РЕШЕНИЕ
№ 260109
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на десети април
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20181 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влезли в сила Решение № 260126/13.01.2021 г., постановено
по гр. д. № 20181/2019 г. по описа на ПРС, IV с-в, и Решение № *** г., постановено по в.гр.д. № *** г.
на ПОС, ** гр. с., е
допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес на имота: гр.П.,
район ***, ул. „***“ № ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, който се намира на етаж *
в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи *, предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: *, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван № ** от 7.31 кв.м., изба
№ ** от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над
обекта: ***, която да се извърши между:
Е.Х.Р., ЕГН ********** ***, Н.М.К., ЕГН ********** ***, М.М.К., ЕГН ********** ***,
К.М.К., ЕГН ********** ***; при квоти от
правото на собственост: 3/12 ид.ч. за Е.Х.Р., 1/12 ид.ч. за Н.М.К., 4/12 ид.ч.
за М.М.К. и 4/12 ид.ч. за К.М.К..
В хода на първото съдебно заседание след влизане в сила
на решението за допускане на делбата, е К.М.К. формулирал възлагателна претенция
по чл. 349, ал. 2 ГПК, която не се оспорва от М.М.К. и Н.М.К.. Ищцата Е.Х.Р.,
чрез своя процесуален представител, поддържа целият имот да бъде изнесен на
публична продан.
Заявени са и са прието от съда следните претенции по
сметки:
Ищцата Е.Х.Р.
е претендирала от М.М.К. заплащане на сумата от 6200 лв., представляваща
обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за това, че е лишена от ползването на
припадащата й се част - 3/12 ид.ч. от процесния апартамент за периода от датата
на отправяне на поканата 13.11.2019 г. до 13.06.2022 г., както и на основание
чл. 344, ал. 2 ГПК М.М.К. да й заплаща месечно обезщетение за лишаването от
ползване на имота, до окончателното предаване на владението.
К.М.К.,
по реда на чл. 346 ГПК е предявил осъдителни искове срещу Е.Х.Р., Н.М.К. и М.М.К.
за заплащане от всеки от ответниците по съответната претенция на припадащата им
се част от сторени в имота подобрения в периода 2014-2015 г., подробно
индивидуализирани с молба до съда от *** г., а именно: Подмяна
и поставяне на нова дограма; Циклене и лакиране на паркет; Подмяна п поставяне
на фаянсови и плочки в баня; Подмяна и поставяне на фаянсови плочки в тоалетна;
Подмяна и поставяне на кова ВиК инсталация; Подмяна и поставяне на нова
Електрическа инсталация; Поставяне на нова кухня/кухненско обзавеждане/;
Шпакловаме и цялостно боядисване на апартамента; Поставяне на четири броя
климатици. Твърди се, че Е.Р. и М.К. са знаели за извършените подобрения и не
са се противопоставяли, докато Н.М. не е знаела за тях. При извършването на
същите К.М. твърди да е имал качеството на недобросъвестен владелец на чуждите
идеални части предвид налична уговорка между съсобствениците и заплатена сума
от К.К. за изкупуване на чуждите дялове. В окончателен вариант, след направеното
уточнение на исковете, същите са приети в следния, вид:
- по
отношение на Е.Х.Р. – претенция с правно основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС
сумата от 13 000 лева, представляваща по-голямата измежду стойността на
направените от него полезни разноски и увеличената стойност на имота в резултат
на подобренията, извършени в периода 2014-2015 г. и описани в молбата от ***
г., съразмерно на притежаваните от нея 3/12 ид.ч. от правото на собственост
върху апартамента.
- по отношение на М.М.К. – претенция с правно основание
чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС сумата от 17 333 лева, представляваща по-голямата
измежду стойността на направените от него полезни разноски и увеличената
стойност на имота в резултат на подобренията, извършени в периода 2014-2015 г. и
описани в молбата от *** г., съразмерно на притежаваните от нея 4/12 ид.ч. от
правото на собственост върху апартамента.
