Р Е Ш Е Н И E
№……………..
гр.Варна, …………….2020г
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Vс-в
в публично съдебно
заседание на шестнадесети юни 2020г
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Дим. Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д № 399 от 2020г по
описа на ВОС,
за
да се произнесе, взе предвид :
Производството по делото е образувано по въззивната
жалба вх.№ 92977/12.12.2019г на СНЦ„МЕЖДУНАРОДНО
ФРЕНСКО УЧИЛИЩЕ ВАРНА-ШАРЛ ПЕРО“ срещу решението на ВРС-XIс-в № 4809/08.11.2019г
по гр.д.№ 4997/2019г, с което са уважени предявените от Ю.Р.А. обективно
кумулативно съединени частични искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди, както
следва:
за неимуществени вреди сумата от 1250лв като частичен иск от общата
претенция за 25 000лв за преживени
болки и страдания от причинените травматични увреждания от претърпяната трудова
злополука на 03.07.2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
3.07.2018г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ;
за имуществени вреди:
61,40лв като частичен иск от претендираните общо 92лв за направени разходи за закупуване на протектор за крак,
16,90лв като частичен иск от претендирните общо 25,35лв - разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Килцикинон";
32,70лв като частичен иск от претендираните общо 49,04лв- разходи за закупуване на лекарствени медикаменти
„Ксарелто";
33,14лв като частичен иск от претендираните общо 49,70лв - разходи за закупуване на лекарствени медикаменти - две
опаковки „Ксарелто" на единична стойност от
24,85лв, за което е издаден фискален бон № 0070759/ 17.07.2018г от Аптека„Манолова
2"ЕООД;
2,18лв като частичен иск от претендираните
общо 3,26лв - разходи за закупуване на лекарствен медикамент „Геритамин Нео";
32лв като частичен иск от претендираните общо 47,90лв - разходи за закупуване на лекарствен медикамент „Ксарелто", за което е издаден фискален бон № 0029693/27.07.2018г
от аптека „Манолова 2" ЕООД;
1,74лв като частичен иск от претендираните общо 2,60лв- разходи за
закупуване на лекарствен медикамент „Волтарен"
на стойност от 2,60лв;
2,94лв като частичен иск от претендираните общо 4,40лв- разходи за закупуване на лекарствен медикамент „Геродорм"-10 табл. на стойност от 4,40лв;
5,87лв като частичен иск от 8,80лв - разходи
за закупуване на лекарствен медикамент „Геродорм"
1 опак. на стойност от 8,80лв;
23,40лв като частичен иск от 35лв - разходи
за провеждане на ортопедичен преглед на единична стойност от 35лв;
13,40лв като частичен иск от 20лв - разходи
за заснемане на рентгенография
на единична стойност от 20лв;
13,40лв като частичен иск от 20лв - разходи
за преглед от ЛКК на единична стойност от 20лв;
1,10лв като частичен иск от 1,65лв - разходи
за закупуване на лекарствени
медикаменти „Ацетизал" на стойност от 1,65лв;
2,20лв като частичен иск от 3,30лв - разходи
за закупуване на лекарствени
медикаменти „Волтарен" на стойност от 3,30лв;
2,54лв като частичен иск от 3,80лв - разходи
за закупуване на медицински
консумативи „Марлени" на стойност от 3,80лв;
1,90лв като частичен иск от 2,85лв - разходи
за закупуване на бинт;
0,60лв като частичен иск от 0,90лв - разходи
за закупуване на етилов спирт;
2,38лв като частичен иск от 3,56лв - разходи
за закупуване на лекарствен
медикамент „Геритамин" на стойност от 3,56лв;
6,63лв като частичен иск от 9,95лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Допелхерц" на стойност от 9,95лв;
1,21лв като частичен иск от 1,81лв - разходи
за закупуване на лекарствен
медикамент „Стопацид" на стойност от 1,81лв;
3,00лв като частичен иск от 4,50лв - разходи
за закупуване на медицински
консуматив „ластичен бинт“ на стойност от 4,50лв;
0,80лв като частичен иск от 1,20лв - разходи
за закупуване на медицински
консуматив „глезенка" на стойност от 1,20лв;
1,87лв като частичен иск от 2,80лв - разходи
за закупуване на медицински
консуматив „Санпласт класик" на стойност от
2,80лв;
10лв като частичен иск от 15лв - разходи
за провеждане на вторичен преглед на единична стойност от 15лв;
13,40лв като частичен иск от 20лв - разходи
за заснемане на рентгенография на единична стойност от 20лв.;
2лв като частичен иск от 3лв
изразяващи се в направени разходи за закупуване на медицински консумативи
„триъгълна глезенка „Ротемел
класик";
10,70лв като частичен иск от 16лв -
разходи за закупуване на медицински консуматив „бастун";
2,19лв като частичен иск от 3,28лв - разходи
за закупуване на лекарствен медикамент
„Геритамин";
6,19лв като частичен иск от 9,28лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Допелхерц актив глюкозамин";
10,70лв като частичен иск от 16лв -
разходи за закупуване на медицински
консуматив „патерици";
13,34лв като частичен иск от 20лв - разходи
за провеждане на преглед по ф-ра № 10958/13.09.2018, изд. от АМЦСМП „Майчин
дом" ЕООД;
2,27лв като частичен иск от 3,40лв - разходи
за закупуване на лекарствен
медикамент „балсам див кестен и арника";
2,20лв като частичен иск от 3,30лв - разходи
за закупуване на лекарствен
медикамент „Геритамин нео";
1,34лв като частичен иск от 2лв - разходи
за закупуване на лекарствен
медикамент „Мента, глог и валериана";
23,40лв като частичен иск от 35лв -
разходи за провеждане на преглед
по ф-ра № 11056/11.10.2018, изд. от АМЦСМП „Майчин
дом" ЕООД;
23,40лв като частичен иск от 35лв -
разходи за провеждане на преглед от ЛКК по ф-ра № 11179/09.11.2018г, изд. от АМЦСМП „Майчин
дом" ЕООД;
7,47лв като частичен иск от 11,20лв - разходи
за закупуване на лекарствен
медикамент „Абофарма омега";
8,70лв като частичен иск от 13,05лв - разходи
за закупуване на лекарствен
медикамент „Геродорм";
23,40лв като частичен иск от 35лв - разходи
за провеждане на преглед от ЛКК
по ф-ра № 11574/08.02.2019г, изд. АМЦСМП „Майчин дом"
ЕООД;
676лв като частичен иск от 750лв -
разходи за изработване на медицинско
изделие по ф-ра № 32380/04.07.2018, изд. от МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД;
150лв като частичен иск от 180лв - разходи
за престой в МБАЛ „Майчин дом-Варна" ЕООД за период от три дни на
стойност 60лв за един ден престой, описани в представената като „допълнителни
услуги и условия" по ф-ра № 3374/3.12.2018г, изд. от МБАЛ „Майчин дом"
ЕООД,
ведно със законната лихва върху всички горепосочени суми за главници, считано от датата на завеждане
на ИМ-1.04.2019г до окончателното погасяване на задължението, на осн.чл.86 ЗЗД;
ОСЪДЕНО е СНЦ „МФУ-Варна „Шарл Перо" да
заплати в полза на адв.Мих.Т. ***, сумата от 607,50лв
за осъществено безплатно представителство на Ю.А.,на осн. чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗА; в полза
на бюджета на СВ по сметката на ВРС сумата от 240лв - държ.такса и
разноски за депозит за вещо лице, на
осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита постановеното
решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС е достигнал до погрешни
правни изводи.
ВРС е приел, че за
вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна
неработоспособност 50 и над 50% или смърт на работника/служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Според ВРС отговорността на
работодателя по чл.200 КТ по своята правна характеристика е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна, като работодателят отговарял за уврежданията,
причинени на работника или служителя при изпълнение на неговите трудови
задължения независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностно лице, тъй като работодателят бил длъжен да осигури безопасни условия
на труд и предотврати настъпването на злополуки.
По отношение на
размера на неимуществените вреди РС е приел, че следва да се определят според
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Определянето на размера на
паричното обезщетение следвало да се определи след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, „обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на здравето, морални страдания,
осакатявания и др“. Приел е, че с оглед събраните по
делото доказателства размерът на претърпените неимуществени вреди от ищцата е
12 000лв и този размер отговарял на законовия критерий за справедливост.
На следващо място,
РС е приел въз основа на събрания доказателствен материал, че в конкретния
случай не била налице груба небрежност, тъй като според Решение №
348/11.10.2011г на ВКС, постановено по гр.д.№ 387/2010г „грубата
небрежност" не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършвал работа без
необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване, обаче, според ВРС, не можело да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
В заключение РС е
приел, че от гласните доказателства се установявало, че теренът на двора,
където играели децата и където паднала ищцата бил неравен, т.е. ответникът бил допринесъл
за настъпването на неимуществените вреди, тъй като не го бил обезопасил. С
оглед тези обстоятелства ищцата не била могла да препятства настъпването на
процесните травми, независимо с какви обувки е била обута поради неравния терен
на двора, с което работодателят не бил създал обективно подходящи условия за
осъществяване на задълженията на служителите в двора на училището.
Счита изложените
доводи за неправилни и незаконосъобразни по следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 3.07.2018 около 12.55ч,
изпълнявайки трудовите си задължения в училищния двор на „МФУ-Варна „Шарл
Перо" в КК„Св.св.Константин и Елена" ищцата
Ю. Р.А. е била бутната от две от децата, които играели на двора. Вследствие на
удара изгубила равновесие, паднала на земята и получила множествени счупвания
на лявата подбедрица. Претърпяната от нея злополука е призната за трудова по
смисъла на чл.55 ал.1 т.1 КСО с влязло в сила Разпореждане №
5104-03-162/19.07.2019г от длъжностното лице на ТП на НОИ - Варна.
От разпита на в.лице
по СМЕ се установява, че така поставената диагноза била невярна. Ищцата нямала
„множествени счупвания на лявата подбедрица". От представения от ищцата в
първо с.з. амбулаторен лист за проведено лечение в МБАЛ „Св.Марина"-Варна
се удостоверява, че движението на глезенната става било със значително
подобрение, който официален документ, датиращ от времето на провеждане на СМЕ
опровергава изводите на вещото лице относно параметрите, указани в СМЕ за флекс на глезенната става, както и този, че
възстановяването е невъзможно в по-голяма степен.
