№ 16791
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110138282 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно пасивно и кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
************************ срещу В. И. В. и И. И. В., като наследници на К. М. Я. и при
квоти от по ½ идеална част, за заплащане от всеки от ответниците на ищеца на сумата в
размер на 1389,33 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************************************, аб. № ******, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2024 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 364,72 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
15.09.2020 г. до 16.08.2023 г., сумата в размер на 11,89 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2024 г.
до окончателното плащане, и за сумата в размер на 3,20 лв., представляваща мораторна
лихва, за периода от 15.09.2020г. до 16.08.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците до
размера на притежаваната от тях квота в съсобствеността, като наследници на К. М. Я., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на ************, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който предявените
искове се оспорват. Оспорват качеството на „потребители“ на топлинна енергия на
ответниците, като излагат, че по делото няма данни те да са обитавали имота, респективно
да са потребили топлинна енергия. Релевират правопогасяващо възражение за давност.
1
Възразяват да са им връчвани фактури. По изложеното молят за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът ************************, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт С., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответниците В. И. В. и И. И. В., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адвокат П., който поддържа отговора на исковата молба и моли
за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца **************, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качество „потребители“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния
период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за
ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в
доказателствена тежест на ищеца е да установи факти и обстоятелства, довели до
спиране/прекъсване течението на давностния срок.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том XI, дело №
1814/20.04.1971г. се установява, че лицето К. М. Я. е придобило недвижим имот, находящ се
в ************************* в сградата на ЕС „***********“, находящо се на таванския
етаж, с настоящ адрес в *******************, видно от приетото по делото удостоверение
на СО, район Оборище. От приетото по делого удостоверение за наследници на СО, район
Оборище, служба ГРАО се установява, че лицето К. Я. е починало на 12.12.2008г., като е
оставило за свои законни наследници ответниците – В. И. В. и И. И. В., които са наследили
наследодателя си на основание чл. 5 от ЗН при равни квоти, от по ½ идеална част, за всеки
един от тях. По делото е приета и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от ответниците с
дата 16.09.2009г., от която е видно, че те са декларирали, като собствен, при равни квоти
имот, находящ се в ********************************. Установява се по делото, че с
решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес – **********************,
обективирано в протокол от 19.09.2001г. е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата топлинно счетоводство с *******************, правоприемник на
което е **************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение, като протокола носи подписа и на
наследодателя на ответниците, обстоятелство, неоспорено в производството. Влязлото в
сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го
подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни
собственици, каквито са ответниците. Въз основа на решението е сключен Договор № ТС-
520 от 27.09.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
******************, приет по делото. Договорът е сключен като безсрочен, с опция за
едностранно прекратяване с писмено предизвестие, отправено един месец преди датата на
извършване на годишните отчитания. Няма данни по делото да е отправено такова
предизвестие.
2
Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца – ************** е извършвало услугата дялово разпределение след
отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За
процесния период – 01.05.2019г. до 30.04.2021г. ответниците не са подсигурили достъп до
имота, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните
тела, съгласно чл. 61, т.6.5 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването,
приложима съгласно процесния период. По време на отчетите са попълнени констативни
протоколи за неосигурен достъп, приети на л.79 и 80 от досието по делото. Експертизата
установява, че в имота има 3 броя монтирани отоплителни тела, съответно три броя
монтирани топлоразпределители. Установено е потребление на топла вода, но поради липса
на водомер, разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140
литра на потребител за едно денонощие, съгласно горепосочената наредба. Установен е
отопляем обем на имота от 84 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната
сграда от 13.07.1971г., от когато е пусната в експлоатация и АС, видно от приетия на л.9 от
досието по делото Акт за пусната в експлоатация АС от 13.04.1971г., като вещото лице е
дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61,
т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е
начисляване на топлинна енергия по три пера – за сградна инсталация, за отопление и за
БГВ. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така
периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.