- по отношение на Н.М.К. – претенция с правно основание
чл. 74, ал. 1 ЗС сумата от 4 333 лева, представляваща по-малката измежду
стойността на направените от него полезни разноски и увеличената стойност на
имота в резултат на подобренията, извършени в периода 2014-2015 г. и описани в
молбата от *** г., съразмерно на притежаваните от нея 1/12 ид.ч. от правото на
собственост върху апартамента.
Следва да се отбележи обаче, че определянето на правното
основание на облигационните отношения, възникнали от подобряване на чужд имот,
е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз
основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в
съответствие с установеното по делото. Съдът не е обвързан от посочената от
ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените в исковата молба
твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот
(владелец, държател, гестор) или посочения от ищеца вид на предявеното вземане
(„увеличена стойност на вещта“, „необходими разноски“, „полезни разноски“,
„по-малката от двете суми“, „до размера на обогатяването“), които твърдения
отразяват и становището на ищеца за правната квалификация на претенцията, не
ограничават съда да даде защита според действително осъщественото правно
основание. Така Решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр.д. № 948/2019 г., I г.о., Решение
№ 108 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, І г.о. и др.
Районен
съд Пловдив, IV
гр.
с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото
доказателства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от
фактическа и правна страна:
Относно способа за извършване на делба:
По делото е изслушано заключение по СТЕ с оглед
установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до съдебна делба
недвижим имот – апартамент в гр. П.. Според заключението на вещото лице
/л.132-136/ апартаментът е неподеляем и на стойност 190 500 лв.
Заключението не е оспорено и е кредитирано от съда. С оглед на тези изводи на
експерта следва да се определи подходящ способ за делба.
Способите за извършване на делба са законоустановени,
като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост
извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият
имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да
извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на
съсобствеността между съделителите.
В случая К.М.К. е заявил претенции за възлагане на имота
по чл. 349, ал. 2 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата. За уважаване на тази
претенция същият следваше да докаже, че имотът е неподеляем и е жилищен, че
съсобствеността върху него е възникнала по силата на наследяване, че той е
живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател и че няма друго
жилище. По аргумент от т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на
претенцията за възлагане на имота, в случая не следва да е налице и смесена
съсобственост.
Установява се от заключението по приетата СТЕ, че имотът
е неподеляем, както и че представлява жилище-апартамент. За това, че имотът се
ползва за жилищни нужди не се спори, а е видно и от събраните по делото
доказателствени материали – схема на имота, както и множество свидетелски
показания. От данните по делото и от възприетото с мотивите на решението по
допускане на делбата е видно също така, че имотът е наследствен, оставен от
общия наследодател на страните И. Г. Х., поч. на *** г., като не е налице
смесена съсобственост. Релевантен за възлагателната претенция момент е именно
смъртта на И. Х., защото тя се явява общия наследодател, от когото възникват и
последващите наследствени правоотношения при смъртта на преживелия й *** М. Г.,
поч. на *** г., баща на К.К., М.К. и Н.К.. В тази насока по делото са събрани
гласни и писмени доказателства за установяване дали К.К. е живял в имота към
смъртта на неговата майка И. Х..
Постъпило е писмо от *** „***“ АД гр. *** (л.173), видно
от което И. Х. е работила като *** в *** в гр. *** за периода от 01.03.1979 г.
до 02.05.1999 г. С друго писмо от *** (л. 209) се сочи, че Х. е ползвала *** за
периода 01.03.1988 г. – 30.11.1990 г. и *** за периода 25.01.1999 г. –
02.05.1999 г. От писмо от *** (л.208) се установява, че К.К. и сестра му М. са
били ученици в това училище за учебните 1996/1997 г., 1997/1998 г. и 1998/1999
г., като липсват данни за точната дата на отписването им, но според училището
това следва да е било в периода
01.06.1999 г. – 15.09.1999 г. Постъпило е и писмо от *** гр. П. (л.230), от
което е видно, че М.К. е била записана в училището през лятото на 1999 г., като
в това училище е завършила и средното си образования. Видно от писмо *** ЕАД
(л.249) бащата К.К. – М. Г. не бил в
трудови правоотношения с дружеството.
