Решение по КНАХД №540/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мобилмед-Фарма“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, против решение № 292/01.07.2025 г. постановено по АНД № 577/2025 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 18-2500159 от 17.03.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе и дружеството е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. С наказателното постановление за нарушение по чл. 403а, ал 1 от КТ, и на основание чл. 416, ал 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът неправилно е преценил предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде отменено. Алтернативно се иска да бъде приложен привилегирования състав на разпоредбата на чл.415в от КТ. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – чрез процесуалния си представител – ст. юрк. П. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното въззивно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 07.01.2025 г. служители на ДИТ извършили проверка в аптека „Фармахим ЛК“ на адрес гр. Русе ул. „България“ № 100, стопанисвана от наказаното дружество. В хода на проверката било установено, че дружеството в качеството му на работодател, не държи на разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Впоследствие, на 27.01.2025 г., в рамките на проверката по документи, един от управителите на дружеството ги представил на св. Д. В.. Предвид установеното в хода на проверката на 07.01.2025 г. св. В., инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Русе съставила против дружеството АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал обжалваното пред въззивната инстанция НП.

При тази фактическа обстановка от правна страна районният съд приел, че

в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е посочил, че жалбоподателят „Мобилмед – Фарма“ ООД в качеството му на работодател е установил сумирано изчисляване на работното време от м. септември 2024 г. до м. януари 2025 г., поради което е приел, че от обективна страна е осъществил вмененото му нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ, за което е ангажирана отговорността му, при правилно определен размер на наложеното наказание по чл. 414, ал. 1 от КТ. Формирал е извод за неоснователност на възражението за прилагане на чл. 415в от КТ. По изложените съображения, въззивният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Решението на въззивната инстанция е неправилно.

Съобразно чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Основното възражение на санкционираното дружество пред първоинстанционния съд и пред настоящата касационна инстанция касае прилагане на чл. 415в от КТ. Жалбоподателят твърди, че се касае за маловажно нарушение, което е отстранено в първия възможен момент след установяването му. Според цитираната разпоредба, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

По аргумент от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 08.05.2025 г., в производството пред Районен съд – Русе са събрани гласни доказателства под формата на свидетелски показания на св. Д. В. (актосъставител), св. Н. А. и св. С. С. (л.49 – л.51 от делото на РРС). Съгласно показанията на св. Д. В., единият от управителите на дружеството ѝ е обяснил, че графиците за работното време са се намирали извън обекта, в счетоводството на дружеството, и че ще бъдат представени на по-късен етап при извършването на проверката по документи, както действително се е случило.

Св. Н. А., в показанията си е заявила, че е служител в счетоводната кантора, обслужваща „Мобилмед-Фарма“ ООД. За да изготви ведомостите за заплати, в началото на всеки месец, тя изисквала графиците за работното време за предходния месец. Поради тази причина поискала графика за м. декември, тъй като е следвало да обработи м. януари. Управителят е предоставил необходимите документи в счетоводството в деня преди извършването на проверката. На 07.01.2025 г., след като е установила, че ѝ е предоставен графика за м. януари, вместо за м. декември, св. А. уведомила управителя, че е объркал графиците. В същия ден, следобедните часове, съгласно показанията на св. С. Семков, графикът е бил върнат в аптеката от управителя Л..

Обстоятелството, че изисканите документи са били представени в ДИТ Русе, не се оспорва от ответника. В хода на проверката по документи пред административно-наказващия орган на 27.01.2025 г. са били представени доказателства - екземпляри от поименен график за работа за периода от м. септември 2024 г. до м. януари 2025 г., при установено сумирано отчитане на работното време за периода от посочените месеци (л.20-л.33 от делото на РРС). От представените доказателства се установява, че поименните графици за работа са били съхранявани в процесния обект и са били на разположение на контролните органи непосредствено след 07.01.2025 г.

Следва да се отбележи, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочен период с начало и край, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Поради липсата на такова уточняване, следва да се преценява единствено дали към момента на извършване на проверката в обекта са били налични поименни графици за работа, отнасящи се за съответния месец, а именно месец януари. Фактът, че още на същия ден след проверката, графикът за м. януари 2025 г. е бил върнат в проверявания обект ( съгласно показанията на св. С. Семков), доказва, че нарушението е било своевременно отстранено и че същият се съхранява на разположение на служителите на ДИТ Русе. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че нарушението има формален характер и не са настъпили каквито и да било вредни последици за работниците и служителите, деянието следва да бъде преценено като "маловажно нарушение".

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ.

Като не е приложил посочената разпоредба, а е потвърдил наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Тъй като фактите по делото са изяснени, няма пречка настоящата инстанция, прилагайки нормата на чл. 415в от КТ, да се произнесе по съществото на спора, което също е допустимо отново съобразявайки постановеното Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, като измени размера на наложената имуществена санкция от 1 500 лв. на 300 лв.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължат и на двете страни, предвид разпоредбата на чл.78, ал.1-3 от ГПК, приложим на основание чл.144 във вр. чл. 228 АПК.

Процесуалният представител на касационния жалбоподателя е направил искане за присъждане на сторените в хода на производството пред двете съдебни инстанции разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски в производството по оспорване на НП пред въззивната инстанция е своевременно заявено. Разноските във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 400 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представения договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025 г. на л. 46, гръб от въззивното дело. Разноските в настоящото производството са в размер на 200 лева - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.07.2025 г. на л. 17 от делото, за което договорът служи като разписка за платената сума. Общо разноските за двете инстанции са 600 лв. Предвид изхода на делото, съразмерно на уважената част от жалбата, дължимата на страната сума за разноски за адвокат възлиза на 480 лв. за двете съдебни инстанции. Деловодните разноски в полза на касационния жалбоподател, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Основателно е искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не се посочва размер на възнаграждението. Предвид фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, в приложимата редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.53 от 2025 г. в сила от 1.10.2025 г., вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. Предвид изхода на делото, съразмерно на отхвърлената част от жалбата, възнаграждението се равнява на 20 лв. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от по 20 лв. възнаграждение за юрисконсулт за всяка от съдебните инстанции или общо 40 лева.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 292/01.07.2025 г. постановено по АНД № 577/2025 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 18-2500159 от 17.03.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „Мобилмед-Фарма“ ООД, със седалище: гр. Русе за нарушение по чл. 403а, ал 1 от КТ и на основание чл. 416, ал 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева и „Мобилмед-Фарма“ ООД, със седалище: гр. Русе е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2500159 от 17.03.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „Мобилмед-Фарма“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе за нарушение по чл. 403а, ал 1 от КТ, и на основание чл. 416, ал 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева като преквалифицира нарушението по чл. 415в, ал. 1 от КТ и намалява имуществената санкция от 1500 лева на 300 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на „Мобилмед – Фарма“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „България“ № 100, представлявано от управителя Л. С. Л., сумата от 480 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА „Мобилмед – Фарма“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Русе, бул. „България“ № 100, представлявано от управителя Л. С. Л., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, сумата от 40 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.