От изслушаната ССчЕ, се установява, че няма извършени плащания по партидата,
като по прогнозни данни е начислена сума общо в размер на 2573,08 лева, а след
изравняване сума за главница за отопление на имота и за сградна инсталация в размер на
2778,66 лева. Установена е дължимост и на главница за такси за дялово разпределение в
размер на 23,78 лева, за периода от 31.07.2020г. до 30.04.2021г. Изчислен е размера и на
мораторната лихва върху главницата от 2573,08 лева в размер на 714,66 лева, а върху
главницата от 23,78 лева в размер на 6,40 лева.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така
представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е
наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в
ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответниците са съсобственици на
процесния имот в рамките на процесния период – 01.05.2019г. до 30.04.2021г. на основание
наследствено правоприемство, поради което именно те са пасивно легитимирани да
отговарят по така предявените искове. По делото няма данни които да сочат, че е налице
разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни
3
правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е
уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период.
Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се
изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се
счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество
и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване, което също се установи в производството.
По изложеното ответниците са пасивно материално легитимирани да отговарят по
така предявените искове.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Установи се безспрно, че сградата е топлофицирана и захранена, както се установи и
наличието на монтирани уреди в имота/съответно топлоразпределители. Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, относима с оглед процесния период. Топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установи, че
сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за
отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е
доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност. Следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установявана задължение за всички
потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за
извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а за БГВ
по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредбата. По делото нито са релевирани твърдения, нито са
ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал достъп до имота през процесния
период, а доказателствената тежест е негова. По делото са приети Протоколи за неосигурен
достъп, от които се установява, че в периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г. не е осигурен достъп
до апартамента. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на
водомера на топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети.
Последните съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от
дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е осигурен достъп. В
констативни протоколи за неосигурен достъп, приети по делото е положен подпис, на който
е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са
подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства
за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на
установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват
данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответниците не твърдят и не
установяват да са заявили надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и
4
следователно са обвързани от удостоверените в тях неизгодни факти.
По изложеното съдът намира, че ищецът установи в производството количеството на
доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали правопогасяващи възражения
за давност. Тези възражения са изцяло основателни. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и
приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на
месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на
************* към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д
408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. №
180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на ******************* се погасяват, започва да
тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец
става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за процесния
период. В тази връзка и посочените от вещото лице варианти I и II в изслушаната ССчЕ за
погясяване на процесните задължения по давност се кредитират по вариант II от нея,
съобразно прогнозни данни и издадените фактури за топлинна енергия. Това е така, тъй като
общите фактури не новират задължението и то не губи периодичния си характер. Така
исковата молба е подадена в съда на дата 26.06.2024г., когато давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания преди дата 26.06.2021г. са погасени по давност. Началото на процесния период е от
м.05.2019г., като задължението за м.05.2019г., става изискуемо след 15.07.2019г., когато
давността все още не е прекъсната. Сумата по прогнозни данни касаеща крайното
задължение от м.04.2021г. става изискуема на 15.06.2021г., от когато започва да тече и
давността. Исковата молба е подадена в съда на 26.06.2024г. Като не е подал исковата молба
преди дата 15.06.2024г., ищецът не е прекъснал течението на давността и тя е изтекла на
15.06.2024г. за погасяване на задълженията за главница за отопление на имота. По горните
мотиви погасено по давност е и задължението за главница за такси за дялово разпределение,
претендирано за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г.
При доказано погасяване по давност на претендираните суми за главница за
отопление на имота и за такси за дялово разпределение, главните искове следва да бъдат
отхвърлени. При отхвърляне на исковете за главница, на отхвърляне подлежат и
предявените акцесорни искове за лихва.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответниците. Същите претендират присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева, като е представен по делото единствено списък с
разноски. По делото не са представени доказателства за реално заплащане на
възнаграждението съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС,
поради което съдът не присъжда такова.
5
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *************, ЕИК **************** срещу В. И. В.,
ЕГН ********** и И. И. В., ЕГН **********, обективно пасивно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на В. И. В. и И. И. В., като наследници на К. М. Я. и при квоти от по ½ идеална
част да заплатят на ищеца, всеки от тях сумата в размер на 1389,33 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************************************, аб. № ******, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2024 г. до окончателното
плащане, сумата в размер на 364,72 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от
15.09.2020 г. до 16.08.2023 г., сумата в размер на 11,89 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2024 г.
до окончателното плащане, и за сумата в размер на 3,20 лв., представляваща мораторна
лихва, за периода от 15.09.2020г. до 16.08.2023г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца ************* – **************.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6