Във връзка с възлагателната претенция на К.К. са
разпитани и св. М. Б. П.-Д., К. К. М., М.К.Л. и М.К. Г..
За относимото обстоятелство – дали К.К. е живял в
процесния апартамент към момента на смъртта на неговата майка И. Х., съдът
намира, че не могат да се ползват в пълнота показанията на св. М. – *** на М. Г.
и *** на К.К., тъй като същите в основаната си част не кореспондират с тези на М.
П.-Д. и М.Л., и в частност, че Е.Р. не е живяла в апартамента и полагала грижи за
майка си седмиците преди смъртта на И. Х., и известен период след това.
Показанията й не съответстват и на събраните писмени доказателства –
свидетелката неколкократно споменава, че М.К. е работел по същото време (около ***
на И. Х.) в ***, което не кореспондира с постъпилата справка от това дружество.
Единствено в частта, в която св. М. заявява, че децата – К. и М. К., са били
отписани от училището в *** след *** на майка им и са дошли в П..
Не се кредитират показанията на свидетелката М. Г., тъй
като е налице съществено противоречие между изложеното от нея по настоящото
дело във втората фаза и по в.гр.д. № *** г. на ПОС, където също е разпитана
като св. в първата фаза на делбата. В частност относно това къде И. Х. и
семейството й е живяла не само преди смъртта й, а и дълги години преди
въпросния момент. Освен това показанията й противоречат както на част от
събраните писмени доказателства – писмата от ***, писмото от *** и данните за периода, в който К. и М. К.
са били ученици в ***. Изложеното от М. Г. не кореспондира и с другите
свидетелски показания относно това дали Е.Р. е живяла в апартамента в седмиците
около *** на майка й. Следва да се отбележат още и данните за влошени лични
отношения между св.и ищцата Р..
За разлика от св. К. М. и М. Г., разпитаните по
инициатива на ищцата Е.Р. свидетелки - М. П.-Д. и М.Л. нямат роднинска връзка
със страните по делото, нито данни по един или друг начин да са заинтересовани
от изхода на делото. Изложеното от двете е конкретно, подробно и
последователно. Досежно показанията на П.-Д. липсват разминавания между
казаното от нея пред въззивния съд в първата фаза и пред настоящата инстанция
във втората фаза на делбата. Не се констатират разминавания с показаният на
разпитаните в първата фаза свидетели, тъй като последните са общи, свидетелите
са разпитани за различни обстоятелства и липсва конкретика във връзка с
относимите за възлагателната претенция факти. Поради това съдът е кредитирал
изложеното от П.-Д. и Л., като приема, че Е.Р. е живяла в апартамента към
момента на смъртта на нейната майка И. Х. и е полагала грижи за нея. К. и М. К.
по същото време са били ученици в гр. ***, до м. юни ***, т.е. до края на
учебната 1998/1999 г., което се потвърждава и от писмените доказателства по
делото. Двамата са посещавали майка си през почивните дни – това е единственото
обстоятелство, което се споменава и от четиримата свидетели. Те обаче заедно с
баща си са се преместили да живеят окончателно в гр. П. след *** на тяхната
майка И. Х.. Следователно К.К. не е живял в апартамента към момента на *** на
общия наследодател. Обстоятелството, че е посещавал жилището през почивните дни,
за да се види с майка си, не означава, че той фактически е живял там. Напротив
мястото където той е посещавал училище към момента на ***на майка му е в гр. ***,
т.е. различно от процесния имот.
При това положение, независимо, че К.К. не разполага с
друго жилище – видно от представената справка за вписвания от АВ по партида на К.,
то доколкото същия не е живял в апартамента към момента на смъртта на общия
наследодател, то не може на него да му се възложи имота.
