№ 15162
гр. София, 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110167342 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "......................."
АД против А. П. А. за признаване за установено съществуването в полза на ищеца на
парично вземане в размер на сумата от 1 573,48 лева, представляваща незаплатена част от
продажната цена на авточасти и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2022 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 3856/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с длъжници
„.............“ ЕООД и ответника А. П. А. – при условията на солидарна отговорност помежду
им.
С разпореждане от 19.12.2022 г., след констатация в хода на извършената служебна
проверка по реда на чл. 127 и чл. 128 ГПК, че исковата молба не отговаря на изискванията за
редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 1 ГПК, съдът е указал на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да отстрани допуснатите нередовности, като посочи на
какво основание претендира процесната сума – на основание сключен между страните
договор за доставка на авточасти и консумативи от 12.08.2020 г. или на основание сключено
между страните споразумение от 29.09.2021 г. В случай, че основанието за дължимост на
сумата, е споразумението, да опише конкретно неговия предмет; да посочи какъв е
уговореният между страните краен момент за заплащане от ответната страна на сумата в
общ размер от 1641,04 лева с ДДС. В случай, че се касае за уговорено разсрочено плащане
чрез месечни вноски да посочи това изрично, както и размера на месечните вноски и падежа
на последната такава; както и да представи пълномощно за учредена в полза на адв. М. В.
представителна власт спрямо ищцовото дружество към момента на депозиране на исковата
молба или да потвърди, чрез законните си представители, действието по подаване на
исковата молба. С разпореждането съдът е предупредил ищеца, че при неизпълнение в
цялост и в срок на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а производството по
делото - прекратено. Съобщението с препис от разпореждането е получено от ищеца на
05.01.2023 г., чрез адв. М. В., като в указания срок, изтекъл на 12.01.2023 г. по делото не е
депозирана молба в изпълнение на указанията.
Въпреки това, с разпореждане от 15.02.2023 г. съдът е дал последна възможност на
ищеца „.......................“ АД в нов едноседмичен срок да изпълни указанията, дадени с
1
разпореждането от 19.12.2022 г., с предупреждение, че при повторно неизпълнение в цялост
и в срок на укацанията исковата молба ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
По разпореждане на съда препис от разпореждането от 15.02.2023 г. е изпратено на
ищеца, както чрез адв. М. В., така и на адреса на дружеството съгласно справката от
ТРРЮЛНЦ, които са получени, съответно на 27.02.2023 г. и на 10.03.2023 г., като в
указания му срок, изтекъл към настоящия момент, по делото не е постъпила молба в
изпълнение на указанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК задължителна част от съдържанието
на исковата молба са ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – като
искане за защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои искането. За редовността
на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата искания съдът следи
служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения. Последните
очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и предмета на доказване по
делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК.
В процесния случай липсата на яснота относно обстоятелствата, от които ищецът
претендира да произтича вземането му, респ. относно неговата изискуемост, въпреки
дадените указания за това, обуславя връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3
ГПК, за които неблагоприятни правни последици ищецът е бил предупреден, както с
разпореждането от 19.12.2022 г., така и повторно с разпореждането от 15.02.2023 г. Следва
да се отбележи, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени едновременно
твърдения, както за сключен между страните договор за доставка на авточасти и
консумативи, така и за сключено споразумение от 29.09.2021 г., без да е изяснен неговият
конкретен предмет, с оглед изложените твърдения за осъществени от длъжника „.............“
ЕООД частични плащания именно по споразумението. Не става ясно дали в конкретния
случай основанието за възникване на вземането в размер от 1 641,04 лева с ДДС е самият
договор от 12.08.2020 г. и извършената въз основа на същия заявка за доставка или
споразумението, или с последното единствено е разсрочено изпълнението на задължението.
Останало неизяснено е и обстоятелството относно конкретния краен момент, до който
ответникът е следвало да заплати сумата, от значение за настъпване изискуемостта на
паричното притезание. По делото не е представено и пълномощно за учредена в полза на
адв. В. представителна власт спрямо ищцовото дружество по настоящото дело към момента
на депозиране на исковата молба.
Въпреки двукратно дадените му указания, ищецът не отстрани допуснатите
нередовности, което обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството
по делото.
Като последица от това следва да бъде обезсилена и Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена ч. гр. дело № 3856/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 51-ви състав в частта, касаеща длъжника А. П. А. – ответник по настоящото дело (в
останалата част – спрямо длъжника „.............“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила и по разпореждане на съда от 02.11.2022 г. на основание чл. 416, вр. чл. 404, т.
1 ГПК по делото е издаден изпълнителен лист). Компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е
постановил определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение
следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. 274356/09.12.2022 г., подадена от "......................." АД, с
ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: село Лозен, район „Панчарево“,
Столична община, ул. „Околовръстен път“ № 370 против А. П. А., с ЕГН: **********, с
предявен установителен иск за признаване за установено съществуването в полза на ищеца
на парично вземане в размер на сумата от 1 573,48 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2022 г. до
окончателното плащане и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 67342/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 4180/10.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена ч. гр. дело № 3856/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав в
ЧАСТТА, касаеща заплащане на удостоверените в същата вземания от длъжника А. П. А., с
ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца по насрещния иск.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца – чрез адв. В. и на адреса на
дружеството, съгласно справката от ТРРЮЛНЦ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3