bank Живот със ЗК „Уника“, като размерът на застрахователна
премия възлиза на 748,80 лева. Върху тази сума, представляваща по същество част от
отпуснатата главница, ищецът е начислил съобразно уговореното в чл. 9,ал. 1 и ал. 2 от
договора възнаградителна лихва в размер на 31,84% от остатъчния размер на главницата и
законна лихва за забава. Ищецът се позовава на спазване на изискванията за потребителска
защита при сключване на договора за кредит и на неприложимост на правилата на ЗПК
досежно договора за застраховка. Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приобщения към доказателствения материал Договор за кредит №***** от 30.08.2018г.,
се установява, че между „Т.Б.А.Б.4 ЕАД и ответника Р. Ж. Х., е налице сключен Договор, по
силата на който ищецът предоставя на ответника в качеството му на кредитополучател
потребителски кредит в общ размер на 5318,66лв., със срок на договора 05.09.2022г., с
размер на погасителните вноски 197,23лв. В договора за кредит е посочен размер на
застраховка Bank Живот Агент с цифри: 748,80лв.
Представени са преддоговорна информация за застраховател и застрахователна лолица със
ЗК „Уника Живот“ /л.13/.
В договора е инкорпориран погасителен план с посочена вноска за всеки месец от периода
на кредита.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените осъдителни искове с правно основание чл.415,
ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в тежест на ищцовата
страна е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по
делото, а именно: съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както
и по размер, длъжник и падеж. От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковата претенция, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици, в т.ч. да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на претендираното вземане, в случай , че
ищецът докаже неговата дължимост.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
наличието на валидна облигационна връзка между „Т.Б.А.Б.4 ЕАД и ответника Р. Ж. Х., за
сумата от в общ размер на 5318,66лв., въз основа на Договор за кредит №***** от
30.08.2018г., като главницата по същия е била надлежно усвоена от кредитополучателя.
2
Доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и
съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Този извод намира опора и в
практика на Съда на Европейския съюз и конкретно – в решението по дело С-448/17.
В настоящия случай процесният договор за паричен заем, който е основанието за
претендиране на обективираните в заявлението вземания, е потребителски , съобразно
легалната дефиниция на чл.9 от ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му
следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Съдът намира за нищожни клаузите в Договора за кредит във връзка със сключената
застраховка и дължимостта на лихви върху нея (в частност чл. 7.2.2 и чл.19), предвид факта,
че същите са обвързани от сключването на допълнителни споразумения във връзка със
застраховането. Нищожността на тези споразумения (неразделна част от договора за кредит)
, произтича от чл. 22, вр. чл.10, ал. 1 ЗПК, предвид че са видимо изписани с шрифт по-малък
от 12, което нарушава правото на потребителя да се запознае със същите и да съобрази
правните им последици. Следва да се има предвид, че е уговорено сключване и заплащане
на застраховка, по която бенефициер не е длъжника, а „Т.Б.А.Б.“ ЕАД. В случая, е налице
застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не
застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 КЗ. Описаната допълнителна
услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна премия от „Т.Б.А.Б.“
ЕАД, сама по себе си представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето
дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в
размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е
въведено ограничение в размера на годишния процент на разходите (ГПР). Отделно в
счетоводството на банката вземанията за застраховката „Живот“, фигурират като главници
по Договора за кредит и върху тях неоснователно се начисляват възнаградителни лихви и
обезщетения за забава, независимо, че същите имат различни основания от главницата, за
която следва да се счита само отпуснатата сума по кредита. Също така стойностите на
застрахователните премии по тази застраховка, са неоправдано високи, съобразно
отпуснатата сума и периода на действие на договора. Действително извършеното плащане
от страна на банката на тези суми в полза на застрахователя, не променя горните изводи. За
всяка сделка, при която тече договаряне между естествено неравнопоставени субекти,
добросъвестността изисква от доставчика, специализиран както на пазара на кредитирането,
така и в застрахователната услуга, като посредник на конкретен застраховател, да разясни и
предложи съдържание на клаузи разбираеми за потребител, встъпващ в договора без
предварителна подготовка за сделка, различна от текущата му нужда от парични средства. В
допълнение следва да се посочи, че в конкретния случай в процесния договор е посочен
годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност –
46,44. В заповедното производство, ищеца е претендирал като главница по кредита сумата в
размер на 4218,02лв., но в представения по исковото производство Договор за
потребителски кредит липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация осносно
3
съдържанието на кредитната сделка, в т.ч. не може да бъде установено недвусмислено каква
е поисканата, уговорената и предоставената на кредитополучателя сума. Горното не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила
на потребителя съобразно неговите права и интереси – а именно: следва да бъде спазен
принципът за информираност на потребителя. На същия следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което
договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и
стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин – в това число и за ГПР и начина, по
който е формиран. С оглед на гореизложеното се поражда колебание относно съдържанието
на кредитната сделка и нейните основни елементи. В допълнение, не става ясно и дали
цената на допълнителните услуги по кредита е част от формулата за определяне на
годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, за целите на погасяването. Планът следва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на база лихвения процент и когато е наложително допълнителните
разходи. Погасителния план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания. В случая, макар в договора да са посочени
размер на плащанията на първа и последна погасителна вноски и срока за плащане, липсва
яснота относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която да
е ясно каква част от задължението за главница, лихва и допълнителни разходи се погасява.
Включително застрахователните премии за застраховка живот, следва да бъдат отразени в
погасителния план, тъй като те се погасяват на равни месечни вноски през периода на
действие на договора, а не се заплащат еднократно. Липсата на законосъобразен и ясен за
потребителя погасителен план прави договора за потребителски кредит напълно
недействителен, като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК-арг.
от разпоредбата на чл. 22 от ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г.), която
е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК - за съдържанието на погасителния план.
Съгласно правилото на чл. 23 от ЗПК, когато кредитът е обявен за недействителен,
кредитополучателят връща само стойността на главницата, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Претенцията за установяване дължимост на възнаградителна лихва и мораторна лихва върху
застраховката живот, е неоснователна и подлежи на отхвърляне, с оглед разпоредба на чл.23
4
от ЗПК, според която при недействителен договор не се дължат лихви и други разходи по
кредита.
При изложеното, исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има права на
присъждане на направените в настоящото производство разноски. От страна на ответника,
явяващ се редовно уведомен по делото на основание чл.41 ал.2 от ГПК, не са представени
доказателства за сторени разноски, нито списък по чл.80 ГПК, поради което в негова полза
не се следват за присъждане такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции с правно основание по чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК, във вр. с чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, срещу
ответника Р. Ж. Х. ЕГН **********, с настоящ адрес с. *****, за осъждане на ответника
да заплати в полза на ищеца, сумата от 593,84лв., представляваща премия за застраховка
„Живот“, дължима на основание Договор за потребителски кредит №***** от 30.08.2018г.,
сумата от 182,44лв., представляваща възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„Живот“ за периода от 05.02.2020 г. до 19.02.2021г., както и сумата от 45,42лв.,
обезщетение за забава върху премията за застраховка „Живот“ за периода от 05.02.2020г. до
18.03.2021г., за които вземания е отхвърлено заявлението на ищеца „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение и изп. лист по ч.гр.д. №***/2021г. на ВРС, 8- ми състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5