Друг съделител не е заявил възлагателна претенция, поради
което този способ не може да се приложи в настоящата хипотеза.
Съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК се явява невъзможно, а и неудобно, доколкото имотът е един
и е неподеляем и не могат да се образуват достатъчен брой дялове, за да може
всеки съделител да получи реален дял.
Съгласно задължителните указание в т. 5 и т. 8 от ППВС №
4/1964 г. по чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 292 ГПК (отм.), които разпоредби
са идентични по предметно съдържание с чл. 348 ГПК, респ. 353 ГПК, делбата може
да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи
съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо
съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни
дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот –
арг. т. 8 от ППВС № 4/64 г. на ВС. Отново по съображения, изведими от
неподеляемостта на апартамента следва да изключи и разпределението като възможен
способ за ликвидиране на съсобствеността.
Предвид гореизложеното и тъй като делбата на процесния
имот не може да бъде извършена чрез възлагане по чл. 349 ГПК, нито чрез
разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, настоящият
съдебен състав приема, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан,
като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права.
Относно претенциите по сметки:
По
претенциите по сметки на Е.Х.Р. срещу М.М.К..
Заявената претенция от Е.Р. срещу М.К. е с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за присъждане на сумата от 6200 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на припадащата й се част - 3/12 ид.ч. от
процесиния апартамент за периода от датата на отправяне на поканата 13.11.2019
г. до 13.06.2022 г.
За да възникне притезателното право за заплащане на
обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в
обективната действителността да са възникнали следните юридически факти: вещта
да е съсобствена; тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; този
съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалия
съсобственик да ползва вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът,
който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва
общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване
от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.
Наличието на съсобственост между Е.Р. и М.К. върху
процесния апартамент, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, е видно от материалите по делото и постановените решения по
допускане на делбата в първата и във въззивната инстанции.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че М.К. е живяла в апартамента в периода от *** г.
до м. *** и от м. *** г. *** г. включително.
Във връзка с тази претенция е разпитан и свидетеля Л. Т.,
който излага лични впечатления за обстоятелствата, за които говори, като
показанията му са конкретни и последователни, поради което и са кредитирани от
съда. Според същия след като той и Е.Р., с която живее на фактически начела, са
се върнали от чужбина през м. *** г., в периода от м. *** г. до край на същата
година многократно се бил опитвал да вземе свои и на Е.Р. документи от
апартамента, но не бил допускан от М.К.. Посочва още, че от началото на ***.
започнал да упражнява професия като таксиметров шофьор и редовно засичал М.К. да
влиза и излиза от входа на блока, в който се намира процесния апартамент.
Изтъква, че нито той, нито Е.Р. не са били допускани в апартамента от страна на
ответницата по претенцията. По делото липсват данни свидетелят да е в конфликт
с М.К.. В тази връзка наличието на водени дела между него и К.К. не може да се
отразява на преценката относно претенцията по сметки на Е.Р. срещу М.К..
Следва да се отбележи още, че ползването на апартамента
се потвърждава и от постъпилите справки от ВиК ЕООД гр. Пловдив (л.201-205) и
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (л.228-229), от които е видно наличие
на непрекъсната консумация на вода и ел. енергия в апартамента за периода
съответно от *** г. до *** г. и от ***
г. до *** г.
При съвкупния анализ на тези доказателства се установява,
че М.К. *** за периода от *** г. до *** г. По делото е представена покана от Е.Р.
до М.К. (л.139-140), с която ищцата по претенция Р. е поканила ответницата К.
да й заплаща парично обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Поканата е връчена чрез ***
на дата *** г.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че е
осъществен фактическия състав на претенцията за заплащане на обезщетение на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаването от ползване на жилището в размер на
дължимия наем за периода от *** г. до *** г., съобразно припадаща се част на Е.Р..