Това не е взето в предвид в мотивите на
ВРС, нито тези две доказателства са коментирани в своята взаимовръзка.
Счита за неправилен
и необоснован изводът на съда, че въззивното дружество било допринесло за
настъпването на неимуществените вреди, след като не било обезопасило терена на
двора, където играели децата и обективно не било създало подходящи условия за
изпълнение на трудовите задължения, независимо от това с какви обувки била
обута ищцата по време на злополуката.
От събраните гласни
доказателства на свид.Анелия М.се установява, че вина
за претърпяната трудова злополука има и пострадалата, доколкото тя е допуснала
груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. Тя не се е съобразила с
елементарни изисквания за безопасност при изпълнение на задълженията си,
свързани с присъствието в училищния двор по време, когато децата си играят.
Свидетелката сочи, че ищцата била с обувки на високи платформи, въпреки че е
разполагала с работни равни медицински обувки. В този ден дори й направило
впечатление, че ищцата не била с работните си обувки, като указва и на цвета на
обувките. Свидетелката е била очевидец, видяла е как ищцата е паднала, обута
именно с обувките. Тези показания, обаче, не са били коментирани от ВРС.
Абсолютно трудово
задължение на ищцата е в работното си време да бъде с подходящо облекло и
обувки и да прояви повече внимание и концентрация към децата в двора и тяхното
поведение, да ги контролира постоянно, като заеме място, откъдето може да ги
наблюдава непрекъснато, без да има възможност да бъде изненадана от тяхно
действие.
В случая ищцата е
допуснала груба небрежност, защото е следвало да допусне настъпването на
вредоносния резултат, но самонадеяно се е надявала да го предотврати и е
допринесла за настъпването на трудовата злополука.
След като децата,
на възраст между 4 и 6 години и са били в почивка, играели са свободно в парка
на училището, ищцата предвид медицинските си познания и опит в работата с такива
деца, е била длъжна да предвиди възможността от настъпването на случайни
инциденти между тях, да заеме подходящо място, откъдето да ги наблюдава и да
реагира при необходимост.
Освен това, била е длъжна
да бъде със съответното облекло и удобни ниски обувки, а не с обувки на висок
ток, които да й дадат възможност за бърза и своевременна реакция, без да бъде
застрашено нейното здраве.
Грубата небрежност
на пострадалия при настъпване на трудова злополука е такова форма на вината,
която се изразява в незнанието или неспазването от работника или служителя на
най-елементарни и основни правила при изпълнението на трудовите му задължения,
които той знае, но не спазва, защото лекомислено се е надявал, че от това няма
да настъпи трудова злополука или които не е знаел, но е бил длъжен да знае или
макар и да е знаел не ги е спазвал.
Ето защо счита, че
след като ищцата не е била обута с подходящи работни обувки и с поведението си
не е осигурила безопасна възможност да наблюдава и контролира децата по време
на тяхната почивка е нарушила условията за здравословни и безопасни условия на
труд, като по този начин е допуснала
съпричиняване при настъпването на трудовата злополука в размер на 80% и претендираният размер на
обезщетението за неимуществените вреди в размер на 1250лв като частичен размер
от общо претендираната сума от 25 000лв не е съобразен с разпоредбата на чл.201
ал.2 КТ и обективното състояние на ищцата.
По отношение на
уважените претенции за претърпени имуществени
вреди, решението е постановено при съществено процесуално нарушение и
необсъждане на събраните по делото писмени доказателства.
Ответната страна
била представила доказателство за заплатена от ответното сдружение сума, която
да послужи на ищцата за заплащане на консумативи и лекарства за провежданото
лечение в размер на 300лв, което доказателство не е взето предвид при
определяне на размера на имуществените вреди.
Отделно от това всички
писмени доказателства, представени от ищцовата страна не сочат и не доказват
заплащане на разходи именно във връзка с лечението на трудовата злополука.
Категорично неотносими са тези за лекарства за лечение на заболявания на ищцата
с хроничен характер, каквито тя има и каквито в.л.сочи при разпита си. ВРС не е
взел предвид обективни фактори, като възрастта на ищцата и наличието на данни
за костната й структура, което е относимо към възраженията за съпричиняване на
вредите. Вещото лице посочи, че предвид възрастта й, костите нямат тази
„гъвкавост", каквато имат при по-млади хора, следователно, последиците от
злополуката (счупване на кост), според въззивника се дължи и на възрастови
фактори у ищцата.
С оглед на
изложеното моли за отмяна решението на ВРС и за постановяване на друго за
отхвърляне на частично предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на на 1250лв като
частичен иск от общо сумата 25 000лв, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите, като бъде определен дял на съпричиняване на
ищцата при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, както и
с разпоредбите на чл.201 ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД, а също и за отмяна в частта му
относно уважените искове за имуществени
вреди и присъдените в полза на ищцата разноски.
Претендира
присъждането на разноските за двете инстанции.
В срока по
чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ю.А.
вх.№7562/28.01.2020г със становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване обжалваното решение и за
присъждането разноски за въззивното производство.
Предявените
в условията на обективно кумулативно съединяване
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
В обстоятелствената
част на исковата си молба Ю.А. излага, че има сключен трудов договор № 253/21.05.2018г, по силата, на който се е
задължила да работи на длъжност „медицинска сестра" с код по НКПД 22216001
в
Сдружение „Международно Френско училище Варна Шарл Перо"
на пълно работно време и основно БТВ в размер на 903,35лв.
На 3.07.2018г
около 12.55ч изпълнявайки част от служебните си задължения, в училищния двор
била блъсната в гръб от две от децата по невнимание, с което била извадена от равновесие.
Не само, че двете деца се удрарили в нея, но и едното от тях я съборило на земята,
като при падането пострадалата получила множествени счупвания на лявата
подбедрица. Вследствие удара изпитала силна, спонтанна и палпаторна
болка в областта на лява глезенна става, както и оток
и деформация. Горното било причинено от множествени счупвания на подбедрицата,
закрито вляво. Поради травмата била назначена и проведена операция на
5.07.2018г, като по време на оперативната намеса било извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 1/3 тибуларна плака на тибия и фибула
вляво и поставени 2бр киршнерови игли, тел по
"Weber". Направени били шевове, като била издадена препоръка за
сваляне на конците на 14-тия ден след поставянето им, поставяне на гипсова
имобилизация за 45 дни и провеждане на антитромботична
профилактика за 30 дни.
Издадени й
били болнични листове за назначаване на болничен и домашно-амбулаторен режим на
лечение за първоначален период от 37 дни, като съшият бил продължаван още 4
пъти с по 30 дни, след което бил издаден документ от ТЕЛК.
Провеждани били
множество прегледи при АМЦСМП„Майчин дом" ЕООД, за които ищцата заплатила
таксата за всеки един от тях, както и закупила множество медикаменти,
превързочни материали и др. по предписание от лекуващите специалисти, което е видно
от приложените към ИМ доказателства.
За
имплантираните медицински изделия ищцата заплатила сумата от 750лв, видно от
фискален бон № 0054361/5.07.2018г, като още същия ден закупила протектор за
крак на стойност от 76,67лв.
Процесът на лечение
и възстановяване бил съпроводен с множество последващи разходи, направени за
закупуване на медикаменти и материали.
Твърди, че и
към настоящия момент имала дефицит на функционалността на левия си крак, което било
възможно да продължи през целия й живот. Не можела да върши много от
домакинските си и служебни задължения. Често изпитвала болки на мястото на
травмата, умора в крайника при извършване на обичайни ежедневни дейности и
движения.
Към
настоящия момент не била преодоляла напълно и психичните травми от инцидента,
не била възстановила старите си контакти с приятели и роднини, каквито имала
преди инцидента.
Поради
претърпяната травма Ю.А. била в болничен отпуск в периода от датата на
увреждането 3.07.2018г до 29.12.2018г, след което се явила на преглед от ТЕЛК,
която издала решение за удължаване на болничния отпуск поради
неработоспособност с още 60 дни, считано от 29.12.2018г.
Продължителният
период на невъзможност за полагане на труд и респ. липса на основен доход довел
до намаляване възможностите й за посрещане на ежедневните й нужди във финансов
аспект и реализиране на пълния размер на трудовото й възнаграждение.
След сваляне
на гипсовата превръзка при изписването на пострадалата от болница „Св.Анна-Варна"
АД, същата била подменена с ортеза, която пациентът следвало сам да закупи по
препоръка от д-р Коларов, лекар-оператор при осъщественото оперативно лечение
на 05.07.2018г Ю.А. била с имобилизация с ортеза за период от 45 дни, като след
свалянето й започнал процес на раздвижване на левия крак чрез рехабилитация,
физиотерапия и лечебна гимнастика. Тези процедури били провеждани в период от 2
седмици, като по предписание на физиотерапевт, същите следвало да бъдат
повтаряни след всяка една оперативна намеса с цел лечение на крайника.
Физиотерапевтичното
лечение било извършвано в Медицински център „Медикъл лайф" в гр.Варна в продължение на две седмици, като
включвало разнородни по вид и продължителност упражнения и дейности - чрез
подаване на интерферентен ток, извършване на лечебна
физкултура и др.
На 28.11.2018г ищцата била хоспитализирана
отново за извършване на планова операция по премахване на имплантираните
остеосинтезни материали. За проведеното оперативно лечение бил изготвен
оперативен протокол № 691 от лекаря-оператор д-р Магунски.
Извършено е отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия
и фибула - две кирпшерови игли от тибията,
серклаж и винт, направен бил послоен
шев и стерилна превръзка, както и контролна рентгенография.
Ю.А. е била
изписана на 1.12.2018г при гладко протекъл постоперативен период, като били назначени
контролни прегледи на 10.12.2018г и 21.12.2018г в МБАЛ„Майчин дом".
Към
настоящия момент й предстояло провеждането на още една планова операция в края
на м.април 2019г за премахване на остатъчните киршнерови
игли и импланти.
