О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1462/9.6.2023г.
гр. Пловдив,
Административен съд – Пловдив, XX състав, в закрито
съдебно заседание на девети юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
като разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административно дело № 468, по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Производството
по КАНД № 468/2023 г. е образувано по касационна жалба на „Гининтранс -
09“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управител К.Г., чрез адв. А., срещу
Решение № 2006/26.10.2022, постановено по АНД № 3513/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е бил потвърден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ към МРРБ. С електронния фиш е била
наложена имуществена санкция от 2500 лева на дружеството - касационен
жалбоподател за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Със същия електронен фиш е
определено, че независимо от налагането на имуществената санкция „Гининтранс -
09“ЕООД, с ЕИК ********* дължи и заплащането на съответната такса по чл. 10б,
ал. 5 от ЗП съобразно с категорията на ползваното от дружеството ППС, в размер
на 750 лева. Изрично в електронни фиш е указано, че дружеството може да се
освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от
получаване на електронния фиш бъде заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал.
2 от ЗП в размер на 750 лева, при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП,
както и че при плащане на компенсаторната такса електронният фиш ще бъде
анулиран и не се дължи имуществена санкция, а задължението по чл. 10б, ал. 1 от
ЗП ще се счита за изпълнено.
В
съдебно заседание на 09.05.2023г. е докладвана постъпила молба от страна на
касационния жалбоподател „„Гининтранс - 09“ЕООД, с ЕИК *********, чрез
упълномощения адвокат А., с която е направено искане за спиране на
производството по делото на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, с аргумент - наличието на
разглеждано в друг съд дело, решението по което ще има значение за правилното
решение на спора по настоящото производство. В тази връзка са изложени
съображения за образуването пред Съда на Европейския съюз на дело С-61/2023 г.
по преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково по КАНД №
997/2022 г. от 31.01.2023 г. по въпроса: „Дали
нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета
от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби,
приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като
разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за
предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение,
че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна такса““.
Ответникът по касационната жалба,
представляван от юрк. Г., е изразил становище за неотносимост на
преюдцициалното запитване към настоящия спор. В дадената от съда възможност
писмено и подробно да изрази становище по искането е представена молба с
подрони аргументи относно неоснователност на направеното искане по чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив е изразил становище за неоснователност на
искането за спиране.
Настоящият съдебен състав, след като
взе предвид предмета на настоящото дело, наведените в касационната жалба
касационни основания, както и като съобрази основанието на направеното искане,
становищата на страните и извърши служебна проверка относно изложените в
молбата за спиране обстоятелства, установява:
Образувано
е дело С-61/23 пред СЕС по повод на постъпило преюдициално запитване, вписано в
регистъра на съда с № 1247298, обективирано в Определение № 113/31.01.2023 г.
на Административен съд Хасково, постановено по КАНД № 997/2022 г., образувано
по касационна жалба на еднолично дружество с ограничена отговорност против
решение на Районен съд Свиленград, с което е бил потвърден електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от АПИ към МРРБ. От
описанието на предмета на делото, направен от Административен съд Хасково, с
което е отправено е преюдициално запитване до СЕС и производството по делото е
спряно до произнасянето на СЕС, се установява, че се обжалва потвърждаването на
електронен фиш за наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179,
ал.3б от ЗДвП имуществена санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, както
и че със същия електронен фиш е посочено, че дружеството дължи заплащането и на
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, независимо от санкцията и че му е указано, че
може да се освободи от административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен
срок от получаване на електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл. 10,
ал. 2 от ЗП при спазване на чл.189е, ал. 2 и ал. 4 от ЗДвП, в който случай
електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП ще
се счита за изпълнено. От изложеното е видно, че предметът на делото по КАНД №
997/2022 г. по описа на Административен съд Хасково и предметът по настоящото
КАНД № 468/2023г. на Административен съд Пловдив е законосъобразността на
съдебно решение на първата инстанция за потвърждаване на електронен фиш,
издаден от компетентното длъжностно лице от АПИ, с който е определена
имуществена санкция за нарушение, квалифицирано по един и същи законов текст на
ЗДвП, наложена на идентично правно основание и при наличие на определяне на
независимо заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, както и определяне с
електронния фиш на съответна компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗДвП, чието
заплащане води до освобождаване от административнонаказателна отговорност и до
заличаване задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП.
С касационната жалба, по която е
образувано КАНД № 468/2023г. на Административен съд Пловдив, е заявено като
касационно основание несъответствието на определената имуществена санкция с
принципа за пропорционалност по чл.9а от Директива №1999/62/ЕО и в тази връзка
несъразмерност на санкцията, като същите основания са посочени в жалбата пред
РС Пловдив, с позоваване на разрешението по съединените дела С-497/15 и
С-498/15 на СЕС, по които Съдът се е произнесъл по въпроса относно това, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 г., не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. С отправеното преюдициално запитване от страна на
Административен съд Хасково, по което е образувано дело С-61/23, във връзка с
произнасянето по което се иска сега спиране на настоящото производство, съдът е
поискал изясняване на въпрос, който има съществено значение за разрешаване на
спора по настоящото дело, доколкото по същото подлежи на преценка именно
основателността на касационната жалба, свързана с въведеното от страна на
жалбоподателя конкретно касационно основание, а именно - дали наложената
санкция не е явно несправедлива и дали е в противоречие с посочения принцип на
пропорционалността. В преюдициалното запитване, с описаното по-горе конкретно
съдържание, се акцентира върху необходимостта от преценка на изискването за
съразмерност на наказанията при наличие на предвидената от националното ни
законодателство възможност за пълно освобождаване от административнонаказателна
отговорност при условие заплащането на компенсаторна такса, каквато възможност
е посочена като приложима и в електронния фиш, предмет на настоящото дело. Според
настоящата съдебна инстанция отговорът на поставеното от Административен съд
Хасково преюдициално запитване е от значение за крайните изводи на настоящия
касационен съд по законосъобразността на въпросния електронен фиш, респективно
на обжалваното първоинстанционно решение. Налице е необходимата между делата обуславяща
връзка – делото пред СЕС и настоящото, като съгласно чл. 633 от ГПК
националните юрисдикции се явяват обвързани от преюдициалното заключение на
СЕС, тъй като решението на СЕС, съгласно чл. 633 от ГПК, е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че искането за
спиране на производството се явява основателно и следва да се уважи.
Налице са основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК, свързани с образувано производство пред СЕС, изходът от което е
от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.
Производството по КАНД № 468/2023г. по описа на Административен
съд Пловдив следва да бъде спряно.
Предвид
изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144, вр. с чл.
228 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН и вр. с чл. 633 от ГПК
Административен съд – Пловдив, XX състав
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по КАНД № 468/2023 г.
по описа на Административен съд Пловдив до произнасяне на Съда на Европейския
съюз по дело С-61/23.
Да
се извършва проверка веднъж месечно относно наличието на краен акт по
посоченото дело на СЕС.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.