От приетото заключение по ДСТЕ (л.167-172) се установява, че размерът на наема
на апартамента за посочения период е общо 21 729 лв., като припадащата се
част на ищцата, с оглед притежаваните от нея 3/12 ид.ч. от правото на
собственост е в размер на 5 379 лв. За тази сума искът ще се уважи, като
ще се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 6 200 лв.
По
отношение на привременната мярка:
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата
на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите,
които са предмет на делбата или да получава съответното обезщетение за това
ползване. Претенцията на неползващия съделител може да бъде както за
разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на
обезщетение, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е
за плащане на обезщетение. От заключението на допуснатата по делото ДСТЕ,
неоспорено от страните, се установява, че припадащата се на Е. Р. част от
пазарната стойност на прихода от наем на процесните имоти за месец e 203 лв. Налице са
предпоставките на чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на посочената сума, платима ежемесечно,
за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до
окончателното извършване на делбата – продажбата на имота на публична продан, с
оглед на това, че М.К. ползва недвижимия имот.
За пълнота следва да се добави, че паричното обезщетение
по привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК се присъжда занапред и най-рано с
постановяване на решението до допускане на делбата, след като обаче се събере
относимия доказателствен материал. Същите не могат се присъждат със задна дата,
като за изминалия период до влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК съсобственикът разполага с друг ред за защита на своите права.
По
претенциите по сметки на К.М.К. срещу М.М.К..
В първото по делото открито съдебна заседание е предявена
от К.К. и приета от съда претенция по сметки по отношение на М.М.К. с правно
основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС за сумата от 17 333 лева и с оглед на
изложеното в молба от *** г., която претенция е описана по-горе в настоящите
мотиви. За уважаване на същата, К.К. следваше да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че е извършил твърдените подобрения, че към момента на
извършването същият е имал качеството на владелец на имота, както и че
съсобствениците са знаели за направата на подобренията към момента на
извършването им. Следваше да докаже претенцията си и по размер.
Извършването от К.К. на претендираните разноски и
подобрения в процесния апартамент не се оспорва от М.К., а и се установява от
разпитаните по делото свидетели – Л. Т. и Ж. Г., които потвърждават, че в
жилището е извършван основен ремонт в периода *** г., финансиран изцяло от К.К..
В аналогичен смисъл са и част от показанията на К. М., която също говори за
ремонт в апартамента през този период. Предвид липсата на противоречия относно
периода на извършения ремонт и относно лицето, което го е финансирало, то съдът
кредитира изложеното от свидетелите, че именно К.К. е заплатил за направата на
ремонта през 2014-2015 г.
За това,
че твърдените подобрения са извършени се съди още и от заключението по приета
ДСТЕ (л.224-227), което не е оспорено от страните. Вещото лице е осъществило
оглед на имота и е констатирало направата на процесните СМР, вкл. и е взело
предвид скритите и необходими за финализиране на ремонта дейности и вложени материали.
Правилно според настоящия съдебен състав експертът не е оценил поставянето на
климатици, доколкото същите като движими вещи не може да се приеме, че са
трайно прикрепени към имота, респ. не представляват подобрения Според т. 8 от ППВС № 6/74 г. движимостите,
които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на
заплащане, тъй като не представляват подобрение. Следователно критерият, въз основа
на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е
наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е
подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота. В случая вещото лице изрично е констатирало, че
климатиците са преместваеми движими вещи, от което и предвид изложеното по-горе
се прави извод, че те не са подобрения в имота и за тях искът ще се отхвърли.
По делото не се установи, а и не се твърди извършването
на процесните СМР да е било необходимо за запазване на вещта от погиване или
повреда, нито да е била налице обективна наложителност за извършването им.
Следователно същите следва да се определят като полезни разноски.
Не се доказва обаче, че към момента на направата им е
съществувала уговорка между съсобствениците за изкупуване на имота от К.К..
Тези твърдения, макар и поддържани в хода на делото, останаха голословни и
неподкрепени с конкретни доказателства. Поради което следва да се приеме, че К.К.