От момента
на причиняването на травмата 3.07.2018 ищцата изпитвала силни болки и страдания
в областта на левия крак, била в невъзможност да се обслужва самостоятелно в
ежедневието си, нуждаела се е от непрекъсната помощ от други лица и имала
ограничения в движението на крайника.
Така
полученото травматично увреждане било трайно, продължило повече от 30 дни, а
провеждането на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение продължило дълъг период от
време. Понастоящем продължавала да изпитва дискомфорт – при извършването на
действия налагала десния крак като доминиращ.
Във връзка с
претърпяното увреждане имала нужда от чужда помощ в битово отношение поради
невъзможността да се самообслужва, както и да извършва домакинска работа и да
полага труд.
Дълъг период
от време ищцата нямала спокоен сън - непрестанно е сънувала случката, при която
придобива травмата, събуждала се нощем и не можела да заспи отново, изпитвала
чувство на безпомощност и поради това често плачела.
Неспособността
на ищцата да се справя с елементарни ежедневни задачи по домакинството и яркият
контраст на ежедневието й спрямо това, което имала преди инцидента,
ангажираността и изпълнението на служебните й задължения като медицинска
сестра, които с удоволствие осъществявала непрестанно през целия си живот, се
отразило негативно на психиката й и отключило посттравматичен стрес, изразяващ
се в страх да стои сама, да се движи самостоятелно, тревожност при преминаващи
около нея хора, деца и автомобили, натрапчиви мисли за неспособност да се
справя самостоятелно с ежедневните задачи и невъзможност за осъществяване на
професионални ангажименти.
Процесът на
възстановяване бил съпроводен от непрестанни болки, резултат от продължителния
период на обездвижване, както и прием на обезболяващи лекарства. Възможността
за самообслужване била ограничена, а ежедневният ритъм на живот -
невъзстановен. Поради продължителното чувство на тревожност и психическо
неразположение, ищцата посещава на 13.11.2018г за преглед д-р Р.Бояджиева,
психиатър при АИСМП„д-р Бояджиева". Последната издала мед.у-е, с което
констатирала наличието на потиснаност, вътрешно
напрежение и съзнание за тежко страдание. Поставената диагноза на реакция на
стрес с разстройство на адаптацията и протрахирана депресивна реакция е
продиктувана от остра психотравма, израз на конкретно взаимодействие между
личност и среда. Разстройството, според д-р Бояджиева, причинило значителен дистрес, като било необходимо проследяване на състоянието й
с оглед на отключване на други психогенни заболявания. По предписание на лекаря
ищ;ата приемала „Деанксит“
и др. медикаменти с оглед подобряване състоянието на ищцата.
За
ангажиране отговорността на работодателя следвало да се установи наличието на посочените
в чл.200 КТ общи предпоставки - вреда – увреждане здравето на
работника/служителя, което е внезапно по своя характер; неблагоприятен резултат
- настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на
извършваната работа; и причинна връзка между увреждането и резултата, като последният
да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето. За основателността на
иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки, съгл. Решение №
282/28.04.2010г на ВКС по гр.д.№ 622/2009 на III ГО, ГК, постановено в
производство по чл.290 ГПК.
Ищцата
счита, че в настоящата хипотеза били налице всички кумулативно изискуеми елементи
от фактическия състав:
1/ страните са били в трудовоправни отношения;
настъпилата злополука е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО по
установения от закона ред;
2/ представените медицински документи установяват, че
вследствие процесната злополука, ищцата получила множествени счупвания на
подбедрицата, закрито вляво, т.е. на левия крак. Това е наложило както
отвеждането й в болница, така и провеждането на операция, веднага след
получаване на травмата - на 5.07.2018г, поставянето на 2бр киршнерови
игли и тел по Weber и поставянето на гипсова
имобилизация. След изтичане на необходимия, за етапа на лечението на травмата
срок, на 28.11.2018г ищцата била подложена на повторна операция - такава по
премахване на имплантираните остеосинтезни материали. Ю.А. изпитвала силни
болки в областта на лявата подбедрица, оток и ограничение на движенията,
походката й е ограничена, нестабилна и клатушкаща се. Проведено било
медикаментозно лечение, а след това - рехабилитация и физиотерапия.
Ищцата била общо около 249 дни в отпуск поради
временна неработоспособност. През този период ищцата не е можела да се обслужва
сама в ежедневието си и се е нуждаела от непрекъсната помощ от други лица. Била
е лишена от възможността да води нормален социален живот - да посещава културни
мероприятия, да се среща с приятели и пр. През сочения период е изживявала
чувство на потиснатост и стрес, породени от постоянните болки и продължителния
период на невъзможност за завръщане към обичайния си начин на живот.
3/ Вследствие претърпяната трудова злополука настъпила
за нея вреда - увреждане от счупване на кост, изразяващо се в множество
фрактури на лявата подбедрица, закрито вляво, причинени от сблъскване с две от
играещите на двора на деца, които предизвикали неволно загубата на равновесие
на ищцата, като й причинили множествени счупвания на подбедрицата на левия
крайник. Така посочената вреда й причинила неблагоприятен резултат - временна
неработоспособност за период от около 249 дни, установена по надлежния ред с
болнични листи и епикризи.
Така
полученото травматично увреждане било съпроводено с продължителен процес на
възстановяване и провеждане на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение.
Понастоящем
пострадалата продължава да изпитва дискомфорт и болки-налагала десния крак като
доминиращ. От значение било и обстоятелството, че случилото се дало негативно
отражение върху психиката й. Поради дълготрайната неработоспособност
работодателят на Ю.А. прекратил трудовото й правоотношение, макар и с нейно
съгласие, произтичащо единствено от нейната коректност.
Поради
посоченото към настоящия момент тя понасяла материални щети под формата на
пропуснати ползи. Социалната изолация, в която изпаднала, причинена от загубата
на професионална ангажираност, както и усещането за непълноценност, се явявали психотравмен момент в процеса на възстановяване. Изминалият
период от 03.07.2018г, поставил Ю.А. в състояние на постоянна фрустрация,
невъзможност да почувства удовлетворение по отношение на свои значими
потребности, а постоянното чувство на стрес, унилост, чувство на страх от
несправяне с ежедневните задължения, както и с бъдещите професионални такива,
се явявали пречка за всякакви изживявания, които можели да подсилят процеса на
възстановяване и повишаване тонуса и чувството на оптимизъм у нея. Този период
на мнителност, раздразнителност, комбинирана с изтощение и униние обусловил
следното актуално психично състояние: невротичност с песимистични /дистимни/ изживявания, т.е. невъзможност да се адаптира
нито професионално, нито да се чувства пълноценна в семейството си, емоционална
уязвимост, избухливост и физическа и психическа слабост /психична астенизация/, съпроводени с безсъние, раздразнителност, потливост, сърцебиене и тревожност. Волевите направления
/волята, мотивацията/ били съхранени, но сами по себе си били недостатъчни да
компенсират социалната загуба /депривация/ след травмата и дългосрочното
лечение.
Ето защо
били налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по
чл.200 КТ за претърпените от пострадалата болки, страдания, затруднения в бита,
липсата на социални контакти и преживения стрес, които следвало да бъдат
възмездени чрез присъждането на обезщетение
Докато
съществувала травмата на крайника, а предвид наличието на оперативна намеса и
поставяне на игли и тел, респ. и оперативното им премахване, което отнемало
продължителен период от време от около 10 месеца, ищцата щяла да поддържа константно
ниво на невротичност и емоционален дисбаланс.
В резултат
на продължителния период на възстановяване и оперативното лечение, болковият
синдром и социалната изолация, ищцата изпитвала чувство на безперспективност,
имала остра нужда от психическа подкрепа, чувствала се слаба и неспособна да се
справя със задълженията си и затова не предприела никакви действия,
продължително време след злополуката в посока трудова заетост в съответствие с
образованието и квалификацията си.
Така
посочената вреда е причинила на увреденото лице неблагоприятен
резултат-временна неработоспособност на пострадалата, установена по надлежния
ред с болнични листове и затова били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на СНЦ„Международно френско училище-Варна „Шарл Перо" на осн.чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за претърпените от пострадалата
болки, страдания, затруднения в бита, липсата на социални контакти и преживения
стрес.
Предвид
съвкупността от посочените обстоятелства, ищцата намира, че справедливото
обезщетяване на претърпените от нея неимуществени
вреди възлизат на сума в размер на 25 000лв,
като с настоящия иск предявява частичен
такъв в размер на 1250лв, както и
сумата от 1 250лв - сбор от частични искове от обшия размер
на претенцията от 1564,88лв, представляващ
обезщетение за претърпени имуществени
вреди.
Поради
изложеното моли за уважаването на претенциите й , както иза
присъждането на сторените по делото разноски.
Ответната страна СНЦ"Международно
френско училище Варна „Шарл Перо",
представлявано заедно и поотделно от Десислава Ганчева Ганева-Кирякова и Емил
Иванов Лазаров, в
срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспрва
по размер предявените искове.
Счита същите за допустими, но неоснователни по
следните съображения:
Основните спорни въпроси по делото са дали
претърпяната злополука е трудова по смисъла на КТ, дали се дължи обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди и дали обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено в хипотезата на чл.201 ал.2 КТ.
Според разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 КСО трудова
злополука е всяко увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
В конкретният случай безспорно е установено, че
злополуката е призната за трудова от длъжностното лице в ТП на НОИ – Варна по
смисъла на чл.55 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.3 КТ работодателят
дължи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени за
извършени разходи, свързани с лечението на пострадалия работник или служител.
По отношение на претендираните имуществени вреди:
Счита се за неоснователен предявения частичен иск за заплащане на сумата от
1250лв от общо претендираната сума от 1582,87лв, изразяващи се в заплащане на
медицински консумативи и импланти, доколкото това е било извършено от
медицинските органи по желание на ищцата, извън регламентираната безплатна
медицинска помощ по клиничната пътека за съответната операция и не подлежи на
възстановяване, тъй като не представлява
претърпяна загуба по смисъла на чл.200 КТ.
По отношение на претърпени неимуществени вреди:
По отношение на същите следва да намери приложение
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към която препраща нормата на чл.212 КТ.
Неимуществените вреди следва да бъдат определени съобразно критерия за
справедливост във всеки конкретен случай с оглед претърпените болки и
страдания. При определяне размера следва да се има предвид и обстоятелството, че вина за
претърпяната трудова злополука има и пострадалата, доколкото е допуснала груба
небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ, тъй като е следвало да допусне
настъпването на вредоносния резултат, но самонадеяно се е надявала да го
предотврати и е допринесла за настъпването на трудовата злополука.
Груба небрежност при настъпване на трудова злополука е
такова форма на вината, която се изразява в незнанието или неспазването от
работника/служителя на най-елементарни и основни правила при изпълнението на
трудовите му задължения, които той знае, но не спазва, защото лекомислено се е
надявал, че от това няма да настъпи трудова злополука или които не е знаел, но
е бил длъжен да знае или макар и да е знаел не ги е спазвал.
В случая ищцата не се е съобразила с елементарните
изисквания за безопасност при изпълнение на задълженията си, свързани с
присъствието в училищния двор по време, когато децата си играят. При тези
обстоятелства е следвало да бъде с подходящо облекло и обувки и да прояви
повече внимание и концентрация към децата в двора и тяхното поведение, да ги
контролира постоянно, като заеме място, откъдето може да ги наблюдава
непрекъснато, без да има възможност да бъде изненадана от тяхно действие.
След като децата, на възраст между 4 и 6 години, са
били в почивка и са играели свободно в парка на училището, ищцата, с оглед
медицинските си познания и опит в работата с деца в училището, е била длъжна да
предвиди възможността от настъпването на случайни инциденти между тях и да
заеме подходящо място, откъдето да ги наблюдава и да реагира при необходимост.
Освен това, е била длъжна да бъде със съответното облекло и удобни ниски
обувки, а не с обувки на висок ток, които да й дадат възможност за бърза и
своевременна реакция, без да бъде застрашено нейното здраве.
Ето защо счита, че след като ищцата не е била обута с
подходящи работни обувки и с поведението си не е осигурила безопасна възможност
да наблюдава и контролира децата по време на тяхната почивка е нарушила
условията за здравословни и безопасни условия на труд, като по този начин е
допуснала съпричиняване при настъпването на трудовата злополука, което
въззиваемата страна определя в размер на 80%.
При това положение претенцията за обезщетение обезщетение за неимуществените вреди в размер на 1250лв,
предявен като частичен от 25 000лв, не е съобразена с разпоредбата на чл.201
ал.2 КТ и обективното състояние на ищцата.
С оглед на изложеното моли за постановяването на решение,
с което да бъдат отхвърлени частично предявените искове, като се определи дял
на съпричиняване на ищцата при съобразяване на всички събрани по делото
доказателства, както и с разпоредбите на чл.201 ал.2 КТ и чл.52 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани с въззивните жалби, възраженията на
страните, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
На осн.чл.146 ал.1 т.3 ГПК съдът е приел за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните следните
факти: към датата на
описания в ИМ инцидент -3.07.2018г са били в трудови правоотношения по силата
на сключен ТД № 253/21.05.2018г за
заеманата от ищцата длъжност „медицинска сестра“ с НКПД 22216001, с място на
работа – „Международно френско училище „Шарл перо“ в КК“Св.Св.Константин
и Елена“, на осемчасов работен ден, както и че на посочената дата е настъпила
трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, установена по надлежния ред от
ТД на НОИ с Разпореждане № 5104-03-162/19.07.2018г, на осн.чл.60
ал.1 КСО, въз основа на подадената от Председателя на УС на СНЦ„МФУ-ВАРНА „ШАРЛ
ПЕРО“ декларация за злополука № 1/4.07.2018г. В последната е указано, че
злополуката е станала през работно време и във връзка с изпълняваната работа -
по време на наблюдение на децата в училищния двор, две от тях, в играта си, са
блъснали ищцата в гръб, като са я извели от равновесие и дърпайки я за ръката,
едното я повлякло на земята. Падайки, пострадалата е получила счупване на долен
ляв крайник.
Със
Заповед № 239/28.02.2019г е прекратено трудовото правоотношение с ищцата по
взаимно съгласие, на осн.чл.235 т.1 КТ, като й е било
определено обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 15 дни.
По делото
е приета като доказателство длъжностна характеристика на медицинска сестра в
СНЦ„МФУ Варна „Ш.Перо“ /л.106-109-І/, съгласно която задачите на мед.сестра е да спомага за здравето и успеха на всички
ученици; за интегрирането в учебния процес на децата и подрастващите с
увреждания; да извършва своята дейност в рамките на компетентността си и длъжността
си; определя нуждите, предлага диагноза на медицинска сестра, изпълнява и
оценява съответните дейности; организира и развива обучението за здравето и
спомага за оценяване на дейностите, които го съпътстват; спомага за началното и
последващо обучение на персонала; организира събирането и използването на
статистическите данни от тетрадката си на медицинска сестра, като съблюдава
спазването на законовите изисквания по отношение на менюто и хигиенните
изисквания. Задачите на мед.сестра се изпълняват във взаимодействие с членовете
на учителската общност, като се взема предвид компетентността на всеки един, за
да се постигне ефикасно партньорство, приема всеки ученик, който я потърси с
какъвто и да е мотив, включително психологически, след като той влияе на
неговото здраве или учебна дейност. За тази цел медицинската сестра изпълнява
следните функции:
-изслушва и придружава учениците;
-организира спешните случаи и обгрижването и
осигурява медицинско проследяване на здравното състояние на учениците;
-организира и осъществява медицинско проследяване
на здравето на учениците;
-развива, в зависимост от необходимостта, динамичен
процес на обучение за здравето, в рамките на училищния проект, в частност за
учениците от училищата на териториите, където това обучение е приоритетно;
-участва в използването на съответните мерки,
необходими при тежки случаи в училищната общност;
-благоприятства включването в учебния процес на
децата и подрастващите с нарушения в здравето, на които е необходим дълъг период
на възстановяване;
-извършва дейности за подобряване качеството на
живот на учениците относно хигиената, сигурността и ергономията;
-взема участие в случай на нужда, когато децата и подрастващите са в
опасност;
-участва в различни инстанции и комисии на учебното
заведение, като член по право или ако е избран, и спомага за създаването на
необходимите връзки с професионалистите от медицинската мрежа.
Посочено е изрично, че 90% от годишното работно време на мед.сестра е в присъствието на
учениците и учителите
От съдържанието
на Договор за обучение № 98/30.06.2017г /л.110 и сл.-І/ при СНЦ „МФУ-ВАРНА“ШАРЛ
ПЕРО" в т.6.2. е посочено „училищният екип следи за безопасността на
децата и не ги оставя без надзор, както при провеждане на учебните занятия,
така и докато се разхождат или играят в училищната сграда или двор, докато трае
времето за отдих“.
Представен
е и Правилник за вътрешния трудов ред на училището /л.121 и сл.-І е посочено,
че „всеки член на персонала има правото и задължението да се намесва активно във
всеки един момент, когато забележи, че учениците не спазват правилата за
поведение по време на извънкласните мероприятия и междучасията“.
От
представената Оценка на риска за
здравето и безопасността н работещите в МФУ“Ш.Перо“-Варна, изготвен от
Служба „Трудова медицина“ към МЦ“Младост Варна“ ЕООД /л.131 и сл.-І/ в
заключителната част е посочено, че при 16 от установените рискови фактори стойността
на риска на работното място са по-малки от 20, т..е рискът е ограничен и приемлив.
Само при 2 от посочените показатели, а именно: „умствено натоварване и
емоционално напрежение; напрежение на вниманието“ и
„висока отговорност“, са в диапазон 20-70, което показва, че се изисква
внимание. Няма установени рискови фактори, чиято стойност да превишава 70.
Рискът „удар в препятствие, подхлъзване, загуба на
равновесие и падане на същото или на друго ниво“ е с показател под 20, т.е.
попада в категорията приемлив. Затова становището на „Служба по трудова
медицина към МЦ „Младост“ Варна“ЕООД е, че основната дейност на СНЦ“МФУ
„Ш.Перо“-Варна е с трудов травматизъм
по-нисък от средния за страната, следователно, в обекта няма работещи, които
следва да бъдат задължително застраховани
за риска „трудова злополука“
Представено
копие от трудова книжка серия Г № 324848.
По делото
са приети като доказателство медицинска
документация за установяване здравословното състояние на ищцата, извършени
медицински прегледи и направени разходи за лечение, както следва: Епикриза №
10508/2018 /л.19-І/, изд.Отделение по ортопедия и травматология при
МБАЛ„Св.Анна-Варна" АД за проведено оперативно лечение с отразена диагноза
S 82.70
„Множествени счупвания на подбедрицата, закрито в ляво; Епикриза № 4365/28.11.2018г
/л.20-І/, изд.Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ„Майчин
дом-Варна"ЕООД /л.20-І/, отразяваща постъпването й в болницата за
отстраняване на имплантираните остеосинтезни материали и изписването й на
1.12.2018; Експертно решение № 0343/4.02.2019г, изд. ТЕЛК към УМБАЛ
„Св.Марина-Варна“/л.33-І/ със заключение за временна неработоспособност за
периода 3.07.2018-29.12.2018; Етапна епикриза към
лист № 000059/25.01.2019г, изд. АМЦСМП„Майчин дом"ЕООД ; Епикриза
81036/1.10.2019 от УМБАЛ“Света Марина“ ЕАД-Варна /л.150-І/, изписана на
8.10.2019 с констатации за походка анталгична, без
помощни средства /т.е.