не е имал качеството на владелец на имота, а държател на чуждите идеални. Още
повече, като се вземе предвид и основанието, на което е възникнала
съсобствеността – наследяване, което предполага наличие на знание у
съсобственика и държател на целия имот за притежаваните от другите
съсобственици идеални част от правото на собственост.
Независимо от това, М.К. не оспорва, че е била запозната
с извършването на ремонта и не твърди, нито се установява да е възразила срещу
направата на подобренията. В тази връзка на К.К. се дължи от М.К. заплащане на
припадащата й се част от по-голямата сума измежду стойността на направените от
него полезни разноски и увеличената стойност на имота в резултат на
подобренията. Това е така, доколкото в отношенията между двамата следва да се
приложи квалификация на претенцията съобразно реално установеното по делото, а
именно не по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72 ЗС, а с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС,
без да се отхвърля иска изцяло.
Според заключението по ДСТЕ (л.224-227) стойността на
полезните разноски, направени от К.К. към годината на извършване, е общо
20 637 лв. Увеличената стойност на имота в резултат на подобренията,
изчислена към момента на изготвяне на експертизата, е 18 423 лв.
Следователно на К.К. се дължи от М.К. припадаща й се част от стойността на
направените разходи, която е в размер на 6 879 лв. За разликата до пълния
претендиран размер от 17 333 лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.
По
претенциите по сметки на К.М.К. срещу Е.Х.Р. и Н.М.К.:
Изложеното по-горе относно извършването и стойността на заявените
от К.К. претенции по сметки важи и за тези, предявени срещу Е.Р. и Н.К.,
доколкото се доказват от събрания доказателствен материал. Същото е положение досежно
липсата на качеството владелец на К.К., което качество изрично се оспорва да е
налице от страна на Е.Р.. Тъй като същият не доказа да е бил владелец на
чуждите идеални част към момента на извършване на подобренията, то претенциите
спрямо двете не могат да се подведат под нормата съответно на чл. 74, ал. 2 вр.
чл. 72 ЗС и чл. 74, ал. 1 ЗС. Предвид, че съдът постановява решението си по
действително осъщественото правно основание, както изрично се посочи по-горе в
настоящите мотиви, то претенцията срещу Е.Р. следа да се квалифицира по чл. 30,
ал. 3 ЗС, тъй като се установява от свидетелските показания на Л. Т., че тя е
знаела за ремонтите и е извършвала плащания във връзка с тях с пари,
предоставени й от К.К.. По отношение на Н.К. претенцията й е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като няма данни и не се твърди тя да е знаела за направата на
подобренията.
За разлика от М.К. обаче, Е.Р. и Н.К. са релевирали възражение
за погасяване по давност на предявените срещу тях претенции. Претенциите по чл.
30, ал. 3 ЗС и чл. 61, ал. 2 ЗЗД имат облигационен характер и се основават на
принципа за неоснователното обогатяване. Същите следва да се предявят в
петгодишен срок от извършването на подобренията, предвид липсата на специален
давностен срок, като в противен случай те се погасяват по давност. Установи се,
че процесните полезни разноски и подобрения са направени в периода 2014-2015 г.
Такива са и твърденията на ищеца по претенцията К.К.. Следователно давността за
тях е изтекла най-късно в края на 2020 г. Настоящите претенции са заявени на
дата *** г. в първото по делото открито съдебно заседание след влизане в сила
на решението по допускане на делба, т.е. след изтичането на срока на
погасителната давност.
С оглед на изложеното релевираното от Е.Р. и от Н.К.
възражение е основателно, поради което претенциите по сметки на К.К. срещу
всяка една от тях ще се отхвърли изцяло, като погасена по давност.