специфична походка, която се развива като начин да се избегне
болката при ходене; най-общо думата „анталгична“
означава „срещу болка“- бел.от с-ята-докл./,
постъпила без усложнения в хода на заболяването, както и липсващи такива
впоследствие. Изписана с подобрение;
Болнични листи под номера: 20180009882/9.07.2018; Е20182091274/9.08.2018г;
Е20182428583/13.09.2018г; Е20182428677/11.10.2018г; Е20182838846/8.11.2018г; Е20183052293/
5.12.2018г, Е20196029081/8.02.2019г; Мед.у-е № 229/13.11.2018г, изд.„АСИМП д-р
Румяна Бояджиева" и рецептурна бланка, изд.д-р
Бояджиева; Рецептурна бланка, изд. МБАЛ
„Св.Анна-Варна" АД; Фактури и фискални бонове : ф-ра
№ 32380/04.07.2018г за изработване на медицинско изделие съгласно талон, изд.МБАЛ„Св.Анна-Варна"АД;
ф-ра № 5025/09.07.2018г, изд.„Вяра, Надежда и Любов
ТЛ"ЕООД с фиск.бон № 9495/09.07.2018г; фиск.бон № 041624/9.07.2018г, изд.„Фармаком
Иво Куманов"; фиск.бон № 0070759/17.07.2018г,
изд.„Манолова 2"ЕООД; фиск.бон №
043514/26.07.2018г, изд.„Ботика" ЕООД; фиск.бон № 0029693/ 27.07.2018г, изд.„Манолова 2"
ЕООД; фиск.бон № 0030497/ 03.08.2018г, изд.„Манолова
2" ЕООД; ф-ра № 10591/8.08.2018г за проведен
преглед, изд.АМЦСМП„Майчин дом" ЕООД с фиск.бон
№ 012370/08.08.2018г; фиск.бон
№ 0104868/10.08.2018г, изд.„Гален 2000"ЕООД; фиск.бон
№ 0031877/21.08.2018г, изд.„Манолова 2"ЕООД; фискален бон №
0048807/26.08.2018г, изд.„Мария Агова"ЕООД; фиск.бон № 0024663/31.08.2018г, изд.„Гален 2000" ЕООД;
ф-ра № 10790/07.09.2018г за проведен преглед, изд. АМЦСМП
„Майчин дом"ЕООД; ф-ра № **********/12.09.2018г,
изд. „Артлика"ЕООД с фиск.бон
№ 0010514/12.09.2018г; ф-ра № 5126/ 12.09.2018г, изд.„Вяра,
Надежда и Любов ТЛ"ЕООД; фиск.бон №
0101579/12.09.2018г, изд.„Мария Агова"ЕООД; фиск.бон № 1247/ 12.09.2018г, изд.„Вяра, Надежда и Любов
ТЛ"ЕООД; ф-ра № 10958/ 13.09.2018г за проведен
преглед, изд.АМЦСМП„Майчин дом"ЕООД ведно с фиск.бон
№ 013472/13.09.2018г, изд. АМЦСМП„Майчин дом"ЕООД; фиск.бон
№ 0626/17.09.2018г, изд.„М-транс 1"ЕООД; фиск.бон
№ 0107028/27.09.2018г, изд.„Гален 2000"ЕООД; фиск.бон
№ 0107029/ 27.09.2018г, изд.„Гален 2000"ЕООД; Ф-ра
№ 11056/11.10.2018г за проведен преглед, изд.АМЦСМП„Майчин дом"ЕООД; ф-ра № 11179/ 9.11.2018г за проведен преглед пред ЛКК,
издадена от АМЦСМП „Майчин дом" ЕООД; фиск.бон №
0078889/16.11.2018г, изд.от „Гален 2000"ЕООД; фиск.бон
№ 0078890/16.11.2018г, изд.„Гален 2000" ЕООД; ф-ра
№ 3374/03.12.2018 за извършени допълнителни услуги и условия, изд.АМЦСМП„Майчин
дом"ЕООД; ф-ра № 11574/8.02.2019г, изд.АМЦСМП„Майчин
дом"ЕООД с фиск.бон № 019461/8.02.2019г;
По делото
е прието заключението на в.лице-ортопед
д-р Р.М.по СМЕ /л.161 и сл.І/. От същото се установява, че в резултат на
инцидента на 3.07.2018г ищцата получила счупване в дисталния
край на ляв подколенник /двуглезенно счупване/,
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от
45 дни. Полученото счупване е възможно да бъде получено по описания в акта за тр.злополука начин. Болката в началото е много силна, не
може да се стъпва на крайника или ако се стъпва е със много силна болка.
Обездвижването е с гипсов ботуш до изписването от болницата и след това с
ортеза до 45 ден от операцията, като не се препоръчва да се натоварва напълно
крайника до зарастване на счупването, което ставало за около 2-3 месеца. През
това време се ходи с патерици. Движенията в глезенната става са 10-0-45 градуса
при норма 20-0-45 градуса. Това не се отразявало при бавното ходене, но
затруднявало бързото ходене, клякането и бягането. Лечението е приключило, но
може да има болки при физическо натоварване и при промяна на времето, които
изискват лечение с обезболяващи медикаменти, физиотерапия и балнеолечение. Няма
болки в ръцете. Има ограничаване на движенията нагоре в глезенната става от 10
градуса и белези, описани в медицинския преглед.
От устните
обяснения, дадени от вещото лице в о.с.з., се изяснява, че при ищцата предвид
възрастта й имало и артрозни изменения в глезенната става, които също допринасят
за ограничаване на движението й.
Направен е
коментар по повод издадената от МБАЛ “Св.Марина“АД-Варна Епикриза № 81036, в
която е посочено, че ищцата била изписана в пълен обем на движение на
глезенната става 20-0-40, а това била нормата за 20-годишни лица. По-нататък
уточнява, че посочената в епикризата диагноза „множествени счупвания“ не отговаря
на реалното състояние и това било диагноза за Здравната каса. На латински това
е „двуглезенно счупване“ – счупване на двете кости на подбедрицата /тибиа и
фибула/, т.е. двустранна фрактура на ставата. При това „двуглезенно счупване“
гипсовата имобилизация продължава 45 дни и след това има период от 10-15 дни в
зависимост от възрастта на човека, когато има затруднения.
По мнението
на в.лице физиотерапията като добър метод за рехабилитация е подходящ при
артроза и всички други изменения в ставите, които съпътстват остаряването. При
ищцата се наблюдавали такива изменения поради възрастта й и това било
констатирано въз основа на рентгенови снимки. Що се отнася до възстановяването
на ищцата, без значение би правила възстановяването си - дали вкъщи или в специализирно
заведение за физиотерапия и рехабилитация. Било достатъчно вкъщи да прикляква,
за да прави движения на флекса, т.е. да се раздвижва ставата колкото се може
повече. При ищцата било постигнато много добро възстановяване, тъй като навреме
е провела рехабилитация.
Пояснява
още, че счупвания могат да настъпят поради тежка форма на остеопороза, каквато се
срещала при тежки заболявания, лечение с цитостатици, облъчване, какъвто не е
случаят на ищцата. За същата в медицинската й документация било посочено като придружаващо
заболяване само високо кръвно налягане. Действително, при жените в периода на
менопаузата се губели 10-20% от костното вещество, но счупванията
в нейната възраст настъпвали не толкова поради намаляване костната плътност, а
поради загуба еластичността на ставите.
По делото
са събрани гласни доказателства -
показанията на свид.Даниел Петров Стойков, син на
ищцата, сочен от ищцовата страна, както и свид.Анелия
Николаева Метева, заемаща длъжността „Финансов
административен директор“ при ответника.
Свид.Стойков излага, че миналата година /2018г/, на 3-ти юли,
докато бил на работа, майка му се обадила по телефона да му каже, че се е
случил инцидент и си е счупила крака на работа. Казала му да не притеснява, че
са повикали линейка и са я откарали в болницата. Когато свидетелят посетил
майка си сл.обед в болницата тя била в много лошо състояние психическо и
здравословно, т.к. кракът в глезена бил счупен, били й поставили гипс и била настанена
в стая на легло. Направили й операция за имплантиране на няколко метални болта
или винта, за да се възстанови глезенът.
Като минала
операцията, след няколко дена я изписали и за нея поели грижа свидетелят, вуйчо
му и баба му. Понеже синът й не можел много да отсъства от работа, вуйчо му бил
най-много ангажиран да помага на сестра си да я вози с колата през деня, а
свидетелят я навестявал в вкъщи вечерно време, за да й помага.
Патерици
ползвала в продължение на 1-2месеца, но понеже не й били удобни, след като
позаздравяла травмата, започнала да ползва бастун за придвижването из къщи.
Тя не
можела нищо, т.к. била напълно обездвижена по отношение на краката. Много
трудно се придвижвала с патериците из къщи и трябвало да има някой с нея, за да
може да се движи до тоалетна. Вуйчото на свидетеля и баба му стояли при ищцата.
Трябвал й придружител, за да излиза извън апартамента. Била много стресирана,
понеже за пръв път й се случвало да не може да се движи нормално, а и не знаела
дали това нямало да й се отрази и да настъпи трайна инвалидност. Била депресирана.
Била в почти безпомощно състояние по отношение на елементарни битови нужди. Изпаднала
в депресия, емоционално разстроена била постоянно, а не на моменти. Наложило се
да се консултира с психиатър и с невролог, които й изписали лекарства и тя ги пила
редовно няколко месеца, за да се справи с психическата травма. Впоследствие ги
спряла.
По думите
на същия свидетел майка му на работа ходела с работно облекло, което е
подходящо за медицинска сестра – бяла престилка и работно сабо-ниско;
униформата била подобна на тази на медиц.сестри в
болницата.
Свид.М.излага, че като финансов и административен директор
отговаряла за трудовите досиета, всички вътрешни правила, подпомагала за изготвянето
на длъжностните характеристики и трудови договори. Работя от края на м.12.2017г.
Ю.А. започнала работа през м.май 2018г, като пред свидетелката ищцата се
подписала под трудовия договор, длъжностната характеристика и инструктажа за
безопасните условия на труд.
Свидетелката описва двора на училището, по следния
начин: пред входа на сградата, където е тревна площ, има няколко стъпила, след
това балчишки камък и след това - тревна площ. Там /на тревната площ/ на
посочената дата 3.07.2018 ищцата била паднала на замята и около нея се били
събрали Мод Броя /която била адм.директор
на извънкласните занимание в училището към него момент/, Ж.В.- колежка от
администрацията, а Д.Д.звъняла на 112, т.к. ищцата
била на земята със счупен крак. Свидетелката я видяла след като вече била
паднала на земята. Разпитала какво се било случило и й казали, че докато
наблюдавала децата, защото се случвали понякога инциденти, т.к. теренът в двора
на училището бил неравен - не бил както в обикновените училища асфалт, имало балчишки
камък, имало борове, посадени, а също и зеленина.
Ю. била паднала на тревната площ, в близост до един
бор, макар там да било само пръст и тревата липсвала понеже децата я били
отъпкали. Чехлите на ищцата били до нея, тя се държала за крака. На въпроса
какво се е случило, ищцата отговорила, че две деца К.и М.играели около нея и я
бутнали в гръб, като едното /Кармен/ дори я дръпнало и
така тя паднала на земята. Тези деца тогава били на 4-5 години. Доколкото знае
от колегите си К.и М.били буйни деца. Имало и други деца около нея, които също разпалено
обяснили същата ситуация, т.к. и те се били стреснали от случилото се. Обикновено
по обяд, ако в сградата имало 100 деца, половината от тях /40 или 50/ са били
навън в този момент. Ищцата имала задължението да наблюдава децата в училищния
двор. Това било част от работния й ден. Всеки ден ищцата трябвало в този период
/ т.е. по обяд/ да бъде навън.
Свидетелката
излага още, че за ищцата имало задължително облекло и обувки, когато е на
работа в училището. В деня на злополуката била облечена в бяла престилка, но
обута с високи обувки на платформа, може би около 5-7см, като сабо. Това били личните й обувки. Свидетелката често
присъствала на инструктажите за безопасните условия на труд. Колегата от външна
фирма, който идвал да инструктира служителите, също обръщал внимание, когато
правел началния инструктаж, че всеки трябвало да бъде с подходящо работно
облекло. Обичайно всички служители ходели с ниски обувки, защото теренът бил много
неравен. Кален бил, когато валяло, но в деня на инцидента не било кално.
Горната фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Основателността на иска по чл.200 КТ
е обусловена от отговорността на работодателя за вреди в резултат на трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна намалена работоспособност под 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя. Работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
т.е. отговорността е безвиновна. Затова е достатъчно установяването само
наличието на трудовоправни отношения между страните, както и фактът на трудова
злополука. Работодателят
носи отговорност, както за имуществените, така и за неимуществените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
По делото се установи, че страните
са били в трудовоправни отношения, по силата на които ищцата е заемала
длъжността „медицинска сестра“ при ответното дружеството. При изпълнение на
възложената й работа е настъпило травматично увреждане на здравето й на
посочената дата – 3.07.2018г при посочените обстоятелства, като инцидентът е
бил признат за трудова злополука по реда с влязло в сила Разпореждане на осн.чл.60 ал.1 КСО.
Освобождаването на работодателя
изцяло от отговорност за трудова злополука по чл.201 ал.1 КТ може да настъпи
сами в случай, че пострадалият умишлено е причинил увреждането. Следва да се
прави разлика между умисъл и груба небрежност, която се изразява в различното
субективното отношение на работника в двете хипотези. В случаите по чл.201 ал.1 КТ умисълът е насочен не към
нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила, а към
самото увреждане. При това, съгласно решения № 542/07.02.2012 по гр.д.№
1083/2010 и № 348/11.10.2011 по гр.д.№ 387/2010 на ВКС, ІV ГО, умисълът по
наказателното право и гражданското такова не се различават, като гражданското
не прави разлика между пряк и евентуален умисъл. Затова, за да е осъществена
хипотезата на чл.201 ал.1 КТ към умисъла за нарушаване на установените за
извършване на трудовата дейност правила, трябва да се прибави и умисълът за
реализиране на самото увреждане.
В хипотезата на умисъл увреждането
не съставлява трудова злополука и затова е изключена отговорността на
работодателя съгласно чл.55 ал.3 КСО.
В процесния случай липсват твърдения
и няма данни за поведението на ищцата, сочещо на умисъл. Това е
така след като е налице влязъл в сила административен акт, с който е установена
трудова злополука по см. на чл.55 ал.1 КСО досежно полученото увреждане на
здравето й.
При непредпазливостта липсва умисъл
за увреждане. При нея работникът може да нарушава умишлено установените за
извършване на трудовата дейност правила, но да не желае или да не се съгласява
с настъпването на увреждането на здравето. Груба
небрежност е налице, когато деецът не е предвиждал настъпването на противоправните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, а когато ги е предвиждал, но е мислил да ги предотврати, е налице престъпна самонадеяност. Небрежността
/непредпазливостта/ в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел–поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Небрежността не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова
поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне
злополуката, ако бе положил дължимата грижа. В този см. са решения на ВКС, ГО, под №№ 202/12.12.2014 по гр.д.№ 1298/2014; № 18/08.02.2012 по гр.д.№434/2011;
№ 79/27.02.2012 по гр.д.№ 673/2011, № 60/05.03.2014 по гр.д.№ 5074/2013; №
218/13.06.2014 по гр.д.№ 845/2014; № 25/16.02.2016г по гр.д. № 3233/2015г; №
194/21.06.2011 по гр.д. № 1248/2010; № 548/24.07.2012. по гр.д.№ 1490/2010/.
При това положение за работодателя
възниква задължението да обезщети работника по реда на чл.200 КТ, което няма
санкционен характер поради допуснато виновно и противоправно неизпълнение на задължения,
а се явява законово прехвърляне върху него на професионалния риск от увреждане
здравето на работника или служителя при изпълнение на трудовите му функции.
Установява се причинно-следствената
връзка между настъпилото травматично увреждане и влошеното здравословно
състояние на ищцата, изразяващо се в преживени болки и страдания, както
физически, така и психо - емоционални, а също и
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение. Ето защо същите
следва да бъдат възмездени Исковете се явяват доказани по основание.
По отношение на неимуществените вреди.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по справедливост съгласно
чл.212 КТ, препращаща към правилата на деликтната отговорност по чл.52 ЗЗД.
Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968г т.11, това не е
абстрактен критерий, а следва да се преценят конкретните обстоятелства, при
които е настъпил инцидентът, начинът на извършването му, характерът на
увреждането, степента на претърпените болки и страдания и времето, през
което същият пострадалият ги е търпял и те са отшумели или е настъпило допълнително влошаване на здравето и продължава
да търпи болките и страданията. Обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В
процесния случай се установи, че в резултат на блъсването на ищцата от две от децата,
играещи в двора на училището, същата изгубвайки равновесие, е паднала на земята
и в резултат на това е довело до двуглезенно счупване, т..е на двете кости на
подбедрицата – тибиа и фибула травматичните
увреждания, което е наложило оперативното им наместване и фиксиране с
остеосинтезни материали /киршнерови игли и плака/,
имобилизация на крака с ортеза за 45 дни, а впоследствие – втора планова
операция за премахването на иглите. Тук следва да се посочи, че от
заключението на вещото лице-ортопед по допуснатата СМЕ, неоспорено от страните
и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се изясни, че вписаната в
епикризата на ищцата диагноза „множествени
счупвания на лявата подбедрица" не отговаря на обективното й състояние, което
се установява от предоставените рентгенови снимки. От същите се констатира, че
се касае само за „двуглезенно счупване“, което означава едновременно счупване
на двете кости на подбедрицата /тибия и фибула/ на
едно място, а не за множество счупвания на посочените кости. Това съответства и
на изписването й в добро общо състояние. Няма данни за влошаването на здравето
й.
Съдът съобразява интензитетът на претърпяните болки
от горното увреждането действително е много силен при самия инцидент до
провеждането на оперативното лечение и поставяне на гипсова имобилизация, след
което по-незначителни, както и такива, но с по-малка интензивност за период от
две седмици след втората операция при премахването на остеосинтезните материали;
и общата продължителност на възстановителния процес – 4-5 месеца.
Съобразява и причинените неудобства – за времето,
през което ищцата е била с обездвижен долен крайник,
същата се е нуждаела от помощта на трети лица при придвижване, при
хранене; негативните емоционални изживявания.
Що се
отнася до позоваването на поставената от лекар психиатър д-р Р.Бояджиева
диагноза „реакция на стрес с разстройство на адаптацията и протрахирана депресивна
реакция, продиктувана от остра психотравма, израз на конкретно взаимодействие
между личност и среда“, обективирана в медицинско
удостоверение № 229/ 13.11.2018г, изд.„АСИМП д-р
Р.Бояджиева". Посочено е още, разстройството, според д-р Бояджиева, причинило
значителен дистрес, като било необходимо проследяване
на състоянието й с оглед на отключване на други психогенни заболявания. По
предписание на лекаря ищцата приемала „Деанксит“ и
др. медикаменти за подобряване състоянието й. Съдът намира, че
представеният писмен документ се явява частен свидетелстващ и като такъв
обективира свидетелски показания в писмен вид и затова се явява недопустимо
доказателствено средство и не следва да бъде ценен.
На следващо място. Твърденията на ищцата, че в
резултат на продължителния период на възстановяване и оперативното лечение,
болковият синдром и социалната изолация, изпитвала чувство на безперспективност,
имала остра нужда от психическа подкрепа, чувствала себе си слаба, била в
състояние на постоянна фрустрация, невъзможност да почувства удовлетворение по
отношение на свои значими потребности, а постоянното чувство на стрес, унилост,
чувство на страх от несправяне с ежедневните задължения, поради което не
предприела никакви действия, продължително време след злополуката в посока
трудова заетост в съответствие с образованието и квалификацията си, съдът
намира за преекспонирани. Съпоставени с естеството на
самото увреждане, колкото и да е неприятно и болезнено като преживяване да е,
се касае за счупен долен ляв крайник в областта на глезенната става, без
последващи усложнения. Това предполага временно разстройство на организма, а не
става реч трайно увреждане на организма или за множество травматични увреждания
на тялото с дълготрайни последици и усложнения. Макар преживяването на една
травма физическа или психическа да е индивидуален процес, данните по делото не
налагат извода за изпадането на ищцата в такова тежко психическо състояние,
каквото се твърди. При това се изясни, че не е била лишена и от подкрепата на
близкия си роднински кръг.