Относно разноските:
Сторените
във връзка с извършването на делбата разноски за депозит по СТЕ относно
поделяемостта на пазарната цена на имота на основание чл. 355 ГПК ще останат в
тежест на страните, както са ги направили. Всеки от съделителите следва да
заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения
имот, както и дължимата държавна такса за приетите претенции по сметки,
съобразно изхода на спора по тях. Е.Р. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда сумата от 1 905 лв. държавна такса по иска за
делба, и сумата от 32,84 лв. държавна такса за отхвърлената част на заявените
от нея претенции по сметки. Н.К. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда сумата от 635 лв. държавна такса по иска за
делба. К.К. следва да заплати сумата 2 540 лв. - държавна такса по иска за
делба и сумата от общо 1 111,48 лв. държавна такса за отхвърлената част на
заявените претенции по сметки. М.К. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда сумата от 2 540 лв., държавна такса по
иска за делба, и сумата от 490,32 лв. за уважената част на заявените претенции
по сметки срещу нея, от които 215,16 лв. по претенцията на Е.Р. и 275,16 лв. по
претенцията на К.К..
По
отношение на сторените от страните разноски, то съдът намира, че на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид отхвърляне на възлагателната му претенция К.К.
следва да заплати на Е.Р. сумата от 30 лв. депозит за свидетел. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК М.К. следва да заплати на Е.Р. сумата от 150 лв. депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ относно пазарния наем на имота. Други
разноски не са претендирани от Е.Р. с представения списък по чл. 80 ГПК в
последното съдебно заседание. Също на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.К. следва
да заплати сторените от К.К. разноски по повод на приетата му претенция по
сметки срещу нея, съразмерно с уважената част на претенцията и заявения й
размер, както и с оглед съотношението с останалите приети претенции на К.К..
Същата ще му заплати сумата от 59,55 лв. разноски за депозит за вещо лице по
допусната ДСТЕ относно подобренията, и 503,17 лв. – разноски за един адвокат.
Предвид отхвърлянето на претенциите на К.К. срещу Е.Р. и Н.К., и липсата на
претенции от последните, предвид и представения списък от първата, то разноски
по повод на тях няма се присъждат.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.М.К., ЕГН **********,***, по чл. 349, ал.
2 ГПК за възлагане в негов дял на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, адрес
на имота: гр.П., район ***, ул. „***“ № **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.***, който се
намира на етаж * в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи *,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван № *** от
7.31 кв.м., изба № ** от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под
обекта: ***, над обекта: ***.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан допуснатия до съдебна
делба имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на ***
на АГКК, адрес на имота: гр.П., район ***, ул. „***“ № **, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.***, който се намира на етаж * в сграда с идентификатор ***, брой надземни
етажи *, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 102.99 кв.м., прилежащи части: таван
№ ** от 7.31 кв.м., изба № ** от 5.56 кв.м., 1.505 % ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***,
под обекта: *** над обекта: ***, с пазарна
стойност от 190 500 лв. (сто и деветдесет хиляди и петстотин лева), като получената от проданта сума бъде
разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота, както
следва: 3/12 ид.ч. за Е.Х.Р., ЕГН **********, 1/12 ид.ч. за Н.М.К., ЕГН **********, 4/12
ид.ч. за М.М.К., ЕГН **********, и 4/12
ид.ч. за К.М.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН ********** ***, да
заплати на Е.Х.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 5 379 лева представляваща обезщетение на основание чл. 31, ал.
2 ЗС за това, че ищцата по претенцията е лишена от ползването на припадащата й
се част – 3/12 ид.ч. от процесния апартамент – Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. П., за периода от датата на отправяне на
поканата *** г. до *** г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдените 5 379 лева до пълния претендиран размер
от 6 200 лева.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН ********** ***, да
заплати на К.М.К., ЕГН ********** ***, сумата от 6 879 лева, представляваща по-голямата измежду стойността на
направените полезни разноски и увеличената стойност на делбения имот Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, в резултат на
подобренията, извършени от него в периода 2014-2015 г. – Подмяна и поставяне на
нова дограма; Циклене и лакиране на паркет; Подмяна и поставяне на фаянсови
плочки в баня; Подмяна и поставяне на фаянсови плочки в тоалетна; Подмяна и
поставяне на нова ВиК инсталация; Подмяна и поставяне на нова Електрическа
инсталация; Поставяне на нова кухня/кухненско обзавеждане/; Шпакловане и
цялостно боядисване на апартамента; а
именно стойността на направените полезни разноски, съразмерно на
притежаваните от М.М.К. 4/12 ид.ч. от правото на собственост върху
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен
за разликата от присъдените 6 879
лева до пълния претендиран размер от 17 333
лева, както и за направата на полезни разноски за поставяне на четири броя
климатици в Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П.
в периода 2014-2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.М.К., ЕГН ********** ***, срещу Е.Х.Р., ЕГН **********
***, за заплащане на сумата от 13 000 лева, представляваща по-голямата
измежду стойността на направените полезни разноски и увеличената стойност на
делбения имот Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П.,
в резултат на подобренията, извършени от него в периода 2014-2015 г. – Подмяна
и поставяне на нова дограма; Циклене и лакиране на паркет; Подмяна и поставяне
на фаянсови плочки в баня; Подмяна и поставяне на фаянсови плочки в тоалетна;
Подмяна и поставяне на нова ВиК инсталация; Подмяна и поставяне на нова
Електрическа инсталация; Поставяне на нова кухня/кухненско обзавеждане/;
Шпакловане и цялостно боядисване на апартамента; Поставяне на четири броя
климатици; а именно стойността на
направените полезни разноски, съразмерно на притежаваните от Е.Х.Р. 3/12
ид.ч. от правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. П., КАТО
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.М.К., ЕГН ********** ***, срещу Н.М.К., ЕГН **********
***, за заплащане на сумата от 4 333 лева, представляваща по-малката
измежду стойността на направените полезни разноски и увеличената стойност на
делбения имот Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П.,
в резултат на подобренията, извършени от
него в периода 2014-2015 г. – Подмяна и поставяне на нова дограма; Циклене и
лакиране на паркет; Подмяна и поставяне на фаянсови плочки в баня; Подмяна и
поставяне на фаянсови плочки в тоалетна; Подмяна и поставяне на нова ВиК
инсталация; Подмяна и поставяне на нова Електрическа инсталация; Поставяне на
нова кухня/кухненско обзавеждане/; Шпакловане и цялостно боядисване на
апартамента; Поставяне на четири броя климатици; а именно увеличената стойност на делбения имот, съразмерно на
притежаваните от Н.М.К. 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Х.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 30 лева, представляваща сторени разноски по делото за платен
депозит за свидетел.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Е.Х.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 150 лева, представляваща сторени разноски по делото за платен
депозит за възнаграждение на вещо лице по допусната СТЕ относно пазарния наем
на имота.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН ********** ***, да заплати на К.М.К., ЕГН ********** ***, сумата от 59,55 лева, представляваща сторени разноски по делото за платен
депозит за възнаграждение на вещо лице по допусната СТЕ относно подобренията в
имота и сумата от 503,17 лева –
разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Е.Х.Р.,
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 1 905 лева
– държавна такса по иска за делба, и сумата от 32,84 лева държавна такса за отхвърлената част на заявените от нея
претенции по сметки по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Н.М.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 635 лева
за държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК К.М.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 2 540 лева
– държавна такса по иска за делба, и сумата от общо 1 111,48 лева държавна такса за отхвърлената част на заявените
от него претенции по сметки по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК М.М.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 2 540 лева
– държавна такса по иска за делба, и сумата от общо 490,32 лева държавна такса за уважената част на заявените по
настоящото дело претенции по сметки срещу нея.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН ********** ***, да заплаща
на Е.Х.Р., ЕГН **********
***, на основание чл. 344, ал. 2, предложение второ ГПК,
считано от влизане в сила на определението до окончателно извършване на
делбата, сумата 203 лв. на месец, срещу
ползването на съсобствения недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по
КККР на гр. П., представляващ апартамент, находящ се в гр.П., район ***, ул. „***“
№ **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*** .
Решението, в частта му по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
В останалата му част решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.