При горепосочените обстоятелства и съгласно принципа
за справедливост, съдът приема, че присъждане на обезщетение в размер на 12
000лв би компенсирал ищцата за претърпените физически болки и страдания и
психически такива. За да формира този извод, наред с горните обстоятелства,
съдът отчита и факта, че ищцата е била изписан от болничното заведение в добро
общо състояние, периодът на възстановяване е бил обичайният /по думите на в.лице
по СМЕ не повече от 4-5м/, без ексцеси, като ищцата се е възстановила. Дори и
да е настъпило известно ограничение в движението на глезенната й става при
бягане и бързо ходене, за това състояние са дали отражение възрастта й,
настъпилите артрозни изменения в ставите и известната загуба на костно
вещество, в каквато насока са или поясненията на вещото лице-ортопед. Пречка да
не може да продължава да упражнява посочената професия е не само настъпилата
травма, но и навършената пенсионна възраст. Определяйки размера, съдът
съобразява и стандарта на живот в страната, обусловен от икономическата
обстановка.
По отношение на имуществените вреди
Ответната
страна е навела възражение за еднократно заплатена сума в размер на 300лв.
същото е заявено за първи път с въззивната жалба, не е било наведено в писмения
отговор и затова по отношение на него е настъпила преклузия. Дори и това да не
се възприеме, за установяване реалното даване на посочената сума липсват
доказателства.
Неоснователно
е и възражението на работодателя, че заплащането на
медицинските консумативи и импланти било извършено от медицинските органи по
желание на ищцата, извън регламентираната безплатна медицинска помощ по
клиничната пътека за съответната операция и не подлежала на възстановяване, тъй
като не представлявала
претърпяна загуба по смисъла на чл.200 КТ.
Частичните претенции по предявените множество кумулативно обективно
съединени искове за претърпени имуществени вреди общо в размер на 1250лв от общия размер на претенциите
за сумата от 1564,88лв са доказани по размер и следва да бъдат уважени предвид събраните
по делото писмени доказателства, установяващи сторените от ищцата разходи за
лечението й по перата, посочени по-горе.
За
определянето на окончателния размер на обезщетенията съдът следва да обсъди и направеното
от ответника възражение за намаляване
отговорността му поради допринасянето от страна на работника-ищцата за
вредоносния резултат, като е допуснала груба небрежност, т.е. за наличието
на съпричиняване.
В процесния случай това е свързано с
твърденията на работодателя, че трудовата злополука е настъпила като резултат и
от действията на ищцата, изразяващи се неспазване на установените от
работодателя правила за работа Затова и доказателствената тежест за
установяването на тези обстоятелства е върху ответната страна.
От гласните доказателства се установи,
че към ищцата се била
подписала както под трудовия договор, така и под длъжностната характеристика и
инструктажа за безопасните условия на труд-това е станало в присъствието на свид.Метева, а също и че ищцата
като медицинска сестра е имала задължението да ходи в работно облекло – бяла
престилка и работни чехли тип сабо на ниска платформа,
за което говори и синът на ищцата, както и свид.Метева. Последната установява и това, че в деня на
инцидента ищцата не била обута с работното сабо, а
била с чехли на висока платформа, което е допринесло същата да изгуби
равновесие при блъсването й от двете деца. Същата като медицинско лице е имала
задължението /и това е видно от длъжностната й характеристика/ да присъства по
време на междучасията в училищния двор, за да следи за евентуални инциденти с
децата.
На
следващо място. Макар да се установява, че теренът бил неравен, данните по
делото сочат, че свидетелката не е паднала в тази част от двора, застлана с
балчишки камък, а върху тревната площ /макар и отъпкана от децата/. При това,
констатацията за неравността на терена е била отчетена от „Служба по трудова
медицина към МЦ „Младост“ Варна“ ЕООД, като рискът от „удар в препятствие,
подхлъзване, загуба на равновесие и падане на същото или на друго ниво“ е бил отчетен
с показател под 20, т.е. попада в категорията приемлив, поради което в
становището е посочено, че дейността на училището е с трудов травматизъм
по-нисък от средния за страната и затова в обекта няма работещи, които следва
да бъдат задължително застраховани за риска „трудова злополука“.
Всичко изложено
налага извода за основателността на възражението на работодателя, че самата
ищца не се е съобразила с
елементарните изисквания за безопасност при изпълнение на задълженията си,
свързани със задължителното й присъствие в училищния двор по време, когато
децата играят. Инцидентът е станал с двете деца тогава на възраст 4 и 6 години,
които са били в почивка и са играели свободно в парка на училището. Предвид
медицинската си квалификация и опит в работата с деца в училището, ищцата е
била длъжна да предвиди възможността от настъпването на случайни инциденти
между тях и да заеме подходящо място, откъдето да ги наблюдава и да реагира при
необходимост. Освен това, е била длъжна да бъде със съответното облекло и най-вече
с работни обувки, които да й дадат възможност за бърза и своевременна реакция,
без да бъде застрашено нейното здраве. С това си поведение ищцата е нарушила
условията за здравословни и безопасни условия на труд и така сама се е
поставила в ситуация на повишен риск, довела до травматичното увреждане. Следователно, налице е груба небрежност от страна на
пострадалата, която като форма на вината в настоящия случай се изразява в
неспазването от ищцата най-елементарни и основни правила при изпълнението на
трудовите й задължения, които е знаела, но не е спазила, тъй като лекомислено
се е надявала, че от това няма да настъпи трудова злополука. По този начин е допуснала съпричиняване при настъпването на трудовата злополука и съдът го определя в размер на 25%.
При това положение общият размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
редуцирано на 9000лв и се явява неоснователно до общия размер от 25 000лв.
Реципрочно на това частично предявеният иск следва да бъде уважен до размера от
937,50лв, като за разликата над посочената сума до 1250лв
подлежи на отхвърляне.
По
отношение на имуществените вреди, общият
размер на претенцията от 1564,88лв следва да бъде намален с 25%, което е равно
на 1173,66лв. Съответно, предявеният частичен иск следва да бъде
уважен до размера от 937,50лв, а за
разликата над посочената сума до претендираните 1250лв подлежи на отхвърляне.
Горните
суми следва да бъдат присъдени ведно с обезщетение
за забава, по отношение на което са приложими общите принципи, установени с
нормата на чл.84 ал.3 и чл.86 ал.1 ЗЗД. Или, за неимуществените вреди работодателят е изпаднал в забава от деня на
настъпване на произшествието – 3.07.2018г, а за имуществените вреди – следва да се присъдят от датата на подаване
на ИМ -1.04.2019г.
Като
краен извод следва, че решението на ВРС следва да бъде потвърдено отчасти и
отменено отчасти съобразно изложеното по-горе.
По
разноските
Предвид частичната основателност на
въззивната жалба, както и крайният резултат за частична основателност на
претенциите води до присъждане разноски в полза на ищцовата страна съразмерно
уважената част от исковете, а в полза на ответното училище- съразмерно на
отхвърлената част от претенциите.
Така по отношение на ИЩЦАТА
На осн.чл.78
ал.1 ГПК ищцата има право на разноски, като на осн.чл.38
ЗА на процесуалния й представител следва да бъдат присъдени разноски за първоинст. производство, както и за образуването на изп.производство въз основа на издадената обезпечителна
заповед, общо в размер на 607,50лв, който размер е съобразен с нормата на чл.7
ал.2 т.2 и чл.10 т.2 от Наредба за минималните размери на адв.
възнаграждения. Същият, обаче, следва да бъде редуциран поради частичното
уважаване на исковете й общо за сумата от 1875лв /937,50лв х 2/ и затова
крайният размер на дължимите в поза на ищцата разноски за първата инстанция следва да бъде 455,63лв.
Пред въззивния съд е отправеното
искане от процесуалния представител адв.М.Т. за
определяне възнаграждението му по реда на чл.38 ЗАдв.
Макар представените договори за отделна защита по двата иска за неимуществени
вреди и за имуществени да са представени отделно, в същите не е посочена сума.
При това положение съдът намира за приложима разпоредбата на Наредба № 1/2004
чл.7 ал.2 т.2 в редакцията й след изменението от 15.05.2020, съгласно която
минималният размер за оценяеми искове 200лв+6% за горницата над 1000лв. При
положение, че се позовават на процесуално представителство по всяка една от
претенциите за имуществени и неимуществени вреди, като всяка е от по 1250лв, то
следва че общият размер на дължимото възнаграждение да бъде 430лв. Същото, обаче, следва да бъде
намалено съразмерно на уважената част от претенциите и придобива числов
израз от 322,50лв.
Сборувани двете горепосочени числа
дават общ сбор от /455,63 + 322,50/ от 778,13лв, която сума следва да бъде
заплатена в полза на на адв.М.Т..
По
отношение на ОТВЕТНИКА
На осн.чл.78
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса върху уважената част от исковете /1875л/, която общо за двете
инстанции възлиза на 112,50лв, както
и сторените разноски в първата инстанция от 260лв реципрочно на уважената част
от претенциите, което е равно на 195лв
На осн.чл.78
ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите, която
общо възлиза на 625лв /312,5лв х 2/.
При представени доказателства за
заплатен адв.х-р от 700лв за първата инстанция, 350лв
– за въззивната инстанция и заплатена държавна такса за въззивното обжалване от
240лв, общият сбор на сторените разноски е равен на 1290лв. От тях съразмерно
на отхвърлената част следва да се присъди сумата от 322,50лв
Предвид горното, решението на РС в
частта за разноските следва да бъде изменено съобразно изхода на спора в
настоящата инстанция, като следва:
Дължимото
от отв.дружество в полза на адв.М.Т. като процесуален представител на ищцата възнаграждение,
определено от ВРС в размер на 607,50лв, следва да бъде изменено като се увеличи с още 170,63лв /за допълване до общо определеният размер за двете
инстанции от 778,13лв/
Дължимите
от отв.дружество в полза на съда
държавни такси и разноски, определени от ВРС в размер на 240лв, следва да бъдат
изменени, като се увеличат с още 67,50лв
/за допълване до общо дължимата сума от 307,50лв/.
Следва да бъде осъдена ищцата Ю.А. да заплати в полза на ответното
дружество сторените от него разноски за двете инстанции съразмерно на
отхвърлените части от исковете, в размер на 322,50лв
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XIс-в № 4809/ 08.11.2019г по гр.д.№
4997/2019г в ЧАСТИТЕ му, с които, са уважени
предявените от Ю.Р.А. обективно кумулативно съединени частични искове с правно
основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и имуществени вреди, както следва:
за
неимуществени вреди сумата от 937,50лв като част от частично предявения иск за сумата от 1250лв от общата претенция за 25 000лв за преживени болки и
страдания от причинените травматични увреждания от претърпяната трудова
злополука на 03.07.2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
3.07.2018г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ;
за
имуществени вреди до размера от 937,50лв като част от частично предявения иск за сумата от 1250лв от общата претенция за
1564,88лв, като всяка една от обективно кумулативно съединените частични
претенции се намалява с 25%, както следва:
- от 61,40лв на 46,05лв като частичен иск от претендираните общо 92лв за направени разходи за закупуване
на протектор за крак,
- от 16,90лв на 12,68лв като частичен иск от претендирните общо 25,35лв - разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Килцикинон";
- от 32,70лв на 24,53лв като частичен иск от
претендираните общо 49,04лв- разходи
за закупуване на лекарствени медикаменти „Ксарелто";
- от 33,14лв на 24,86лв като частичен иск от
претендираните общо 49,70лв -
разходи за закупуване на лекарствени медикаменти - две опаковки „Ксарелто" на единична стойност от 24,85лв, за
което е издаден фискален бон № 0070759/ 17.07.2018г от Аптека„Манолова
2"ЕООД;
- от 2,18лв на 1,64лв като частичен иск от претендираните общо 3,26лв - разходи за закупуване на
лекарствен медикамент „Геритамин Нео";
- от 32лв на 24лв като частичен иск от претендираните общо 47,90лв - разходи за закупуване на лекарствен медикамент „Ксарелто", за което е издаден фискален бон №
0029693/27.07.2018г от аптека „Манолова 2" ЕООД;
- от 1,74лв на 1,3лв като частичен иск от претендираните общо 2,60лв- разходи за
закупуване на лекарствен медикамент „Волтарен"
на стойност от 2,60лв;
- от 2,94лв на 2,21лв като частичен иск от претендираните общо 4,40лв- разходи за закупуване на лекарствен медикамент „Геродорм"-10 табл. на стойност от 4,40лв;
- от 5,87лв на 4,40лв като частичен иск от 8,80лв -
разходи за закупуване на лекарствен медикамент „Геродорм"
1 опак. на стойност от 8,80лв;
- от 23,40лв на 17,55лв като частичен иск от 35лв -
разходи за провеждане на ортопедичен преглед на единична стойност от
35лв;
- от 13,40лв на 10,05лв като частичен иск от 20лв -
разходи за заснемане на рентгенография
на единична стойност от 20лв;
- от 13,40лв на 10,05лв като частичен иск от 20лв -
разходи за преглед от ЛКК на единична стойност от 20лв;
- от 1,10лв на 0,83лв като частичен иск от 1,65лв -
разходи за закупуване на лекарствени
медикаменти „Ацетизал" на стойност от 1,65лв;
- от 2,20лв на 1,65лв като частичен иск от 3,30лв -
разходи за закупуване на лекарствени
медикаменти „Волтарен" на стойност от 3,30лв;
- от 2,54лв на 1,91лв като частичен иск от 3,80лв - разходи за закупуване на медицински консумативи „Марлени" на стойност от 3,80лв;
- от 1,90лв на 1,43лв като частичен иск от 2,85лв -
разходи за закупуване на бинт;
- от 0,60лв на 0,45лв като частичен иск от 0,90лв -
разходи за закупуване на етилов
спирт;
- от 2,38лв на 1,79лв като частичен иск от 3,56лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Геритамин" на стойност от
3,56лв;
- от 6,63лв на 4,97лв като частичен иск от 9,95лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Допелхерц" на стойност от 9,95лв;
- от 1,21лв на 0,91лв като частичен иск от 1,81лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Стопацид" на стойност от 1,81лв;
- от 3,00лв на 2,25лв като частичен иск от 4,50лв -
разходи за закупуване на медицински
консуматив „ластичен бинт“ на стойност от 4,50лв;
- от 0,80лв на 0,6лв като частичен иск от 1,20лв -
разходи за закупуване на медицински
консуматив „глезенка" на стойност от 1,20лв;
- от 1,87лв на 1,40лв като частичен иск от 2,80лв -
разходи за закупуване на медицински
консуматив „Санпласт класик" на стойност от
2,80лв;
- от 10лв на 7,5лв като частичен иск от 15лв -
разходи за провеждане на вторичен преглед на единична стойност от 15лв;
- от 13,40лв на 10,05лв като частичен иск от 20лв -
разходи за заснемане на рентгенография на единична стойност от 20лв.;
- от 2лв на 1,5лв като частичен иск от 3лв изразяващи се в направени разходи
за закупуване на медицински консумативи „триъгълна глезенка
„Ротемел класик";
- от 10,70лв на 8,03лв като частичен иск от 16лв -
разходи за закупуване на медицински консуматив „бастун";
- от 2,19лв на 1,64лв като частичен иск от 3,28лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Геритамин";
- от 6,19лв на 4,64лв като частичен иск от 9,28лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Допелхерц актив глюкозамин";
- от 10,70лв на 8,03лв като частичен иск от 16лв -
разходи за закупуване на медицински
консуматив „патерици";
- от 13,34лв на 10лв като частичен иск от 20лв -
разходи за провеждане на преглед по
ф-ра № 10958/13.09.2018, изд. от АМЦСМП „Майчин
дом" ЕООД;
- от 2,27лв на 1,70лв като частичен иск от 3,40лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „балсам див кестен и арника";
- от 2,20лв на 1,65лв като частичен иск от 3,30лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Геритамин нео";
- от 1,34лв на 1лв като частичен иск от 2лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Мента, глог и валериана";
- от 23,40лв на 17,55лв като частичен иск от 35лв -
разходи за провеждане на преглед
по ф-ра № 11056/11.10.2018, изд. от АМЦСМП „Майчин
дом" ЕООД;
- от 23,40лв на 17,55лв като частичен иск от 35лв -
разходи за провеждане на преглед от ЛКК по ф-ра № 11179/09.11.2018г, изд. от АМЦСМП „Майчин
дом" ЕООД;
- от 7,47лв на 5,60лв като частичен иск от 11,20лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Абофарма омега";
- от 8,70лв на 6,53лв като частичен иск от 13,05лв -
разходи за закупуване на лекарствен
медикамент „Геродорм";
- от 23,40лв на 17,55лв като частичен иск от 35лв -
разходи за провеждане на преглед от
ЛКК по ф-ра № 11574/08.02.2019г, изд. АМЦСМП „Майчин
дом" ЕООД;
- от 676лв на 507лв като частичен иск от 750лв -
разходи за изработване на медицинско
изделие по ф-ра № 32380/04.07.2018, изд. от МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД;
-
от 150лв на 112,5лв като частичен иск от 180лв - разходи за престой в МБАЛ
„Майчин дом-Варна" ЕООД за период от три дни на стойност 60лв за един
ден престой, описани в представената като „допълнителни услуги и условия" по ф-ра №
3374/3.12.2018г, изд. от МБАЛ „Майчин дом" ЕООД,
ведно със законната лихва върху всички горепосочени суми за главници, считано от датата на завеждане
на ИМ-1.04.2019г до окончателното погасяване на задължението, на осн.чл.86 ЗЗД;
ОТМЕНЯ решението в частите му,
с които са уважени претенциите на Ю.А. по обективно кумулативно съединените частични
искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и имуществени вреди, както следва:
за
неимуществени вреди за разликата над 937,50лв до 1250лв по частично предявения иск от 1250лв
от общата претенция за 25 000лв за преживени болки и страдания от причинените
травматични увреждания от претърпяната трудова злополука на 03.07.2018г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 3.07.2018г до окончателното
изплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ;
за
имуществени вреди за разликата над 937,50лв до 1250лв по частично предявения иск за
сумата от 1250лв от общата претенция за 1564,88лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Р.А.
ЕГН **********,***, против СНЦ“Международно френско училище
Варна „Шарл Перо" ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, общ.Варна, гр.Варна р-н“Приморски“ 9000, к.к.„Св.св.Константин и Елена“ частични
искове за
за
неимуществени вреди за разликата над 937,50лв до 1250лв по частично предявения иск от 1250лв
от общата претенция за 25 000лв за преживени болки и страдания от причинените
травматични увреждания от претърпяната трудова злополука на 03.07.2018г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата-3.07.2018г
до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ;
за имуществени вреди за разликата над 937,50лв до
1250лв по
частично предявения иск за сумата от 1250лв от общата
претенция за 1564,88лв, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 1.04.2019г до окончателното заплащане на задължението, на осн.чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
ИЗМЕНЯ постановеното от ВРС решение в частта за разноските, имащо характера на
определение, както следва:
определеното от ВРС в полза на адв.М.Т. ***, като процесуален
представител на ищцата възнаграждение, дължимо от ответното дружество, СЕ УВЕЛИЧАВА от 607,50лв на 778,13лв общо
за двете инстанции, т.е. с още 170,63лв /за допълване до общо определеният
размер за двете инстанции от 778,13лв/
дължимите от отв.дружество в полза на съда държавни такси и
разноски, определени от ВРС, СЕ
УВЕЛИЧАВАТ от 240лв на 307,50лв общо за двете инстанции, т.е. с
още 67,50лв /за допълване до общо дължимата сума от 307,50лв/.
ОСЪЖДА Ю.Р.А. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати СНЦ „Международно
френско училище Варна „Шарл Перо" ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н „Приморски“9000, к.к.„Св.св.Константин и Елена“ сторените от него разноски за двете
инстанции съразмерно на отхвърлените части от исковете, сумата от 322,50лв /триста двадесет и два лева и
50ст/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението само в частта относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди може да се обжалва
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с
касационна жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните. В останалата
час не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: